и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „. Т. Б. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „Д. Г.“ № 28, представлявано от управителя Д. Х. П., срещу Ревизионен акт № Р-*2023-091-001/21.02.2022 г., издаден от М. С. Х. - орган, възложил ревизията и В. И. С. – ръководител на ревизията, с който са установени допълнително задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 20 398.81 /двадесет хиляди триста деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ лева и лихви за забава в размер на 3 405.74 /три хиляди четиристотин и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, потвърден изцяло с Решение № 735/16.05.2022 г. на Заместник-Д. на Д. „. и Д. П. при ЦУ на НАП – гр. С..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Иска се да бъде отменен ревизионния акт и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – Директорът на Д. „. и Д. практика - С., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С депозирана по делото писмена молба, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на разноските, евентуално претендирани от оспорващия при съответния изход от спора, ако разноските за адвокатско възнаграждение са в размер по-висок от 2 542.41 лева.
По делото са събрани писмени доказателства. Изслушано е заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Д. на ТД на НАП – С. /на л. 42 – л. 43 от делото/, са определени длъжностни лица от дирекцията, които да изпълняват функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*2023-020-001/08.04.2021 г. на Началник сектор в ТД на НАП – С. /на л. 44 от делото/, с която е възложено да бъде извършена ревизия на оспорващото дружество за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Определени са и длъжностните лица, които да извършат въпросната ревизия: В. И. С. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и К. С. А. – старши инспектор по приходите. Срокът за приключване на ревизията е определен на три месеца, считано от датата на връчването на заповедта.
Заповедта е връчена на дружеството по електронен път на 15.04.2021 г. /разписка на л. 45 от делото/.
Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*2023-020-002/14.07.2021 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр. С. /на л. 46 от делото/, е продължен срока за извършване на ревизията до 13.08.2021 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*2023-020-003/12.08.2021 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр. С. /на л. 48 от делото/, е продължен срока за извършване на ревизията до 15.09.2021 г. Горецитираните заповеди са връчени на дружеството по електронен път, видно от приложените към заповедите разписки /на л. 47 и л. 49 от делото/.
За резултатите от ревизията е съставен е Ревизионен доклад № Р-*2023-092-001/18.01.2022 г. /на л. 50 – л. 64 от делото/. Същият е връчен на дружеството на 19.01.2022 г. /разписка на л. 65 от делото/. Срещу доклада не е подадено възражение от жалбоподателя.
Въз основа на ревизионния доклад, е издаден процесния Ревизионен акт № Р-*2023-091-001/21.02.2022 г., издаден от М. С. Х. - орган, възложил ревизията и В. И. С. - ръководител на ревизията /на л. 66 – л. 69 от делото. Ревизионният акт е връчен по електронен път на дружеството на 22.02.2022 г. /разписка на гърба на л. 69 от делото/.
Със същия са установени задължения за довнасяне в общ размер на 23 804.55 лева, от които: корпоративен данък /КД/ в размер на 20 398.81 лева и лихви в размер на 3 405.74 лева, предмет на оспорване в настоящото производство.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван пред Д. на Д „ОДОП“ – С. при ЦУ на НАП /жалба на л. 70 – л. 72 от делото/, като с Решение № 735/16.05.2022 г. на Заместник-Д. на Д. „. и Д. П. - С. при ЦУ на НАП /заповеди на л. 39 – л. 40 от делото и решение на л. 33 – л. 38 от делото/ ревизионният акт е потвърден изцяло. Решението е връчено на оспорващото дружество на 03.06.2022 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път на л. 41 от делото/, а жалбата срещу РА е подадена на 17.06.2022 г. /товарителница на л. 13 от делото/. С решението е прието, че задълженията на ревизираното дружество са определени правилно по размер и основание, при съобразяване с установените в хода на ревизията обстоятелства и приложимата правна уредба.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 559 – л. 567 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- Фактурите, издадени от петимата доставчици, посочени в заключението, са осчетоводени правилно, като са използвани съответните сметки за отчитане на разходи по разработения индивидуален сметкоплан на жалбоподателя;
- Фактура № 3232/21.01.2019 г. за сумата от 3 559.61 лева, издадена от жалбоподателя, въобще не е осчетоводена по кредита на сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“ и съответно не участва при формирането на счетоводния финансов резултат за 2019 г.;
- Процесните 12 броя фактури, издадени за 37 235.99 лева /19 038.45 евро/ са платени в пълен размер на доставчика „RO-FER“ с DDВ*25;
- Процесните 12 броя фактури, издадени за 30 944.48 лева /15 821.66 евро/ са платени в пълен размер на доставчика „NI-AG Eksport-Import“ с EDB*8;
- Процесните 12 броя фактури, издадени за 39 259.33 лева /20 073.08 евро/ са платени в пълен размер на доставчика „TS-AGR Eksport-Import“ с VINEDB*219;
- Процесните 12 броя фактури, издадени за 70 028.88 лева /35 808.12 евро/ са платени в пълен размер на доставчика „ZAK RS O. KOMPANY Doo“ с PIB103093534;
- Процесните 6 броя фактури, издадени за 17 808.89 лева с ДДС не са платени в пълен размер на доставчика „Ауто 1“ . Платената сума е в размер на 13 346.29 лева. Не са платени 2 броя фактури: фактура № 30416/29.01.2019 г. за 2 380.79 лева и Фактура № 30462/03.01.2019 г. за 2 081.81 лева, като неплатените фактури са общо за 4 462.60 лева.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
По валидността на акта:
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. При издаването на същия, според съда, е спазена изискуемата от закона форма и не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.
По материално-правната законосъобразност на РА:
В хода на ревизията са предприети процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от РА. Въз основа на събраната в проверката информация, ревизиращите органи са приели за установено, че през процесния период основната дейност на оспорващото дружество е свързана с извършването на международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение.
Ревизиращият екип е приел, че при преглед на издадените документи от доставчиците „RO-FER“ с DDВ*25, „NI-AG Eksport-Import“ с EDB*8, „TS-AGR Eksport-Import“ с VINEDB*219 и „ZAK RS O. KOMPANY Doo“ с PIB103093534, извършените сервизни услуги не са подробно описани, не е посочено на кое превозно средство е извършен ремонтът. Ако съответните МПС са били на подизпълнители, по кои заявки за спедиция на кои дружества са били превозните средства и съответно по кои фактури е извършено префактуриране към съответните клиенти на оспорващото дружество. Ревизиращият екип е отчел, че към фактурите не са представени работни карти с цел установяване приемането на ремонта, както и предаването с цени опис на труд и части, както и не са представени документи, от които да е видно разграничението на вложените резервни части и положен труд за съответното превозно средство. Приел е, че от дружеството са начислили счетоводни и данъчни амортизации на закупените полуремаркета при годишна данъчна амортизационна норма 25 %, относима за пета категория ДМА, с което е нарушена разпоредбата на чл. 55 от ЗКПО, тъй като цитираните активи би следвало да се определят в трета категория и за същите да бъде приложима годишна данъчна амортизационна норма 10 %.
На първо място, при анализа на оборотите по счетоводна сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“ е установено, че Фактура № 3232/21.01.2019 г. на стойност 3 559.61 лева е декларирана в Дневника за продажби за м. 01.2019 г., но не е осчетоводена по сметка 703 за 2019 г. и съответно приходът не е деклариран с подадената ГДД по реда на чл. 92 от ЗКПО. Затова и съдът счита, че правилно ревизиращият екип на основание чл. 78 от ЗКПО е приел, че счетоводният финансов резултат следва да се увеличи с размера на неначислените приходи в размер на сумата по фактурата – 3 559.61 лева.
На следващо място, установено е, че от оспорващото дружество са осчетоводени като разходи за дейността фактури, издадени от „Рекавъри Инвест“ , за които в хода на предходно контролно производство по ЗДДС, приключило с Ревизионен акт № Р-*4185-091-001/15.02.2021 г. е установено, че не документират реално изпълнени доставки. Установено е, че заприходеното гориво въз основа на издадените от спорния доставчик фактури, е изписано като разход и участва при формирането на счетоводния финансов резултат. Т.е. издадените на жалбоподателя фактури от „Рекавъри Инвест“ , не отразяват вярно посочените в тях стопански операции, доколкото същите не са реално осъществени, поради което и не са признати за данъчни цели. Затова и в настоящото производство законосъобразно е формиран изводът, че осчетоводените разходи са извършени в противоречие с изискването за документална обоснованост, визирано в разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО.
На трето място, в хода на ревизията правилно е установена липса на документална обоснованост и по осчетоводените разходи по фактури за доставка на сервизни услуги, издадени от „RO-FER“ с DDВ*25, „NI-AG Eksport-Import“ с EDB*8, „TS-AGR Eksport-Import“ с VINEDB*219 и „ZAK RS O. KOMPANY Doo“ с PIB103093534. Видно от доказателствата по преписката, от дружеството са предоставени единствено копия от процесните фактури, в които като предмет на доставка е вписано най-общо аксесоари, сервиз, части втора употреба, панели, врати, електронни системи, електронни части и др. Съдът изцяло споделя изводите на ревизиращия екип, във връзка с обстоятелствата, че извършените сервизни услуги не са подробно описани, не е посочено на кое превозно средство е извършен ремонтът. Ако съответните МПС са били на подизпълнители, по кои заявки за спедиция на кои дружества са били превозните средства и съответно по кои фактури е извършено префактуриране към съответните клиенти на оспорващото дружество. Ревизиращият екип е отчел, че към фактурите не са представени работни карти с цел установяване приемането на ремонта, както и предаването с цени опис на труд и части, както и не са представени документи, от които да е видно разграничението на вложените резервни части и положен труд за съответното превозно средство. С оглед на тези установявания, екипът правилно е формирал извод, че съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не следва да бъдат признати за данъчни цели тези разходи, които не са документално обосновани.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводните разходи се признават за данъчни цели, когато са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В случая ревизираното лице не е доказало релевантния факт отчетените разходи по фактурите, издадени от посочените доставчици, да отразяват реална доставка на услуга, поради което законосъобразно с ревизионния акт са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви.
На четвърто място, от оспорващото дружество са начислили счетоводни и данъчни амортизации на закупени полуремаркета при годишна данъчна амортизационна норма 25 %, относима за пета категория ДМА, в нарушение на разпоредбата на чл. 55 от ЗКПО, тъй като тези активи съгласно чл. 55, ал. 1 от този закон, се определят в трета категория, за която е приложима годишна данъчна амортизационна норма 10 %. Затова РА е законосъобразен и в тази му част.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответната страна, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. В разглеждания случай, общият размер на задълженията по ревизионния акт е 23 804.55 лева /20 398.81 лева главница + 3 405.74 лева – лихви за забава/. Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна при посочения материален интерес, изчислени по реда на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 2 542.41 лева и следва да се възложат на оспорващата страна. Последните следва да се заплатят на Националната агенция по приходите, доколкото съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, в сила от 01.01.2019 г., „поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Т.е. разноските по данъчни дела следва да се присъждат в полза на/срещу Националната агенция по приходите, а не на съответната Д. „ОДОП“ /В този смисъл Определение № 17366/18.12.2019 г. по адм. дело № 6149/2019 г. на ВАС, Първо отделение/.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. Т. Б. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „Д. Г.“ № 28, представлявано от управителя Д. Х. П., срещу Ревизионен акт № Р-*2023-091-001/21.02.2022 г., издаден от М. С. Х. - орган, възложил ревизията и В. И. С. – ръководител на ревизията, с който по отношение на „. Т. Б. ЕООД са установени допълнително задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 20 398.81 /двадесет хиляди триста деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ лева и лихви за забава в размер на 3 405.74 /три хиляди четиристотин и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, потвърден изцяло с Решение № 735/16.05.2022 г. на Заместник-Д. на Д. „. и Д. П. при ЦУ на НАП – гр. С..

ОСЪЖДА „. Т. Б. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „Д. Г.“ № 28, представлявано от управителя Д. Х. П., да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 2 542.41 /две хиляди петстотин четиридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
ОМ