И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.156 – чл.161 от ДОПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. - Ю. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : Б., ул.“. Г. № 1, .2, А. О. 2., с управител П. М. Р., против Ревизионен акт /РА/ № Р-*3955-091-001/12.03.2019 г., издаден от П. Т. П. – на длъжност началник сектор, възложител; и Л.Д.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1275/25.07.2019 г. на Директора на Д. „. и Д.-О. П. (Д“ОДОП“) - гр.С., при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) – гр.С., с който са установени допълнителни задължения за довнасяне в общ размер на 68 014.70 лв. (ДДС и лихви), от които : ДДС – 52 674.48 лв.; и лихви за забава в общ размер на 15 340.22 лв., за отделни данъчни периоди от 01.12.2015 г. до 31.05.2016 година.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, като необоснован, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че неправилно органът по приходите не е признал правото на данъчен кредит в полза на оспорващото дружество по извършени доставки от посочените в жалбата. Твърди се неправилност на констатациите за липса на реални доставки от страна на тези дружества предвид събраните в хода на ревизията доказателства. Иска се да бъде отменен изцяло оспореният ревизионен акт и да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание оспорващата страна, чрез упълномощен адвокат, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Представя и писмени бележки.
Ответникът – Директорът на Д. „. и Д.-О. практика - гр.С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е, изпълнена и е приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
Със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП – гр.С., са определени длъжностни лица от дирекцията, които да изпълняват функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК (стр.22-24).
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*03955-020-001/10.07.2018 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., е възложено да бъде извършена ревизия на „. - Ю. ЕООД – Б., за задължения по ДДС за периода от 01.12.2015 г. до 31.05.2016 г. Определени са били и длъжностните лица, които да извършат въпросната ревизия : Л.Д.П. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Д. С.Т. - А. - главен инспектор по приходите (стр.28). Срокът за приключване на ревизията е определен на три месеца от връчването на заповедта.
Заповедта е била връчена на „. - Ю. ЕООД по електронен път на 23.07.2018 г., видно от у-ние за извършено връчване по електронен път на стр.30.
Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*003955-020-002/22.10.2018 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., е продължен срокът за извършване на ревизията до 21.12.2018 г. (стр.25). Тази заповед е била връчена на ревизирания търговец на 23.10.2018 г. по електронен път, видно от разписка на стр.26.
В хода на ревизионното производство са били проверени счетоводни документи на „. - Ю. ЕООД – Б., били са извършени насрещни проверки на контрахенти на ревизираното търговско дружество и други задължени лица („А. - Б." Е. ЕИК*; „Д." , ЕИК *; „Г." Е. ЕИК *; „Е.Т.С. 120" Е. ЕИК *), справки за дължим ДДС, направени са искания за обмен на информация с данъчната администрация на Гърция - изпратени искания и получени отговори за липса на извършени ВОД, резултатите от които са обективирани в Протоколи за извършени насрещни проверки /ПИНП/ и подробно описани в ревизионния доклад. В настоящата ревизия са били приобщени събраните и в предходното ревизионно производство доказателства, за което е съставен Протокол №Р-*3955-ППД-001/28.12.2018г.; Анализирани в настоящият ревизионен доклад са писмените потвърждения от „Х. К." С.А., ид. номер по ДДС: ЕL 094039428 и от „Е. Д. Х. Т.И.", ид. номер по ДДС: EL * за извършените доставки по спедиция от „. - Ю. Е. за които доставки в предходното ревизионно производство органите по приходите не са признали, че това са реално извършени доставки. В писмените потвърждения са посочени дружествата, извършили транспортната услуга, част от които доставки са извършени от „Евро Транс Спедишън 120" и настоящата ревизия е стигнала до извода, че това са реални доставки.
Бил е съставен РД № Р-*003955-092-001/08.01.2019 г., с който е направено предложение с РА на ревизираното юридическо лице да бъдат установени задължения с дължимите лихви в общ размер на 67 160.87 лева (стр.31-45).
Ревизионният доклад е бил връчен по електронен път на „. - Ю. ЕООД на 09.01.2019 г., видно от удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“ на стр.46, след което срокът за подаване на възражение срещу РД е продължен до 22.02.2019 г.
Срещу този РД е подадено писмено възражение с вх.№ 53-00-497/22.02.2019 г. по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК от страна на „. - Ю. ЕООД – Б., с което се оспорват констатациите на ревизиращите органи относно : определената пазарна цена на МПС (модел „Ланд роувър“ , модел „Дискавъри“) в размер на 39 244.00 лв. и начислен ДДС в размер на 7848.80 лв.; и отказано право на данъчен кредит по доставки, извършени от „Т.К.С. 120“ ЕООД в размер на 45 025.68 лв.
Въз основа на ревизионния доклад е бил съставен Ревизионен акт № Р-*3955-091-001/12.03.2019 г., издаден от П. Т. П. – на длъжност началник сектор, възложител; и Л.Д.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който са установени допълнителни задължения за довнасяне в общ размер на 68 014.70 лв. (ДДС и лихви), от които : ДДС – 52 674.48 лв.; и лихви за забава в общ размер на 15 340.22 лв., за отделни данъчни периоди от 01.12.2015 г. до 31.05.2016 г. (стр.47-55).
Ревизионният акт е бил съобщен на „. - Ю. ЕООД на 19.03.2019 г., видно от разписка (стр.56) и удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“ на стр.57.
Посоченият по-горе ревизионен акт е бил обжалван по реда на чл.152, ал.1 от ДОПК с жалба вх.№ 53-06-3219/28.03.2019 г. от „. - Ю. ЕООД и допълнение на жалбата с вх.№ 23-22-652/25.04.2019 г. до Директора на Д. „. и Д.-О. П. – гр.С., при ЦУ на НАП - гр.С. (стр.59,60).
По подадената жалба Директорът на Д. „. и Д.-О. П. - гр.С., при ЦУ на НАП – гр.С., се е произнесъл Решение № 1275/25.07.2019 г. , с което Ревизионен акт № Р-*3955-091-001/12.03.2019 г. е бил потвърден (стр.14-20).
Решението на Директора на Д. ОДОП при ЦУ на НАП – гр.С., е било връчено по електронен път на ревизираното търговско дружество на 29.07.2019 г., видно от удостоверение за извършено връчване на стр.21.
На 02.08.2019 г. „. - Ю. ЕООД е оспорило Решение № 1275/25.07.2019 г. на Директора на Д. ОДОП при ЦУ на НАП – гр.С., реда на чл.156, ал.1 от ДОПК пред Благоевградският административен съд (вж. клеймото върху жалбата на стр.2).
По делото е приета ССчЕ. Според заключението на вещото лице всички издадени 170 бр. фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя, за което вещото лице е проверило и анализирало оборотни ведомости, главни книги за съответните периоди, разпечатка на сметка 401 - доставчици, 503 - разплащателна сметка в лева и др. счетоводни регистри. В Приложение 1 към заключението вещото лице е систематизирало целия процес при осъществяване на доставките по процесните фактури, като е посочило доставчик, предмет на доставката, номер, дата, дестинация, данъчна основа, ДДС, общо (данъчна основа + ДДС като сума), документ за плащане, договор, въз основа на който е извършена доставката на услуга, международната товарителница (ЧМР) и на кой лист от делото се намират цитираните документи, които потвърждават спазването на изискванията на действащите правни норми от жалбоподателя. ВЛ е категорично, че към спорните фактури са издадени и приложени съпътстващи документи; безспорно е установено, че всички фактури са платени 100%, за което е съставена за прозрачност и улеснение и таблица на стр. 9 - стр. 13 на заключението; фактурите отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДЦС, на чл.78, ал.1 от ППЗДДС и на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Транспортните услуги, получени по спорните фактури са отразени в счетоводството на „. - Ю. ЕООД по тяхната доставна стойност и са направени съответните счетоводни записи по см.491 „Разчети за спедиция" със стойността на извършената транспортна услуга без ДДС, дебитирана по см.4531 „Разчети за ДДС" и е кредитирана сметка 401/2522 „доставчици" и партидата на конкретния доставчик „Евро Транс Спедишън 120" ЕООД с цялата фактурирана стойност. При осчетоводяването са спазени изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на ВЛ като пълно, обективно, обосновано и компетентно.
При така установената фактическа обстановка БлАС прави следните правни изводи :
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
Спазен е законоустановения срок за издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за ДДС.
При издаването на процесния РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съгласно чл.110, ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията /чл.112, ал.1 от ДОПК/, като чл.114, ал.1 от ДОПК установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. При извършване на ревизията е спазен предвидения в чл.114, ал.1 от ДОПК срок. Съгласно посочената разпоредба, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ревизионното производство е открито със ЗВР № Р-*03955-020-001/10.07.2018 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., и е възложено да бъде извършена ревизия на „. - Ю. ЕООД – Б., за задължения по ДДС за периода от 01.12.2015 г. до 31.05.2016 г., а след това е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*003955-020-002/22.10.2018 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр.С., като е продължен срокът за извършване на ревизията до 21.12.2018 г.
Ревизионният доклад е издаден на 08.01.2019 г. – нe е в предвидения 14-дневен срок за извършване на ревизията, съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК, но това не е съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като срокът е инструктивен.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваният РА е издаден в противоречие с материалноправни норми, както основателно твърди оспорващата страна.
За възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се установи действителното извършване на доставките, по които то се претендира. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът, регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на Д. задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – аргумент от чл.6, ал.1 от ЗДДС и чл.9, ал.1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства.
В решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 Съдът на Европейския съюз /СЕС/ приема, че съгласно постоянната съдебна практика, правото на Д. задължените лица да приспаднат ДДС, на който те са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС, а предвиденото в чл.167 и следващите от Директива 2006/112 право на приспадане, е част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. В т.25 от същото решение се посочва, че от текста на чл.168, буква „а“ на Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо от една страна заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на Директивата, и от друга, стоките или услугите, на които се основава това право, да се ползват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице и ако тези условия са изпълнени, правото на приспадане по принцип не може да бъде отказано. В т. 26 от решението е отбелязано, че с оглед борбата с данъчните измами, административните и съдебните органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Специално по отношение на услугите в цитираното решение се посочва, че само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Тези релевантни факти и обстоятелства следва да бъдат проверени от националния съд и за тях е необходимо той да следи служебно, като вътрешните норми се тълкуват в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. От изложеното в т. 34 на цитирания съдебен акт на СЕС следва, че съответно на тази цел на Директивата би било такова тълкуване на разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, при което в нейната хипотеза се субсумира позоваването на правото на приспадане с неправомерна цел – за измама или за злоупотреба, като тази неправомерност на целта обуславя и „неправомерността“ на начисляването на данъка по смисъла на визирана национална норма. СЕС сочи, че тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, като от изложеното в т.37 следва, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformatio in pejus.
В конкретния случай, според настоящият съдебен състав, основният довод на органите по приходите за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател, а именно – недоказана реалност на доставките като материалноправна предпоставка за признаване на претендираното право, бе оборен по категоричен начин от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на ВЛ по извършената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото.
Няма спор, че транспортните услуги са реално извършени, платени са от спедитора „. - Ю. Е. след получаване на съответната международна товарителница, удостоверяваща извършения транспорт (приложена справка на етап административно обжалване). Няма спор между страните по делото и че транспортът е осъществен и от представените и приложени писмени потвърждения от получателите на стоките, които са анализирани от ревизиращите и приобщени към доказателствата. Всяка от ЧМР е с попълнена кл.24, което е пряко доказателство за реалност на доставката на конкретния товар, за който спедитора %Темис – Ю. ЕООД е сключил заявка - договор.
Основателно е и твърдението на оспорващата страна, че в процесния ревизионен акт не се съдържат изводи, че ревизираното дружество в качеството си на жалбоподател лично е извършил неправомерни действия, като например представяне на неверни декларации или изготвяне на данъчни документи, които не са съставени съгласно изискванията на ЗДДС и ЗСч. Издателите на ревизионния акт изрично установяват, че доставките са реално извършени. Към всички спорни фактури за получените услуги от „. Ю. ЕООД има издадени съпътстващи доставката документи. Това са Договор-заявка за транспорт; документи за транспорт - ЧМР / международни товарителници/; товарителници. По всичките процесии фактури 170 на бр. са извършени плащания на 100 %, т.е. всички процесни фактури са платени. Основно плащанията са извършени с банкови преводи и една незначителна част от плащанията са извършени в брой.
При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства.
В случая, както от ревизираното юридическо лице, така и от доставчиците, са представени достатъчно писмени доказателства, обуславящи извод за реалност на доставките по процесните фактури, които обаче не са взети предвид от органите по приходите при издаването на обжалвания ревизионен акт. Видно от заключението на вещото лице, извършило назначената съдебно-счетоводна експертиза, е извършено реално плащане по всички фактури, издадени от процесните доставчици, което само по себе си е лишено от икономическа логика, ако услугите не са действително извършени. От анализа на цитираните документи, ценени съвкупно с останалите, налични по делото, писмени доказателства и ССчЕ, се налага извод за реалност на осъществени доставки по спорните фактури.
При наличието на пряко доказване на фактите от значение за осъществяване на доставките по издадените фактури, не е налице законово основание на оспорващото дружество да бъде отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода от спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски /за извършването на които са представени доказателства по делото/ - в общ размер на 2222.00 лева, от които: 50.00 лева – за внесената държавна такса; 1002.00 лева – за възнаграждението на вещото лице, извършило ССчЕ и 1170.00 лева – за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1, пр.1 от ДОПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Ревизионен акт № Р-*3955-091-001/12.03.2019 г., издаден от П. Т. П. – на длъжност началник сектор, възложител; и Л.Д.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1275/25.07.2019 г. на Директора на Д. „. и Д.-О. П. - гр.С., при ЦУ на НАП – гр.С..
ОСЪЖДА Д. „. и Д.-О. П. – гр.С., при Централно управление на Национална агенция за приходите – гр.С., да заплати на „. - Ю. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : Б., ул.“. Г. № 1, .2, А. О. 2., с управител П. М. Р., сумата от 2222.00 (две хиляди двеста двадесет и два) лева - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България – гр.С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ