и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ вр. чл. 145 и сл. от
АПК е образувано по жалба на „Р. Е. - Б. против Решение №
7101-0019/02.03.2010г. на Н. на М. Ю., с което е определена митническа стойност
лек автомобил - употребяван, марка „О..”, модел ., в размер на 1121,64
лв. и е определен нов размер на публичните държавни вземания по ЕАД
№.. в размер на 0.00лв. мито и 224,33 лв. ДДС,
като дружеството е задължено да внесе разликата между реално заплатения и
дължимия по вноса ДДС в размер на 80 лева.
С жалбата е оспорена законосъобразността на решението на основание чл.146, т.4
от АПК. Поддържано е и в съдебно заседание становище, че митническата стойност на автомобила е неправилно определена по реда на чл.30, ал.2, б.”б” от
Регламент 2913/1992г. на Съвета, доколкото представената фактура удостоверява действително договорената и заплатена цена. Отделно двата автомобила не са
сходни стоки по смисъла на закона, поради което определената нова митническа
стойност е произволна. Доводите са доразвити в писмена защита.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата по подробно изложени в писмено становище съображения.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и приобщено
заключение по назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от чиито
анализ и оценка се установява следното:
Безспорно е установено по делото, че на 19.12.2009г. на територията на страната
е въведен лек автомобил, употребяван, марка ...., модел ., тип бензин,
двигател ..., номер на шаси .., внос от .. за
фирма “Р. Е., като е декларирана за оформяне с ЕАД № ..г. Към декларацията са представени фактура от 07.12.2009г. /превод на л.
52/ на стойност 300 швейцарски франка, международна товарителница /ЧМР/ и
сертификат за движение на стоките ЕUR 1 А0156350. С ЕАД са декларирани
транспортни разходи в размер на 333,37 лв. и цена на автомобила 300 швейцарски
франка. Въз основа на тях митническата стойност на стоката е определена в
размер на 721,64 лв., като на тази основа са начислени дължимите публични
държавни вземания: мито – 0 лв., поради представен сертификат за произход на
стоката, и ДДС в размер на 144,33 лв., който е внесен в полза на републиканския
бюджет.
В съответствие с уредената в чл.68 от Регламент 2913/92г. митническите органи
са извършили проверка на документите и стоката, при която поради възникнало
съмнение относно декларираната митническа стойност е извършен сравнителен
анализ въз основа на информация за регистриран внос на сходни стоки, продадени за износ от Швейцария в приблизително същото време, и е установено, че декларираната стойност на стоката по ЕАД е занижена. В хода на производството е
изяснено, че за сравнение е ползвана информация от регистриран на 06.10.2009г.
с ЕАД №..внос на лек автомобил марка .., модел .., с
произход Ш./ЕАД на л.81/, с митническа стойност 1105,30 лв.
Въз основа на митническата стойност на автомобила по ЕАД
№.. и след корекция на транспортните разходи,
произтичащи в различията на дестинациите, прилагайки обичайно отразяваните
такива в доставки на стоки от същия клас и вид, както стоката обект на
остойностяване, държавен инспектор в отдел “МО” на М. Ю. е определил митническа облагаема стойност по вноса в размер на 1121,64 лв. /становище на л.80/.
От изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза, заключението по която е приобщено към доказателствения материал, е видно, че внесеният на
19.12.2009г. лек автомобил и послужилият за сравнение по внос от 06.10.2009г.
са сглобени в завод на фирма “...” в една и съща страна, имат еднакви
характеристики и еднакви съставни материали във всяко отношение – и двете МПС са с еднакви технически параметри – купе, обем и мощност на двигателя, вътрешно обзавеждане, и конструктивни особености. Въз основа на тези им характеристики е
изводът, че могат да бъдат определени като сходни стоки по критериите в
разпоредбата на чл.66, ал.1, т.4 от ППЗМ.
Оспореното решение е съобщено на представител на дружеството по пълномощно от
23.12.2009г. /л.19/ на 02.03.2010г. Жалбата е подадена на 16.03.2010г.
При тези факти за спорните въпроси по чл.159 и чл.146 от АПК съдът прие
следното:
Жалбата е подадена от задълженото за ДДС по решението дружество, чието е и
правото за негово оспорване. Насочена е срещу акт на митнически орган по см. на
§1, т.13 от ДР на ЗМ и чл.27, ал.1 от ППЗМ, за който съдебният контрол е способ
за защита – чл.220 от ЗМ вр. чл.145, ал.2, т.1 от АПК. Жалбата е постъпила в
срока за оспорването му по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима за разглеждане по
същество.
Компетентността за издаване на решението е на Н. на съответната М., съгласно чл.56 от ЗДДС и чл.30 от ППЗМ - като митнически орган по см. на §1, т.9 от ДР на
ЗМ. Решението за определянето на нов размер на публичните държавни вземания по вноса е издадено на основание разпоредбите на чл.30, ал.2, б.”б” и чл.6 от
Митническия кодекс на Европейския съюз Регламент на Съвета /ЕИО/ 2913/92г.,
съгласно които и чл.36, ал.2, т.2 от ЗМ, митническата стойност на внесените
стоки е договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване, приложима за случаите когато за внесените стоки не може да бъде установена договорна стойност или тя
е неприемлива за митническите цели. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл.36, ал.2 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по чл.35 от ЗМ. В случая общо органът е посочил, че са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност и по представените придружаващи вноса документи не може да се установи размера на договорената и
реално платената цена, поради което следва да бъдат приложени заместващи
методи, без да мотивира становището си. Не е посочил въз основа на какви факти
и обстоятелства е прието, че има основания за съмнения, че декларираната
стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане и
дефинирана в чл.35 от ЗМ. Немотивирането в този смисъл на индивидуалния
административен акт е основание за отмяната му по чл.146, т.2 от АПК.
Но, дори да се приеме, че придружаващата вноса фактура не удостоверява реално платената или подлежаща на плащане договорна стойност, доколкото липсва подпис
на получателя върху фактурата, и това е дало основание за приложение на
заместващите методи по чл.36, ал.2 от ЗМ, митническият орган е пристъпил към
определянето на митническата стойност в хипотезата на чл.36, ал.2, т.2 ЗМ без
да изложи съображения за невъзможността за определянето й по правилото на т.1 на ал.2, чл.36. Определянето на митническата стойност по реда на чл.36, ал.2 ЗМ следва да се извършва чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2,
т. 1-4 и само когато стойността не може да бъде определена по конкретна точка в
посочената последователност, може да се прилага следващото по ред правило.
Изключение от посочения ред се допуска в случаите на т. 3 и 4, ако деклараторът
пожелае размяна на тяхната последователност. В конкретния случай митническите органи са се позовали за определяне на митническата основа на чл. 36, ал. 2, т.
2 от ЗМ, т. е. на база сходни стоки, но конкретни доводи относно приложението
на посочената разпоредба, както и кои са сходните стоки, въз основа на които е
приета новата митническа стойност, не са изложени в обжалваното решение. Едва в
хода на производството и във връзка с възраженията на защитата е пояснено с
представеното становище на държавен инспектор в отдел “МО”, което не е изведено като официален документ на митницата, че определената с решението митническа стойност е на база приетата по ЕАД №... стойност,
но остава неизяснен въпроса с невъзможността за остойностяване на стоката в
хипотезата на т.1, ал.2, чл.36 от ЗМ, по която решението не е мотивирано и
изводи не се съдържат и в съпътстващите го документи. От друга страна, не може да се изключи възможността за прилагане на т.1, ал.2, чл.36 от ЗМ, предвид
естеството на внесената стока, притежаваща индивидуализиращи я белези, които
позволяват да бъде определена идентичност на стоките. Затова и решението за
определяне на стойността по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ - съобразно
договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване, независими от установеното сходство посредством експертизата, е не само
немотивирано, но и противоречи на закона – основание за отмяна по чл.146, т.4
от АПК Нормата на чл.30, ал.1 от Регламент /ЕИО/ №2913/92г. на Съвета, на която
се е позовал органа, също поставя изискване за последователно прилагане на
букви а), б), в) и г) от параграф 2.
При изложените съображения за отмяна на решението на основанията по чл.146, т.2 и т.4 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да възстанови разноските на жалбоподателя по искането му в самата жалба в размер на 50 лв. – държавна такса, 50 лв. – адвокатско възнаграждение и 100 лв. – заплатено по представения разходен документ възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 и чл.143, ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №7101-0019/02.03.2010г. на Н. на М. Ю..
ОСЪЖДА М. Ю. да заплати на “Р. Е., със седалище и адрес на управление Б., ж.к.”
.., сумата от 200 /двеста/ лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне с връчване на
преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
М.К.