и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на Н. – С. чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – Гл. юрисконсулт М. М. против Решение №
2287/23.03.2015 г. на РС – Б., постановено по НАХД № 42/2015 г. по описа на
съда.
В касационната жалба по подробно изложени съображения се релевират доводи за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона – касационно
основание за неговата отмяна по реда на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът
счита, че при безспорната установеност на административното нарушение
неправилно съдът е приел, че деянието представлява “маловажен случай”, като без
значение са предприетите от санкционираното лице последващи действия по
изпълнение на законовите му задължения, доколкото в настоящия казус се касае за
формално по своя характер нарушение. Иска се решението да бъде отменено и
постановено ново по съществото на спора, с което наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба – Н. А. П., в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Изложените доводи се поддържат и в представено по делото писмено становище.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност
на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна в
първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение е
неблагоприятно и има интерес от неговото оспорване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
С обжалваното решение районният съд е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 130168–F133977/17.12.2014 г. на Директора на О. Б.,
при ТД на Н. – С. с което на Н. А. П., в качеството му на управител на „П. 68“
ЕООД, за нарушение на чл. 92, ал. 2, във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО и на
основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лв.
За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд след като правилно е
изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на допустими и относими
доказателства е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Приел е, че
в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
П. не са допуснати нарушения на процесуалните правила, но е отменил НП предвид
обстоятелството, че нарушението е първо такова и от него не са настъпили вредни
последици, както и че дружеството не е извършвало стопанска дейност за
процесния период и не е формирало приходи. Съдът е приел още, че макар след
изтичане на предвидения в закона срок, П. по своя инициатива е предприел
действия по изпълнение на задължението си. След като е приложил института на
маловажността, е отменил обжалваното наказателно постановление.
Решението е неправилно.
При правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема
изводите на районния съд за доказаност на процесното нарушение, но намира че в
настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Н. П. е санкциониран за това, че в качеството му на управител на „П. 68“ ЕООД
– данъчно задължено лице по ЗКПО, е бил длъжен да подаде годишна данъчна
декларация по чл. 92, ал. 1 за дължимия годишен корпоративен данък за 2012
г., в законовоопределения срок – до 31.03.2013 г., което задължение не е
изпълнил. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО предвижда
административнонаказателна отговорност за управител на търговско дружество,
който с бездействието си наруши чл. 261, ал. 1 от ЗКПО – да подаде декларация в
срок. От своя страна чл. 92, ал. 2 от ЗКПО предвижда краен срок за подаване на
декларации по този закон, след изтичането на който е налице извършено нарушение
чрез бездействие, което подлежи на санкция. Като е подал декларацията на
21.11.2014 г., П. е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение, поради което и на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е ангажирана
административнонаказателната му отговорност с налагане на наказание “глоба” в
размер на 200,00 лв.
По същество страните не спорят по релевантните факти и същите са установени
безпротиворечиво от районния съд. Фактическата обстановка, възприета от
наказващия орган е установена от първоинстанционния съд относно подлежащите на
доказване факти, въз основа на събраните в съдебната фаза доказателства, поради
което съдът намира, че не следва отново да ги повтаря. Спорът е по правото и по-
специално по приложението на материалноправната разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
Незаконосъобразен е извода на съда за маловажност на случая по съображенията,
изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт. За да е приложима разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН следва да бъдат установени фактически обстоятелства, които
обуславят по–ниската степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Такива в настоящия случай не са
налице. Касае се за формално по характера си нарушение, при което с факта на
установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за
установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на
закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма
административнонаказателна санкция. Действително съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 год., НК на ВКС, преценката на
административно –наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът,
когато установи, че са налице съответните предпоставки, сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При всички случаи обаче, съдът е длъжен да има
предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Противното становище в решението на районния съд е
в противоречие със закона – чл. 28 от ЗАНН, с оглед което, като неправилно,
решението следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на правния
спор, с което обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено.
За пълнота настоящата касационна инстанция следва да отбележи, че подържаният
от ответника по жалбата довод за незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление, поради съставяне на предхождащия го АУАН в нарушение на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, е неоснователен. Видно от представения по делото АУАН № F133977/
21.11.2014 г. нарушението и нарушителя са установени при извършена на
11.11.2014 г. проверка в информационната система на Н., по партида на „П. 68”
ЕООД. Следователно АУАН е съставен в тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2287/23.03.2015 г. на РС – Б., постановено по НАХД №
42/2015 г. по описа на съда и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 130168–F133977/17.12.2014 г. на
Директора на О. Б., при ТД на Н. – София.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
КТ