и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д. Й. Х., с адрес: с.П., общ.С., ул.“А.“ № 8, подадена чрез адв.Андонов против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0339-000368/16.12.2020 год., издадена от Н. на Р. У. (РУ) – С. К. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на М.) гр.Б., с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с рег.№ Е4937ВМ за срок от шест месеца, считано от 16.12.2020 год. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, с твърдения за немотивираност и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира разноски.
Ответника по жалбата Н. на РУ – С. К. ОД на М. гр.Б., в съдебно заседание не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, следното:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0339-000368/16.12.2020 год., Н. на РУ – С. К. ОД на М. гр.Б. е наложил на Д. Х. ПАМ “прекратяване на регистрацията“ на ППС за срок от 6 (шест) месеца. Заповедта е мотивирана с констатираното на 16.12.2020 год. нарушение по отношение на водача Я. К.. В.., състоящо се в това, че на същата дата, около 17.45 часа в гр.С. по ул.“...“, лицето е управлявало собствения на оспорващия лек автомобил марка „...“ с рег.№ ..., без да притежава свидетелство за У. на моторно превозно средство (СУМПС). Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на оспорващата на 08.02.2021 год. и е обжалвана пред съда на 15.02.2021 год. - в срок.
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение бл.№ 422871 и данни за собствеността на автомобила.
К. жалбата и в съдебно заседание са представени и приети като доказателство, заверени копия и превод на СУМПС, издадено на Я. В.. от компетентната администрация на Република Гърция.
Според показанията на свидетеля В.. – племенник на оспорващия при извършената на 16.12.2020 год. проверка, същия е обяснил на полицейските органи, че притежава издадено от Република Гърция СУМПС, но не го носи. Въпреки това те предприели действия по отнемане на талона и снемане на регистрационните табели на автомобила. На следващия ден отишъл до Районното У. в гр. С. с майка си за да представи пресниманото копие на книжката, но не му било обърнато внимание. Няколко дни по-късно отишъл с адвокат, но му било обяснено, че вече е издадено постановление и не можеше да се направи нищо. Многократно настоявал да проверяват в системата дали на негово име има издадено свидетелство за У. на МПС, но проверка не била извършена.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, поради което същата е валидна. Със Заповед № 244з-1916/03.09.2019 год. Директорът на ОД на М. – Б. е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и Началниците на РУ (т.1.6), поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно цитираната от административния орган разпоредба на чл.171, т.2а, б.“а“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, К. която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за У. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.
В процесния случай обаче, в рамките на административното производство не е безспорно установено, че собствения на оспорващия Х. лек автомобил на 16.12.2020 год. е бил управляван от Я. К. В., който не е притежавал СУМПС. Следователно, не са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В конкретния казус органът е приел за осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, прилагайки ПАМ по отношение собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното СУМПС.
Субект на ПАМ по смисъла на от чл. 171, т. 2 а ЗДвП е собственикът, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за У., като по делото не е спорно, че собственик на процесното МПС е оспорващия Х., която е и адресат на оспорената заповед.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, К. която спада управляваното от него превозно средство". Т.е за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 от ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност. Той е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД.
СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за У. на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за У. на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за У. с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за У., подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория. По делото се представиха доказателства, че управлявалия собствения на оспорващата лек автомобил Я. К. В. притежава валидно СУМПС, издадено от компетентните власти на Република Гърция.
Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т., б.“б“ от ЗДвП е МПС да се управлява от лице което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за У., валидно за категорията, К. която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за У. е временно отнето, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката не е налице. Действително, не се отрича че на органите по контрол не е представено СУМПС, от което не следва еднозначен извод, че водача е неправоспособен. Административния орган е следвало в съответствие със задължението си по чл.35 от АПК, преди издаване на ЗПАМ да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Констатациите в акта за установяване на административно нарушение се обориха в съдебноадминистративното производство, а именно, К. датата на проверка водача, управлявал собствения на оспорващия автомобил е бил правоспособен.
Нормата на чл. 161 от ЗДвП предвижда, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1) държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 К. Конвенцията; 2) държавата, в която е издадено е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3) свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4) свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 К. Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
При наличието на документи, удостоверяващи правото на водача да управлява МПС - СУМПС с дата на издаване 22.06.2017 год. - валидно до 22.06.2032 год., издадено от държава членка на ЕС (Република Гърция), не са налице визираните материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, т. к. К. датата на прилагане на мярката - 16.12.2020 год. водача е притежавал СУМПС. Неносенето на документа съставлява административно нарушение на чл. 150а, във връзка с чл. 183, ал. 1 ЗДвП, за което се предвижда налагането на административно наказание "глоба", но не и възможност за прилагане на ограничителна мярка.
Изложеното показва, че оспореният административен акт е валиден, но издаден без да са нелице основанията на материалния закон, поради което и ще следва да се отмени.
При този изход на делото и според правилата на чл.143 от АПК, сторените от оспорващия разноски в размер на 510 лева, от които 500 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса, ще следва да се възложат на ОД на М. – Б. (§1, т.6 от ДР на АПК).
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0339-000368/16.12.2020 год., издадена от Н. на Р. У. – С. К. Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Б..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Б. да заплати на Д. Й. Х., с адрес: с.П., общ.С., ул.“А.“ № 8 сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.


СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.