И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.63, ал. , изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 8301/08.07.2021 г., постановено по нахд № 270/2020 г., Районен съд – Гоце Делчев, е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 244а-1416/19.06.2020 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ - Б., с което на Г. А. А. от с.Г., ул.“И. р.“ № *, общ.Г., обл. Б., за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗдр./, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от ЗЗдр. във вр. с чл.209а, ал.1 от ЗЗдр., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева; и е осъден Г. А. А. да заплати на ОД на М. – Б., сумата от 100.00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок против решението на районния съд, е подадена касационна жалба от Г. А.т А., в която се твърди, че решението на съда е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Излагат се съображения по приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като „маловажен случай“ на административно нарушение. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и на горепосоченото НП.
Касаторът твърди и че в първоинстанционното производство АНО не е бил защитаван от юрисконсулт и не е следвало да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ОД на М. – Б., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и иска присъждане на 100.00 лв. разноски за производството пред касационната инстанция.
Представителят на О. П. – Б., дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на районния съд.
В настоящото съдебно производство не са събрани писмени доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд – Б., след като взе предвид доводите на страните и след анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, по отношение на която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови решението си, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна Г. А. А. е осъществил състава на инкриминираното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение, за което в съответствие с целта на закона е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради което и обжалваното НП е законосъобразно.
Този извод е направен след цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства – писмени и гласни. От гласните доказателства съдът е кредитирал показанията на св.Б. С. – актосъставител, и св.К. Г. – свидетел при съставяне на акта, като единни и непротиворечиви. При този анализ е стигнал до извода, че на 15.04.2020 г., около 10:05 часа, Г. Ат. А. се е разхождал в гр.Гоце Делчев по ул. „Бяло море“, в района на ЦКБ, без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, при въведено с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание извънредно положение и въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето със Заповеди № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемиологична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице. Поради това, съдът е приел, че деянието е съставомерно, тъй като са налице елементите от фактическия състав на посоченото по-горе административно нарушение по ЗЗдр. Районният съд е приел за категорично доказано, че Г. Ат. А. е извършил вмененото му нарушение, предвид събраните доказателства. Подробно е обсъдил, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното НП се явява законосъобразно, а наложеното по вид и размер наказание съответства на материалния закон и на целите по чл.12 от ЗАНН. Изложил е и съображения за липса на материалноправните предпоставки за приложението на института на маловажност по чл. 28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е законосъобразно.
При извършена служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, касационният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При постановяването на процесния съдебен акт не е нарушен материалният закон. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил обосновани правни изводи относно законосъобразността на обжалваното НП. Нарушението и неговото авторство са установени по безспорен начин, доколкото по делото е установено, че неизпълнението на задължението от страна на Г. А. за носене на маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата на открити или закрити обществени места, представлява нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С разпоредбата чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, в приложимата към процесния период редакция, е предвидено административно наказание "глоба" от 300 до 1000 лева за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗдр, освен ако деянието не съставлява престъпление. С нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр, също в приложимата към процесния период редакция /ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, в правомощие на министъра на здравеопазването, е вменено при възникване на извънредна епидемична обстановка да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно е, че както нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр., така и тази на чл. 209а, ал. 1 от същия закон са бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила на поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния случай, такава се явява Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, с която в т. 9 е въведена противоепидемична мярка, съгласно която „всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). В заповедта е посочено, че същата е в сила от 12.04.2020г. до 13.05.2020г. включително. Именно с цитираната по-горе заповед, характеризираща се като общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК с временен характер, се създава задължение за неопределен брой лица за носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата за предотвратяване разпространението на COVID-19, в рамките на определения в заповедта период от време. Неизпълнението на посоченото задължение, правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Решението е правилно и по отношение изводите на съда за законосъобразност на обжалваното НП, издадено при спазване на процесуалния закон. Нарушението, както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление е описано с фактическите му белези, позволяващи на Г. А. да разбере в какво конкретно нарушение е уличен. Предвид това, следва категоричният извод, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, отговарят на изискванията съответно на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН - описани са достатъчно ясно фактите и обстоятелствата, които осъществяват фактическия състав на вмененото на Г.А. административно нарушение, законната разпоредба, която е била нарушена. Наложеното на дееца административно наказание съответства по вид и размер на санкционната правна норма за извършеното нарушение.
Правилни и обосновани от доказателствата по делото са изводите на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН и определяне на деянието като маловажен случай на административно нарушение. Процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид. С осъществяване състава на посоченото нарушение се застрашават изключително значими обществените отношения, свързани със защита и опазване живота и здравето на граждани от епидемично разпространение на заразната болест COVID - 19, като макар и формално, самото деяние е обявено за наказуемо по административен ред, без да е необходимо от него да са произтекли други вредни последици, поради което тяхното наличие или липса не следва да бъдат обсъждани при преценка дали случаят е маловажен. В конкретния случай, тази преценка не се повлиява с оглед личността на дееца и неговите характеристични данни, както и здравословното му състояние, доколкото всички тези обстоятелства не могат да бъдат противопоставени на защитаваните от посочената за нарушена правната норма обществени отношения. В този смисъл, следва да се отчете факта, че Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която е въведена въпросната противоепидемична мярка, е издадена в условията на неотложност именно с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите.
По отношение на твърдението на касатора, че в първоинстанционното производство АНО не е бил защитаван от юрисконсулт и не е следвало да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, касационната инстанция намира за необосновано. Видно от молба до РС-Гоце Делчев от юрк.Я. – С. – пълномощник на Директора на ОД на М. – Б., писмени бележки и пълномощно (стр.28-30 от нахд № 270/20 г. на Районен съд – Гоце Делчев), АНО е бил представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, който е взел участие в производството пред районния съд, поради което правилно и в съответствие със закона е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно. Липсват касационни основания за отмяната му, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
По отношение на претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, БлАС го намира за неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение. В настоящата инстанция е депозирания писмен отговор от ст. комисар Г. К. - ВПД Директор на ОД на М. – Б., а не от упълномощен юрисконсулт, за когото се присъжда юрисконсултско възнаграждение. След като в касационната инстанция не е взел участие юрисконсулт, а ВПД Директор на ОД на М. – Б., то не следва да се присъжда възнаграждение съобразно Наредбата за правна помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8301/08.07.2021 г., постановено по нахд № 270/2020 г., на Районен съд – Гоце Делчев.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на 100.00 лв. разноски за производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК