и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от О. Я., представлявана от К. на общината Н. К. срещу Заповед № 18-12149/ 01.11.2021 год. на Н. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Б..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правните разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Претендира се отмяната на атакувания административен акт в цялост, като неправилен и незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуалният представител по пълномощие адв. Б. по съображенията изложени в същата, обосноваващи нейната незаконосъобразност. В първото по делото открито съдебно заседание, процесуалният пълномощник прави възражение за нищожност на процесната заповед поради липса на компетентност на Н. на С. – Б. за издаване на актове в процесната хипотеза, в частност за имот попадащ в границите на населеното място, за което няма действаща, одобрена кадастрална карта.
Ответникът по жалбата - Н. на Службата по геодезия, картография и кадастър – Б. оспорва жалбата в представено писмено становище.
Процесуалният представител по пълномощие на заинтересованата страна М. У. в първото по делото открито съдебно заседание сезира съда с искане за прекратяване на производството по делото обосновано с твърдението, че по делото липсват доказателства за активната легитимация, включително и на правен интерес в полза на жалбоподателя. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства, в това число и заключенията по повторната и допълнителна експертиза, поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното:
Административното производство е започнало по заявление В. № 01-121960/ 08.03.2021 год. на М. С. У., с искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за обект: поземлен имот 03561.37.9901, с. Бел Камен, м. Бел Камен, вид собственост - частна общинска, стар номер 000219. /л. 30 от делото/
Видно от представеното към преписката Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-12835/ 21.01.2021 год. по описа на С. – Б. за обект: 03561.37.9901 и нов обект с идентификатор 03561.37.9901.1 е прието, че представеният проект за изменение на КККР на с. Бел Камен, одобрена със Заповед № РД-18-716/ 15.10.2019 год. отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 год. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. /л. 29 от делото/ Процесното изменение на Кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на с. Бел Камен се състои в допълване на Сграда с идентификатор 03561.37.9901.1 в поземлен имот с идентификатор 03561.37.9901 на основание Удостоверение на нотариус С. В., изх. № 326/ 14.12.2020 год. /л. 45 от делото/, геодезическо заснемане и разработка на правоспособно лице по кадастър. /л. 31 и сл. от делото/
При разглеждане на заявлението е изготвена скица-проект за изменение на кадастралната карта за нанасяне на сграда в имот с идентификатор 03561.37.9901 № 15-1076369/ 04.10.2021 год., в която е посочено, че се издава за уведомяване по чл. 26, ал. 1 от АПК. /л. 25 от делото/
За постъпилото заявление на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомена като заинтересовано лице – О. Я., за което е изготвено нарочно писмено уведомление изх. № 24-27250/ 07.10.2021 год., на която е предоставена възможност в 7-дневен срок от уведомлението да се запознае с документите към заявлението и при несъгласие с искането да представят документи удостоверяващи претенции на права. Към уведомлението е приложена скица-проект. Към преписката са представени доказателства удостоверяващи връчването му на последната. Видно от съдържанието на приложената административна преписка в указаният срок не е постъпило възражение.
В последствие по процесното заявление, В. № 01-121960/ 08.03.2021 год. на М. С. У. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-12835/ 21.01.2021 год. по описа на С. – Б., геодезическо заснемане, Удостоверение, изх. № 326/ 14.12.2020 год. и разработка на правоспособно лице по кадастър, на основание чл. 53б, ал. 5, т.1 във връзка с чл. 51. ал. 1, т. 3 и чл. 53б,, ал. 1 и ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър и чл. 81, т. 11 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 год., началникът на С. – Б. е издал оспорената Заповед № 18-12149/ 01.11.2021 год., с която е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бел Каомен, ЕКАТТЕ 03561, общ. Якодура, одобрена със заповед № РД-18-716/ 15.10.2019 год. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица - проект № 15-1076369/ 04.10.2021 год., състоящо се в: допълване на Сграда с идентификатор 03561.37.9901.1 в поземлен имот с идентификатор 03561.374.9901 на основание Удостоверение изх. № 326/ 14.12.2020 год., геодезическо заснемане и разработка на правоспособно лице по кадастър. В заповедта е посочен като нов обект за нанасяне в КККР – сграда с идентификатор 03561.37.9901.1, площ 107 кв.м., предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, без данни за собственост.
По делото е представено заключение по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на извършена от експерта проверка в архив и отдел „ТСУ“ при О. Я., в архива на О. Б., в С. – Б., включително и въз основа на извършен оглед на мястото, съпроводен с необходимите замервания.
В заключението вещото лице сочи, че в предходната Карта на възстановената собственост /КВС/, присъства имот с № 000219, с НТП: „.Други територии заети от селското стопанство“ с площ от 10 457. 93 кв.м. /по скица 10458 дка/, находящ се в м."Бел Камен" – „Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, Стопанисван от общината. Същият имот на място представлява застроена територия на м. “Ваклева“, от с. Бел Камен и който имот е идентичен на Поземлен имот с проектен идентификатор № 03561.37.9901. Въпросният имот № 000219 по предходната КВС не присъства в сега действащата КККР за неорбанизираната територия на землище с. Бел Камен /Приложение № 8 от заключението/ Същият според вещото лице присъства само като контур, без поставен номер /с тонирани в черно граници от в.л./, т.е. АГКК са съобразили факта, че този имот не е земеделска територия, а е част от населено място и като такъв не попада в обхвата на одобрената КККР за неурбанизираната територия. Последното според експерта води до извода, че по отношение на този имот няма налице одобрена КККР, като отделно от това не присъства и Поземлен имот с проектен идентификатор № 0356137.9901. В допълнение към последното вещото лице твърди, че поземлен имот с проектен идентификатор № 03561.37.9901, е част от територията на населено място с. Бел Камен, махала “Ваклева“ /Приложение № ... към експерт./, като по силата, и според разпоредбите на чл.9, ал. 1 от ЗУТ, попада в застроената територия на населено място с. Бел Камен, махала “Ваклева“ /“Ваклеова“/, т.е. попада в урбанизирана територия, независимо, че няма одобрен устройствен план. По отношение поземлен имот с проектен идентификатор № 03561.37.9901 попадащ в урбанизираната територия на въпросната махала, няма налице действащи кадастрални и регулационни планове, план на новообразуваните имоти, план за земеразделяне, и съответно одобрена Кадастрална карта, и кадастрални регистри /КККР/. От направената проверка в архива на Общинска администрация Я., в отдел „ТСУ” при О. Я. и в архива на О. Б., за района възложен за съдебно инженерно-техническа експертиза, попадащ в границите на урбанизираната територия на с. Бел Камен, общ. Я., се установи, че за цялата урбанизирана територия на с. Бел Камен, общ. Я., състояща се от 10 бр. махали, а именно: мах. “Кунгьова“, ,Долно Кунгьово“, “Коренарска“ „Уручкова“, „Фръндева“, „Дурльова“, „Шутова“, „Терзиева“, „Бичкова“ и основната махала /центъра на селото/ „Ваклева“ /“Ваклеова“/, няма изработвани през годините кадастрални и регулационни планове /КРП/, т.е. за нито една от махалите няма изработен подробен устройствен план.
В заключението си експерта сочи също така, че е налице идентичност между имот с проектен идентификатор № 03561.37.9901, показан на Скица-проект № 15-1076369-04.10.2021 год. /лист 25 и 26 от делото/ и имот с идентификатор № 000219, по КВС /стари реални граници/ на з-ще с. Бел Камен, описан в АЧОС № 1128/22.03.2016 год. В съдебно заседание вещото лице сочи, че процесният по делото поземлен имот посочен в заповедта с идентификатор 03561.374.9901 не попада в масив „374“, а в масив „37“. В кадастралната карта на с. Бел Камен няма масив с посочения номер „374“ Също така според експерта, въпросния поземлен имот и процесната сграда предмет на оспорената заповед стоят на проектно ниво.
Заключението изготвено по допуснатата СТЕ е прието без възражения от страните. Същото в необходимата за казуса конкретика и в пълнота установява по обективен начин спорните по делото факти, като същевременно изводите на експерта съответстват на останалите доказателства по делото, поради което съдът го кредитира изцяло.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законноустановения срок и от страна имаща право и интерес от оспорването, до колкото същата засяга собственически права на жалбоподателя, поради което е процесуално допустима. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на заинтересованата страна М. У., направено чрез процесуалния представител по пълномощие, адв. Р. за процесуална недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес в полза на жалбоподателя. Освен, че последното не е обосновано с конкретни фактически и правни твърдения, същото не се установява от събрания по делото доказателствен материал.
Разгледана по същество, съдът приема жалбата за основателна, поради следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по силата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР – Н. на С. - Б., в предвидената писмена форма. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението направено от страна на процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя за нищожност поради липса на материална компетентност на Н. на С. – Б. за издаване на оспорената заповед, позовавайки се на разпоредба на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР.
С цитираната разпоредба се възлага на общинската администрация, до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри, да поддържат кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и по реда на § 40 от ПЗР на ЗИДЗКИР, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31, а измененията се одобряват със заповед на К. на общината. За да е приложим редът по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР следователно следва да са налице две задължителни и в кумулация предпоставки: отрицателна – липса на одобрени за съответната територия кадастрална карта и кадастрални регистри, и положителна – наличие за съответната територия на одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и по реда на § 40 от ПЗР на ЗИДЗКИР, кадастрален план и регистри.
По делото безспорно се установи, че процесният поземлен имот, в който с оспорената заповед е разпоредено нанасянето на новия обект попада в землището на с. Бел Камен, О. Я., в частност в границите на урбанизираната територия на с. Бел Камен, общ. Я., състояща се от 10 бр. махали, а именно: мах. “Кунгьова“, ,Долно Кунгьово“, “Коренарска“ „Уручкова“, „Фръндева“, „Дурльова“, „Шутова“, „Терзиева“, „Бичкова“, в това число и основната махала /центъра на селото/ „Ваклева“ /“Ваклеова“, в чиято територия попада процесния поземлен имот/, няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, също така няма одобрени кадастрални и регулационни планове. За нито една от посочените махали няма изработен подробен устройствен план.
Следователно не е налице хипотезата на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, в която изрично се предвижда само одобрените кадастрални планове да се поддържат по този ред – от общинската администрация, като съответно и компетентността на К. на О. да издаде заповед за изменение на кадастралния план по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР се отнася единствено до одобрените по реда на ЗЕКНРБ и ЗТСУ и по реда на § 40 от ПЗР на ЗИДЗКИР кадастрални планове и регистри.
При тези данни се налага извод, че издателят на акта, в лицето на Н. на С. – Б. е разполагал с материална компетентност да издаде процесната заповед, с която да одобри попълване на нов имот в неодобрен и невлязъл в сила кадастрален план. В хипотеза на липса на одобрен по посочения ред кадастрален план и регистри, и при липса на одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, за създаването им за отделен имот, приложим е редът по чл. 35а и следващите от ЗКИР, като компетентен да извърши това е началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имотите или изпълнителният директор на АГКК, когато искането е за недвижими имоти, намиращи се в район, за който има издадена заповед по чл. 35, ал. 1, каквото предписват разпоредбите на чл. 35a, ал. 1 от ЗКИР, респективно чл. 31, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 година.
С оглед горното административният акт, предмет на съдебен контрол, е издаден от материално компетентен орган – Н. на С. - Б., от което следва, че процесната заповед не страда от порока нищожност. Постановил същата Н. на С. – Б. не е излязъл извън рамките на своите правомощия.
Като правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени следните разпоредби - чл. 53б, ал. 5. т. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, които са относими към хипотезата на поправка на явна фактическа грешка по смисъла на ЗКИР. Определителната норма на §1, т. 9 от ДР на ЗКИР дава законова дефиниция на „явната фактическа грешка", която по смисъла на ЗКИР е определена като несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи ог допустимите в наредбата по чл. 31. Следвайки лимитативно изброените предпоставки е видно, че допълването на нови сгради не попада в обхвата на понятието ЯФГ. Последното сочи според съда на извода, че оспорената заповедта е издадена без правно основание. В контекста на последното касаещо съдържанието на оспорения акт, съдът намира за необходимо да отбележи, че в заповедта не са отразени всички относими фактически основания, на които е извършено процесното допълване на КК и КР на с. Бел Камен по отношение на имот 03561.37.9901. Ето защо от съдържанието й не може да се направи категоричен извод относно правното основание за допуснатото допълване, въз основа на какви писмени документи се прави същото, включително в същата не е отразено дали е налице съгласие на собственика на поземления имот - О. Я. за допускането й. Като последица от това за съда е обективно невъзможно в рамките на съдебния контрол да извърши преценка за законосъобразност.
На следващо място, съдът констатира, че при изписването на съдържанието на идентификатора на недвижимия имот, на територията на който е одобрено нанасянето на новият обект - сграда в оспорената заповед е отразен, масив „374“, вместо действителния „37“. По отношение на посоченият пропуск вещото лице сочи, че процесният по делото поземлен имот посочен в заповедта с идентификатор 03561.374.9901 не попада в масив „374“, а в масив „37“, като в кадастралната карта на с. Бел Камен няма масив с посочения номер „374“. Съдът не възприема така констатираната нередовност на заповедта като допусната явна фактическа грешка, поради обстоятелството, че с това си съдържание заповедта не би могла да постигне целеният правен резултат. Още повече, че в материалите на процесната административна преписка по издаване на оспореният административен акт не се съдържат доказателства за допусната от страна на органа поправка на очевидна фактическа грешка касаеща посоченият пропуск. Последното съдът, счита като допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на целения правен резултат, с оглед и характера на документа.
Като неоснователно съдът намира твърдението, че в случая е налице спор за собственост между заявителя и О. Я., който следва да се разреши по общия исков ред. Касае се за два самостоятелни недвижими имоти със самостоятелен статут и начин на придобиване. В случая никоя от страните не претендира собственически права спрямо имота на другата.
Изложеното показва, че оспорения индивидуален административен акт е валиден, но издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в това число и в несъответствие с целта на закона, поради което и ще следва да се отмени.
При този изход на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, според правилата на чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се осъди ответника да заплати на оспорващият сумата общо в размер на 1 750. 00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, включваща заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, държавна такса – 50 лева и възнаграждение на вещо лице 800 лева. В тази връзка съдът намира направеното от заинтересованата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно имайки предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, в частност за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър, размерът на възнаграждението е определен на 900 лв. В случая договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер над минимално определеният в наредбата, а именно 950 лева, поради което следва да се редуцира до минимално определения 900. 00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 18-12149/ 01.11.2021 год. на Н. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Б..
ОСЪЖДА Службата по геодезия картография и кадастър - Б. да заплати на О. Я., сумата от 1 750. 00 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд чрез Административен съд – Б. в 14-дневен срок от съобщаването му.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.