и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Е. Х. С. с адрес: Б., ул. „С.“ № 24, . 1, срещу Удостоверение № 21/02.07.2018 г., издадено от Г. А. на О. С., за въвеждане в експлоатация на строеж „Ателие – временен строеж по чл. 50, т. 1, б. „в“ от ЗУТ“ /обект с идентификатор 65334.300.1013.2/ с възложител К. А. П..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното удостоверение, като се твърди, че по отношение на същото са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК – неспазване на установената форма, съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването му, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че оспорващата не е била уведомена за административното производство по издаване на оспореното удостоверение. Иска се отмяна на удостоверението и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващата, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С депозирано по делото писмено становище, поддържа жалбата, като сочи, че е носител на вещното право на строеж върху имота, върху който е изграден процесният обект и в това си качество не е давала съгласие за узаконяване на този обект, поради което оспореното удостоверение е незаконосъобразно. Излага и доводи относно законността на изграденото ателие, като сочи, че не са налице законовите предпоставки на чл. 49 от ЗУТ, допускащи изграждането и съществуването на такъв временен обект. Съображенията, изложени в писменото становище, са доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Главният А. на О. С., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без разглеждане или отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доводите за недопустимост и неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното удостоверение, са подробно развити в депозирани по делото писмени бележки.
Заинтересованата страна К. П. /възложител на процесния строеж/, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима поради липсата на правен интерес от страна на оспорващата, тъй като страни в процесното производство са само възложителят и административният орган, респ. С. не е активно легитимирана за оспорването на издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация. Иска се жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството – прекратено, или, ако съдът не сподели доводите за недопустимост на жалбата, същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски. Доводите са развити в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като анализира, поотделно и в съвкупност, събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 24, том II, рег. № 4856, дело № 212/2006 г. на Нотариус К. Т. с рег. № 242 на Нотариалната камара и с район на действие този на Районен съд – Б. /на л. 4 – л. 6 от делото/, оспорващата е собственик на следните недвижими имоти: „Ѕ /една втора/ идеална част от Магазин № 2 /две/ и Ѕ /една втора/ идеална част от Магазин № 3 /три/, и двата находящи се в Приземния /първи/ етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот с планосн. № 1013 /хиляда и тринадесет/, който заедно с имот пл. № 1034 /хиляда и тридесет и четири/ и с имот пл. № 1035 /хиляда и тридесет и пет/, образуват съсобствен урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХIV /четиринадесет/ в кв. 55 /петдесет и пети/ по плана на ЦГЧ на гр. С., при съседи на УПИ: улица; УПИ ХIII-1012; УПИ ХV-1036, 1037 и УПИ ХХХII, всичките от същия кв. 55, които магазинни помещения се намират в североизточната част на първия етаж съгласно Схемата-скица, неразделна част от Съдебната спогодба за делба от 26.04.1994 г. по гр. дело № 366/1992 г. на Районен съд – С., ведно с принадлежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Административното производство по издаване на оспореното удостоверение е започнало по Искане вх. № 94-С-1331/26.06.2018 г., подадено от заинтересованата страна К. П. /на л. 14 от делото/, към което са приложени: документ за собственост – Нотариален акт /на л. 25 от делото/; удостоверения за наследници /на л. 26 – л. 27 от делото/; Констативен акт образец 15 /на л. 20 – л. 23 от делото/; удостоверение, че процесният обект е нанесен в Кадастралната карта на гр. С. с идентификатор 65334.300.1013.2 /на л. 24 от делото/ и удостоверения, че обектът е захранен с ел. енергия и вода /на л. 41 – л. 42 от делото/.
Като доказателства по делото са приети още: Технически паспорт на процесния строеж /на л. 15 – л. 19 от делото/; Заповед № 215/15.10.1993 г. на Кмета на О. С., с която е одобрен застроителния и регулационен план “Детайл на ЦГЧ – гр. С.“ с обхват кварталите, посочени в заповедта /на л. 28 от делото/ и Заповед № АБ-168/03.11.2006 г. на Кмета на О. С. /на л. 29 от делото/, с която е одобрен План за регулация и застрояване и работен устройствен план за урегулирани поземлени имоти /УПИ/ в кв. 55 по плана на гр. С..
Видно от Акт за узаконяване № 1/10.05.2011 г., издаден от Г. А. на О. С. /на л. 30 от делото/, съсобствениците на УПИ ХIV в кв. 55 – Д. Д. К., Й. Г. Ц., З. Г. А. и Л. А. П., с декларации от 01.04.2011 г. /на л. 32 – л. 35 от делото/, са дали съгласие за узаконяване на изградения от А. Д. М. /чийто единствен наследник по закон е заинтересованата страна К. А. П. - удостоверения за наследници на л. 26 – л. 27 от делото/, в УПИ ХIV – 1013 в кв. 55 по плана на гр. С., на странична регулационна линия с УПИ ХIII в кв. 55 строеж – процесното ателие /констатирано като жилищна сграда по Становище изх. № 92-00-1178/02.11.2001 г. на Г. А. на О. С. на л. 31 от делото/. В последното е посочено, че съгласно чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, тъй като жилищната сграда е на регулационната линия с УПИ ХIII, е необходимо съгласието на заинтересованите лица /собственици и съседи/.
В Акта за узаконяване е посочено още, че декларации по чл. 21 от ЗУТ са подали и П. Т. Д. и Г. Т. К. – собственици на УПИ ХIII в кв. 55 /на л. 36 – л. 37 от делото/.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Оспорващата се легитимира като собственик на идеални части от Магазин № 2 и Магазин № 3, находящи се в Приземния /първи/ етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот с планосн. № 1013, който заедно с имот пл. № 1034 и с имот пл. № 1035, образуват съсобствен УПИ ХIV в кв. 55 по плана на ЦГЧ на гр. С., които магазинни помещения се намират в североизточната част на първия етаж, ведно с принадлежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата й срещу процесното удостоверение е допустима /и като подадена в законоустановения срок, доколкото от ответника не са ангажирани доказателства за датата на съобщаване на оспорващата за издаване на процесното удостоверение/, а доводите в обратната насока, изложени от ответника и заинтересованата страна, са неоснователни. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая, оспорващата по силата на цитирания по-горе договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 24, том II, рег. № 4856, дело № 212/2006 г., притежава идеални части от правото на строеж върху УПИ ХIV в кв. 55 по плана на ЦГЧ на гр. С., т.е. жалбата й срещу удостоверението за въвеждане в експлоатация е процесуално допустима.
Разгледана по същество, обаче, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:
Удостоверението за въвеждане в експлоатация /разрешението за ползване/ по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ по аргумент от чл. 217, ал. 1, т. 7 от ЗУТ.
Възложителят на строежа по смисъла на чл. 161 от ЗУТ е легитимиран по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ да регистрира пред органа, издал разрешението за строеж, въвеждането му в експлоатация. По съществото на делото следва да се разгледа наличието на условията за издаването на акта по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или ал. 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5 от ЗУТ. Съгласно ал. 3 на чл. 177 от ЗУТ, строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и ред, определени в наредбата по ал. 2, като удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1, след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.
Обжалваното удостоверение е издадена от компетентен орган. Искането е за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория, което е безспорно между страните, поради което не попада сред строежите, за които компетентни да разрешат ползването са органите на ДНСК.
Като индивидуален административен акт оспореното удостоверение отговаря на изискванията за форма и съдържание. Същото е издадено в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Посочено е, че е издадено на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ и заявление на възложителя, придружено с изискващите се документи.
Съгласно приложимите правни норми в производството по чл. 177 и сл. от ЗУТ, режимът по въвеждане на строежите в експлоатация е регистрационен, а не разрешителен. Съгласно действащата правна уредба в ЗУТ при представяне от възложителя на необходимите документи по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ и при липса на препятстващи факти по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, компетентният административен орган - в случая Гл. А. на О. С., следва да регистрира строежа и да издаде разрешение за въвеждането му в експлоатация. Т.е. Г. А. действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да регистрира строежа при наличието на условията по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, строежите не се въвеждат в експлоатация, когато: т. 1. не са изпълнени в съответствие с одобрения инвестиционен проект, с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 и чл. 169а, ал. 1, и/или не са съставени технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики; т. 2. не са извършени мероприятията, предвидени в част „Вертикална планировка“ и не е реализирано озеленяване по одобрения проект; т. 3. не са премахнати съществуващи сгради и постройки, които не са включени в режима на застрояване, когато са предвидени за премахване в издадената виза за проектиране; т. 4. не са завършени фасадите на сградите и постройките съобразно одобрения инвестиционен проект; т. 5. не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи съгласно чл. 69 в курортите, ваканционните селища, голф селищата, аквапарковете и в другите територии за рекреационни дейности, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен имот и т. 7. не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на чл. 67 и чл. 78 от ЗУО.
В случая не се установи и не се твърди да е налице някоя от хипотезите на чл. 178, т. 1 – т. 7 от ЗУТ.
Предвид изложеното, съдът счита, че при издаването на оспореното удостоверение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, спазен е материалния закон и е налице съответствие с целта на закона, респ. че не е налице нито едно от отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, С. следва да заплати и на заинтересованата страна П. сторените от последната разноски в размер на 600.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е претендирано в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1, предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде редуцирано по искането на оспорващата, инкорпорирано в писмено становище по делото, депозирано преди съдебното заседание.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Х. С. с адрес: Б., ул. „С.“ № 24, . 1, срещу Удостоверение № 21/02.07.2018 г., издадено от Г. А. на О. С., за въвеждане в експлоатация на строеж „Ателие – временен строеж по чл. 50, т. 1, б. „в“ от ЗУТ“ /обект с идентификатор 65334.300.1013.2/ с възложител К. А. П..

ОСЪЖДА Е. Х. С. с адрес: Б., ул. „С.“ № 24, . 1, да заплати на О. С., област Б., сумата от 100.00 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. Х. С. с адрес: Б., ул. „С.“ № 24, . 1, да заплати на К. А. П. с адрес: гр. С., област Б., ул. „М.“ № 31, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща сторени от последната разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.