Производството е образувано по изпратена по подсъдност от Районен съд –
Б., искова молба на И. П. Т. от Б., жк "А." №* "б", .3, А., с
която срещу Областна дирекция на М. - Б., са предявени осъдителни искове за
заплащане на обезщетение по чл.252, ал.1 от ЗМВР и за забава в изпълнението по
чл.86 от ЗЗД..
БлРС е квалифицирал исковата претенция по основния иск като защита срещу
неоснователно бездействие на М. да изплати исканото обезщетение по чл.252, ал.1 от ЗМВР, като в исковата молба не са изложени обстоятелства по чл.256 от АПК.
Безспорно квалификацията на спорното право е задължение на съда, но в случая търсената защита не попада в хипотезата на чл.256 и чл.257 от АПК, доколкото не се касае за бездействие за изпълнение на произтичащи от закона фактически действия, а за възникнал спор за правото на обезщетение на ищеца, като служител на М., по чл.252, ал.1 от ЗМВР. Самата заповед рег.№ 1871/25.05.2010 г. на ВНД Директор при ОД на М. - Б., не съдържа разпореждане за заплащането на обезщетение по чл.252, ал.1 от ЗМВР в конкретно определен размер, за да се търси изпълнение по реда на изпълнителното производство, и заплащането му в търсения размер не е пряка последица на закона, поради което при възникналия спор, то той следва да бъде разрешен по общия исков ред и от Благоевградския районен съд, доколкото се касае за вземане за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, т.е. за трудов спор – чл.103 от ГПК. Последният не е подсъден на административните съдилища и по глава ХІ, чл.203 - чл.207 от АПК, доколкото основанието за заплащане на обезщетението по чл.252, ал.1 от ЗМВР не е отменен, нищожен или оттеглен незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на орган на власт. Обстоятелството, че правоотношението между страните е служебно и ответникът е М., не квалифицира спора като административноправен. Правото на обезщетение по чл.252, ал.1 от АПК възниква при прекратяване на служебното правоотношение и по силата на закона, но при отказа за изплащането му, защитата се осъществява по исков ред. В този смисъл и цитираното от районния съд определение по адм.д.№ 3300/2009г. на Върховния административен съд, съгласно което “правото на обезщетяване при незаконно прекратяване на служебно правоотношение и размерът на обезщетяването са имуществени спорове, които се предявяват по исков ред пред съответния граждански съд, ако за тях не се е произнесъл в заповедта по чл. 245 от ЗМВР
административният орган”.
По изложените съображения и съгласно чл.135, ал.4 от АПК делото
следва да се изпрати на смесен състав от представители на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за разрешаване на спора за подсъдност с Районен съд - Б..
Водим от горното и на основание чл.135, ал.5 и ал.7 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:


ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност по исковата молба на И. П. Т. от Б., жк "А." № *"б", .3, А., срещу Областна дирекция на М. - Б., пред смесен
състав от представители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, на който делото да се изпрати за разрешаване на спора за подсъдност.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№926/2010 г. по описа на Административен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на И. П. Т..


СЪДИЯ: /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК