Производството по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ е образувано по жалба на А. С. П. от Б. срещу Заповед № 50/19.02.2013 г.
на Д. на Д. „. П. Р. – Б..
Заповедта е оспорена с искане за отмяната й и на основанията по чл. 146, т. 2 -
4 от АПК. Поддържано е, че жалбоподателят не подлежи на атестиране с оглед
разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и реално
отработеното през 2012 г. време. Оценяването е извършено в нарушение на
основните цели на атестирането по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за условията и реда
за оценяване на изпълнението на служителите от държавната администрация.
Оценката е немотивирана и не съдържа коментар по показателите за компетентност
съобразно изискванията на чл. 14, ал. 1 вр. чл. 15 от Наредбата. Доводите са
доразвити в писмено становище.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил жалбата. Съображенията
в защита са изложени в писмено становище.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и при техния анализ и
оценка, съдът прие следното за установено:
С оспорената заповед Директорът на Д. „. П. Р. - Б. е прекратил служебното
правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - получена
възможно най - ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността.
В периода на атестиране 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., жалбоподателят е заемал
длъжността “Началник на отдел Мониторинг, европейска и интеграция и
образователни програми” в Д. „. П. Р., чиито основни задължения по длъжностна
характеристика /л.151-152/ са ръководни, организационни и контролни на
дейността на отдела и служителите в него за постигане на идеалните цели на
парка, заложени в Плана за управление.
Видно от длъжностната характеристика, за периода на атестиране длъжността
“началник на отдел МЕИОП” е пряко подчинена на Д. на Д. „. П. Р. - Б..
Към административната преписка е приложен формуляр за оценка на индивидуалното
изпълнение на длъжността "началник на отдел", заемана от жалбоподателя за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г./л.37-38/.
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е
връчена на 19.02.2013 г. /л.11/. Жалбата срещу заповедта е постъпила в съда на
04.03.2013 г.
При тези факти съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е постъпила е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от връчване на оспорената
заповед и от държавния служител, чието правоотношение е прекратено като
последица, което определя правния интерес от оспорването й по съдебен път.
При липсата на други от пречките по чл.159 от АПК, жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация са
определени в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в
държавната администрация /НУРАСДА, отм., ДВ, бр.49/29.06.2012 г., в сила от
01.07.2012 г./, приложима за периода на атестиране на жалбоподателя от
01.12.2011 г. до 01.07.2012 г., и в действащата от 01.07.2012 г. Наредба за
условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация /НУРОИСДА, обн., ДВ, бр. 48/29.06.2012 г./, в сила от 01.07.2012
г.
Основна цел на атестирането и по двата нормативни акта е чрез оценка на
трудовото изпълнение да се подобри дейността на съответната администрация и на
всеки отделен служител по отношение постигането на целите, изпълнението на
задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на
атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и
подобряване на професионалната му компетентност. За постигането на тези цели,
регламентирани с чл. 1, ал. 2 от отм. НУРАСДА и чл. 1, ал. 2 от действащата
НУРОИСДА, в Глава II от отменения нормативен акт, съответно Глава ІІ от
НУРОИСДА, са уредени задължителни правила за атестирането на държавните
служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността,
безпристрастността и компетентността на оценяването.
Съгласно предписанието на чл. 3, ал. 2 от отм. НУРАСДА, чл. 3, ал. 2 от
НУРОИСДА, процедурата по атестиране чрез ежегодно оценяване на изпълнението на
длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ
ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на
представителните синдикати в администрацията. Атестирането чрез оценяване на
трудовото изпълнение включва следните етапи: 1. Изготвяне и съгласуване на
работен план в началото на периода; 2. Междинна среща в средата на периода; 3.
Заключителна среща и определяне на обща оценка на трудовото изпълнение в края
на периода.
Според данните по делото, описаните три етапа на процедурата по атестиране на
жалбоподателя са проведени.
Видно от приложения по делото формуляр за оценка на П., е изготвен и съгласуван
индивидуален работен план, по който не е изложил възражения, с оглед което и
доводите, че не е актуализиран и коректно изготвен не се споделят.
Проведена е междинна среща на 31.08.2012 г. между него и оценяващия ръководител
– Директор на Д. „. П. Р. - Б.. След провеждането на срещата е попълнен
съответния раздел от формуляра за оценка - изискване по ал. 4 на чл. 13 от отм.
НУРАСДА /сега чл. 12, ал. 4 от НУРОИСДА/, и този раздел е подписан от служителя
и оценяващия ръководител. Жалбоподателят е подписал протокола от междинната
среща без възражения.
Проведена е и заключителна среща на 28.01.2013 г., видно от формуляра за
оценка, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 13 от НУРОИСДА.
Жалбоподателят е подписал формуляра на същата дата – 28.01.2013 г., с
възражение, че оценката е субективна.
В случая няма контролиращ ръководител над оценяващия, тъй като съгласно чл. 5,
ал. 3 от НУРОИСДА за длъжностите, за които ръководителят на администрацията е
оценяващ, той изпълнява и функциите на контролиращ ръководител. Оценяващ
ръководител е Директорът на Д. „. П. Р. – Б. и в този смисъл е изпълнено
изискването на чл. 21, ал. 1 от НУРОИСДА, контролиращият ръководител -
директорът да прегледа формуляра за оценка и да го подпише, като в случая е
изложил коментар, с който е потвърдил дадената оценка.
Възражението, че поради дългия период на временна нетрудоспособност и разрешен
платен отпуск, жалбоподателят не е подлежал на атестиране, тъй като бил в
обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, е неоснователно. По делото
е установено, че жалбоподателят е бил в отпуск за времето от 01.11.2012 г. до
16.11.2012 г. /заповед № 534/01.11.2012 г. на л. 133/, от 01.10.2012 г. до
12.10.2012 г. /заповед № 500/01.10.2012 г. на л. 134/, от 07.06.2012 г. до
15.06.2012 г. /заповед № 305/06.06.2012 г. на л. 135/, от 21.04.2012 г. до
18.05.2012 г. /заповед № 243/06.04.2012 г. на л. 136/, от 05.01.2012 г. до
14.02.2012 г. /заповед № 11/03.01.2012 г. на л. 137/, и по болест за времето от
18.06.2012 г. до 28.07.2012 г. и от 28.07.2012 г. до 27.08.2012 г. /болнични
листове на л. 138 и 139/, или за календарен срок от около 5 месеца. Съгласно
чл. 6 от отм. НУРАСДА, чл. 6 от НУРОИСДА, оценяването на изпълнението на
длъжността включва времето, което действително е било отработено от служителя,
като всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за
една календарна година, подлежи на оценяване. В случая жалбоподателя е бил
оценяван за времето от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. и макар да не е
изпълнявал задълженията си за продължителен период от време, същият е подлежал
на атестиране, тъй като има действително отработени 6 месеца в периода на
оценяване.
Същевременно в атестационния формуляр, удостоверяващ извършената процедура по
атестирането на служителя П., няма поставени оценки по отделните показатели по
чл .16 от отм. НУРАСДА /Приложение № 2 към чл. 24, ал. 1, т. 3/, съответно по
чл. 14, ал. 1, т. 2 вр. чл. 15 от НУРОИСДА. Оценяващият ръководител следва да
оформи надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител и
ако е изпълнил разпоредбите на чл. 23 и 24 от отм. НУРАСДА, респективно чл. 15,
16, 19 от НУРОИСДА, е изпълнено и задължението му по чл. 25 от отм. НУРАСДА,
сега чл. 18 от НУРОИСДА, за безпристрастно, честно и компетентно извършване на
оценката, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В случай,
че оценките по нормативно уредените показатели за атестиране, формиращи
крайната обща оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител, са
определени с конкретни коментари /мотиви/ по всеки раздел, тези мотиви,
основаващи се на надлежно установени факти, обуславят преценката за неприемливо
изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността.
В случая до проведената междинна среща са изложени препоръки да се обърне
внимание на сроковете и организацията за постигане на целите по поставените
задачи в работния план, които не са конкретизирани и не са посочени конкретни
действия за развитие на служителя през следващия период. В заключителната среща
са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните му задължения,
които също са общи – “изключително слабо и неприемливо изпълнение на т.1, 2, 3
и и 5 от работния план”, “лоша организация на работата на отдела…”. Тези
коментари са лишени от конкретно съдържание, като в същото време са
съсредоточени изцяло върху изпълнението на задачите от работния план, който е
първия елемент от оценката съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА. По
вторият показател “показани компетентности” не са изложени мотиви, което води
до необективно и некомпетентно извършване на оценката. Съгласно разпоредбата на
чл. 15 от НУРОИСДА, компетентностите, които трябва да покажат служителите в
държавната администрация, техните определения, както и поведението, отговарящо
на изискванията, и неприемливото поведение са посочени в рамки на
компетентностите съгласно приложение № 1. Във формуляра за оценка на
жалбоподателя не са коментирани отделните показатели за компетентностите
знания, умения и поведение по приложение № 1 със съответни мотиви на оценяващия
ръководител. Общото заключение във формуляра “липса на компетентност и
самоинициатива” не представлява оценка на показаните компетентности през
атестационния период съобразно критериите по приложение № 1. Мотивите на
контролиращия ръководител в коментара на годишната оценка / Приложение № 5 – л.
21-22/ не следва да подменят и заместват мотивите на оценяващия ръководител от
една страна, и от друга – тези мотиви не дават цялостна оценка на
индивидуалното изпълнение на задачите в работния план и на компетентностите на
жалбоподателя. Атестирането на служителите в отдела е само една от задачите в
работния план - т. 2, като по изпълнението на останалите липсва конкретен
коментар. В останалата си част становището по годишната оценка на изпълнението
на контролиращия ръководител съдържа цитати на нормативните изисквания за
оценка на компетентностите по приложение № 1 и не разкрива реална оценка на
управленската компетентност на жалбоподателя, уменията за работа в екип,
комуникативната компетентност, ориентация към резултати, професионални знания и
умения. Няма пречка оценяващият ръководител да си послужи с мнението на
подчинени служители и ръководители на свързани отдели, но конкретно изразеното
мнение от служителите в дирекцията в случая не е анализирано и намерило място в
годишната оценка на изпълнението. Последната не е изготвена съобразно
изискванията на чл. 15 вр. чл. 16 от НУРОИСДА, като показателите за
компетентност, които са елемент от годишната оценка съгласно чл. 14, ал.1, т. 2
от НУРОИСДА, не са съобразени от оценяващия ръководител. Затова и определената
от оценяващия ръководител годишна оценка “неприемливо изпълнение” е недопустимо
изготвена на база само един от етапите по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА – по т. 1,
като в тази й част - степен на постигане на целите в работния план, е и
немотивирана. Неспазването на задължителните правила за атестиране на
държавните служители, в случая констатираното по делото неизпълнение на
задължителни елементи от процеса на атестиране, е съществено нарушение на
НУРОИСДА, опорочаващо дадената възможно най-ниска обща оценка на изпълнение на
длъжността, послужила като фактическо основание за уволнението. Като съставена
в нарушение на нормативните изисквания, получената годишна оценка за работата
на жалбоподателя не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл
от органа по назначаването. Затова и заповедта за прекратяване на служебното му
правоотношение на това основание - чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, следва да бъде
отменена – чл. 146, т.4 от АПК.
Искането за поправка на основанието за прекратяване на служебното
правоотношение следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално
недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗДСл, съгласно която при
отмяна на акта за прекратяване на служебното правоотношение, вписването в
служебната книжна се извършва служебно от органа по назначаване, а не от съда.
С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен и иск за обезщетение по
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който текст, когато заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от
съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си
заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 10 месеца. Следователно, предпоставката, обуславяща приложимостта на
посочения текст, е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се
отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящото съдебно
решение подлежи на касационно оспорване, поради което с постановяването му не
може да счита, че е налице предпоставката по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, с оглед
което искът следва да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след
влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно
законосъобразността на Заповед № 50/19.02.2013 г. на Д. на Д. „. П. Р. – Б.
/вж. в тази връзка Решение № 551 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2010
г., Решение № 12612 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2011 г., V о./.
С оглед изхода от спора по делото и разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК,
основателно е искането за разноски на жалбоподателя в размер на 450 лв. за
адвокатска защита.
Водим от горното и на основание чл. 123, ал. 2 от ЗДСл, 172, ал. 2, пр. 2 и чл.
143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. С. П., с адрес Б., ул.”. С. И., в
частта й по искането за поправка на основанието за прекратяване на служебното
правоотношение, вписано в служебната му книжка и ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.д. № 209/2013 г. на Административен съд - Б. в тази му част.
ОТМЕНЯ Заповед № 50/19.02.2013 г. на Д. на Д. „. П. Р. – Б..
РАЗДЕЛЯ производството по жалбата на А. С. П., с адрес Б., ул.”. С. И., в
частта й по предявения срещу Д. „. П. Р. - Б. иск за обезщетение в размер на 6
000 лв., в отделно производство, което да се докладва на Председателя на
Административен съд - Б. за определяне на съдия - докладчик.
ОСЪЖДА Д. „. П. Р. - Б. да заплати на А. С. П., с адрес Б., ул.”. С. И. №9,
разноските в производството в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България
в 14-дневен срок от обявяването му на страните с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ИГ