и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „. С. № ..., представлявано от управителя К. Д. Г. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С564-0034638/14.07.2020 год., издадена от Л.П. Х., на длъжност Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите.
В жалбата по подробно изложени съображения се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и П. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в конкретния случай, не са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, тъй като дружеството-жалбоподател е изпълнило задължението си по чл. 118, ал.10 от ЗДДС − да подаде в Н. данни за получените доставки на течни горива на датата на данъчното събитие по електронен път чрез квалифициран електронен подпис. Навеждат се доводи, че оспореният административен акт е издаден без да са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая и е немотивиран. Излагат се и съображения, че определеният в заповедта срок за запечатване на търговския обект е в противоречие с принципа за съразмерност. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат.
Ответникът Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд – Благоевград, като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.07.2020 год. в 14:38 часа е извършена проверка от служители на ТД на Н. – С. в търговски обект, стопанисван от дружеството жалбоподател – бензиностанция, находяща се в с. К., общ. Х., Главен път Г. Д. – Д.. Извършената проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка серия АА № 0034638/08.07.2020 год. /л. 14-16/. Проверката е извършена в присъствието на М.Г. Р. – касиер и К. Д. Г. – управител на дружеството жалбоподател.
Въз основа на съставения П. проверката протокол е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С564-0034638/14.07.2020 год. от Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни. Посочено е в заповедта, че проверяваният обект разполага с 2 бр. двустранни бензиноколонки с по 4 бр. пистолета за зареждане на гориво и 1 бр. бензиноколонка/ газоколона с 1 бр. пистолет за зареждане, 1 бр. пълначна станция LPG, оборудвана с електронна везна и 1 бр. бензиноколонка, която не работи. Посочено е, че в хода на проверката са изискани документи за извършените доставки на гориво в периода 01.06.2020г. – 07.07.2020г. Въз основа на представените документи е установено, че на 05.06.2020г. е извършена доставка на дизел – 12 470.00 литра и бензин – 6 213.00 литра по АДД № *5325173/ 05.06.2020г. и АДД № *5324913/ 05.06.2020г., които доставки са подадени към Н. на 08.06.2020г. Установено е също така, че на 04.07.2020г. е извършена доставка на гориво / LPG/ − 1 635.00 литра по АДД № *5380184/ 03.07.2020г., дизел – 11 613.00 литра по АДД № *5380803/ 04.07.2020г., които доставки са подадени със закъснение към Н. на 06.07.2020г. Проверяващите са установили, че в обекта има монтирана и функционираща ЕСФП с рег. № 4384639/ 21.01.2019г., ИН на ФУ DL 002186 и ИН на ФП 59102506 и за получените доставки на течни горива в посочения период са разпечатани служебни бонове със следните номера: № 0049206/ 04.07.2020г., № 0039216/ 05.07.2020г., № 0049772/ 06.07.2020г., № 0039884/ 08.06.2020г., № 0049775/ 06.07.2020г., № 0049112/ 04.07.2020г., № 0039883/ 08.06.2020г., № 0039221/ 05.06.2020г. и № 0039222/ 05.06.2020г.
След проверка на наличната документация, проверяващите са установили, че за дати 05.06.2020г. и за 04.07.2020г. дружеството не е изпълнило задължението си да предаде по дистанционна връзка с Н. посочените количества за посочените дати съгласно изискванията на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, а именно данни за получените доставки на горива на датата на данъчното събитие по електронен път чрез квалифициран електронен подпис, като изискващите се данни са подадени със закъснение, а не на датата на данъчното събитие – за получените доставки на 05.06.2020г. данните са подадени в Н. на 08.06.2020г., а за получените доставки на 04.07.2020г. данните са подадени в Н. на 06.07.2020г. Въз основа на тези данни, административният орган е приел, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във вр. с чл. 59а, ал. 1 и чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите.
Заповедта е връчена лично на К. Д. Г. − управител на дружеството жалбоподател на 09.08.2020 г. и е оспорена по административен ред пред Директора на Д. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. – С. който с Решение № ГДФК – 108/01.09.2020 г. е оставил без уважение жалба с вх. № 1354-363≠2 от 26.08.2020г. Решението е връчено на управителя на оспорващото дружество на 07.12.2020г.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С564-0034638/14.07.2020 год., издадена от Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. – С. е обжалвана пред Административен съд – Благоевград, чрез административния орган, с жалба вх. № 1354-363≠5/21.12.2020г., подадена на 18.12.2020г.
По делото е представена Резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 554998-F560005 от 11.01.2021 г. на Н. О. „. Д. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. – С. /л.48-49/, с която административният орган е приел, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство и е съставен АУАН № F560005 от 17.07.2020г. против „. Е. е маловажно по см. на чл. 28 от ЗАНН, като с оглед констатираното закъснение за подаване на данните от 2 дни и липсата на настъпили вредни последици от нарушението, дружеството е освободено от административнонаказателна отговорност и му е отправено предупреждение, че П. повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
П. така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Началника на О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н. – в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДДС и на основание Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., отм. със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и изм. със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г., всички издадени от Изпълнителния директор на Н., в съответната писмена форма и необходими реквизити, поради което представлява валиден административен акт.
Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – Протокол за извършена проверка № 0034638/08.07.2020г., връчен на представляващия дружеството, който може да се приеме и като уведомление за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В протокола са посочени проверените документи, както и събраните П. проверката доказателства.
Заповедта е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е за какво нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага процесната ПАМ, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си да подава на Н. данни, които да дават възможност за определяне наличните количества горива в резервоарите за съхранение. В заповедта са изложени и мотиви относно продължителността на наложената принудителна административна мярка. Неизпълнението на задължението се обосновава с подаване на данни с два дни закъснение, а не веднага, както е предписал закона.
Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и П. несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение по случая. Основанията за тези изводи са следните:
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС са формулирани така : „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите“. В нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е предвидено задължение за данъчно задълженото лице - доставчик/получател по доставка на течни горива да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите. Това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от която, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез ЕСФП, работеща в режим на самообслужване, е длъжно да предава на Н. по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС П. прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че П. установено по съответния ред непредаване на Н. на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива, административният орган, П. условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. П. определяне на продължителността на срока органът действа П. условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“. Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни, както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, е установено по безспорен начин. От събраните доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от страните, че за 05.06.2020г. и 04.07.2020г. в Н. не са постъпили данни по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях от търговския обект-бензиностанция, стопанисван от жалбоподателя. Подаването на информация до Н. за получените на тези дати течни горива е станало със закъснение от два дни, съответно за получените доставки на гориво на 05.06.2020г. са подадени в Н. на 08.06.2020г., а данните за получените доставки на гориво на 04.07.2020г. са подадени в Н. на 06.07.2020г. Няма спор, че дружеството жалбоподател е субект на нарушението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Същевременно обаче се установява, че констатираното от органите по приходите нарушение не е съществено, доколкото няма за последица неотчитане на приходи и отклонение от данъчното облагане, като в този смисъл е и становището на самия административнонаказващ орган, изразено в резолюция № 554998-F560005 от 11.01.2021 г., с която на основание чл. 28, б. „а“ дружеството е освободено от административно-наказателна отговорност. Административният орган е мотивирал становището си именно с обстоятелството, че констатираното закъснение за подаване на данни в Н. за получените доставки на гориво е незначително, както и с оглед степента на обществена опасност на деянието и липсата на вредни последици от извършването му. П. издаване на оспорената заповед органът не е взел предвид посочените обстоятелства, които от своя страна разкриват изключително ниска степен на обществена опасност на нарушението. Предвид всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме, че дружеството-жалбоподател е нарушило съществено реда и начина за подаване на коректни данни в Н.. В тежест на ответната страна е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, тъй като не са ангажирани доказателства, удостоверяващи тежестта на формалното нарушение и настъпилия тежък вредоносен резултат, обуславящ продължителността на наложената мярка. Налице е формално твърдение, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в Н., това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с конкретни факти. По никакъв начин в оспорената заповед не е отчетено, че допуснатото формално нарушение е отстранено за около 24часа и задължението по чл. 118 от ЗДДС е изпълнено с минимално и незначително закъснение. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС се явява постановена П. липса на материалноправните предпоставки за това.
На следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че не са обсъдени и отчетени от административния орган обстоятелствата, П. които е извършено нарушението наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на изискванията по разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на крайни действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина.
Определеният срок от 14 дни е прекалено дълъг, за да бъде използван за това, което е предвидено в закона – за отстраняване на нарушението и привеждане действията на търговеца в съответствие с изискванията на Наредбата. Търговецът сам, още преди установяване на нарушението е предприел действия по предотвратяване на негативния ефект от него. П. определяне на срока не е съобразен принципа на съразмерност, не са взети предвид вида и големината на обекта, видовете стоки, които се предлагат в него и изобщо всички негови особености на обект, в който се извършва специфична дейност, каквато е доставката и продажбата на горива в малко населено място, където този обект се явява единствен за района. Много по-кратък срок е напълно достатъчен, за да се постигне целената превенция и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Мотивите на административния орган относно срока на ПАМ не почиват на конкретни фактически основания и не съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.
Съдът приема, че срокът от 14 дни за запечатване на обекта не отговаря на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Оспорената заповед в тази част не е в съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел. Закъснението с два дни за подаване на информация до Н. за доставка на горива и запечатване на обекта за срок от 14 дни е мярка, която е необосновано висока като размер и съдът не възприема, че в този вид тя има превантивен характер и цел да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния. С много по-кратък срок на наложената мярка адекватно би бил защитен утвърдения ред на данъчна дисциплина за подобни обекти, осъществяващи тясно специализирна дейност.
По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а заповедта като незаконосъобразна следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер на 550.00 лева, от които 500.00 лева за адвокатско възнаграждение и 50.00 лева – за заплатена такса за образуване на настоящото производство.
Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С564-0034638/14.07.2020 г. на Началника на О. „. дейности - С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н..

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „. Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „. С. № ..., представлявано от К. Д. Г., сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
КТ