И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е по реда на чл.76, ал.1 от Закона за П. на К. и за О. на Н. придобито И. (ЗПКОНПИ), във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В. В. П. от Б., жк „Е.“, Б.5. В.Б, .2, А.5, против Решение № РС-3739-21-064/28.07.2021 г. на Комисията за П. на К. и О. на Н. придобито И. /КПКОНПИ/ - гр.С..
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че в конкретния случай липсват материалноправните предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.52 от ЗПКОНПИ липса на извършени нарушения. Оспорват се мотивите на органа, че П. е гласувал с цел частен интерес на свързано с него лице, доколкото липсва умисъл. Твърди се, че не е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ, а именно – частен интерес, който да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на В. П. като лице, заемащо публична длъжност, или на задълженията му по служба. Според жалбоподателя необосновани са изводите на комисията, че с участието си в гласуването на въпросното решение е оказал помощ и подкрепа на свързано лице – „СБАЛПФЗ – Б.“ ЕООД, за избягване на евентуална имуществена санкция, поради непредставяне на годишен финансов отчет /ГФО/ - нематериална облага по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ. Оспорващият счита, че при вземане на атакуваното решение КПКОНПИ изобщо не е обсъдила неговото поведение и обстоятелствата около участието му в гласуването на решението на ОбС – Б.. Оспорва се и изводът на административния орган по отношение на определения размер на реализираната от свързаното лице материална облага. Иска се обжалваният индивидуален административен акт /ИАА/ да бъде отменен и да се присъдят направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Богоева, която представя и писмени бележки.
Ответникът – КПКОНПИ – гр.С., чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна, а обжалваното решение като законосъобразно иска да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки.
В съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
В КПКОНПИ – гр.С., е постъпило запитване, заведено с В.№ ЦУ-01-3739/22.02.2021 г., във връзка с евентуално установяване на конфликт на интереси против д-р Вл.П., във връзка с Решение № 217 по Протокол № 10/12.06.2020 г. на Общински съвет – Б. (стр.17-19). Към запитването са били приложени : разпечатки от електронна медия „Струма – всекидневникът на Югозападна България от 05.02.2021 г. и от 07.02.2021 г., препис-извлечение от преждецитираното решение на общинския съвет (стр.20-26).
На 24.02.2021 г. в КПКОНПИ – гр.С., е депозиран сигнал В.№ ЦУ 01/С-184, с който на основание чл.47 и сл. от ЗПКОНПИ, е уведомена комисията за наличието на данни за конфликт на интереси по отношение на В. П. (стр.28,29). Към сигнала е приложено препис-извлечение от решението на ОбС – Б. (стр.30,31).
С Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-032/01.03.2021 г. КПКОНПИ, на основание чл.71, ал.1 от ЗПКОНПИ, е образувала производство за конфликт на интереси по сигнал рег.№ ЦУ01/3739/22.02.2021 г. на КПКОНПИ срещу В. В. П. – общински съветник в ОбС – Б., мандат 2019 г. – 2023 г. – лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ (стр.27).
С Решение, обективирано в Протокол № 987/10.03.2021 г., на КПКОНПИ – гр.С., е приобщен сигнал В.№ ЦУ 01/С-184/24.02.2021 г. към административното производство по сигнал с В.№ ЦУ01/3739/22.02.2021 г.(стр.32,33).
В хода на административното производство в КПКОНПИ са събрани писмени доказателства, които на основание чл.171, ал.1, изр.1 от АПК, имат сила и пред съда. Комисията е извършила служебно справки в НБД „Население“, в регистъра на трудовите договори в НОИ, в ТР и регистър на ЮЛНЦ и на електронната страница на Община Б..
С Решение от 28.04.2021 г. на КПКОНПИ – гр.С., срокът за приключване на проверката по сигнала е продължен с 30 дни до 31.05.2021 г., включително (стр.87).
Установено е, че Община Б. е собственик на 100% от капитала на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания /СБАЛПФЗ/ - Б.“ ЕООД, видно от Учредителен акт /Устав/ от 19.07.2001 г.(стр.58-66), Учредителен акт от 24.09.2010 г.(стр.48-54) и Справки от ТР и регистър на ЮЛНЦ (стр.43-47;56,57).
С Решение № 254, обективирано в Протокол № 5/22.05.2015 г., на ОбС – Б., за управител на „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД е избран д-р П. Й. Г. (стр.77-86), с когото Кметът на Община Б. е сключил Договор № 180А-ЧР-Д/08.06.2015 г. за възлагане управлението на болницата (стр.73-76).
За периода от 11.02.2019 г. до 04.01.2021 г. между управителя на „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД и д-р В. В. П. са били сключени 13 граждански договора, с които д-р П. се задължава да работи като ординатор и дежурен лекар в болницата срещу различни по размер възнаграждения за всеки договор (стр.138-161).
На 03.06.2019 г. между управителя на „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД и д-р В. В. П. е сключен Трудов договор № 6, с който на основание чл.111, във вр. с чл.67, ал.1, т.1 от КТ, д-р П. се задължава да работи като лекар в болницата от 03.06.2019 г. при непълно работно време – 4 часа, срещу трудово възнаграждение от 800.00 лв., като договорът е с неопределен период от време (стр.132,133).
Този трудов договор е изменен с Допълнително споразумение № 58/31.10.2019 г. между страните, като основното трудово възнаграждение е увеличено от 800.00 лв. на 900.00 лв.(стр.134), а с Допълнително споразумение № 96/31.12.2019 г. между болницата и д-р П. възнаграждението на последния е увеличено от 900.00 лв. на 1000.00 лв.(стр.135).
От Справки за изплатени трудови възнаграждения се установява, че за периода от м.6.2019 г. до м.02.2021 г. включително на д-р П. са били изплащани договорените основни трудови и допълнителни възнаграждения, както и възнаграждения по 3 гр. договора (стр.162,163).
В. В. П. е избран за общински съветник в Общински съвет – Б., за мандат 2019 – 2023 г., видно от Клетвения лист на 10.01.2020 г. (стр.102) и Решение № 301-МИ/31.12.2019 г. на ОИК – Б. (стр.103).
В качеството му на общински съветник Вл.В.П. е избран за председател на Комисията по бюджет, финанси и европроекти (КБФЕ) на Общински съвет – Б., видно от Решение № 9 по Протокол № 1/10.01.2020 г. на ОбС – Б. (стр.34-38).
На 21.05.2020 г. Кметът на Община Б. е внесъл Предложение с изх.№ 60-00-166 за разглеждане в ОбС – Б., за приемане на Годишния финансов отчет (ГФО) и баланс за 2019 г. на общинско търговско дружество „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания - Б.“ ЕООД (стр.104-106).
По това предложение Постоянната К. по бюджет, финанси и европроекти на Общински съвет – Б., е изразила становище за приемане на ГФО и баланса на болницата за 2019 г. Становището не е подписано от председателя на комисията Вл. П., а от член на комисията К.Х., който е ръководел заседанието на същата (стр.128).
С Решение № 217 по Протокол № 10/12.06.2020 г. на Общински съвет – Б., на основание чл.21, ал.1, т.23 и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.12, ал.1, т.3 от Наредбата за условията и реда на упражняване правата на Община Б. върху общинската част от капитала на търговските дружества и чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА, е приет ГФО и баланса за 2019 г. на „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД (стр.30,31).
На заседанието на общинския съвет са присъствали 41 общински съветника, в това число и оспорващия П. и решението е взето след поименно гласуване с 41 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържал се“. В. П. е гласувал „за“.
В. В. П. е поканен на 14.07.2021 г. от 10:30 часа за изслушване в КПКОНПИ – гр.С., с Покана изх.№ ЦУ01-12707/02.07.2021 г. по повод образуваното административно производство по горепосочения сигнал (стр.165,166;169,170).
На 12.07.2021 г. и на 13.07.2021 г. служители в КПКОНПИ са провели телефонни разговори с Вл. П., в които му е било разяснено, че при неявяване без уважителни причини в комисията на посочената дата и час и в 7-дневен срок от датата на изслушването не представи писмени възражения, производството пред Комисията ще продължи по реда на чл.74 от ЗПКОНПИ, видно от Протокол за проведен разговор (стр.171).
На 14.07.2021 г. В. П. се е запознал с всички събрани в административното производство доказателства, за което е попълнил декларация (стр.172).
Вл.В.П. е бил изслушан от КПКОНПИ на заседание, проведено на 14.07.2021 г., за което е изготвен Протокол № 1006 (стр.173-176).
От КПКОНПИ са били изискани от ПК по ОРСПКУКИ при ОбС – Б., доказателства за полученото дневно възнаграждение на Вл. П. за 12.06.2020 г. (стр.177) и такива са били представени (стр.179-181).
На 27.07.2021 г. В. В. П. е депозирал в КПКОНПИ – гр.С., Възражение В.№ ЦУ01-14548 против Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-032/01.03.2021 г.(стр.182,183).
С Решение № РС-3739-21-064/28.07.2021 г. на КПКОНПИ - гр.С., на основание чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗКПКОНПИ, във вр. с чл.171 и чл.81, ал.1 от ЗКПКОНПИ, е установен конфликт на интереси по отношение на В. В. П., общински съветник в Общински съвет - Б., и в това му качество лице, заемащо висша публична длъжност, по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ за това, че е гласувал „за“ приемане на Решение № 217/12.06.2020 г. по Протокол № 10/12.06.2020 г., на заседание на ОбС – Б., с което се приема ГФО и баланс за 2019 г. на „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД, в частен интерес на свързано с него лице, в нарушение на разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ; наложена е глоба на В.П. в размер на 5000.00 лева на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ за извършено нарушение на разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ, в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ; Отнета е в полза на Община Б. сума в размер на 13.30 лева от В.П., представляваща получено дневно възнаграждение за 12.06.2020 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ (стр.6-15).
Решението на КПКОНПИ е било съобщено на Вл.П. на 09.08.2021 г., чрез Б.Ф. – технически сътрудник в ОбС – Б., видно от Уведомително писмо изх.№ ЦУ01-15434/05.08.2021 г. на председателя на комисията (стр.184) и известие за доставяне (стр.185).
На 23.08.2021 г. Вл.В.П. е депозирал в КПКОНПИ - гр.С., жалба с В.№ ЦУ011688 срещу Решение № РС-3739-21-064/28.07.2021 г. на КПКОНПИ - гр.С. (вж. клеймото в/у жалбата на стр.16).
В съдебното производство е разпитан като свидетел д-р П. Й. Г. – управител на „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД.
В показанията си св.П.Г. заявява, че от 2019 г. д-р В. П. е започнал работа като лекар в болницата на граждански договор и след време, след като се е убедил, че д-р П. работи добре, управителят на лечебното заведение е сключил с него трудов договор на 4-часов работен ден. Според св.Г., д-р П. е работил съвестно, компетентно и безотказно. Никога не е отказвал дежурства и няма случай да бъдат изплатени възнаграждения на д-р П. без последният да е полагал труд. Според св.Г. възнагражденията на д-р П. не са обвързани пряко с печалбата или загубата на „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД. Размерът на възнагражденията, изплащани на д-р П., не е определян по различен начин спрямо възнагражденията на останалия медицински персонал. На д-р Г. му е било станало известно, че д-р В.П. е станал общински съветник, дори член на някаква К. в общинския съвет, който не е собственик на болницата. „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД не получава субсидии, тъй като е на самоиздръжка. Като управител на това лечебно заведение П.Г. не е получавал от д-р П., в качеството му на общински съветник, помощ или субсидии. Според св.Г. заемането на длъжността общински съветник не е повлияло на качеството на работата на д-р П. като лекар в болницата. За работата си в общинския съвет като общински съветник д-р П. си е взимал отпуски.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св.П.Г. като обективни, добросъвестни и съответстващи на другите писмени доказателства – граждански и трудови договори, сключени с Вл.П., справки за изплатени на оспорващия възнаграждения по тези договори.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.159 от АПК, чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – от Комисията за П. на К. и за О. на Н. П. И. – гр.С., в съответствие с нормата на чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ.
Процесното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както предвижда чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ и съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.74, ал.2 и ал.3 от ЗПКОНПИ, като в него са изложени конкретни съображения, мотивирали органа да го издаде, с подробно описание на възприетата фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Същото е подписано от членовете на комисията.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при издаването на атакуваното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според съда са спазени изискванията, регламентирани в чл.72, ал.5-7 от ЗПКОНПИ, като на лицето срещу което е образувано производство е предоставена възможност за изслушване, предявени са му за запознаване всички събрани доказателства, дадена му е възможност да направи възражения и да ползва адвокатска защита, поради което е упражнил правото си на защита в пълен обем. Законосъобразно е и удължен срокът за приключване на проверката с Решение от 28.04.2021 г. на КПКОНПИ – гр.С.. Административният орган е извършил проверка на изнесеното в сигналите и е изискал и събрал от съответните органи и лица всички относими доказателства, като е поканил за изслушване жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.45 от АПК. Всички релеванти обстоятелства, относно поведението на В.П. при гласуването на въпросното решение на общинския съвет, и доказателства са обсъдени в обжалваното решение. Не са налице допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство. Доводите в обратна насока са неоснователни.
Неоснователно е твърдението на оспорващата страна, че е нарушен материалният закон при издаването на процесното решение.
Съгласно чл.2, т.1 от ЗПКОНПИ, законът има за цел да се защитят интересите на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено, при спазване на Конституцията и законите. Разпоредбата на чл.52 от ЗПКОНПИ дефинира понятието "конфликт на интереси" по смисъла на закона като съществуващ частен интерес за лицето, заемащо висша публична длъжност, който интерес може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. "Частен", съгласно чл.53 от ЗПКОНПИ, е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.
Облагата е дефинирана в чл.54 от ЗПКОНПИ, съгласно който облага представлява всеки доход в пари или в И., включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Забраните вследствие на наличието на конфликт на интереси са посочени в чл.55 – 62 от ЗПКОНПИ.
Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извод, че фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1.) лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПКОНПИ; 2.) частен интерес на това лице по смисъла на чл.53, във вр. с чл.54 от ЗПКОНПИ и 3.) възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Достатъчно е лицето, заемаща публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба. Конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита лична облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Ето защо, не може да бъде споделено възражението на оспорващия за липсата на третия елемент от фактическия състав за установяване на конфликт на интереси, а именно възможността този частен интерес да е повлиял на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на П., като общински съветник при гласуването на Решение № 217 по Протокол № 10/12.06.2020 г. на ОбС – Б..
Съгласно чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ, общинските съветници са лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на закона.
Няма спор между страните по делото по фактите – че д-р В. П. работи като лекар от 2019 г. в „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД, на основание сключени граждански и трудови договори между него и болницата, както и че е общински съветник в ОбС – Б., за мандат 2019 г. – 2023 г.
Няма и спор между страните по делото, че Вл.П., в качеството си на общински съветник, е участвал на заседанието на общинския съвет на 12.06.2020 г., на което е прието Решение № 217 по Протокол № 10/12.06.2020 г. на ОбС – Б., и е гласувал „за“ приемането на ГФО и баланса за 2019 г. на „СБАЛПФЗ - Б.“ ЕООД, т.е налице е частен интерес на свързано с Вл.П. юридическо лице по отношение на преждеспоменатото решение на общинския съвЕ. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство или институция.
С оглед на твърдението в жалбата за липса на умисъл при гласуване на процесните решения на ОбС - Б., следва да се посочи, че съгласно приложимия Закон за П. на К. и за О. на Н. придобито И. не изисква наличие и съответно доказване или дори обсъждане на вина в нейните форми като субективен елемент на деянието. С оглед регламентацията в чл.56 от закона, всяко гласуване в частен интерес е нарушение на въведения императив и за органа, прилагащ следващата се санкция няма задължение да обследва и установява наличието на вина, респ. нейните форми, т.е. целенасоченост. Нарушаването на забраната по чл.58 от ЗПКОНПИ, довело до издаване на оспореното решение на КПКОНПИ по съществото си е резултат от неправомерно поведение на Вл.П., изразяващо се в участие в гласуването и приемането на Решение № 217 по Протокол № 10/12.06.2020 г. на ОбС – Б., в частен интерес на свързано с него юридическо лице. При наличието на такъв, общинският съветник, като лице, заемащо висша публична длъжност, е следвало да се отведе от обсъждането и гласуването, както изисква нормата на чл.63, ал.1 от ЗПКОНПИ. Съгласно нейното съдържание, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването. В случая, вместо да стори това оспорващия, при наличието на частен интерес, е участвал в гласуването на посочените решения.
Разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ регламентира забрана за лице, заемащо висша публична длъжност при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. Нарушаването на тази забрана е законова предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл.171 от ЗПКОНПИ. В процесното решение е приложена нормата на чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ, съгласно която, лице, заемащо висша публична длъжност, което наруши разпоредбата на раздел II от глава осма, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лева. При горните фактически и правни основания, обоснован е изводът на колективния орган за нарушение по чл.56 от ЗПКОНПИ, което е и обусловило прилагането на следващата се административнонаказателна санкция, наложена в случая в нейния минимален размер.
На следващо място, правилно и законосъобразно е приложена от КПКОНПИ и разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ. Съгласно същата, възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода, през който конфликтът на интерес е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината. С прилагане на чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ, Комисията е постановила О. в полза на Община Б. на дневното възнаграждение, получено от В. П. за 12.06.2020 г. – датата на приемане на Решение № 217 по Протокол № 10/12.06.2020 г. на ОбС – Б., гласувано от същия при наличие на частен интерес, съставляващо процесното деяние. По отношение така определения размер от 13.30 лева по делото не се спори, поради което съдът приема същия като законосъобразно определен, съответен на събраните доказателства.
По изложените съображения съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно, издадено при спазване на процесуалния и на материалния закон и е в съответствие с целта на закона, не е налице някое от отменителните основания по чл.146 от АПК, и жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от спора на жалбоподателя не следва да се присъждат претендираните разноски по делото. На основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят дължи на ответника съдебните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150.00 лева с оглед фактическата и правна сложност и осъществената правна защита от юрисконсулта в две открити съдебни заседания по делото.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. П. от Б., жк „Е.“, Б.*. В.Б, ..., А..., против Решение № РС-3739-21-064/28.07.2021 г. на Комисията за П. на К. и О. на Н. придобито И. - гр.С..
ОСЪЖДА В. В. П., с ЕГН *, от Б., жк „Е.“, Б.*. В.Б, ..., А..., да заплати на Комисията за П. на К. и за О. на Н. П. И. – гр.С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ