и за да се произнесе, взе предид следното:
Производството по делото е по реда на чл.156 от ДОПК, във вр. с чл.
144 и чл.107 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „. Т. К. /БТК/ , ЕИК БУЛСТАТ 831642181, със
седалище и адрес на управление : гр.С., О. С., Район "К. с.", Б. №
8, П. от Р. Й., по пълномощно от Б. Л. М. - Главен изпълнителен Д. на БТК, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1/23.03.2010 г.
, издаден от М. Д. - Главен специалист в Дирекция "Приходи" при
Общинска администрация - гр.Р., с който е установен размер на задължения за
местни данъци по видове и периоди, и лихвите за просрочие за тях, към
23.03.2010 г. , както следва : за период 2008 г. - 23.03.2010 г., данък
недвижими имоти /ДНИ/ - 1204,01 лв. и лихва - 38,99 лв., общо - 1243,00 лв.;
като е внесена сума в размер на 963,73 лв.; и следва да се довнесат ДНИ -
240,28 лв. и лихва - 38,99 лв., общо - 279, 27 лева. АУЗД № 1/23.03.2010 г. е
потвърден с Решение № 1/21.04.2010 г. на Директора на "Дирекция по приходите"
към О. Р..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт - оспорва се изцяло определеният размер за довнасяне, като се твърди, че така определените задължения са недължими, тъй като са заплатени в пълен размер всички задължения на дружеството за имоти, декларирани с данъчна декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ, вх.№ М 0104077/07.02.2001 г. и вх.№ */01.03.2010 г.. Претендира се отмяната на преждепосочения АУЗД, както и да се присъдят направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.С. - Г.,
която ангажира доказателства.
Ответникът - О. Р., не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
оспорващата страна, намира за установено следното:
С АУЗД № 1/23.03.2010 г., издаден от Главен специалист в Дирекция
"приходи" към Общинска администрация - гр.Р., са установени задължения на БТК
- гр.С., в размер на общо 279,27 лв., от които ДНИ - 240,28 лв. , и лихва -
38,99 лв., за периода 2008 г. - 23.03.2010 г., при извършена проверка по
данъчна декларация по чл.17, от ЗМДТ с вх.№ */07.02.2001 г.(стр.8-10).
Актът е бил съобщен на търговското дружество на 29.03.2010 г., видно
от известие за доставяне от същата дата (стр.11).
АУЗД е бил обжалван в законоустановения срок по административен ред
пред Директора на Дирекция "Местни приходи" при О. Р. (стр.35-37).
С Решение № 1/21.04.2010 г. Директорът на Дирекция "Местни приходи"
при О. Р. е потвърдил АУЗД № 1/23.03.2010 г. (стр.24,25).
Недоволен от АУЗД и преждепосоченото решение, редовно упълномощен
представител на БТК е подал жалба с рег.№ 70-00-836/10.05.2010 г. чрез
административния орган до БлАС срещу АУЗД № 1/23.03.2010 г. (стр.3-6).
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срок
/липсват доказателства за връчването на Решение № 1/21.04.2010 г. Директорът
на Дирекция "Местни приходи" при О. Р., с което е потвърден АУЗД № 1/23.03.2010
година/.
Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти са публични общински
вземания, предвид разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В чл.166, ал.1 от
ДОПК е предвидено, че установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определени в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3 на чл.4 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината.
Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната О. - на териториален Д. на НАП.
Съдът намира, че процесният акт е издаден от некомпетентен орган -
самостоятелно основание за отмяна по чл.146, т.1 от АПК. В чл.170, ал.1 от АПК
е предвидено, че административният орган и лицата, за които административният акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В настоящия казус АУЗД № 1/23.03.2010 г. е издаден от М. Л. Д., заемаща длъжността Главен специалист в Дирекция "Приходи" към Общинска администрация - гр.Р.. В чл.4, ал.4 от ЗМДТ е посочено, че служителите в производството по ал.1 се определят със заповед на кмета на
общината. Такава заповед не е посочена в оспорения административен акт, а и
такава не бе представена от страна на административния орган. Компетентността на административния орган - Главен специалист М. Л. Д., в случая не произтича пряко от закона, поради което следва да бъде доказана по
безпорен начин, което не бе направено в настоящото производство, тъй като не са
представени никакви доказателства в тази насока. Ето защо, процесният акт, като издаден при липса на материална компетентност на неговия издател, следва да бъде обявен за нищожен.
Оспореният административен акт е нищожен и на друго основание. В
Глава ХІV "Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски",
Раздел І "Предварително установяване"; и Раздел ІІ "Установяване" от ДОПК са
предвидени лимитативно хипотезите, при които е предвидено да се издава АУЗД:
1.) в случаите при изчисляване и определяне на задължение по декларация в
момента на приемането й; 2.) в случаите на неплащане на вече определено
задължение по декларация. В настоящия случай нито една от тези две хипотези не са налице. Безспорно установено е по делото /от назначаната ССчЕ, неоспорена от страните по делото, и от справките за платени данъци/, че жалбоподателят е заплатил всичките си задължения за ДНИ за процесния период, поради което административният орган не е имал основание да издаде горепосочения административен акт. Поради това повторно установяване на задължение за ДНИ за вече декларирани имоти за процесния период е следвало да се извърши чрез единствено допустимия начин - чрез ревизия , която да завърши с ревизионен акт /РА/, с който да се установи новият размер на ДНИ, както е предвидено в чл.106, ал.3 от ДОПК и чл.108, ал.1 от ДОПК. Това нарушение на административния орган е съществено, тъй като има съществена разлика при реда за издаване на АУЗД и реда за извършване на ревизия, при която съществуват повече процедурни гаранции за правото на защита на проверяваното лице. Освен това различен е и органът, пред който се обжалват по административен ред АУЗД и РА - в първия случай това е ръководителят на съответното звено за местни приходи в общината, а във втория - кметът на общината.
По изложените съображения съдът намира оспорения административен акт
за нищожен и като такъв следва да го обяви.
С оглед изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя за
присъждане нанаправените разноски по делото съдът намира същото за основателно, поради което следва да бъде уважено в размер на 150,00 лв., от които : 50,00 лв. - заплатена държавна такса; и 100,00 лв. - внесен депозит за
възнаграждението на вещото лице.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.1, предл.1 от АПК
и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за нищожен Акт за установяване на задължение по декларация
/АУЗД/ № 1/23.03.2010 г. , издаден от М. Д. - Главен специалист в
Дирекция "Приходи" при Общинска администрация - гр.Р..
ОСЪЖДА О. Р. да заплати на „. Т. К. /БТК/ , ЕИК БУЛСТАТ 831642181, със
седалище и адрес на управление : гр.С., О. Столична, Район "Красно село", Б. №
8, сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ - гр.С., в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Административен съдия: /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК