и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба на Д. И. Й. от Б., ул.”.
№ 79, със С. адрес Б., ул."Т.А." № 41, офис 114, А.Р. И., против
Заповед № 2857/18.09.2009 г. на Д. на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на М./ - Б., с която е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.76, т.3 от ЗБДС - забрана за напускане на
Република България и забрана за издаване на паспорт на Д. И. Й., ЕГН *, до
настъпване на законното основание за нейната отмяна, и на основание чл.60, ал.1
от АПК, е разпоредено предварително изпълнение на заповедта.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност преждепосочената
заповед - за нищожност, поради липса на компетентност на органа, който я е
идал; необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната
на оспорения административен акт, както и да бъдат присъдеин направените по
делото разноски.
В жалбата се съдържа и особено искане отмяната на допуснатото от
полицейския орган предварително изпълнение на заповедта.
Съдът намира съдържащото се в жалбата особено искане за спиране на
предварителното изпълнение на оспорения административен акт за процесуално
допустимо - подадено е от надлежна страна в законоустановения тридневен срок -
видно от отбелязването върху самата заповед, последната е връчена на
жалбоподателя на 17.05.2010 г., а жалбата е подадена Ч. административния орган
на 20.05.2010 г. Сред доказателствата по делото се намира и известие за
доставяне от 29.09.2009 г., но в него не е отбелязано какво е изпратено и от
кого е получено изпратеното. Ето защо същото удостоверява, че е имало някаква
кореспонденция между ОД на М. - Б., и Д.Ил.Й., но не и какво е нейното
съдържание.
Разгледано по същество особеното искане е неоснователно по
следните съображения :
Административният орган е мотивирал разпореденото от него
предварително изпълнение на заповедта с разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК - с
цел да се защитят държавни интереси, Ч. спазване на законите на РБ и
установения правов ред, както и поради опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на заповедта.
Жалбоподателят е поискал да бъде отменено това предварително
изпълнение на атакувания административен акт по аргументите, които е изложил по
същество относно незаконосъобразността на акта.
За да бъде спряно изпълнението на процесната заповед до
произнасянето на съда относно нейната законосъобразност, оспорващата страна
следва да посочи обективни причини и да представи доказателства, че
изпълнението на заповедта ще му причини значителна или трудно поправима вреда,
каквито доводи и доказателства липсват по делото. Релевираните в жалбата доводи
за незаконосъобразност на заповедта, в три пункта, са относими към въпроса за
законосъобразността на атакувания административен акт и ще бъдат обсъдени от
БлАС при разглеждането на спора по същество.
По изложените съображения съдът счита, че следва да бъде оставено без
уважение направеното от оспорващия особено искане за спиране на предварителното
изпълнение на оспорения административен акт като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.60, ал.5 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Д. И. Й. от Б., ул.”. № 79, със С.
адрес Б., ул."Т. А." № 41, офис 114, А.Р. И., особено искане за
спиране разпореждането за предварителното изпълнение на Заповед №
2857/18.09.2009 г. на Д. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОД на М./ - Б., с която е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл.76, т.3 от ЗБДС - забрана за напускане на Република България и
забрана за издаване на паспорт на Д. И. Й., като неоснователно.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБ - гр.София, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Административен съдия : /п/ Иван шекерлийски
Вярно с оригинала!
КТ