и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е по чл. 215, ал. 1, вр. с ал. 4 от ЗУТ, във вр. с чл.
145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от “П. – К” Е. представлявано от К. К. и по
присъединената жалба от В. К. против Заповед № 451/23.04.2013 г. на К. на О.
Б., с която е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП -
ПЗ) за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 04279.84.17 в м.
Бачиново, землището на Б. за жилищно строителство – “ниско застрояване”.
И в двете жалби се поддържа неправилност на оспорения акт поради нарушение на
изискването за форма, доколкото липсват изложени фактически основания,
нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като не е осигурен транспортен
достъп до имота, предмет на плана, както и допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила предвид факта, че проекта за ПУП не е
обявен на В. К. по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, с което правото й на защита е
накърнено. Считат, че с одобрения проект не са отстранени посочените в Решение
№ 13, по Протокол № 13/26.03.2013 г. на ОЕСУТ предписания, поради което
трасетата на съществуващите съоръжения на техническата инфраструктура не са
отразени. По изложените в жалбите съображения молят обжалваната заповед да бъде
отменена.
Доводите, изложени в жалбата, се поддържат в хода на устните прения от
надлежно упълномощен адвокат, който претендира заплащане на направените в
производството разноски. Подробни съображения излага в писмено становище.
Ответникът – кметът на О. Б., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва
жалбата като неоснователна и претендира заплащане на направените в
производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът М. Д., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
присъждане на направените разноски.
Ответниците Т. Б. и С. К. оспорват жалбата.
Ответникът Н. И. не взема становище по жалбата.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства. Допуснати и назначени
са съдебно – технически експертизи, заключенията на които са приобщени към
доказателствения материал.
Административен съд - Б., като обсъди събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по делото, че въз основа на подадено от ответниците Д., Б., И. и
К. заявление от 2007 г., макар и неприложено като доказателство по делото, със
Заповед № 495/31.03.2008 г. на основание чл. 124, ал. 3, чл. 109, ал. 2, чл. 59
и чл. 60 от ЗУТ кметът на общината е допуснал изработване на ПУП – ПЗ за ПИ
04279.84.17 по КККР на гр. Б., с промяна на предназначението на имота от “нива”
за “ниско жилищно застрояване”, собственост на заявителите, придобит по реда на
земеделската реституция, обективиран в представения по делото нотариален акт В.
рег. № 5577/18.09.2007 г., Акт № 161, т. ІІІ, д. № 2766/2007 г. по описа на Сл.
Вп. На основание чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 1 ЗОЗЗ с Решение № ОД-
01/29.01.2010 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ е утвърдена площадка
за проектиране на обект “Жилищно строителство”.
С Решение № 64 по Протокол № 6/28.03.2008 г. на ОбС – Б. е дадено съгласие за
изменение на ПУП за ПИ 04279.84.16 в частта за осигуряване на транспортен
достъп до имота, както и осигуряване на транспортен достъп до ПИ с
идентификатор 04279.84.17 и 04279.84.18 – частна собственост. В същото решение
е посочено в т. І.1, че изграждането на път попада върху съществуващ път
продължение на ул. “Х., заключаващ се между имоти 04279.84.17, 04279.84.18,
04279.84.19 и 04279.84.20 и изградената пешеходна алея в парк “Б”.
Изпълнението на така взетото решение е възложено на Началник отдел “КЗР” със
Заповед № 613/08.04.2008 г. на К. на общината. За имот 04279.84.21, на
основание чл. 56, ал. и чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 61, ал. 4 ЗУТ е издаден
АПОС № 2298/27.06.2012 г., вписан във В. рег. № 2345, Акт111, т. VІІІ, д.
1209/2012 г. на Сл.Вп., целият с площ 754 кв.м. По заявление от О. Б. В. №
99-10910/16.08.2012 г. е издадена Заповед № КД-14-01-1039/04.09.2012 г. на
Началника на СГКК – Б., с която е извършена корекция на границите между ПИ
04279.84.19, 04279.84.20 и 04279.84.21, при което площта на ПИ 04279.84.21 е
увеличена, посочена на 1306 кв.м., с НТП – за селскостопански, горски,
ведомствен път.
По допуснатия ПЗ е изготвен проект, съгласуван с ЧЕЗ “Разпределение България”
, РИОСВ, РИОКОЗ. Дадено е становище от “Н. с” ЕАД и БД “ЗБР” -
Б.. Със Заявление В. № 0107-115/19.11.2012 г. собствениците на ПИ 04279.84.17
са поискали одобряване на ПУП – ПЗ, като към заявлението са представили
обяснителна записка и съгласувателните становища.
Проекта е обявен на основание чл. 128, ал. 3 на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 4
от ЗУТ, между които и жалбоподателя “П”, който в срока по чл. 128, ал. 5 е
депозирал възражение В. № В-03-2/11.02.2013 г., в което твърди, че са нарушени
изискванията по чл. 67, ал. 2 ЗУТ и че не е осигурен транспортен достъп,
доколкото и за неговия ПИ 84.16 е налице работен проект за временна организация
на движението, то за процесния проект не е налице ПУР. С Решение № 13 по
Протокол № 15/09.04.2013 г. ОЕСУТ, след като е счел възражението за
неоснователно, на основание чл. 128, ал. 7 ЗУТ е приел да одобри ПУП – ПЗ за ПИ
04279.84.17.
По делото няма данни за обявяване на проекта в срока по чл. 128, ал. 3 ЗУТ на
жалбоподателя В. К., в качеството й на собственик на поземлен имот 04279.84.228
по КККР на Б., ведно с изградената в имота жилищна сграда “Х.”, описана
като изградена в ПИ 04279.84.16 по нотариален акт от 2006 г., част от който е
идентичен на ПИ 04279.84.228. Съобщаване на акта е извършено на основание чл.
61, ал. 3 АПК, с поставяне на съобщение на таблото на О. Б., тъй като по
справките извършени в СГКК – Б. нотариалния акт за прехвърляне правото на
собственост върху ПИ 04279.84.228 от 2010 г. е вписан на 07.02.2013 г., видно
от писмо изх. № Ж-02-155/16.05.2013 г.
Приемайки, че реда за възражения е изчерпан и с оглед Решение № 13 по
Протокол № 15/09.04.2013 г. ОЕСУТ кметът на О. Б. е издал Заповед №
451/23.04.2013 г., с която на основание чл. 12, ал. 2, чл. 59, ал. 1, чл. 60,
чл. 109, ал. 2, чл. 124, ал. 3, чл. 129, ал. 2, чл. 128, ал. 7 ЗУТ е одобрил
ПУП – ПЗ за промяна предназначението на ПИ 04279.84.17 – за жилищно
строителство, ниско, свободно застрояване.
Заповедта е връчена на оспорващите по пощата с обратна разписка, като на К.
К., в качеството му на У. на “П. – К” ЕООД е връчена на 25.04.2013 г., а
на оспорващата В. К. – на 10.05.2013 г. Заповедта е обжалвана пред съда, чрез
административния орган от “П. – К” ЕООД с жалба В. № Ж-03-6/30.04.2013 г.,
а от В. К. с жалба В. № Ж-02-182/22.05.2013 г., като образуваното адм. д. №
443/2013 г. по жалба на К. е присъединено за съвместно разглеждане в настоящото производство.
От заключението на вещото лице инж. Ф. П., приобщено към доказателствения
материал, неоспорено от страните, е видно, че за гр. Б. има одобрен ОУП с
Решение № 27 по Протокол № 3/27.02.2011 г. на ОбС – Б.. По така приетия ОУП
предвиждането за процесния имот е средно жилищно застрояване. Проекта, одобрен
с обжалваната заповед, е съобразен с оглед заповедта за допускане изработването
на ПУП, като от средно е предвидено ниско жилищно застрояване. Графичната част
съответства на текстовата такава, като одобрения проект е съобразен с решенията
на ОЕСУТ. Отразени са съществуващия в близост ел. провод 20 KV с посочен
сервитут към него, както и трасето на техническата инфраструктура за
осигуряване на ВиК захранване. Транспортният достъп е осигурен чрез
съществуващия път, представляващ ПИ 04279.84.21 – публична общинска
собственост, с НТП – “за селскостопански, горски, ведомствен път”, като с
оглед мащаба на ОУП не може да бъде определено дали пътя е нанесен, но предвид
нанасянето му на КК, експертът счита, че същият е предвиден. Доколкото е налице
санитарно – охранителна зона около Термоминерално находище – Б. и становището
на БД “ЗБР” - Б., то съобразяването с нея е предмет на бъдещо одобряване на
инвестиционните проекти, по които ще се извършва строителство, след съгласуване
с компетентните органи. Линията на застрояване е ограничителна, при което при
проектирането същата може да бъде променяна с отстъпване от нея, с оглед
одобряване на бъдещ ПУР.
От заключението на в.л. инж. Ж. е видно, че при издаване на становище за
одобряване на ПУП – ПЗ, ЧЕЗ дава такова само по отношение сближаване към
техните съоръжения от 20 KV, което е условно, обусляващо неточност, като
указване на начина и условията на присъединяване се процедира в друго
производство и след влизане в сила на ПУП. Спазени са проектните разработки и
няма изменение на трасетата на площадковите ВиК мрежи и отклонения, видно от заключението на вещото лице инж. П.
Въз основа на така установената фактическа обстановка на основание чл. 168,
във вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна следното:
И двете жалби, като подадени в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от
заинтересувани лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ - носители на право на
собственост върху имот, съседен на този засегнат от предвижданията на ПУП и
срещу подлежащ на оспорване административен акт са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган – кметът
на общината, комуто по закон с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е
предоставено правомощието да одобрява подробни устройствени планове, поради
което е валидна. Същата е издадена в изискуемата от закона форма, при
съобразяване с материалния закон и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 124, ал. 3 ЗУТ, доразвита в чл. 135, ал. 3 ЗУТ, изработването на
ПУП, респ. изменението на ПУП, се възлага по искане на заинтересувани лица след
разрешение на К. на общината. В процесния случай, производството по издаване на
обжалваната заповед е започнало по искане на лица по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ –
собственици на имот 04279.84.17 по КК на Б. и след допускането му, с
обжалваната заповед е одобрен.
Процесният ПУП има за предмет - застрояване в неурегулирани територии,
регламентирано в чл. 58 - чл. 60 от ЗУТ. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, извън
границите на урбанизираните територии застрояване се допуска въз основа на
действащ план за застрояване за поземлен имот, след промяна предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 7 от
ЗУТ, според основното им предназначение, определено с устройствени схеми и
планове, териториите в страната са: урбанизирани /населени места и селищни
образувания/, земеделски територии, горски територии, защитени територии и
нарушени територии за възстановяване. В чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е предвидено,
че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с ПУП и може да
бъде с различно предназначение.
Не е спорно по делото, че процесния имот има статут на земеделска земя,
която по предвижданията в ОУП е предназначена за жилищно застрояване, поради
което няма законова пречка в съответствие с действащата нормативна уредба да
бъде предприета и реализирана цялостна процедура по ЗУТ и ЗОЗЗ за изменение на
неговото предназначение от земеделски имот в имот за застрояване. В настоящия
случай на основание чл. 18 от ЗОЗЗ с решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т.
1 (когато се разрешава промяна на предназначението на земеделски земи с площ до
50 дка) е разрешено да се утвърди площадка за проектиране върху имота. Съгласно
чл. 18 от ЗОЗЗ, утвърждаването на площадка е необходимо, когато се касае за
изграждане на обекти, несвързани с използване на земята по предназначение.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от ППЗОЗЗ, ПУП за утвърдена строителна площадка се внася
от собственика на земята за приемане от ОЕСУТ по реда на чл. 129 от ЗУТ. В
настоящия случай изискването е спазено, доколкото след решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ е внесен за одобряване ПУП за тази площадка.
Проекта за ПУП - ПЗ е изработен от правоспособно лице и съгласно изискването
на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ е редовно съобщен на всички заинтересовани лица, видно
от приложените съобщения за доставяне – на жалбоподателя “П – К” Е. чрез
законния представител, с изключение на жалбоподателката К., на която
съобщението е по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК. В законовия 14 -дневен срок
възражение е депозирал управителя на “П – К” Е. прието за неоснователно.
Макар и процедурата по съобщаването на В. К. да е нарушено, доколкото няма
безспорни доказателства кога нотариалния акт, легитимиращ я като собственик на
ПИ 84.228 е регистриран на СГКК и същата е вписана в КР, то нарушението не е
съществено, тъй като К. е упражнила правото си на обжалване на заповедта пред
съда с излагане на всички фактически и правни съображения, досежно нейната
незаконосъобразност с ангажиране на надлежни доказателства. По този начин
правото й на защита е упражнено, а нарушението не е съществено.
Спазени са и материалноправните разпоредби при издаване на процесната заповед.
Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ допуска застрояване извън границите на
урбанизираните територии при спазване на кумулативно дадените предпоставки:
предвиждания на действащ общ устройствен план, ако такъв е изработен и въз
основа на действащ подробен устройствен план за застрояване на поземлен имот
или на група поземлени имоти, или на парцеларен план за елементите на
техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по специален закон. Липсата на действащ ОУП за територията на
общината е пречка за изработването на ПУП за имот, който е извън регулацията.
Това следва и от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗУТ, съгласно която ОУП са
задължителни при изготвянето на ПУП. От изложеното следва, че наличието на ОУП,
респ. наличието на одобрен ПУП за тази територия или за част от нея, са
предпоставки за изработването на ПУП за процесния имот. Този извод следва и от
разпоредбата на чл. 60 ЗУТ, съгласно която "разположението на строежите в
случаите на чл. 58 и чл. 59 се определя с оглед на бъдещо урегулиране, като не
се допуска застрояване в . . . и като се оставя свободна площ за изграждане на
нови или за разширяване на съществуващи улици". Бъдещото урегулиране
предпоставя наличието на ОУП, тъй като съставна негова част е техническата
инфраструктура, част от която са визираните в чл. 60, ал. 1 улици.
Видно от заключението на вещото лице инж. П. одобрения ПУП съответства на
приетия за Б. ОУП, съгласно който за процесния имот предвиждането е средно
жилищно застрояване. Обстоятелството, че е допуснато и одобрено ниско жилищно
застрояване не нарушава предвижданията на ОУП, което безспорно е съобразено и с
бъдещо урегулиране на имота и наличие на санитарно – охранителна зона, в която
попадат около 400,00 кв.м. от поземления имот. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателите, че транспортен достъп не е осигурен. В одобрения проект са
отразени трасетата на техническата инфраструктура (заключенията на вещите лица
инж. Ж. и инж. П.), предназначението на ПИ 84.21 е променено, с НТП горски,
ведомствен път – публична общинска собственост, което допуска бъдещо одобряване
на ПУР. Това е така и доколкото линията на застрояване не е задължителна и дава
възможност, при необходимост част от имота да бъде отчужден за реализиране на
улица, както и строежа да бъде прибран в имота.
Неоснователно е възражението, че акта е немотивиран, доколкото процедурата по
одобряването на ПУП – ПЗ е спазена и мотиви, за нейното издаване се съдържат в
останалите документи, част от административната преписка. В оспорената заповед
изчерпателно са посочени правните основания за издаването й, а що се отнася до
фактическите такива, т. е. основанията, наложили приемането на ПУП - ПЗ, то
същите се извличат от всички съпътстващи и подготвили крайния акт документи -
искането на заинтересования собственик и приложения документ за собственост,
графичната част на проекта, решението на ОЕСУТ. В този смисъл без правно
значение е отговорът на Директор на Дирекция “Строителство” при О. Б., че имот
с идентификатор 04279.84.17 е въведен в експлоатация. Това не рефлектира върху
законосъобразността на акта на К., доколкото както Общинският експертен съвет,
така и главният архитект на общината и другите служители в Дирекция
“Строителство” са само помощните органи на К. при създаването и одобряването на
проекти за подробни устройствени планове, чиито становища не са задължителни за
органа.
Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК
основателна е претенцията на пълномощника на ответника, както и на
заинтересованата страна М. Д. за заплащане на направените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско и адвокатско възнаграждение по представен списък
по чл. 80 ГПК. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
О. Б. сумата 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и на М. Д. – 450,00 лв.
по представеното в първото по делото съдебно заседание адвокатско пълномощно,
ведно с договор за правна помощ и съдействие, като разликата от 150,00 лв. до
посочената в списъка по чл. 80 ГПК сума от 600,00 не се дължи, доколкото е
договорена и представена с третия екземпляр от представеното вече пълномощно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, във вр. с ал. 1
и чл. 143, ал. ал. 1 и ал. 3 от АПК, Административен съд – Б.


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “П. – К” Е. представлявано от К. Г. К. и жалбата на
В. С. К. против Заповед № 451/23.04.2013 г. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА “П. – К” Е. представлявано от К. Г. К. и В. С. К. да заплатят по
сметка на О. Б. сумата 150,00 – юрисконсултско възнаграждение и на М. С. Д. –
450,00 лв. адвокатско възнаграждение, представляващи направени по делото
разноски, за заплащането на които са представени доказателства.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок, считано от датата
на съобщаването му до страните, чрез връчване на препис от акта.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.