Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, наименована заповед № ОА-АК-160/28.04.2022 г., подадена от областния У. на О. Б., с която се оспорва "Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на еднократна парична помощ за стимулиране на раждането и отглеждането на деца на територията на община Б.", приета с решение № 81 от Протокол № 5/25.03.2022 г. на О. С. – Б..
С разпореждане от 04.05.2022 г. по делото, жалбата е оставена без движение като нередовна и са дадени указания до жалбоподателя да уточни предмета на оспорване, а именно дали оспорва акта за изменение и допълнение или изменения и допълнен акт на общинския С., както и да обоснове правен интерес, в случай, че оспорва акта за изменение и допълнение.
В указания от съда срок за изпълнение на указанията, с молба от 13.05.2022 г. жалбоподателят представя негова поправена „заповед“ № ОА-АК-180/13.05.2022 г., в която като петитум е посочено оспорването на „Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на еднократна парична помощ за стимулиране на раждането и отглеждането на деца на територията на община Б., ведно с приетото решение № 81 от Протокол № 5 на О. С. Б. от проведено редовно заседание на 25.03.2022 г., с което О. С. – Б. изменя и допълва Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на еднократна парична помощ за стимулиране на раждането и отглеждането на деца на територията на община Б.“.
В обстоятелствената част на поправената жалба е посочено, че решение № 81 от Протокол № 5/25.03.2022 г. на О. С. – Б. (ОбС) е върнато за ново разглеждане на ОбС със заповед № ОА-АК-110/07.04.2022 г. на областния У. на О. Б., при упражняване на правомощията му по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, както и впоследствие ОбС е приел повторно решение № 81 от Протокол № 5/25.03.2022 г., но с нов акт - решение № 115 по протокол № 6 от 15.04.2022 г на ОбС. Жалбоподателят обосновава теза, подкрепена и от съдебна практика на Конституционния съд (КС) и Върховен А. съд (ВАС), че тъй като Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на еднократна парична помощ за стимулиране на раждането и отглеждането на деца на територията на община Б. (НИД на Наредбата) не е влязъл в сила подзаконов нормативен акт, същата е годна за оспорване, респ. може да бъде самостоятелен предмет на съдебен контрол.
С оглед съдържанието на поправената жалба и обстоятелството, че със заповед № ОА-АК-110/07.04.2022 г. на настоящия жалбоподател, оспорваната пред съда НИД на Наредбата, приета с решение № 81 от Протокол № 5/25.03.2022 г. на ОбС, е била обект на А. контрол, като приемащия акт е върнат за ново разглеждане на ОбС по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, както и впоследствие ОбС е постановил ново решение № 115 по протокол № 6 от 15.04.2022 г., с което е прието повторно върнатото решение № 81 от Протокол № 5/25.03.2022 г., съдът с разпореждане от 18.07.2022 г. е указал на жалбоподателя да обоснове правния си интерес от оспорване на нормативния акт, описан в поправената жалба като приет само въз основа на решение (№ 81 от Протокол № 5 на ОбС), при положение, че същият като такъв вече е бил предмет на А. контрол.
С писмо от 26.07.2022 г. жалбоподателят представя поправена „заповед“, в която като петитум е посочено оспорването на НИД на Наредбата, приета с решение № 81 от Протокол № 5 от 25.03.2022 г. на ОбС и приета повторно с решение № 115 по протокол № 6 от 15.04.2022 г на ОбС. Отново се поддържа твърдение, че НИД на Наредбата е годен за самостоятелно оспорване А. акт, доколкото не е влязъл в сила и не се инкорпорирал в действащата Наредба. Твърдението не е мотивирано с правна и фактическа обосновка.
При така направеното уточнение от 26.07.2022 г. към предмета на оспорване, съдът, след като съобрази представените доказателства с административната преписка, намира оспорването на НИД на Наредбата за недопустимо поради липса на предмет по следните съображения:
Съгласно постоянната практика на КС, се приема, че: „Закон за изменение и допълнение на действащ закон може да бъде предмет на самостоятелно разглеждане относно неговата конституционност единствено от момента на обнародването до влизането му в сила, защото до този момент той все още не е инкорпориран в закона, който се изменя и допълва“. Тази практика е наложена с определение от 10.07.2008 г. по к. дело № 5/2008 г. и е потвърдена впоследствие с определения по допустимостта по к. дело № 6/2009 г., к. дело № 6/2015 г., к. дело № 13/2015 г., к. дело № 12/2018 г., к. дело № 16/2018 г., к. дело № 14/2018 г., к. дело № 15/2018 г., к. дело № 8/2019 г. и к. дело № 9/2022 г.
Установеното в практиката на КС правило, приложимо по аналогия и спрямо проверката за допустимост при оспорване на подзаконови нормативни актове, с оглед общия принцип на действие при изменение и допълнение на нормативните актове, се възприема и в преобладаващата практика на ВАС. Приема се, че постигането на целените правни последици по промяна в действащата нормативна регулация на обществените отношения чрез акта за изменение и допълнение са явяват абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на съдебен контрол спрямо изменящия/допълващия нормативен акт, тъй като неговото правно действие /ефект/ е изчерпано от момента на влизането му в сила. В този смисъл са налице мотиви в решения на ВАС (тричленен и петчленен състав) по адм. дело № 5387/2021 г., адм. дело № 5975/2021 г., адм .дело № 10219/2020 г., адм. дело № 10404/2020 г., адм. дело № 3481/2020 г., адм. дело № 14384/2019 г., адм. дело № 6344/2015 г. и др.
Настоящият съдебен състав като споделя цитираната практика приема, че допустимостта на настоящото производство, от гледна точка наличието на годен за съдебен контрол предмет на оспорване, е предопределена от отговора на въпроса дали процесната НИД на Наредбата е влязла в сила или не.
Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от АПК, нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин.
С писмо от 21.06.2022 г. на председателя на ОбС по делото е представен Протокол от 31.03.2022 г., от който се установява, че на 31.03.2022 г. чрез официалната интернет страница на Община Б. (www.blgmun.com) и чрез поставяне на таблото за обявления на ОбС са разгласени решения на ОбС № 81-113, приети по Протокол № 5 от заседание, проведено на 25.03.2022 г. Като неразделна част от протокола за разгласяване е приложена разпечатка на интернет страница на общината, направена в 15:30 ч. на 31.03.2022 г., показваща връзка за изтегляне на посочените по – горе актове, включително и решение № 81 по протокол № 5 от 25.03.2022 г на ОбС в неговата цялост.
В изпълнение на разпореждане по делото от 18.07.2022 г., председателят на ОбС с писмо от 21.07.2022 г. е представил като доказателство Протокол от 21.04.2022 г., от който се установява, че на 21.04.2022 г. чрез официалната интернет страница на Община Б. (www.blgmun.com) и чрез поставяне на таблото за обявления на ОбС са разгласени решения на ОбС № 114-119, приети по Протокол № 6 от заседание, проведено на 15.04.2022 г. Като неразделна част от протокола за разгласяване е приложена разпечатка на интернет страница на общината, направена в 15:53 ч. на 21.04.2022 г., показваща връзка за изтегляне на посочените по – горе актове, включително и решение № 115 по протокол № 6 от 15.04.2022 г на ОбС. Съдът служебно установи, че връзката е активна и позволява запознаване с посоченото решение, с което по реда на чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА е прието повторно решение № 81 от Протокол № 5 на ОбС, върнато за ново разглеждане със заповед № ОА-АК-110 от 07.04.2022 г. на областния У. на О. Б., с което се изменя и допълва Наредбата.
От посочените доказателства, съдът намира за установено, че оспорваната от жалбоподателя НИД на Наредбата, приета окочателно при условията на чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА с решение № 115 по протокол № 6 от 15.04.2022 г на ОбС, е надлежно разгласена, както чрез публикация на общо достъпната интернет страница на община Б., така и чрез поставяне на място, на табло за обявления, намиращо се в сградата на община Б.. Съдът намира, че извършеното разгласяване съответства на изискванията на чл. 78, ал. 3 от АПК като представлява „друг подходящ начин“ по см. на цитираната норма. Едновременната възможност за запознаване на обществеността с решенията на общинския С. в електронна среда и на място в сградата на общината, съдът намира, че изпълнява целта на обнародването (разгласяване) на нормативните актове и позволява запознаване със същите от техните адресати.
От тук следва и извода, че съгласно чл. 5, ал. 5 от КРБ, процесната НИД на Наредбата влиза в сила в тридневен срок от нейното обнародване/разгласяване на 21.04.2022 г. Правилата за броене на срока не се уредени в АПК, поради което на основание чл. 80 от АПК, приложение намира уредбата на чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове, според която когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок, както и че срокът изтича в 24.00 часа на последния ден. С оглед установената вече дата на разгласяване на акта – 21.04.2022 г., следва да се приеме, че тридневния срок за влизане в сила на акта е изтекъл в 24.00 часа на 24.04.2022 г. и че с настъпването на 25.04.2022 г. НИД на Наредбата е влязла в сила, като едновременно с това е настъпило изменение в регулираните от Наредбата отношения.
Трябва да се посочи, че при направените до тук изводи, съдът не зачита като годно волеизявление точка III от решение № 81 по протокол № 5 от 25.03.2022 г. на ОбС, прието повторно с решение № 115 по протокол № 6 от 15.04.2022 г. на ОбС, според което: „Изменението влиза в сила, считано от влизане в сила на настоящото решение“. Доколкото „настоящото решение“ е волеизявлението, с което се приема „изменението“, а последното е функция от влизане в сила на „настоящото решение“, то моментът на влизане в сила на „изменението“ е един и същ с момента на влизане на приемащия акт, ако не е определен друг срок. В случая, такъв друг срок по см. на чл. 5, ал. 5 от КРБ не е определен, поради което разглежданото волеизявление само по себе си се явява без правна стойност, защото „изменението“ винаги ще влезе в сила от момента на влизане в сила на акта („настоящото решение“), носител на изменението.
При така изложеното съдът намира, че още към момента на подаване на първоначалната жалба (заповед № ОА-АК-160/28.04.2022 г.) оспорваната НИД на Наредбата е влязла в сила, което прави безпредметно разглеждането на въпроса са законосъобразността на предвидените изменения, самостоятелно и отделно от изменената към 25.04.2022 г. Наредба.
Водим от горното и на основание чл. 196 във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата поради липса на предмет следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено.
При тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 739/29.04.2022 г., подадена от областния У. на О. Б. против Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на еднократна парична помощ за стимулиране на раждането и отглеждането на деца на територията на община Б., приета с решение № 81 от Протокол № 5 от 25.03.2022 г. на О. С. – Б., прието повторно с решение № 115 по протокол № 6 от 15.04.2022 г. на О. С. – Б. и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 373/2022 г. по описа на А. съд – Б..
Определението подлежи на обжалване, в 7 – дневен срок от съобщаването му, с частна жалба пред Върховен А. съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Георги Иванов
/п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
О.М.