и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М. С. Ц.,със съдебен адрес гр.П.,ул.“А. Л.“ № 28,против Решение № 1040-01-177/21.05.2021 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.)-Б.,с което е потвърдено Разпореждане № 013-00-215-7/14.04.2021 г.,издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б.,с което на основание чл.54ж,ал.2,във връзка с чл.54а,ал.1 от КСО е изменено Разпореждане № 013-00-215-5/04.12.2013 г,като е определен нов размер парично обезщетение за безработица в размер на 7.20 лева дневно,считано от 30.01.2013 г. до 16.04.2013 г.,и е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Жалбоподателят твърди,че неправилно с обжалването решение е отхвърлена жалбата му срещу посоченото разпореждане.От жалбата се извличат доводи за противоречие на изводите на административния орган с разпоредбите на КСО и събраните в хода на проверката и представени по делото доказателства.Моли съдът да отмени обжалваното решение.В съдебно заседание,жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.Претендират се разноски.

Административният орган в съдебно заседание,чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на жалбата.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно се е установява следното:

На 07.02.2013 г. Ц. е подала заявление с вх. № 013-00-215 за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО,в което е декларирала,че правоотношението й с „Е.-95“ ЕООД е прекратено,считано от 25.01.2013 г.(л.41). Към заявлението жалбоподателката е представила Заповед № 1/24.01.2013 г. за прекратяване на трудово правоотношение,от която е видно,че същото е прекратено на основание чл.325,т.4 от Кодекса на труда, считано от 25.01.2013 г.(л.43).След преценка на наличните документи е установено,че лицето отговаря на условията на чл.54а,ал.1 от КСО,поради което,на основание чл.54ж,ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1,чл. 546,ал. 1 и чл. 54в,ал.1 от КСО,с Разпореждане № 013-00-215-1 от 12.02.2013 г. й е отпуснато ПОБ за периода 25.01.2013 г. до 24.11.2013 г.,в размер на 16,40 лв. дневно(л.39).На 04.12.2013 г. е издадено Разпореждане № 013-00-215-5,с което на основание чл.54ж,ал.2,т.1 от КСО е изменено Разпореждане № 013-00-215-1 от 12.02.2013 г., в частта относно размера и периода на отпуснатото ПОБ по чл.54а от КСО,като е определен нов размер - 16.40 лв. дневно,считано от 25.01.2013 г.,както и нов период - от 25.01.2013 г. до 24.11.2013 г.(л.28).

Контролен орган на Н.-Б. извършил проверка на осигурителя „Е.-95“ ЕООД,резултатите от която били отразени в Констативен протокол № KП-5-01- 00722689/18.02.2020 г.(л.59).

В хода на проверката е констатирано,че дружеството не е публикувало отчети за целия период след регистрацията на „Е.-95“ ЕООД за периода от 2008 г. до 2018 г. в Търговския регистър,като от предоставената от ТД на НАП-гр.София информация,контролният орган установил,че за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. „Е.-95“ ЕООД не са подавали отчети за приходи и разходи,както и че са подавани нулеви декларации по ЗДДС.

В тази връзка е изискана от ТД на НАП-гр.София информация,относно подаваните годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. и годишни отчети за приходи и разходи за същия период,с цел установяване трудова дейност на дружеството и съответно извършване на трудова дейност от лицата на трудов договор.От анализа на представените от НАП документи,контролният орган установил,че за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. от „Е.-95“ ЕООД не са подавани отчети за приходи и разходи,а са подавани годишни данъчни декларации по чл.92от ЗКПО,че дружеството няма дейност,както и са подавани нулеви декларации по ЗДДС.

По искане на контролния орган на Н. – Б.,от ТД на НАП е представен отговор с приложен Протокол № П-*2606-073- 001/27.01.2020 г. и Доклад за предприети действия и направени констатации от извършената проверка на “Е.-95“ ЕООД-гр. П.,за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г.(л.64 и следващите).От съставените документи,свързани с извършената проверка от ТД на НАП,се установило,че за 2014 г.,за 2015 г. и за 2016 г. дружеството не е извършвало дейност през годината,не са отчетени приходи и разходи.За 2017 г. дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО.За финансовата 2018 г. дружеството декларирало приходи в размер на 150 лв. и разходи в размер на 32 408.01 лв. - разходи за заплати и осигуровки.Контролните органи на НАП не са установили дружеството да е осъществявало стопанска дейност за периода на проверката.Нямало и данни за стопанисвани обекти.За периода от 2014 г. до 2018 г. дружеството подавало нулеви справки декларации по ЗДДС,с изключение на м.11.2018 г. с ДДС за внасяне на сумата от 20 лв. и за м. 12.2018 г. с ДДС за внасяне от 10 лв.Дружеството не е декларирало никакви приходи за проверявания период,видно от отчетите за приходи и разходи.Разходите са от начислени осигурителни вноски на наетите по трудов договор лица,за които са подавани декларации образец № 1 и дължими осигурителни вноски с декларации образец № 6.Не е установена реално извършвана дейност на назначените работници,а между декларираните приходи и разходи за заплати липсвала съизмеримост.Установеното дало основание на административния орган на 18.02.2020 г. да постанови спрямо осигурителя „Е.-95“ ЕООД Задължителни предписания № ЗД-1-01-00722706 за заличаване на подадените данни по чл.5,ал.4,т.1 от КСО на лица по приложен списък,в т.ч. и за М. С. Ц.(л.55).Предписанието е обжалвано по административен ред с жалба до Д. на ТП на Н.-Б.,който с Решение № 1040-01-27/19.05.2020 г. ги потвърдил(л.51).Решението е обжалвано пред Административен съд – Б.,където било образувано адм. дело № 470/2020 г.С Определение № 856/22.06.2020 г.,влязло в сила на 16.07.2020 г.,съдът е оставил жалбата без разглеждане,а производството по делото е прекратил.На основание чл.4,ал.13 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,сроковете,начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,осигурителите за осигурените при тях лица,както и от самоосигуряващите се лица, неоснователно подадените данни по чл.5,ал.4,т.1 от КСО за жалбоподателката за периода от 14.01.2013 г. до 25.01.2013 г. са били заличени.Предвид констатираното от органа обстоятелство,че за М. Ц. не е възникнало основание за осигуряване при на “Е.-95“ ЕООД-гр.П. и по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1,ал. 1,т.3 от ДР на КСО,се явява неосигурено лице и предвид неоснователно подадените данни чл.5,ал.4,т.1 от КСО,органът достигнал до извод,че на жалбоподателката Ц. с Разпореждане № 013-00-215-1 от 12.02.2013 г. неправилно е било отпуснато ПОБ за периода от 25.01.2013 г. до 24.11.2013 г.,в размер на 16.40 лв. дневно.След извършена служебна справка в информационната система на Н. е установено,че за Ц. е подадено уведомление от осигурителя Областна дирекция „Земеделие“-Б.,за прекратяване на трудовото правоотношение,считано от 07.12.2012 г.От представено копие на заповед,органът констатирал,че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.103,ал.1,т.1 от ЗДС.Това дало основание на органа,въз основа на разпоредбата на чл.54ж,ал.2,т.1 от КСО да издаде Разпореждане № 013-00-215-7 от 14.04.2021 г.,с което да измени Разпореждане № 013-00-215-5 от 04.12.2013 г. за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО,като е определил нов размер и период - 7,20 лв. дневно,за периода от 30.01.2013 г. до 16.04.2013 г.Разпореждането било обжалвано по административен ред,като Директорът на ТП на Н.-Б. с Решение № 1040-01-177/21.05.2021 г. потвърдил изцяло Разпореждане № 013-00-215-7/14.04.2021 г.Актът на Д. на ТП на Н.-Б. е връчен на жалбоподателката с писмо с известие за доставяне на 27.05.2021 г.(л.15).На 09.06.2021 г. М. Ц. депозирала по пощата жалба против Решение № 1040-01-177/21.05.2021 г.,въз основа на която е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес,срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок,поради което същата е допустима.

Обжалваното решение на Д. на ТП на Н. – Б. е издадено от оправомощен орган,в рамките на неговата компетентност,съгласно чл.117,ал.1,т.2,б."е" от КСО.Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа,в установената форма,като са спазени административнопроизводствените правила,регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Спорният по делото въпрос е свързан с материалната законосъобразност на обжалваното решение.

С обжалваното Разпореждане № 013-00-215-7 от 14.04.2021 г. е изменено Разпореждане № 013-00-215-5 от 04.12.2013 г., като е определен нов размер на паричното обезщетение от 7,20 лв. дневно и е определен нов период на изплащането му – от 30.01.2013 г. до 16.04.2013 г. Разпореждането е мотивирано с изтъкнатите вече съображения,че от 01.01.2013 г. до 31.05.2019 г. жалбоподателката не е полагала труд по трудово правоотношение с „Е.-95“ ЕООД и за нея не е възникнало основание за осигуряване.В хода на административното производство е била инициирана проверка по разходите на ДОО по отношение на осигурителя с „Е.-95“ ЕООД,документирана с Констативен протокол № KП-5-01- 00722689/18.02.2020 г.(л.59).При проверката е било прието за установено,че по сключения трудов договор между жалбоподателката и това дружество М. Ц. не е упражнявала реално трудова дейност за периода до прекратяване на трудовото правоотношение.
Констативен протокол KП-5-01-00722689/18.02.2020 г.представлява официален документ по смисъла на чл.179,ал.1 от ГПК,приет е по делото,като доказателство и неоспорен от жалбоподателката.Отделно от това при наличието на твърдян отрицателен факт – неполагане на труд,в тежест на жалбоподателката е било да докаже действително престиране на такъв в полза на работодателя й „Е.-95“ ЕООД.От друга страна изводите на ответника се основават и на издадените по реда на чл.108,ал.1,т.3 от КСО до осигурителя Задължителни предписания ЗД-1-01-00722706 за заличаване на подадените данни по чл.5,ал.4,т.1 от КСО на лица по приложен списък,в т.ч. и за М. Ц.,които не са били оспорени, влезли са в сила и са изпълнени(породили правни последици).

Следва да се има предвид,че наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение,но само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването.Казано по друг начин то е условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл.10,ал.1 от КСО.Съгласно този текст осигуряването възниква от деня,в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски,и продължава до прекратяването й.От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва,че едно от условията,на които трябва да отговаря лицето,за да се счита за осигурено,е да извършва трудова дейност,за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от кодекса,както и че за целите на социалното осигуряване в понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение,а и редица други случаи,при които лицето осъществява дейност,приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване,каквито са и случаите по чл.4,ал.1,т.7 КСО.Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност.

Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1,ал.1, т.3 КСО,според което "осигурено лице" е физическо лице,което извършва трудова дейност,за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;осигуряването на лицето,което е започнало трудова дейност,съгласно чл.10 продължава и през периодите по чл.9,ал.2,т.1-т.3 и т.5 КСО.Изискването на законовата разпоредба,съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност,т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение,а следва да осъществява трудова дейност,въз основа на това правоотношение.Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателката по сключения трудов договор няма. Осигуряването възниква от деня,в който лицата започват да упражняват трудова дейност(чл. 10, ал. 1 КСО),а упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство,което следва да бъде установено.

Поради това съдът приема,че правилно е определен периодът на обезщетение съгласно чл.54б,ал.3 от КСО,предвид на основанието на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя с ОД “Земеделие“-Б.,считано от 07.12.2012 г.

Минималният размер на паричното обезщетение за безработица,съобразно чл.54б,ал.2 от КСО се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО).Съгласно чл.10 от ЗБДОО за 2013 г.(отм.),дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2013 г. е 7,20 лв.В разглеждания случай размерът на отпуснатото обезщетение правилно е бил определен,което е и безспорно между страните.

Съгласно разпоредбата на чл.54ж,ал.2 от КСО влязлото в сила разпореждане на определено ПОБ може да се изменя или отменя от органа,който го е издал,при наличието на предпоставките по т.1 и т.2 на същата алинея,което правомощие не е обвързано със срок.В разглеждания казус органът по чл.54ж,ал.2 от КСО събрал нови доказателства,имащи значение за правилното определяне на размера и периода на ПОБ на Ц.,поради което възраженията на жалбоподателката за погасено по давност правомощие не намира опора в закона.Последното Ц. може да противопостави в друго производство - евентуално това по чл.54ж,ал.3,пр.1-во от КСО.

По изложените съображения,обжалването решение на Д. на ТП на Н.-Б.,с което е отхвърлена жалбата на М.Ц. срещу Разпореждане № 013-00-215-7/14.04.2021 г.е законосъобразно,а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на производството,основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78,ал. 8 от ГПК,вр. с чл.37,ал. 1 от Закона за правната помощ,вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Същото следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева.Сумата следва да бъде заплатена на Националния осигурителен институт,в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт.

Предвид изложеното и на основание чл.172,ал.1 и ал.2,предл.4 от АПК,Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Ц.,със съдебен адрес гр.П.,ул.“А. Л.“ № 28,против Решение № 1040-01-177/21.05.2021 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.)-Б.,с което е потвърдено Разпореждане № 013-00-215-7/14.04.2021 г.,издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б.,с което на основание чл.54ж,ал.2,във връзка с чл.54а,ал.1 от КСО е изменено Разпореждане № 013-00-215-5/04.12.2013 г,като е определен нов размер парично обезщетение за безработица в размер на 7.20 лева дневно,считано от 30.01.2013 г. до 16.04.2013 г.

ОСЪЖДА М. С. Ц.,с ЕГН *,от гр.П.,ул.„В.К.“ № *,обл.Б.,да заплати на Национален осигурителен институт,с адрес гр. С., бул. “А.С.“ № *,представляван от Управителя,сумата от 100(сто) лева,представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване,съгласно чл.119,вр. чл.117,ал.1,т.2,б. “б“ от КСО.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
КТ