и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 53б, ал. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на Б. В. З. с адрес: с. П., община С., ул. “. и М. №2 и Д. В. Г. с адрес: гр. С. ул. “. И. А. I. №* против Заповед № 18-12554/09.11.2021г. на Н. на СГКК – Б. в частта й, с която са коригирани границите на поземлен имот с идентификатор 57176.307.6 по КК на с. П., община С. и по жалба на Д. И. Р. с адрес: гр. С., ул. „Ц. И. А. I. №* против Заповед № 18-12554/09.11.2021 г. на Н. на СГКК – Б., в частта й, с която са коригирани границите на поземлен имот с идентификатор 57176.307.7 по КК на с. П., община С..
В жалбите са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че обжалваната заповед е немотивирана, тъй като в същата не са изложени фактически основания за издаването й, доколкото според оспорващите липсват фактически изложения относно основанието и необходимостта от провеждане на процедура по чл. 53б от ЗКИР – по отстраняване на явна фактическа грешка в КККР. Сочи се още в тази връзка, че доколкото действителното основание за изменение на КККР на с. П., общ. С. с обжалваната заповед, вследствие на което са коригирани границите на процесните недвижими имоти, не представлява явна фактическа грешка по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКИР, то при това положение Заповед № 18-12554/09.11.2021 г. на Н. на СГКК – Б. е издадена при липса на материалноправните предпоставки, а оттам и в нарушение на материалния закон. Изложени са и подробни аргументи за процесуална незаконосъобразност на административния акт, аргументирани по съображения за съществени пропуски в проведената процедура по чл. 53б от ЗКИР. Иска се отмяна на заповедта в оспорената й част.
В съдебно заседание жалбите се подържат от надлежно упълномощен адвокат. Претендират се разноски. Допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт са изложени в депозирана по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателите.
Ответникът по жалбата - Н. на Службата по Г. К. и К. – Б., оспорва жалбата чрез представено писмено становище.
Заинтересованата страна З. Д. Г., чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата с искане същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Б., след като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е образувано по повод жалба с вх. № 06-3355/20.08.2021 г. по описа на СГКК – Б., подадена от З. Д. Г.. В жалбата се твърди, че същият е собственик на имот с идентификатор 57176.207.20, находящ се в землището на с. П., Община С., който не е отразен /нанесен/ в КККР на с. П., Община С.. Претендира да бъдат предприети съответните действия по нанасянето му в КККР. Към жалбата са приложени документи, с които Г. се легитимира като собственик на цитирания недвижим имот, както и заповед на кмета на общината за одобряване на ПУП – ПЗ за имота.
С писмо от 25.08.2021г. заинтересованите страни са уведомени за започналата процедура по изменение на КК и КР на с. П..
По повод на писмото в СГКК – Б. е постъпило възражение от Б. З., Д. Г. и Д. Р. с оглед на това, че с исканото изменение се засягат собствените им имоти с идентификатори 57176.307.6 и 57176.307.7 по КК на с. П., община С..
С оспорената в настоящото производство Заповед № 18-12554/09.11.2021г. на Н. на СГКК – Б., на основание на чл. 53б, ал.5, т.1 и чл.51, ал.1, т.3 и чл.53б, ал.1 и ал.2 от ЗКИР и чл.81, т.1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г., заявление вх. № 09-77929/25.08.2021г. от СГКК – Б., е одобрено изменение в КККР на с. П., общ. С., одобрена със Заповед № РД-18-54/09.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица-проект № 15-941501/26.08.2021г., състоящо се в: коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори 57176.307.7, 57176.307.6, 57176.307.4 и 57176.2.198 по КК на с. П., допълване на нов поземлен имот с идентификатор 57176.307.20 и обособяване на нов поземлен имот с идентификатор 57176.307.30 на основание Заповед №ОА-РР-220/18.04.2013г. на Областен управител на област Б. за одобрение на Плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Заповед №АБ-79/15.11.2018г. на Кмета на Община С., с която е одобрен ПУП и Нотариален акт №115, том 10, дело 1945, вх.рег. 3001 на С. по вписвания – гр.С.. Със заповедта са нанесени 2 (два) нови поземлени имота в КККР, а именно: ПИ с идентификатор 57176.307.20 с площ от 500 кв.м и с начин на трайно ползване - лозе и ПИ с идентификатор 57176.307.30 с площ от 576 кв.м и начин на трайно ползване – лозе и са променени границите на следните имоти: 1. ПИ с идентификатор 57176.2.198, с площ от 526 кв.м и начин на трайно ползване – за второстепенна улица, собственост на Община С., като площта на имота след изменението е намалена от 526 кв.м на 507 кв.м; 2. ПИ с идентификатор 57176.307.4 с площ от 1285 кв.м, с начин на трайно ползване – лозе, собственост на Община С. въз основа на Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници № 43-18 от 31.05.2001г., издадено от ОСЗГ – гр.С., като площта на имота след изменението е намалена от 1285 кв.м на 373 кв.м; 3. ПИ с идентификатор 57176.307.6 с площ от 1666 кв.м, с начин на трайно ползване – лозе, собственост на И.И. Г. въз основа на Договор за делба №137, том III, рег. №1506/06.12.2001г. по описа на С. по вписвания – гр.С., като площта на имота след изменението е намалена от 1666 кв.м на 1574 кв.м и 4. ПИ с идентификатор 57176.307.7 с площ от 1126 кв.м, с начин на трайно ползване – лозе, собственост на Д. И. Р. въз основа на Договор за делба №137, том III, рег. №1506/06.12.2001г. по описа на С. по вписвания – гр.С., като площта на имота след изменението е намалена от 1126 кв.м на 1073 кв.м.
Заповедта е издадена на основание чл.53б, ал.1 и ал.2 от ЗКИР и чл.81, т.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. към ЗКИР, т.е. при наличието и отстраняването на „явна фактическа грешка“ в КККР. В заповедта е посочено, че новите имоти се допълват на основание Заповед № ОА-РР-220/18.04.2013 год. на Областния управител на Област Б. и Заповед № АБ-79 от 15.11.2018 год. на Кмета на Община С..
Заповедта е съобщена на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението, както следва: на Д. И. Р. – на 26.11.2021 г., Д. В. Г. – на 29.11.2021 г., Б. В. З. – на 29.11.2021 г. и Община С. – на 23.11.2021 г.
Като писмено доказателство по делото е представено Решение № 4318П/31.05.2001г. на ПК – гр.С. (л.9), с което на наследниците на И. Д. Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот №307003 (лозе) с площ от 4.458 дка, осма категория, находящ се в местността „Н.Т.“ № 307003 по картата на землището. Представен е и Договор за доброволна делба на недвижим имот №137, том III, рег. №1506/06.12.2001г. по описа на С. по вписвания – гр.С. (л.10-11), сключен между Д. И. Р., И.И. Г., В.В.Р. и И. Б.Р., в качеството им на съсобственици по наследство от общия им наследодател И. Д. Р., б.ж. на с.П., общ. С., на ПИ – лозе с площ от 4.458 дка, находящ се м. „Н.Т.“, в землището на с.П., общ.С., имот № 307003 по картата на землището, осма категория. Съгласно представения договор за доброволна делба В.В.Р. и И. Б.Р. получават в дял и стават собственици на следния имот: лозе от 1.666 дка, осма категория в м. „Н.Т.“, в землището на с.П., общ.С., съставляваща ПИ № 307005 по картата на землището; И.И. Г. получава в дял и става собственик на следния имот: лозе от 1.666 дка, осма категория в м. „Н.Т.“, в землището на с.П., общ.С., съставляваща ПИ № 307006 по картата на землището; Д. И. Р. получава в дял и става собственик на следния имот: лозе от 1.126 дка, осма категория в м. „Н.Т.“, в землището на с.П., общ.С., съставляваща ПИ № 307007 по картата на землището и на нива от 542 кв.м, находяща се в строителните граници на с.П., общ.С., в м. „Т.г.“, имот пл. №404.
Със Заповед №ОА-РР-147/15.05.2018г. на Областния управител на Област Б. (л.12-13) е изменен Регистъра към Плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с.П., общ.С., по отношение на имот с идентификатор 57176.207.7 в землището на с.П., общ.С. и имоти с идентификатори 57176.207.8, 57176.207.9, 57176.207.10, 57176.207.11, 57176.207.13 и 57176.207.15, находящи се в землището на с.П., общ. С..
Със Заповед № АБ-74/15.11.2018 г. на Кмета на Община С. (л.35) е одобрен ПУП – план за застрояване, изготвен на основание чл.59 от ЗУТ във вр. с чл.21 от ЗОЗЗ и Решение № АР-49-09, т.2 от 26.09.2018г. на Комисията по чл.17 от ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие“ – Б., за ПИ с №207.20, м.“Т.г.“ по Плана на новообразуваните имоти за м.“Т.г.“, с.П., общ.С. според приложената графична част, представляваща неразделна част от заповедта (л.36) и е отреден за застрояване ПИ №207.20 в зона Жм с отреждане за „жилищно застрояване“ по Решение № АР-49-09, т.2 от 26.09.2018г. на Комисията по чл.17 от ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие“ – Б., при следните параметри: ниско свободно застрояване - с максимална височина до 10 м. и плътност на застрояване - до 60%;
С Нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот №42, том III, рег. №7999, дело №421 от 2017г. на нотариус Елена Дончева с район на действие РС – С. (л.97-98), З. Д. Г. и Надка Цанкова Гацева са признати за собственици в режим на СИО на основание покупко-продажба по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на новообразуван имот №57176.207.20 по Плана на новообразуваните имоти на м. „Т.г.“ в землището на с.П., одобрен със Заповед №ОА-РР-220/18.04.2013г. на Областния управител на Област Б., с площ от 500 кв.м и начин на трайно ползване – нива (орна земя).
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице - геодезист, от заключението на която се установява, че в резултат на нанасянето в КККР на с.П., общ.С. на имот с идентификатор 57176.307.20 с площ от 500 кв.м и на имот с идентификатор 57176.307.30 с площ от 576 кв.м, се коригират границите на четири поземлени имота съответно с идентификатори 57176.307.6, 307.7, 307.4 и 2.198, от които имот с идентификатор 57176.307.6 е собственост на И.И. Г. (чиито наследници са Б. З. и Д. Г.), а имот с идентификатор 57176.307.7 е собственост на Д. И. Р.. В заключението си вещото лице посочва, че допълването на КККР на с.П., общ.С. чрез нанасянето на имот с идентификатор 57176.307.20 е довело до намаляване на площта на имот с идентификатор 57176.307.6 от 1666 кв.м на 1574 кв.м и до намаляване площта на имот с идентификатор 57176.307.7 от 1126 кв.м на 1073 кв.м. Експерта посочва още, че имот с идентификатор 57176.307.20 и имот с идентификатор 57176.307.30 не са отразени в КККР за неурбанизираната територия на с.П. и в предходната КВС за землището, както и че двата имота във вида, в който се допълват, не са отразени в ПНИ за м. „Турско гробе“, одобрен със Заповед №ОА-РР-220/18.04.2013г. на Областния управител на Област Б.. В ПНИ, одобрен със Заповед №ОА-РР-220/18.04.2013г. на Областния управител на Област Б. имот с идентификатор 57176.307.20, е записан като имот № 207.20, но под друга форма и граници, а имот с идентификатор 57176.307.30 не присъства, а е част от имоти 207.20 и 207.21. Във вида, в който имот с идентификатор 57176.307.20 се допълва в КККР е одобрен със Заповед №ХТМ-35/09.05.2016г. на Кмета на Община С.. Според експерта за имот с идентификатор 57176.307.20 е одобрен ПУП – ПЗ, като липсват данни за преотреждане на земята по реда на чл.24, ал.5 от ЗОЗЗ.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. Съдът го кредитира като съответстващо на приетите писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лица с правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия – чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акт. Съгласно цитираната разпоредба индивидуалният административен акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта.
В обжалваната заповед извън посочване на заявлението, по което е издадена, Заповед №ОА-РР-220/18.04.2013г. на Областния управител на Област Б. и Заповед № АБ-74/15.11.2018 г. на Кмета на Община С., липсва изложение на фактите, дали основание на административния орган да прецени, че е налице явна фактическа грешка, и като резултат от това, че следва да нанесе нови имоти в КККР и да промени границите на съществуващи поземлени имоти. Само позоваването на цитираните документи не може да се приравни на изложени от административния орган фактически основания за издаването на акта. Още повече, както се установи от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, цитираната в оспорения акт Заповед №ОА-РР-220/18.04.2013г. на Областния управител на Област Б. е неотносима към формата и границите на новите имоти, които се допълват в КККР.
Заповедта не съдържа и мотиви относно това защо органа не зачита подадените от заинтересованите страни възражения, с оглед на което съдът намира, че в производството по издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като административният орган не е преценил всички събрани доказателства съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК и не се е съобразил с наличните релевантни факти. Ако го беше направил, той би могъл да стигне и до друг, противоположен извод, за съдържанието на акта си.
Независимо от изложеното, съдът намира, че не е налице основание за издаване на заповед за отстраняване на явна фактическа грешка по чл. 53б, ал. 1-6, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР.
Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 9 ДР ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.
Следователно, нормата предвижда две хипотези при които може да бъде издадена заповед от рода на процесната - поради несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 или поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия.
Независимо, че органа не е посочил в акта коя хипотеза е приложима в случая, доказателствата по делото сочат на отстраняване на явна фактическа грешка в първата хипотеза, за приложението на която се изисква: имотите да попадат в урбанизирана и неурбанизирана територия, да са предмет на карти и планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, при съвместяването на които, границите им да не съвпадат.
В настоящия случай, имоти с идентификатори 57176.307.6 и 57176.307.7 по КК на с. П., собственост на оспорващите са земеделски земи и не попадат в урбанизирана територия по смисъла на § 1, т. 21 ДР ЗКИР. Не попада в урбанизирана територия и имот с идентификатор 57176.307.20, предмет на оспорената заповед, с нанасянето на който се засягат границите на имоти с идентификатори 57176.307.6 и 57176.307.7 по КК на с. П.. Видно от доказателствата по делото, същия е отразен в плана на новообразуваните имоти като поземлен имот с №207.20, м. „Т.г.“ , землището на с. П., като със Заповед №АБ-79/15.11.2018г. на Кмета на Община С. за имота е одобрен ПУП – ПЗ по чл.59 от ЗУТ, а именно ПУП за застрояване на имот в неурегулирана територия. В урбанизирана територия попадат поземлени имоти в границите на населени места и селищни образувания, какъво процесния имот не е, а одобрения ПУП – ПЗ по чл.59 от ЗУТ не придава характер на попадащите в него поземлени имоти на урбанизирана територия.
От изложеното следва, че всички имоти, в обхвата на процесното изменение са в неурбанизирана територия, поради което липсва условието за изменение на КККР по чл. 53б, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, в хипотезата на несъответствие в границите им между урбанизирана и неурбанизирана територия, при обединяване на данните от планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР.
С процесния акт се нанасят нови обекти в КККР и се променят граници на съществуващи обекти в КККР. Това обстоятелство само по себе си, води на извода за липса на "явна фактическа грешка" по смисъла на ЗКИР. Промяната в имотните граници на ПИ и произтичащата от това промяна в данните за площта, каквото безспорно в конкретната хипотеза е налице, по отношение имотите собственост на оспорващите винаги е свързано с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР /изменение при установени непълноти или грешки/ и при спазване на специалната процедура по чл. 54 от ЗКИР / Изложеното води до извод за постановено от органа изменение на КККР, не въз основа наличието на "явна фактическа грешка", а при условията на "грешка и непълнота" по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, което производство не може да бъде проведено при наличието на спор за материалното право, какъвто се установява от изложените твърдения и приложените по делото доказателства. Ето защо като основателни се възприемат възраженията на оспорващите за налична материална незаконосъобразност при издаване на процесния административен акт.
Не на последно място - според разпоредбата на чл. 53б ал. 4 от ЗКИР, Агенцията по Г. К. и К. изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище. Произнасянето на директора на ОД "Земеделие" е заложено от законодателя като задължително изискване и част от процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка, защото тя се дължи на несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1. В случая, по делото не са представени доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 53б ал. 4 от ЗКИР, поради което съдът намира че заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменена.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Агенцията по Г. К. и К. – юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващите Б. З. и Д. Г. сторените от тях разноски в производството по делото в размер на 1 053.33 лева, от които: 20 лева заплатена държавна такса; 333.33 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и 700 лева адвокатско възнаграждение. В полза на Д. Р. следва да се присъдят разноски в размер на 176.67 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 166.67 лева възнаграждение за вещо лице.
Процесуалният представител на Д. Р. - адв. М.Д. е направил искане за присъждане на разноски, като е посочено, че на Д. Р. е предоставена правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 04.03.2022 г., който е сключен на соченото основание и по причина, че е материално затруднен, поради което и съобразно предвиденото в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвоката следва да се присъди сумата от 900 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 18-12554/09.11.2021г. на Н. на СГКК – Б. в частта й, с която са коригирани границите на поземлен имот с идентификатор 57176.307.6 по КК на с. П., община С. и в частта й, с която са коригирани границите на поземлен имот с идентификатор 57176.307.7 по КК на с. П., община С..
ОСЪЖДА Агенцията по Г. К. и К. да заплати на Б. В. З. с адрес: с. П., община С., ул. “. и М. №* и Д. В. Г. с адрес: гр. С. ул. “. И. А. I. №* сумата от 1 053.33 лева (хиляда и петдесет и три лева и тридесет и три стотинки)- разноски по делото.
ОСЪЖДА Агенцията по Г. К. и К. да заплати на Д. И. Р. с адрес: гр. С., ул. „Цар И. А. I. №* сумата от 176.67 лева (сто седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) - разноски по делото.
ОСЪЖДА Агенцията по Г. К. и К. да заплати на адвокат М.Д., член на АК - Б. и процесуален представител на Д. И. Р. разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 900 (деветстотин) лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.




СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
КТ