и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 121, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба, подадена от И. М. Н. – Г., с адрес: гр.Б., ж.к.”З.”,
бл.27, .6, А. срещу Заповед № РД-111/01.04.2010 год. на Д. на Д. “. П. Р. (Д”
НПР”) при Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с която е
прекратено служебното й правоотношение.
В жалбата, както и съдебното заседание се поддържа, че заповедта е
незаконосъобразна, неправилна, необоснована и при издаването й са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди се,
че не е налице съкращаване на длъжността, заемана от оспорващата, а
трансформацията й в новооткрита такава, като длъжностните характеристики, т.е.
задачите и функциите на заемащите ги служители за тези длъжности са еднакви.
Твърди се още, че определения в закона едномесечен срок за предизвестяване на
служителя не е спазен. Иска се заповедта да бъде отменена и на оспорващата да
бъде присъдено обезщетение в размер на 402.21 лева за неспазеното предизвестие.
Административният орган (Д. на Д”НПР”) в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител излага мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и
приобщени по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното:
Оспорващата Н. – Г. е държавен служител, с ранг IV младши. Същата е била
назначена в Д”НПР” при МОСВ на длъжност “младши експерт – административно
обслужване и управление на човешките ресурси” със Заповед № 280/22.11.2004 год.
(стр.180). С оспорената заповед Д. на Д”НПР” е прекратил служебното
правоотношение на И. Н. – Г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.,
считано от 01.04.2010 год. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено: реализирани вътрешно-структурни
промени, по силата на утвърдено ново длъжностно щатно разписание от 01.04.2010
год., относно наименованието, дейността, задълженията и отговорностите на
Младши експерт “АО и УЧР”. Заповедта е връчена на оспорващата на 13.05.2010
год. На същата дата е било връчено и предизвестие за прекратяване на служебното
правоотношение – стр.7, в което е посочено, че при неспазен срок за
предизвестието ще бъде изплатено съответно обезщетение. На същата дата
оспорващата е подала заявление до Д. на Д”НПР”, с което заявява желанието си да
бъде назначена на длъжността старши експерт “АНП”. Със Заповед № РД-
112/01.04.2010 год. на Д. на Д”НПР” Н. – Г. е назначена на длъжност: старши
експерт “АНП”.
От приетото, като доказателство по делото длъжностно разписание в сила от
01.06.2009 год. на Д “НПР”, е видно, че в обща администрация, отдел “Финансово
правно административно обслужване и управление на човешките ресурси”, звено
“Правно административно обслужване и управление на човешките ресурси” е имало
две щатни бройки за длъжностите Младши експерт “АО и УЧР” и Главен специалист
“Човешки ресурси и канцелария”. С утвърдено от Министъра на околната среда и
водите длъжностно разписание на Д”НПР” в сила от 01.04.2010 год. (стр.32) Д.
“Обща администрация” е обособен отдел “Административно наказателно
производство, финансова дейност, управление на собствеността, човешки ресурси и
канцелария”, разделен в два сектора: “Финансова дейност, управление на
собствеността” и “Административно наказателно производство, човешки ресурси и
канцелария”. В сектор “Административно наказателно производство, човешки
ресурси и канцелария” са предвидени три щатни бройки за: старши експерт
административно наказателно производство, главен специалист човешки ресурси и
изпълнител (шофьор). Предвидено е експертната длъжност да се заема по служебно
правоотношение.
При сравнение на приложените по делото длъжностни характеристики за
длъжностите: младши експерт “АО и УЧР” и старши експерт “Административно
наказателно производство” (АНП), се установява:
Задачите и функциите, определени за длъжността младши експерт “АО и УЧР” са
свързани с административното обслужване на физически и юридически лица,
атестиране и оценяване на служителите в администрацията, изготвяне и
актуализиране на длъжностни характеристики и личните дела на персонала (виж стр.
23-28).
Задачите и функциите, определени за старши експерт “АНП” са свързани със
съставянето на актове за установяване на административни нарушения, образуване,
движение и архивиране на административнонаказателните преписки, съдействие при
водене на съдебни производства по наказателни административен характер дела,
водене на регистър и актова книга за издадените констативни протоколи и актове
(виж стр.18-22).
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Д. “. П. Р. е специализиран регионален орган на Министерство на околната среда
и водите със седалище: гр.Б.. Съгласно чл.5, ал.3 от Правилника за устройството
и дейността на дирекциите на националните паркове щатното разписание и
организационната структура на дирекциите се утвърждават от министъра на
околната среда и водите. Задълженията на служителите в дирекциите се определят
с длъжностни характеристики, утвърдени от Д. (чл.6, ал.3 от Правилника).
Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл.
2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в
администрацията. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е
нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по
трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана
е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от
функции, задачи и задължения, утвърдена с длъжностна характеристика.
От това определение е видно, че основните белези на "длъжност в
администрацията" са два: от една страна - нормативно определена позиция, от
друга - изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с
длъжностна характеристика. Поради това, за да е налице съкращаване на
длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо тази
длъжност вече да не фигурира и като наименование (нормативно определена
позиция) в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност
от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната
характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно.
В случая, с утвърждаването на щатното разписание на Д”НПР”, в сила от
01.04.2010 год. длъжността “младши експерт “АО и УЧР”, заемана от И. Н. - Г. е
съкратена, поради което настоящия състав на Административен съд – Б. намира, че
са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
и обжалваната заповед е законосъобразна.
Сравнението на приложените по делото длъжностни характеристики на
новосъздадената длъжност и тази на съкратената длъжност, установи, че за тях са
предвидени различни по обем и съдържание права, задължения и отговорности. Т.е.
извършената промяна не е само в наименованието на длъжността, която е заемала
оспорващата, а се касае за нова длъжност с различни функции, права и задължения
от тази, която е изпълнявала тя, поради което съкращаването й не е фиктивно.
Следва да се отбележи, че определени функции, задачи и задължения не могат да
бъдат отъждествявани с конкретно определена длъжност. Длъжността е съвкупност
от такива само при определен ред на организация. При промяна на този ред на
организация, както в настоящия случай (с утвърденото ново длъжностно разписание
е променена и структурата на Д. “Обща администрация”), те могат да изведени от
конкретната длъжност, комбинирани с други, касаещи различна длъжност или да
допълнят характеристиката на заварени такива, с оглед обема на осъществяваната
от структурното звено дейност. Това зависи от преценка за целесъобразност,
която не подлежи на съдебен контрол и е свързана с оперативната самостоятелност
на управляващия дейността да я организира по най-ефикасен според собственото му
виждане начин. След като в новото длъжностно разписание липсва длъжността
заемана от Н.-Г. и не съществува като съвкупност от задачи, функции и
задължения, се налага извада, че обжалваната заповед е издадена при наличие на
визираните в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл материалноправни предпоставки.
Длъжността, заемана от оспорващата е съкратена и не е трансформирана в друга
длъжност, поради което независимо от запазване на общата численост на
персонала, е налице реално съкращаване на длъжността “младши експерт “АО и
УЧР”, която не съществува в новото длъжностно разписание. Изводите, сочещи на
реално съкращаване на длъжността не се разколебават и от факта, че длъжностната
характеристика за длъжността “старши експерт “АНП” е разработена и утвърдена на
19.05.2010 год., т.е. след издаване на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение и след датата на връчването й. Обстоятелствата във връзка с
утвърждаване на длъжностната характеристика за новосъздадената длъжност биха
имали значение в случай, че правоотношението е прекратено поради обективна
невъзможност, изменение в изискванията за съответната длъжност или др. В
конкретния случай правнозначим е фактът на структурната промяна в
административното звено с утвърждаването на ново щатно разписание, в което не
фигурира длъжността, заемана от оспорващата.
Неоснователен е наведения в жалбата довод за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорения
административен акт, изразяващи се в неспазване на срока за предизвестяване.
Неспазването на срока на едномесечното предизвестие при едностранно
прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването е
предвидено в хипотезата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. С нея законодателят изрично
е регламентирал възможността да не се спази срокът на предизвестие за
прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, в който случай
му дължи обезщетение в размер на една брутна заплата. Заплащането на това
обезщетение цели именно заместване на първоначално дължимата престация -
спазване на срока за предизвестието, с друга - плащане на определена в закона
сума. Плащането в този случай е субективно право, удоволетворяването на което
насрещната страна не може да откаже. При това положение предизвестието не е
задължителен елемент от фактическия състав, при прекратяване на служебното
правоотношение, т.е. неспазването му не води до твърдяната незаконосъобразност
на индивидуалния административен акт. Неспазването на срока за предизвестие е
обвързано единствено с имуществена отговорност на органа по назначаването - чл.
106, ал. 4 от ЗДСл. Обстоятелството, че органът по назначаване не е посочил, че
служителят следва да получи и обезщетение за неспазен срок на предизвестие, не
е недостатък, който опорочава заповедта до степен на нейната отмяна, тъй като
може да бъде отстранен с издаването на допълнителна заповед. В тази връзка
претенцията за присъждане на обезщетение представлява имуществен спор, който по
силата на чл. 125 от ЗДСл подлежи на разглеждане по общия исков ред. По така
направеното искане производството по делото следва да бъде прекратено.
Недоказани в рамките на настоящето дело останаха твърденията на оспорващата, че
атакуваният индивидуален административен акт е антидатиран. Същия е изведен със
съответния и номер и е описан в регистъра на заповедите относно личния състав
(стр.225). В тази връзка не може да се възприеме и, че противоправно на
оспорената заповед е придадена обратна сила. Меродавният момент, от който
произвежда действие административния акт е датата на издаването му. Недопустимо
е в същия да се посочи по-ранен момент, от който актът да породи своето
действие, случая не е налице такова нарушение. Заповедта е издадена на
01.04.2010 год. и в нея е посочено, че служебното правоотношение се прекратява,
считано от същата дата. Обстоятелството кога е връчена е без значение за
преценката спазени ли са процесуалните правила за издаване на акта. Връчването
е от значение за срока за обжалване, който за адресата започва да тече от този
момент. По отношение антидатиране може да се разсъждава за Заповед № РД-
112/01.04.2010 год., с която оспорващата е била назначена на длъжност “старши
експерт “АНП”, тъй като в нея е цитирана утвърдена на 03.05.2010 год.
длъжностна характеристика, т.е. месец след издаване на заповедта. Тази заповед
обаче, не е предмет на делото и не следва да се обсъжда в настоящето
производство.
Изложеното показва, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата се от закона форма, в съответствие с
изискванията на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и подадената срещу него жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Направеното искане от процесуалния представител на административния орган - Д”
НПР” – Б. за присъждане на сторените по делото разноски в размер на минималното
адвокатско възнаграждение, определено съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год.,
съдът намира за неоснователно. Видно от приложеният по делото Договор за
правна защита и съдействие (стр.212) за процесуалното представителство по
делото е уговорено възнаграждение за адв.Б. в размер на 300.00 лева, но
същото не е заплатено.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. М. Н. – Г., с адрес: гр.Б., ж.к.”З.”, бл.27, .6, А.
срещу Заповед № РД-111/01.04.2010 год. на Д. на Д. “. П. Р. гр.Б. при
Министерството на околната среда и водите.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. М. Н. – Г., с адрес: гр.Б., ж.к.”З.”,
бл.27, .6, А. за присъждане на обезщетение в размер на 402.21 (четиристотин и
два лева и двадесет и една сотинки) лева за неспазено предизвестие.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд, а в прекратителната му част седемдневен
срок от съобщаването му.

Съдия:/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
Е.Ф.