и за се произнес взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл.149, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М. В. А. от гр.П., ул.”. №. срещу Решение №
40/20.10.2010г. на Д. на Районно управление”Социално осигуряване” /РУ”СО”/- гр.
Б., с което е потвърдено Разпореждане №*/16.09.2010г. на Началник отдел
„Пенсии” при ТП на Н.-гр.Б..
Оспорващата излага съображения че постановеният административен акт е
незаконосъобразен. Основното възражение се свежда до това, че е поискано
отпускането на лична пенсия за инвалидност въз основа на Експертно решение
№1744/10.08.2010г. и пенсионния орган е следвало да вземе предвид наличието на стаж към този момент, когато оспорващата е разполагала с необходимия стаж. Моли за отмяна на решението на административния орган.
Ответникът - Директорът на ТП на Н., РУ”СО” - Б., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
От приетите по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по пенсионната преписка се установява, че с Молба изх.№МП-
13654/24.08.2010г. до Д. на РУ”СО”-Б. М. В. А. е поискала да й бъде отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към нея е приложена справка за трудовия стаж на М. А. към дата 24.08.2010г., както и служебна бележка от „Атлантис Русос” ООД-гр.П., с която се удостоверява, че общия трудов стаж на А. е 7 години 2месеца и 16 дни. Приложени са също така и Експертно решение
№1744/10.08.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания-ІІ състав при МБАЛ” Б.” -Б. и
Решение №1219/31.08.2010г. на медицинска комисия при РУ”СО”-Б.. Стях са
удостоверени факти във връзка с наличието на заболяването и инвалидността на
лицето.
По делото са представени и Удостоверения, обр.УП-2 от „Арт текстил” ООД-гр.П., „Топ лайн” ООД-с.Кулата и „Атлантис –П.” ЕООД-гр.П. удостоверяващи трудовия стаж на оспорващата.
По повод подадената молба за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. е отказано такова, тъй като не отговаря на условията на чл.74,ал.1,т.4 от КСО, а именно –няма 5 години осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, а има осигурителен стаж 3 години и 18 дни. Отказът е постановен с Разпореждане №*/16.09.2010г. на Началник отдел „Пенсии” при ТП на Н.-гр.Б..Против разпореждането А. е подала жалба до Д. на РУ”СО”-Б., като е посочила че не е съгласна с разпореждането, тъй като има общ трудов стаж от 7 години 2 месеца и 16 дни.
С Решение № 40/20.10.2010г. Д. на РУ”СО”– гр.Б. е потвърдил Разпореждане №*/16.09.2010г. на Началник отдел „Пенсии” при ТП на Н.-гр.Б.. Изложил е доводи, че А. отговаря на условието на чл.71 от КСО, тъй като има загубена работоспособност, но не отговаря на условията за пенсиониране на чл.74,ал.1, т.4 от КСО, тъй като няма 5 години осигурителен стаж положен до датата на инвалидизиране 19.10.2005г., а има такъв от 3 години и 18 дни. Органа заявява, че твърдяния от оспорващата общ стаж от 7 години 2 месеца и 16 дни е зачетен правилно от пенсионния орган – до датата на инвалидизиране 3 години и 18 дни и след датата на инвалидизиране още 4 години и 7 месеца.
Решението е връчено на оспорващата на 01.11.2010г. с известие за доставяне и е
обжалвано чрез административния орган до Административен съд-Б. на 05.11.2010г.
По делото е представено Експертно решение №1846/19.10.2005г. на ТЕЛК за общи заболявания-ІІ състав при МБАЛ” Б.” -Б. и Решение №1416/22.11.2005г. на
медицинска комисия при РУ”СО”-Б..Представено е и Разпореждане №*/27.11.2005г. на Началник отдел „Пенсии” при ТП на Н.-Б., с което на М. А. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е в срока по чл.118 от КСО, от адресата на оспорения акт, чиито права и интереси пряко засяга. По същество
жалбата е неоснователна поради следното:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с
правомощията определени в чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е издадено в предписаната от закона форма и съдържание, както и при спазване на
производствените правила за издаването му.
Съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни, постановени при изяснена фактическа обстановка.
Не се спори по делото, че с първоначалното Експертно решение №1846/19.10.2005г. на ТЕЛК за общи заболявания-ІІ състав при МБАЛ” Б.” -Б. на оспорващата е определена 50% намалена работоспособност с дата на инвалидност -19.10.2005г. и срок на инвалидността- една година до 01.10.2006г. Впоследствие с Експертно решение №1744/10.08.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания-ІІ състав при МБАЛ” Б.” -Б. на оспорващата е определена 66% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността три години, като за дата на инвалидността е посочена 19.10.2005г.
Факта, че оспорващата към датата на инвалидизиране -19.10.2005г. е била на възраст над 30 години /33 години 7 месеца и 21 дни/ и е имала осигурителен
стаж 3 години и 18 дни не се оспорва. След тази дата обаче тя е продължила да
работи и е придобила още 4 години и 7 месеца осигурителен стаж.
Спорно по делото е единствено това дали при преценка за наличието на условията на чл.74,ал.1,т.4 от КСО следва да се вземе предвид натрупания осигурителен стаж към момента на първото инвалидизиране на лицето, или осигурителния стаж, придобит и при последващото преосвидетелстване на лицето и към момента на подаване на молбата за отпускане на такава пенсия.
Според чл. 74, ал. 1 КСО осигурените (лица) придобиват право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и
имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. А според чл.
91, т. 4 от Наредбата за експертизата на работоспособността (приета с ПМС № 133 от 17.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., отм., бр. 47 от 7.06.2005
г.), според чл. 56, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза на
работоспособността (приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от
7.06.2005 г., отм., бр. 36 от 14.05.2010 г.) и според чл. 61, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., обн.,
ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.) датата на инвалидизиране е началната дата на
трайно намалената или загубена работоспособност и тя е винаги една и съща,
независимо от броя на последващите нови освидетелствания или
преосвидетелствания на лицето, освен ако не бъде променена от компетентния
орган (ТЕЛК или НЕЛК) по установения ред (виж чл. 71 от сега действащата
Наредба за медицинската експертиза, респ. чл. 66 от Наредбата за медицинската
експертиза на работоспособността, респ. чл. 101 от Наредбата за експертизата на
работоспособността). Правилото на чл. 74, ал. 1 КСО изисква наличие на
съответен осигурителен стаж към тази дата - началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност, а не към датата на последващо освидетелстване или преосвидетелстване на лицето. Щом като ТЕЛК е определила датата 19.10.2005 г. като дата на инвалидизиране (т. е. като начална дата на трайно намалената работоспособност) на М. В. А., за да има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване тя трябва да има изискуемия осигурителен стаж към тази дата, а не към датата 10.08.2010 г., на която е била преосвидетелствана (на която е било издадено ново експертно решение на ТЕЛК, също установяващо трайно намалена работоспособност). При несъгласие с посочената дата на инвалидизиране в това екпертно решение, същата е разполагала с възможност да го обжалва пред НЕЛК, който е компетентен орган да промени датата на инвалидизиране. Като не е сторила това експертното решение е влязло в законна сила и обвързва пенсионния орган с посочена в него дата на инвалидизиране -19.10.2005г. Както бе посочено пенсионния орган не разполага с възможност за определяне на друга, различна дата на инвалидизиране от тази, определена от компетентния орган (ТЕЛК или НЕЛК) по установения ред. В тази връзка неотносима е и цитираната в жалбата разпоредба на чл.28 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като както бе посочено, с Експертно решение №144/10.08.2010г. не е определена нова дата на инвалидизиране.
Правилно административния орган е установил, че към датата на инвалидизиране -19.10.2005г. оспорващата не е притежавала изискумия съгласно чл.74,ал.1,т.4 от КСО осигурителен стаж от 5 години. Горните съображения налагат извод за законосъобразност на Решение № 40/20.10.2010г. на Д. на РУ"СО"– гр.Б., и потвърденото Разпореждане №*/16.09.2010г. на Началник отдел „Пенсии” при ТП на Н.-гр.Б..
Предвид изложеното подадената срещу оспореното решение жалба, като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М. В. А. от гр.П., ул.”. №. срещу
Решение № 40/20.10.2010г. на Д. на Районно управление”Социално осигуряване” гр.
Б., с което е потвърдено Разпореждане №*/16.09.2010г. на Началник отдел
„Пенсии” при ТП на Н.-гр.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК