и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба, подадена от Д. Ж. Н., с адрес: гр.Б., У. № 4, .4, А.
срещу Решение № Б-20/11.09.2014 год. на Д. на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на Н.) гр.Б., с което е потвърдено
разпореждане № 011-00-660-3/15.07.2014 год. на упълномощено лице от Ръководител
за осигуряването за безработица при ТП на Н. гр.Б..
В жалбата се поддържа, че решението и потвърденото с него разпореждане са
неправилни и постановени в нарушение на материалния закон и административно-
произвадствените правила. Сочи се, че неправилно и в противоречие с
представените в административното производство доказателства административния
орган е възприел, че оспорващата не попада в кръга на задължително осигурените
лица, поради което и не се дължи отпускане на обезщетение за безработица. Иска
се административният акт и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат.
Административният орган в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От приложените към административната преписка и писмени доказателства,
безспорно е установено, че на 08.04.2013 год. оспорващата Н. е подала заявление
за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО,
заведено с вх.№ 011-00-660 от същата дата (стр.82). Н. е регистрирана, като
безработна в Териториално поделение на Агенцията по заетостта гр.Б. на
22.03.2013 год., за което свидетелства приложената по делото служебна бележка
– стр.84. Оспорващата е работила по договор за управление с „...“ ООД, като регионален мениджър за регион Б. от 01.03.2007 год. до
20.03.2013 год. Правоотношението е било прекратено едностранно от работодателя,
при условията на чл.6 от сключения договор за управление (предизвестие и
протокол на стр.28 и 29). По делото са приложени и съответните договори за
управление от 01.03.2007 год. и от 01.10.2011 год.
По подаденото заявление е била извършена проверка в Търговския регистър и е
установено, че Д. Н. не е била вписана като управител, а в Регистъра на
осигурените лица, за оспорващата е подавана декларация - образец 1 с код „Вид
осигурен” – 10, за периода от 01.01.2009 год. до 20.03.2013 год. С писмо изх. №
ПОБ-316/17.04.2013 год. на ТП на Н. гр.Б. (стр.74) е поискано от Столично
управление „Социално осигуряване“ (СУ“СО“) гр.С.. да бъде извършена проверка
в осигурителя „...” ООД.
С Разпореждане № 011-00-660-1/17.04.2013 год. (стр.9 образуваното
административно производство по отпускане на парично обезщетение за безработица
е спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК до приключване на ревизионното
производство. За резултатите от извършената проверка на осигурителя е съставен
констативен протокол № 12040/11.07.2013 год. (стр.58-61) от ТП на Н. – С...
град. Видно от последния, проверката се отнася до периода 01.01.2009 год.
-31.03.2013 год. Установено е, че оспорващата има сключен договор за управление
от 01.03.2007 год. с „...” ООД гр. С..., който е
прекратен, считано от 20.03.2013 год. Установено е още, че за периода от
01.01.2009 год. до 20.03.2013 год. осигурителят е подавал данни по чл. 5, ал. 4
от КСО за осигурителен стаж и доход за Д. Н. – като лице е полагало труд по
договор за управление.
Във връзка с резултатите от извършената проверка са издадени задължителни
предписания изх. № 66-01-23#3/10.07.2013 год. (стр.62-64), като е задължен
осигурителя „....” ООД да подаде Декларация обр.1 с код
„К“ вид осигурен – „14” за Д. Н. за периода от 01.01.2009 год. до 19.03.2013
год., като е определен десетдневен срок за изпълнение. Предписанията са връчени
на представител на осигурителя, като няма данни и не се твърди по делото,
същите да са съобщавани на оспорващата. Задължителните предписания са оспорени
пред Д. на ТП на Н. гр.С... и с Решение № РО-676/26.08.2013 год. (стр.136-141)
са потвърдени. Решението е обжалвано пред Административен съд – София град и с
Определение № 7184/27.11.2013 год., постановено по адм.д.№ 9263 по описа на
съда за 2013 год., жалбата е оставена без разглеждане, като просрочена и
производството е прекратено. Определението е потвърдено с Определение №
2134/14.02.2014 год., постановено по адмд.№ 1691 по описа на Върховния
административен съд за 2014 год. (виж стр.141-144).
С писмо изх.№ 66-01-66#1/05.12.2014 год. (стр.139) административната преписка е
изпратена на ТП на Н. гр.Б..
С Разпореждане № 011-00-660-2/14.07.2014 год., производството по заявлението на
Н. за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено – стр.44.
С Разпореждане № 011-00-660-3/15.07.2014 год. (стр.43) на оспорващата е
отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
Отказа е мотивиран с резултатите от завършилата проверка на осигурителя, като е
направен и извод, че Д. Н. не е подлежала на осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от
КСО и не отговаря на условията на чл.54а, ал.1 от КСО. Разпореждането е
оспорено пред Д. на ТП на Н. гр.Б., който с оспореното Решение № Б-
20/11.09.2014 год. го е потвърдил.
Видно писмо изх.№ ВхК12402#1/25.11.2014 год. на Териториална агенция на
Национална агенция за приходите (ТД на НАП) офис Б. (стр.95) за периода
01.03.2007 год. до 31.12.2012 год. за Д. Ж. Н. са подадени всички декларации
обр.1, с вид осигурен 10 – изпълнители по договори за управление и контрол на
търговски дружества, а за периода 01.01.2013 год. до 31.03.2013 год. декларация
обр.1 е подадена с вид осигурен 14 – работещи без трудови правоотношения и за
горните периода са заплатени всички дължими осигурителни вноски. Суми внесени,
като недължимо платени осигурителни вноски не са възстановявани (виж стр.225).
От приложения на стр.242-244 констативен протокол № 15979/13.11.2014 год. на ТП
на Н. гр.С... е видно, че при извършена проверка по разходите на държавно
обществено осигуряване на „....“ ООД е установено, че
отношенията на работещите за дружеството регионални мениджъри и управители на
офиси/центрове са трудови по естеството си и за тези служители ще следва да се
коригират подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от код за вид осигурен 10
на код 01 – работници и служители, осигурени при един работодател.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО в
писмена форма и същият е валиден.
Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл.54а от КСО (в
редакцията му от ДВ бр. 100 от 2011 год., в сила от 1.01.2012 год.) имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
“Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване
на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или
професионална пенсия за ранно пенсиониране или пенсия за старост в друга
държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по чл. 4.
Оспорващата е работила по договор за управление през периода 01.03.2007 год. –
20.03.2013 год. Н. е регистрирана, като безработна в Агенцията по заетостта,
няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия
за ранно пенсиониране или пенсия за старост в друга държава и не упражнявала
трудова дейност до 03.06.2013 год. (виж декларация за промяна на обстоятелства
и трудов договор - стр.67-69). Не е спорно по делото и се установява от
приложените по делото доказателства, че по сключения договор за управление са
внесени всички осигурителни вноски, в това число и във фонд „Безработица“.
В случая се спори относно обстоятелството попада ли Д. Н. в кръга на
задължително осигурените лица по чл.4 от КСО, които имат право на обезщетение
за безработица.
Съгласно разпоредбата на чл. 13б от КСО, осигурените във фонд "Безработица"
имат право на парично обезщетение за безработица. В чл. 4, ал. 1, т. 1 - 9 от
КСО са изброени лицата които са осигурени за всички социални рискове, като в т.
7 са посочени изпълнителите по договори за управление и контрол на търговските
дружества.
Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО, като продължава до
прекратяването й. В настоящия случай през периода 01.03.2007 год. – 20.03.2013
год. оспорващата е упражнявала дейност по договор за управление като регионален
мениджър, регион Б. на „....“ ООД. Съдът намира за
неправилно становището на административния орган – Д. на ТП на Н. гр.Б., според
което невписването на договорите за управление на Н. в Търговския регистър води
на извод, че не й възложено управлението, респективно, че оспорващата няма
качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
От една страна предвид регламентацията, която се съдържа в Търговския закон
(ТЗ) относно сключването на договор за управление с управителя на търговско
дружество и вписването му в Търговския регистър (чл. 141 от ТЗ) и разпоредбите
на Закона за търговския регистър относно действието на вписването (чл. 7),
съдът намира, че вписването в Търговския регистър на управителя на едно
дружество има декларативен ефект и няма правопораждащ ефект за качеството на
лицето, като управител на дружество в правоотношенията с него. Качеството
управител се придобива с подписването на договор за управление. Невписването на
това обстоятелство, независимо от предвидените законовите последици, които
следват от това, няма значение за осигурителните отношения. Вписването на
договора за управление е правопораждащ факт единствено по отношение на
представителната власт на управителя спрямо трети лица, но не и за възникване
на правоотношението и за правото му на осигуряване. Основна предпоставка за
осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 (в редакцията му от ДВ, бр. 81 от
2012 год., в сила от 1.09.2012 год. - към момента на прекратяване на договора
за управление) от КСО е наличието на сключен с осигурителя договор за
управление и упражняването на този вид дейност по договора. Разпоредбата в
горната й редакция, предвижда че задължително осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са изпълнителите
по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните
търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Доколкото осигурителните правоотношения произтичат от сключените между Д. Н. и
„...“ ООД договори (чл. 6, ал. 3 от КСО), които са били
действащи между страните и са внесени всички дължими осигурителни вноски, в
това число и за фонд „Безработица“, то за правото на осигуряване на лицето е
без значение, че възлагането на управлението не е произвело действие спрямо
трети лица.
Не може да се възприеме и становището на ответника, че лицата представляващи
или управляващи отделни клонове, представителства, други структури или сектор
на дейност на дружествата, не са лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Както се
посочи по - горе приложимата редакция на разпоредбата определя кръга от лица
като "изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски
дружества", като едва в последваща редакция, публикувана в Държавен вестник,
бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., този кръг се стеснява до
"управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества". Видно от
представените договори за управление на Н. е било възложено и същата е приела
да извършва от името и за сметка на търговското дружество, всички действия и
сделки, свързани с дейността на търговското предприятие на търговеца, както и
да подписва от негово име и за негова сметка документи и договори. С договорите
е регламентирано и работното място, възнаграждение и отпуски. За длъжността
регионален управител е изготвена и връчена на оспорващата и длъжностна
характеристика – стр.24-26.
От друга страна следва да се има предвид и още, че с приложените договори за
управление от 2007 год. и 2011 год. е уговорено оспорващата да заеме определена
длъжност – Регионален управител, регион Б. и се е дължи многократно изпълнение
на задълженията с определена цикличност и постоянен характер на определено
работно място, в рамките на определено работно време. Тези обстоятелства могат
да определят правоотношението по договора за управление, като трудово. Т.е.
оспорващата е била задължително осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от
КСО и е имала право на обезщетение за безработица. В тази връзка са и
констатациите на Главна инспекция по труда, във връзка с които е извършена
проверка на „....“ ООД и е издаден констативен акт №
15979/13.11.2014 год. Действително, този протокол е съставен след издаването на
оспореното решение, но според изискването на чл.142, ал.2 от АПК следва да се
вземе предвид при преценка съответствието на административния акт с материалния
закон.
Изложеното показва, че административният акт е постановен в противоречие с
изискванията на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а
делото да се върне на ТП на Н. гр.Б. за ново произнасяне по заявлението на
оспорващата с вх.№ 011-00-660/08.04.2013 год. в съответствие с мотивите на
настоящето решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Б-20/11.09.2014 год. на Д. на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр.Б., с което е потвърдено разпореждане №
011-00-660-3/15.07.2014 год. на упълномощено лице от Ръководител за
осигуряването за безработица при ТП на Н. гр.Б..
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
гр.Б. за ново произнасяне.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.


Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
М.К.