и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.79, ал.1 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/.
Образувано е по жалба на Н. Н. Б. от гр.С. срещу заповед №192/21.01.2010г. на
Д. на Областна дирекция на М.-Б., с която на основание чл.75, т.6 от ЗБЛД му е
наложена принудителна административна мярка “забрана за напускане на Република България”.
Жалбоподателят е поддържал в основанията за отмяна на заповедта съществения нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и несъответствие с целта на закона, обосновани фактически, че не е налице
подлежащ на изпълнение съдебен акт по см. на чл.75, т.6 от ЗБЛД, задължението е обезпечено и ограничителната мярка противоречи на целите на закона.
В заседанието по разглеждане и решаване на делото жалбоподателят е поддържал искането за отмяна на заповедта. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът е оспорил жалбата по основателност.
Представител на О. П.-Б. е поддържал, че жалбата е неоснователна – задължението по изпълнителното дело е в големи размери и не е обезпечено.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от чиито анализ и оценка съдът прие следното за установено:
С оспорената заповед №192/21.01.2010г. Директорът на Областна дирекция на М.
-Б. е наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.75, т.6 от ЗБЛД - забрана за напускане на Република България, която е мотивирал с
непогасени парични задължения в големи размери по см. на §1, т.5 от ДР на ЗБДС
– 557 115,19 лв., установени по съдебен ред с изпълнителен лист от 14.10.2009г.
по ч.гр.д.№7857/2009г. по описа на Районен съд – гр.С., които не са обезпечени
с лично имущество или друго обезпечение.
Производството пред органа е започнало по искане на частен съдебен изпълнител с
район на действие Окръжен съд – Б. вх.№1817/13.01.2010г. С искането е поискано
да бъде ограничено правото на жалбоподателя да напуска страната за
удовлетворяване на вземането по образувано срещу него изп.д.№*0690 за
задължения към “С..” в размер на 557 115,19 лв. към датата на изготвяне на
искането – 12.01.2010г., установени със заповед за изпълнение на парично
задължение от 07.10.2009г. и издаден изпълнителен лист от 14.10.2009г. по гр.д.
№37857/2009г. на Районен съд – гр.С..
От съдържащите се в преписката и изпълнителното дело и приобщени към
доказателствения материал писмени документи се установява, че изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден в полза на “С.” - С. срещу
жалбоподателя изпълнителен лист по ч.гр.д.№37857/2009г. на Районен съд – гр.С.
за принудително събиране на признато със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК вземане в размер на 254 013.09 евро - главница, и
законна лихва от 24.07.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9
936.13 лв. – държавна такса и 5 418.06 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Задължението е по запис на заповед от 06.03.2007г. Вземането по записа на
заповед е оспорено с възражение по реда на чл.414 от ГПК вх.№1003744/19.
01.2010г. /л.24/ и с определение от 23.02.2010г. на Софийски районен съд по гр.
д.№37857/2009г. принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение от
07.10.2009г., допуснато по реда на чл.418 от ГПК, е спряно /определение на л.
46/.
В хода на изпълнителното производство за обезпечаване на изпълнението са
наложени и вписани възбрани върху недвижими имоти на жалбоподателя и солидарно задължените “А..” ЕООД – гр.С., чийто управител е, и А. С.И.-Б. – имот №159019 в м.”Р.”, с.Б., ведно с правото да
се построят в него еднотипни еднофамилни къщички №1-№7; имот №159010 в м.”
Р.”, с.Б., ведно с правото да се построят в него еднотипни еднофамилни
къщички №8-№13; имот №159014 в м.”Р.”, с.Б., ведно с правото да се
построят в него еднотипни еднофамилни къщички №14 и №15; нива с площ 1 421 дка.
– имот №148001 в м.”К.”, с.Б.; нива с площ 1000 дка. – имот №155021 в
м.”И.”, с.Б.; поземлен имот с идентификатор 67800.8.152 в
кадастрален район 8 по кадастралната карта на гр.С. и сграда с
идентификатор 67800.8.152.2 в ПИ 67800.8.152 по КК на гр.С. /постановления
на л.79-86/.
Възбранените имоти ПИ №159019, ПИ №159010 и ПИ №159014, ведно с правото да се построят в тях еднофамилни къщи №1-№15, са с пазарна стойност общо 415 503 лв. по изготвената в хода на изпълнителното дело оценка. Изготвената извънсъдебна оценка /л.55-60/ не може да послужи за защита на жалбоподателя в рамките на
съдебното производство при наличието на пазарна по изпълнителното дело, която е
и меродавна – чл.485 вр. чл.468 от ГПК.
Със заповед №Із-1903/21.10.2009г., изменена и допълнена със заповед №Із-
2393/23.12.2009г., Министърът на вътрешните работи е делегирал правомощията си за прилагане на мерките по чл.75, т.6 от ЗБЛД на директорите и зам.директорите на областните дирекции на М. /л.21 и 19 от делото/.
Съобщението за оспорената заповед е изпратено за връчване по пощата и обратната разписка е върната в цялост с отбелязване, че не е потърсено от получателя /л.
14-16 от делото/.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд съгласно чл.128, ал.1, т.1 и чл.133, ал.1 от АПК вр. чл.79, ал.1 от ЗБЛД, и е процесуално допустима -
постъпила е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, при липсата на данни за надлежно
съобщаване на заповедта, и от адресата на принудителната мярка с личен и пряк
интерес от нейната отмяна.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗБЛД очертава правомощията на органите на М. за налагане на принудителни административни мерки по раздел І на глава VІІ от
същия закон. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл.75, т.6 от
ЗБЛД от Д. на ОД на М. - Б. и въз основа на разрешена по закон делегация /чл.
78, ал.1 от ЗБЛД/ на правомощията от министъра на вътрешните работи с
приложената по делото заповед.
Органът е упражнил правомощията си по чл.78, ал.1 вр. чл.75 от ЗБЛД в
предписаната от закона писмена форма за действителност и с мотивирано становище по чл.75, т.6 от закона.
Във връзка със съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби /чл.146, т.4 от АПК/, разпоредбата на чл.75, т.6 от ЗБЛД изисква наличието на две
кумулативни предпоставки - наличие на парично задължение към физическо или
юридическо лице в големи размери по см. на §1, т.5 от ДР на ЗБЛД, установено по
съдебен ред, което длъжникът не изпълнява и не е надлежно обезпечено.
По отношение на първото от изискванията е безспорно, че вземането е в големи по см. на §1, т.5 от ДР на закона размери /над 5 000 лв./ и е съдебно установено.
Възражението на жалбоподателя, че съдебно установено е само парично задължение, чието съществуване е признато с влязло в сила съдебно решение, е неоснователно.
Съгласно нормата на чл.418, ал.2 от ГПК, при постъпила молба за издаване на
изпълнителен лист на основанията по чл.417 от ГПК, той се издава след проверка
на съда за редовността на документа от външна страна и удостовереното с него
подлежащо на изпълнение вземане. Следователно, вземането по едно несъдебно
изпълнително основание, за което е бил издаден изпълнителен лист, също е
съдебно установено по смисъла на чл.75, т.6 от ЗБЛД, макар това установяване да не е със сила на пресъдено нещо. За да бъде опровергано съдебното установяване в този случай е необходимо задълженото лице да е направило възражения по реда
на чл.414 от ГПК, въз основа на които изпълнението да е било спряно, респ. за
взискателя да е възникнало задължение да установи вземането си по исков ред /чл.415 от ГПК/, да е постигнало отмяна на заповедта за изпълнение по реда на чл.423 от ГПК или да е провело успешен иск по чл.424 от ГПК. В случая,
жалбоподателят и длъжник по изпълнението е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение на 19.01.2010г. – преди датата на издаване на заповедта на
21.01.2010г. /чл.142, ал.1 от АПК/, и с подаването му изпълнението е спряно по
силата на самия закон – арг. от чл.420, ал.1 от ГПК, поради което и до
разрешаване на спора за дължимост на сумата по записа на заповед задължението не подлежи на изпълнение. В този смисъл не може да се приеме тезата на органа,
че длъжникът не изпълнява задължението си – условие за ограничаване правото му да напуска страната в хипотезата на чл.75, т.6 от ЗБЛД.
Извън изложеното, изпълнението е обезпечено с имущество на длъжника и солидарно задължените лица, като изготвената до момента пазарна оценка на част от
възбранените недвижими имоти удовлетворява интересите на взискателя до размера на 415 503 лв. За останалата част до общо дължимата към датата на изготвяне на
искането от частния съдебен изпълнител сума от 557 115, 19 лв., намесата на
публичния орган в правото на жалбоподателя да напуска страната, гарантирано от Конституцията – чл.35, ал.1, и чл.2, т.2 от Протокол 4 към Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, е неоправдана с
оглед преследваната цел – да се гарантират имуществените интересите на
взискателя, макар и тази цел да е законна по чл.2 от Протокол 4 към
Конвенцията. Това право подлежи на ограничения само за постигане на законните
цели, посочени в третия параграф на чл.2 от Протокол 4 на Конвенцията и ако
спазва справедливия баланс между обществения интерес и правата на индивида. От данните по изпълнителното дело се установява, че длъжникът разполага и с друго имущество, върху което да се насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането – имоти №148001 в м.”К.”, с.Б.; и №155021 в м.”И.”,
с.Б.; поземлен имот с идентификатор 67800.8.152 в кадастрален район 8 по
кадастралната карта на гр.С.и сграда с идентификатор 67800.8.152.2 в ПИ
67800.8.152 по КК на гр.С., върху които е наложена и вписана възбрана. При
наличието на други способи за защита правата на кредитора, наложената на
жалбоподателя забрана да напуска страната е непропорционална на преследваната от закона цел - чл.33, ал.3 от ЗБЛД, чл.35, ал.1 от Конституцията, чл.2, т.3 от
Протокол 4 към Конвенцията.
По изложените съображения за отсъствие на основанията по чл.75, т.6 от ЗБЛД и
противоречието с целите на закона, оспорената заповед следва да бъде отменена на основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и съобразно правомощията си по чл.
172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №192/21.01.2010г. на Д. на Областна дирекция на М.-Б..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
М.К.