и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 211к от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „П.-., П. от К. К., подадена Ч. А. Й. срещу
Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/
№20/17.08.2009г. на Н. на М. Кулата, потвърдено с Решение №П-36/13.10.2009г.
на Директора на РМД-С..
С Определение 4956/15.04.2010г. постановено по адм.д. 3854/2010г. по описа на
ВАС, по повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд С. – град и
Административен съд-Б. е определен за компетентен да се произнесе по подадената
жалба Административен съд – Б..
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното ППСПДВ,
постановено без да са посочени правните и фактическите основания за издаването
му. Навеждат се доводи, че е опорочена процедурата по издаване на акта, тъй
като административния орган е пропуснал сроковете за уведомяване на длъжника по
чл.206,ал.3 от ЗМ. Твърди се, че дружеството и към момента не е уведомено за
заплащането на митническото задължение, тъй като уведомлението е получено на
21.03.2007г. от Д. Х., управител на клон С., което е
неправосубектно лице, в рамките на опорочена процедура, провъзгласена като
такава с влязло в сила решение по адм.д.№2511/2008г. на Административен съд С. –
град. Излагат се доводи, че твърдението за липса на гориво от внос без
заплащане на митни сборове не е подкрепено с никакви доказателства. Твърди се,
че дружеството използва както гориво от внос, така и от страната, без да
завежда в отделни партиди горивото в зависимост от неговия източник. Сочи се,
че в практиката си неведнъж е приемало постъпление от гориво в страната, което
бива фактурирано дни по-късно, като във всички случаи крайния месечен баланс
отразява точно движението му. Иска се отмяна на ППСПДВ и потвърденото решение.
Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание дружеството не изпраща представител.
Ответника -Н. на М. Ю. /правоприемник на М. Кулата/, Ч. процесуалния си
представител юрк.Т. оспорва жалбата.
Заинтересованата страна – ТД на Н.-С., не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в представената преписка по издаване на оспорения акт, и ги
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние /л.50/
„П. – клон С.” е вписан в търговския регистър при СГС по фирмено дело
№ 2775/2003 г. на Софийския градски съд – Фирмено отделение, с принципал „П. –
Гърция и представляващи Д. Л. Х. и А.М.И.
За периода 24.03.2004 г. – 26.04.2006 г. по ЕАД 5400/4-1911 от 24.03.2004 г.,
ЕАД 5400/4-3253 от 05.05.2004 г., ЕАД 5400/4-11168 от 03.11.2004 г., ЕАД
5400/4-7278 от 16.06.2005 г., ЕАД 5400/4-8517 от 11.07.2005 г., ЕАД 5400/4-9127
от 23.07.2005 г., ЕАД 5400/4-3743 от 30.03.2006 г. и ЕАД 5400/4-5003 от
26.04.2006 г. от „П. е оформен внос на дизелово гориво, по посочени в ЕАД
количество и стойност, получавани по договор по програма ФАР пратки, освободени
от митни сборове и други публични държавни вземания по реда на чл. 665, ал.1,
т. 8 от Правилника за прилагане наЗакона за митниците /ППЗМ/, чл. 59, ал. 1 от
Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС), чл. 2 от Рамково споразумение
между Европейската общност и Република България за съдействие по програма ФАР и
чл. 13 от Приложение А към Споразумението.
Със Заповед № ЗАМ 209 от 29.09.2006 г., Директорът на Агенция „Митници”
възложил извършване на проверка на „П. – клон С.”, в рамките на
последващ контрол по реда на чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, с цел установяване на
ежедневната наличност от дизелово гориво. В резултат на проверката е
установено, че разходите на дизелово гориво превишават наличността му.
Констатирани са и са посочени конкретни количества дизелова гориво от внос, без
заплащане на митни сборове, акциз и ДДС, които не са били налични към момента
на разходването му, както следва: - по ЕАД 5400/4-1911 от 24.03.2004 г.- 1 377
л., на стойност 578,00 лв., по ЕАД 5400/4-3253 от 05.05.2004 г.- 7 624 л., на
стойност 3 736,00 лв., по ЕАД 5400/4-11168 от 03.11.2004 г. -3 807 л., на
стойност 2 741,00 лв., по ЕАД 5400/4-7278 от 16.06.2005 г.2 483 л., на стойност
2 011,00 лв., по ЕАД 5400/4-8517 от 11.07.2005 г. -3 529 л., на стойност 3
141,00, лв., по ЕАД 5400/4-9127 от 23.07.2005 г. -2 510 л., на стойност 2
108,00 лв., по ЕАД 5400/4-3743 от 30.03.2006 г.- 676 л., на стойност 602,00
лв., по ЕАД 5400/4-5003 от 26.04.2006 г. -1 595 л., на стойност 1 579,00 лв. С
писмо от 09.01.2007 г. Директорът на Агенция „Митници” е уведомил Н. на М.
Кулата за резултатите от проверката и разпоредил да бъдат предприети действия
за вземане под отчет и събиране на посочените в писмото публични държавни
вземания.
С уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. №
7100-0137 от 01.03.2007 г. „П. – клон С.”, е уведомен, че в 10-дневен
срок от получаването му следва да бъдат заплатени констатираните при проверката
и взети под отчет митни сборове и други публични държавни вземани, както
следва: - по ЕАД 5400/4-1911 от 24.03.2004 г. липсващо дизелово гориво 1 377
л., МС 578,00 лв., МТН 271019410, автономно мито – 127,00 лв., акциз 544,00 лв.
и ДДС – 250,00 лв.; по ЕАД 5400/4-3253 от 05.05.2004 г. липсващо дизелово
гориво 7 624 л., МС 3 736,00 лв., МТН 271019410, автономно мито – 822,00 лв.,
акциз – 3 011,00 лв. и ДДС – 1 514,00 лв.; по ЕАД 5400/4-11168 от 03.11.2004 г.
липсващо дизелово гориво 3 807 л., МС 2 741,00 лв., МТН 271019410, автономно
мито – 603,00 лв., акциз – 1 504,00 лв. и ДДС – 970,00 лв.; по ЕАД 5400/4-7278
от 16.06.2005 г. липсващо дизелово гориво 2 483 л., МС 2 011,00 лв., МТН
271019410, автономно мито – 356,00 лв., акциз – 981,00 лв. и ДДС – 670,00 лв.;
по ЕАД 5400/4-8517 от 11.07.2005 г. липсващо дизелово гориво 3 529 л., МС 3
141,00 лв., МТН 271019410, автономно мито – 556,00 лв., акциз – 1 394,00 лв. и
ДДС – 1 018,00 лв.; по ЕАД 5400/4-9127 от 23.07.2005 г. липсващо дизелово
гориво 2 510 л., МС 2 108,00 лв., МТН 271019410, автономно мито – 373,00 лв.,
акциз – 991,00 лв. и ДДС – 694,00 лв.; - по ЕАД 5400/4-3734 от 30.03.2006 г.
липсващо дизелово гориво 676 л., МС 602,00 лв., МТН 271019410, автономно мито –
64,00 лв., акциз – 291,00 лв. и ДДС – 191,00 лв.; по ЕАД 5400/4-5003 от
26.04.2006 г. липсващо дизелово гориво 1 595 л., МС 1 579,00 лв., МТН
271019410, автономно мито – 167,00 лв., акциз – 686,00 лв. и ДДС – 486,00 лв.,
заедно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото
задължение, съгласно чл. 199, ал.3, т. 5 и чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ.
След изтичане на 10-дневния срок за заплащане на описаните задължения от
„П. – клон С.”, Н. на М. Кулата е издал ППСПДВ № 4 от 14.06.2007 г.
С него „П. – клон С.”, на основание чл. 211 и чл. 211 от ЗМ и чл. 1
от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, е
задължен да заплати суми в следните размери: по ЕАД 5400/4-1911 от 24.03.2004
г. – автономно мито – 127,00 лв., акциз – 544,00 лв. и ДДС – 250,00 лв.; по ЕАД
5400/4-3253 от 05.05.2004 г. – автономно мито – 822,00 лв., акциз – 3 011,00
лв. и ДДС – 1 514,00 лв.; по ЕАД 5400/4-11168 от 03.11.2004 г. – автономно
мито – 603,00 лв., акциз – 1 504,00 лв. и ДДС – 970,00 лв.; по ЕАД 5400/4-7278
от 16.06.2005 г. – автономно мито – 356,00 лв., акциз – 981,00 лв. и ДДС –
670,00 лв.; по ЕАД 5400/4-8517 от 11.07.2005 г. – автономно мито – 556,00 лв.,
акциз – 1 394,00 лв. и ДДС – 1 018,00 лв.; - по ЕАД 5400/4-9127 от 23.07.2005
г. – автономно мито – 373,00 лв., акциз – 991,00 лв. и ДДС – 694,00 лв.; по ЕАД
5400/4-3743 от 30.03.2006 г. – автономно мито – 64,00 лв., акциз – 291,00 лв. и
ДДС – 191,00 лв.; по ЕАД 5400/4-5003 от 26.04.2006 г. – автономно мито – 167,00
лв., акциз – 686,00 лв. и ДДС – 486,00 лв., заедно със законната лихва, считано
от датата на възникване на митническото задължение, съгласно чл. 199, ал. 3, т.
5 и чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, т.е. към момента на поставяне на стоките под
режим „внос” със съответния ЕАД за внос. ППСПДВ е обжалвано и с Решение №44/.
2.07.2009г. по адм.д.№2511/2008г. по описа на Административен съд С. –град е
отменено ППСПДВ № 4 от 14.06.2007 г.и преписката е изпратена на Н. на М. Кулата
за произнасяне съобразно мотивите в решението.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение с ППСПДВ №20/17.08.2009г. Н. на
М. Кулата е задължил „П. –Гърция за заплати суми в следните размери- по ЕАД
5400/4-1911 от 24.03.2004 г. – автономно мито – 127,00 лв., акциз – 544,00 лв.
и ДДС – 250,00 лв.; по ЕАД 5400/4-3253 от 05.05.2004 г. – автономно мито –
822,00 лв., акциз – 3 011,00 лв. и ДДС – 1 514,00 лв.; по ЕАД 5400/4-11168 от
03.11.2004 г. – автономно мито – 603,00 лв., акциз – 1 504,00 лв. и ДДС –
970,00 лв.; по ЕАД 5400/4-7278 от 16.06.2005 г. – автономно мито – 356,00 лв.,
акциз – 981,00 лв. и ДДС – 670,00 лв.; по ЕАД 5400/4-8517 от 11.07.2005 г. –
автономно мито – 556,00 лв., акциз – 1 394,00 лв. и ДДС – 1 018,00 лв.; по ЕАД
5400/4-9127 от 23.07.2005 г. – автономно мито – 373,00 лв., акциз – 991,00 лв.
и ДДС – 694,00 лв.; по ЕАД 5400/4-3743 от 30.03.2006 г. – автономно мито –
64,00 лв., акциз – 291,00 лв. и ДДС – 191,00 лв.; - по ЕАД 5400/4-5003 от
26.04.2006 г. – автономно мито – 167,00 лв., акциз – 686,00 лв. и ДДС – 486,00
лв., заедно със законната лихва, считано от датата на възникване на
митническото задължение, съгласно чл. 199, ал. 3, т. 5 и чл. 211, ал. 1, т. 2
от ЗМ, т.е. към момента на поставяне на стоките под режим „внос” със съответния
ЕАД за внос. Процесното ППСПДВ е връчено Ч. клон С. на 01.09.2009г. и е
обжалвано по административен ред пред Директора на РМД-С., и е потвърдено с
Решение №П-36/13.10.2009г. на Директора на РМД-С.. Същото е връчено на
23.10.2009г. на процесуалния представител на дружеството и е обжалвано на
29.10.2009г. Ч. Директора на РМД С. в срок.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, а
разгледана по същество е и основателна по следните съображения :
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Обжалваното ППСПДВ е издадено от компетентен административен орган по смисъла
на чл.211а от ЗМ и в установената от закона форма –чл.211в, ал.1 от ЗМ.
ППСПДВ е мотивирано съобразно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК с посочване на
фактическите и правни основания, като в тази връзка изложените в жалбата доводи
са необосновани. Константна е съдебната практика, че мотивите на акта могат да
се съдържат и в придружаващите го и част от административната преписка
документи. В настоящия случай такива са представените с административната
преписка писмени документи. Видно от доказателствата по делото е, че със
Заповед за възлагане №ЗАМ-209/29.09.2006г. /л.382 по делото/ Директора на
Агенция Митници е възложил извършването на проверка на “П. -., клон С.” по
договор BG0008.02.01 от 19.12.2002г. “Строителство на тунел по открит способ”
към път ІІ-19 при граничен пункт Гоце Делчев – Драма” и Договор
BG2002/000.624.01.01 от 30.11.2004г. “Рехабилитация и частична реконструкция на
път ІІ-19, секция Разлог – Банско – Гоце Делчев – Садово –Лот Б”. Определени са
поименно лицата, натоварени с извършването на проверката и е определен периода
– от 02.10.2006г. до 27.10.2006г. Заповедта е връчена 02.10.2006г. на А.
И., управител на “П. , клон С.. Със Заповед №ЗАМ-229/25.10.2006г. /л.385
по делото/Директора на Агенция Митници е изменил своя Заповед №ЗАМ-
209/29.09.2006г. като периода на проверката е определен до 08.11.2006г.
включително. Заповедта е връчена на 26.10.2006г. на А. И., управител
на “П. , клон С.. Изискани са доказателства от дружеството, както и различни
институции. За извършената проверка е съставен Протокол от 08.11.2006г. за
заключително обсъждане на основание чл.84к от ЗМ на резултати от проверка в
рамките на последващ контрол /л.377 по делото/, и впоследствие са съставени
Доклади №12/22.11.2006г. и №12-А/22.11.2006г., връчени на 29.11.2006г. на
А.И., управител на “П.” , клон С..
С писмо изх.№РМ 4400-0096/11.01.2007г. на Директора на РМД С. на М. Кулата са
изпратени материалите във връзка с извършената проверка в рамките на последващ
контрол по реда на чл.84а,ал.1 от ЗМ на “П. -РГърция, клон С.. Установено е, че
количествата дизелово гориво от внос / по посочените ЕАД в ППСПДВ/ без
заплащане на митни сборове, акциз и ДДС, не са били налични към момента на
разходването му, т.е установена е разлика между постъпилите и разходваните
количества за процесния период, като разходваните количества са били повече от
постъпилите.
Във връзка с констатациите на основание чл.753,ал.1 и ал.2 от ППЗМ във вр. с чл.
199,ал.1,т.7 от ЗМ и чл.202, ал.1,т.4 от ЗМ, чл.5,ал.2 от ЗА /отм./ и чл.58,ал.
2 от ЗДДС за “П. -РГърция е възникнало вносно митническо задължение по
посочените ЕАД.
Неоснователни са възраженията на дружеството относно неправилно приложение на
чл.753 от ППЗМ. Законодателят е въвел нормата с цел прехвърлянето на внесените
с митническо облекчение стоки да е допустимо само за целите, предвидени в
съответните разпоредби, разрешаващи безмитния внос. В случая, разходването
/прехвърлянето/ на внесените горива, без значение на какви субекти и по-точно
без доказателства, че стоките ще се използват по предназначение от
получателите, би било в противоречие с целта на нормата. Като не е доказал
посочените факти с правно значение вносителят, без да оспорва факта на
разходването /прехвърлянето/ на процесните количества стоки, се е лишил от
митническото облекчение на процесния внос и на осн. чл. 753, ал. 2 ППЗМ и чл.
199, ал. 1, т. 7 от ЗМ за него е възникнало задължение по чл. 58 ал. 2 от ЗДДС
(отм.).
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение,
опорочаващо издаденото ППСПДВ. В жалбата си оспорващото дружество твърди, че е
налице нарушение предвид, че уведомлението за заплащане на митническото
задължение е получено на 21.03.2009г. от Д. Х., управител на
дружеството, а не е връчено на принципала „П. -.. В този смисъл дружеството не
оспорва факта, че е узнало за уведомлението, поради което съдът не споделя
твърдението за допуснато нарушение от административния орган. Обстоятелството,
че уведомлението е получено Ч. клона в гр.С., не е съществено процесуално
нарушение, с оглед характера и функцията на уведомителното писмо по чл. 206 ЗМ,
даващо възможност за доброволно плащане или ангажиране на доказателства за
недължимост на вземането. Тези действия са могли да бъдат упражнени и по-късно
- в производството по обжалване пред административния орган или пред съда, но
дружеството не се е възползвало от тези си възможности. Затова налице е
несъщественост на допуснатото от административния орган процесуално нарушение.
Противно на твърденията в жалбата е видно, че всички заповеди, доклади, писма и
т.н. са връчвани по надлежен ред на дружеството, Ч. клона гр.С., т.е.
дружеството във всеки един момент е имал знание за предприетата спрямо него
проверка, както и за резултатите от нея.
Към момента на издаване на ИАА дължимите суми са взети под отчет, поради което
и на основание чл. 206, ал. 1 ЗМ Ч. връчване уведомлението жалбоподателят е бил
уведомен за дължимите суми за мито, ДДС и акциз, представляващи разликата между
реално платените и подлежащи на плащане публични държавни вземания.
Митническите органи са взели под отчет митните сборове, възникнали при
регистрирания внос през 2004г.,2005г. и 2006г.
Последващият контрол е осъществен в рамките на законоустановения 5 годишен срок
- чл. 212, ал. 2 ЗМ и към датата на реалното предприемане на действия спрямо
жалбоподателя по събирането на дължимите митни сборове правото на митницата да
търси събирането им не е погасено по давност
Фактическата обстановка, описана в ИАА е установена при извършената последваща
проверка и удостоверена със съставените Доклади 12/22.11.2006г. и №12-А/22.
11.2006г., чиито констатации не са оборени от оспорващото дружество в
настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.84л,ал.3 от ЗМ
фактическите констатации в доклада трябва да бъдат подкрепени с доказателства и
се смятат за истински до доказване на противното. В тежест на оспорващия е да
проведе обратно доказване на установено. В случая в жалбата са изложени доводи,
които не са подкрепени с доказателства, нито са направени доказателствени
искания с оглед на доказването на изложените в жалбата твърдения. Оспорващото
дружество поради бездействието си, въпреки дадените по реда на чл.171, ал.4 от
АПК указания не представи доказателства, оборващи изложените в ППСПДВ факти.
Затова и като необорен и издаден от компетентен административен орган
издаденото ППСПДВ задължава съда с фактическите основания, установени в него.
При извършената служебна проверка от съда, от данните по делото се установява,
че процесния акт е издаден от надлежния административен орган, в рамките на
неговата компетентност, при спазване на установената форма,
административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния
закон в съотвествие с целта на закона, поради което същия се явява
законосъбразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Б.
Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, жалбата на „П.-., П. от К. К., подадена Ч. А.
Й. срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания
№20/17.08.2009г. на Н. на М. Кулата, потвърдено с Решение №П-36/13.10.2009г.
на Директора на РМД-С..
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Р.
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Съдия:/п/ Марияна Мицева
Вярно с оригинала!
Е.Ф.