и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е по чл. 215 от ЗУТ, във вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по поправена жалба на „. П. Е., със седалище и адрес на управление: град П., О.- Ш. за С., чрез И. Д. В. Н. Г. против Заповед № I - С - 243/07.11.2014 г. на З. кмета по „. и ОР“ на О. П., Разрешение за строеж № 104/07.11.2014 год. на Главен А. на О. П. и одобрени на 07.11.2014г. инвестиционни проекти, които са части от КПИИ (съгласно уточнение в с.з. от 21.01.2016г.).
В жалбата се навеждат доводи, че оспореното разрешение за строеж и заповед № № I -С - 243/07.11.2014 г. са незаконосъобразни. Конкретно се твърди, че процесното разрешение за строеж, ведно с инвестиционния проект към него не отговарят на изискванията за безопасна експлоатация и технически надзор на газопровода, доколкото със същите не са спазени изискванията, посочени в приложенията към Наредба № 6/ 25.11.2004г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ минимални отстояния за извършване на строеж от 15м от двете страни на оста на газопровода. Иска се отмяна на оспорените актове, представляващи съставните части на КПИИ за обект „Цех за елекроника с административно-битова част и склад за негорими промишлени стоки” в УПИ 114008, м.П., землището на с.К., О. П..
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба на сочените в нея основания. Претендират се сторените по делото разноски. Представя подробни писмени бележки.
Ответникът – З. кмета по “ТСУС и О. на О. П.- не се явява и не изразява становище по основателността на депозирана жалба.
Ответникът – Главният А. на О. П., чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира сторените по делото разноски. Представя подробна писмена защита.
Заинтересованата страна “Б. Д. Е. Е. О., чрез надлежно упълномощен адвокат оспорва депозираната жалба като недопустима, алтернативно неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Административен съд - Б., като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 94-00-7588/10.10.2013 год. е поискано одобряване на ПУП-ПРЗ за поземлен имот № 114008, местност „П.”, землище с. К., О. П.. Със Заповед № І-С-27/14.02.2014 год. на Зам.кмета по „. и О. на О. П. е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за имот 114008, местност „П.”, землище с. К., О. П..
Издадено е Разрешение № 37/02.10.2014 год. на Зам.кмета по „. и О. на О. П., с което на основание чл. 150, ал. 1 от ЗУТ, Заповед № ІV-А-370/29.12.2011 год. и становище на главен А. на О. П. е допуснато изработването на комплексен проект, който да съдържа на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ проект-изменение на ПУП-ПЗ за УПИ 114008, местност „П.”, землище с. К. и инвестиционни проекти за обекти: „Цех за електроника и административна част” в УПИ 114008, съгласно скица-проект № 75/01.09.2014 год.
Със Заявление за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива на основание чл. 150 от ЗУТ вх. № 94-00-6709/20.10.2014 г. от „. Д. и Е. Е. О. до главен А. на О. П. е поискано да бъде одобрен проект за ПУП-ПЗ за УПИ 114008, местност „П.”, землище с. К., общ. П. за обект: „Цех за електроника и административна част”. Към заявлението са представили документи за собственост -нотариален акт за продажба на недвижим имот № 170, т. І, д. № 157/17.07.2014 г. и № 174, т. І, д. № 160/ 01.08.2014 г. и виза за проектиране.
Издадена е Заповед № І-С-243/07.11.2014 год. на Зам.кмета по „. и О. на О. П., с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ за УПИ 114008, местност „П.”, землище с. К., общ. П., отреден за „Производствено складови дейности (Цех за електроника)” с предвиждане за ниско свободно застрояване в зона /Пп/, П застр. – 80 %, К инт. – 2,5, П озел – 20 % по черен, червен, син цвят и граници, посочени в приложения ПУП, който е неразделна част от заповедта. На същата дата Главният А. на О. П. е издал Разрешение за строеж № 104/07.11.2014 год., с което на „. Д. Е. Е. О. за строеж: „Цех за електроника с административно-битова част и склад за негорими промишлени стоки” – пета категория в УПИ 114008, местност „П.”, землище с. К., общ П., въз основа на одобрени проекти.
По делото е установено,че възложителят “В&ВГД Оранжерии – П. О. е изградил на територията на землището на с.Р., землището на с. К. и землището на гр.П. строеж “Разпределителен газопровод” със следните подобекти: “Площадков газопровод” в имот № 000090, находящ се в землище на град П.; “Газомерен пункт”, находящ се в имот № 119030 землище на гр.П. и “Кранов възел”, свързващ КС- П. с ГЗП – О. – П., находящ се в имот 004040, землището на село Р., О. П.. Същият е приет с Протокол (образец 16) на Държавна приемателна комисия от 31.08.2004г. (л.197) и е издадено Разрешение за ползване № СТ- 12- 370/ 15.09.2004г. от ДНСК- София (л.176).
С удостоверение № 3977/ 16.12.2003г. (л.14) Общинска служба “Земеделие и гори”- П. уведомява СК- Б., че трасето на “Разпределителния газопровод” до О. П. с подобекти: “Площадков газопровод”, “Газомерен пункт” и “Кранов възел”, преминаващи през землище на село Р. и землище на с. К. са отразени на КВС на съответните землища.
От приетите по делото съдебно – технически експертизи се установява, че трасето на “Разпределителния газопровод” до О. П. преминава през УПИ 114008. В одобрения със Заповед № I - С – 27/ 14.02.2014г. на Зам. кмета по “ТСУС и О. на О. П. ПУП – ПЗ за УПИ 114008, землище на с.К. не е нанесен съществуващия разпределителен газопровод от КС – гр.П. до ГПЗ- О. П.. След нанасяне на газопровода върху трасировъчния план на обект “Цех за електроника и склад за негорими промишлени стоки” в УПИ 114008 е видно, че част от предвиденото застрояване в УПИ 114008 е разположено върху газопровода. Според вещото лице одобрените инвестиционни проекти за строежа в УПИ 114008, землището на село К. са в противоречие с изискванията за сервитутите на енергийните обекти, като част от новостроящата се сграда в УПИ 114008 е разположена върху газопровода и сервитута към него, без да са спазени техническите правила и нормативи за определяне на минималните отстояния на новостроящите се сгради до съществуващия газопровод. Вещото лице дава заключение, че възможността за нормална експлоатация и извършване на ремонтни работи на “Разпределителния газопровод” на „. П. Е. с предвиденото с Разрешение за строеж № 104/ 07.11.2014. застрояване е ограничена. В близост до УПИ 114008 и на около 100 метра на юг от имота съществуват метални стълбове (репери), оцветени в жълто и черно, както е необходимо. Вещото лице излага доводи за липса на поставен пътен знак, показващ че газопроводното трасе пресича пътя, свързващ село Р. с пътя С.- П.. С допълнителната СТЕ вещото лице е установило, че не са налице намалени отстояния по отношение на предвиденото в УПИ 114008 застрояване, одобрено със Заповед № I- C- 243/ 07.11.2014г. на Зам. кмета по “ТСУС и О. на О. П. до съседните имоти.
Съдът намира заключенията на вещото лице за обосновани, компетентни и в съответствие със специалните знания на експерта, поради което следва да го кредитира и обсъжда ведно с останалите материали по делото.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес да обжалва. По делото липсват доказателства процесната заповед да е съобщена на оспорващия, поради което жалбата е в срок и е допустима.
Оспорените актове са издадени на основание чл. 150 ЗУТ. По смисъла на чл. 150 от ЗУТ, КПИИ съдържа: проект за подробен устройствен план; работен инвестиционен проект, които се одобряват заедно с издаването на строителното разрешение и то е неразделна част от комплексния проект. Наличието на тези актове - ПУП и разрешение за строеж в КПИИ, определя кръга на заинтересуваните страни да ги оспорват - лицата, посочени в чл. 131, ал. 1 и съответно - в чл. 149, ал. 2 ЗУТ.
От представените по делото доказателства се установява, че „. П. Е. се е образувало чрез преобразуване на „В & ВГД Оранжерии П. О., чрез отделяне, в резултат на което преобразуване отделеното от него дружество „. П. Е. е получило права в размер на 18 540 430 лева, в това число и „Разпределителен газопровод”, състоящ се от площадков газопровод в имот № 000090, Газомерен пункт в имот № 119030, в землището на гр. П., „Кранов възел” в имот № 004040 в землището на с. Р., О. П.. В качеството си на собственик на този разпределителен газопровод, „. П. Е. е титуляр на сервитутно право, възникнало по силата на закона, т.е. дружеството-жалбоподател има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, тъй като в негова полза е учреден сервитут по реда на чл. 64, ал. 7 от Закона за енергетиката. Съгласно представения План за преобразуване на „В & ВГД Оранжерии П. О., чрез отделяне на еднолични акционерни дружества за 2012 год., „. П. Е. е експлоатационното дружество, в чийто капитал влиза посоченият по-горе обект.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав счита, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган -Зам.Кмета на О. П., съгласно Заповед № ІV-А-370/29.12.2011г. на Кмета на О. П. (л.281). КПИИ обаче е одобрен при съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон.
Видно от оспорените актове, същите са издадени на основание чл. 150 ЗУТ. Съгласно чл. 150, ал. 2 и 3 ЗУТ комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и разрешение за строеж. По същество всеки от посочените три акта имат статут на индивидуален административен акт, но по силата на специалната норма на чл. 150, ал. 3 подлежат на обжалване в едно производство. В случая, както в разрешението за строеж, така и в заповедта за одобряване на ПУП е посочено издаването им на основание чл. 150 ЗУТ. Предвид липсата на отделни разпоредби, касаещи материалната законосъобразност на всеки от посочените административни актове, когато са част от КПИИ, съдът намира, че приложение намират разпоредбите, относими към тях в случаите, когато се одобряват поотделно.
Като правно основание за издаване на Заповед № I-С- 243/07.11.2014 г. е посочена разпоредбата на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ, която предвижда, че влезлите в сила ПУП могат да се изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Това съгласие следва да бъде дадено предварително, т. е. още преди внасяне на изготвения проект за одобрение от компетентния административен орган. Видно от приетите по делото доказателства такова съгласие от „. П.“ Е. като носител на ограничено вещно право в имота, предмет на КПИИ, не е налице. При така установеното само на това основание за административния орган са били налице законовите предпоставки да откаже одобрение на исканата градоустройствена процедура.
На следващо място се установява, че одобреният за имота ПУП-ПРЗ е в противоречие с изискванията за сервитутите на енергийните обекти, в случая разпределителен газопровод за пренос на природен газ, и не са спазени техническите правила и нормативи за определяне на минималните отстояния на новостроящите се сгради до съществуващия газопровод.
Съгласно чл. 64, ал. 9 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 7, ал. 1,т.3 от Наредба № 16/09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти, минималните размери на сервитутната зона по приложение 3, т. 5 за преносни газопроводи и отклонения при диаметър до 1 000 мм са ивици с широчина по 15 метра от двете страни на оста на газопровода. От приетата по делото СТЕ се установява, че газопроводното отклонение минава през имот № 114008, като попада точно под новостроящата се сграда.
С одобрените инвестиционни проекти е нарушена забраната на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 16/09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти, съгласно която в сервитутната зона на газопроводите и съоръженията за съхранение, пренос, разпределение и преобразуване на природния газ не се допуска всякакъв вид строителство. Строежът, предвиден с това разрешение и одобреният за имота ПУП-ПРЗ навлиза в сервитутните ивици на газопровода. Съгласно СТЕ строежът, предмет на Разрешение за строеж № 104/07.11.2014 год. попада не само в 15-метровата сервитутна зона на процесното газопроводно отклонение, но и върху самата тръба.
При изготвянето на проектите не е била спазена и Наредба № 6/25.11.2004 год. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръжения за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ – по отношение на изискванията за минимални разстояния на новостроящите се сгради до съществуващи преносни газопроводи. Застрояването, предвидено с Разрешение за строеж № 104/07.11.2014 год. влияе неблагоприятно върху възможността за експлоатация и ремонтни дейности на газопроводното отклонение на „. П. Е.. В този смисъл предвиденото застрояване в процесния имот е в нарушение и разпоредбите на чл. 67, ал. 2 и чл. 73, ал. 1 от ЗУТ.
На следващо място оспореното разрешение за строеж е издадено от административния орган без знанието и съгласието на заинтересованото лице „. П. Е., като лице, притежаващо ограничено вещно право върху поземлен имот 114008, местност „П.”, землище с. К., в нарушение на процесуалните правила по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ – като не е съобщено на заинтересованото лице за издаденото разрешение за строеж. В този смисъл са основателни изложените доводи на оспорващото дружество, че оспореното разрешение за строеж и одобрените с него инвестиционни проекти са издадени в нарушение на чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, макар да са съобразени с предвижданията по ПУП, се явяват в противоречие с правилата и нормите за застрояване, регламентирани в чл. 67, ал. 2 от ЗУТ, § 1, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 6/25.11.2004 год. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръжения за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ и чл. 20, т. 4 от Наредба № 16/09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти.
Неоснователни са наведените доводи на ответника и заинтересованата страна, че одобрените инвестиционни проекти са съобразени с фактическото положение на газопровода. Следва да се посочи, че процесния газопровод е приет с Протокол (образец 16) на Държавна приемателна комисия от 31.04.2004г.и е издадено Разрешение за ползване № СТ- 12- 370/ 15.09.2004г. от ДНСК- София, които доказателства са приети без да са оспорени от страните и които са релевантните за спора относно местоположението на съществуващия газопровод и които е следвало да бъдат съобразени при одобряването на КПИИ. Неоснователни са наведените доводи на процесуалния представител на ответник за законосъобразност на проекта тъй като газопоровода не бил нанесен в КВС. Следва да се посочи, че по отношение на този факт са били налице противоречиви доказателства. Видно от удостоверение № 3977/ 16.12.2003г. (л.14) Общинска служба “Земеделие и гори”- П. е, че трасето на “Разпределителния газопровод” до О. П. с подобекти: “Площадков газопровод”, “Газомерен пункт” и “Кранов възел”, преминаващи през землище на село Р. и землище на село К. са отразени на КВС на съответните землища. Отделно от това съществуващия газопровод, преминаващ през производствено хале, но „нефункциониращ“ е отразен с пунктир в одобрения от Г. А. на Общината на 07.11.2014г. инвестиционен проект за обект “Цех за електроника с административно- битова част и склад за негорими промишлени стоки” в УПИ 114008, землище на село К. (л.239). Т.е. административния орган вероятно е възприел, че е налице газопровод, но същия е нефункциониращ, за което обстоятелство обаче липсват съответни доказателства и не е изследвано от органа. Обстоятелството, че през УПИ 114008 преминава газопоровод се потвърждава и от самата заинтересована страна “Б. Д. Е. Е. О. в молба от 2015г. до Кмета на О. П. (л.182-183), в която сочи, че при изграждането на строежа е установил, че през имота му преминава газопоровод, който е действащ и по който съществува налягане, за което е приложена и скица, от която се установява местоположението на газопоровода, който преминава през собствения му УПИ 114008.
С оглед на всички тези данни Зам.кмета на общината не е изпълнил задължението по чл.35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Същия не е изяснил релевантното за спора обстоятелство, дали разрешеното строителство е съобразено със сервитутната зона на съществуващия газопровод. По делото с оглед на приетата по делото основна и допълнителна СТЕ безспорно се установи, че строежът, предмет на Разрешение за строеж № 104/07.11.2014 год. попада не само в 15-метровата сервитутна зона на процесното газопроводно отклонение, но и върху самия газопоровод, което е недопустимо с оглед забраната на чл.20,ал.1 от Наредба № 16/09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са спазени законовите изисквания за процедиране на оспорените актове. Предвид това, като издадени при съществено нарушение на процесуалните правила и материално незаконосъобразни обжалваните актове следва да бъдат отменени.
Направеното искане от пълномощника на оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважено в размер общо на 700лв. от които 50лв. държавна такса, 300лв заплатено адвокатско възнаграждение (л.279) и 350лв. възнаграждение за вещо лице по основна и допълнителна експертиза
Водим от горното и на чл.172,ал.1 и ал.2,пр.2-ро от АПК,чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд-Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № I - С - 243/07.11.2014 г. на З. кмета по „ТСУ и ОР“ на О. П., Разрешение за строеж № 104/07.11.2014 г. на Главен А. на О. П. и одобрените на 07.11.2014г. инвестиционни проекти, съставляващи Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 от ЗУТ за обект “Цех за електроника с административно- битова част и склад за негорими промишлени стоки” в УПИ 114008, землище на село К., О. П..
ОСЪЖДА О. П. да заплати на „. П. Е., със седалище и адрес на управление: град П., О.- Ш. за С., с И. Д. В. Н. Г. съдебни разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК