Оспорващата В. А. В., редовно призована, явява се лично и с адв. Д., с пълномощно по делото.
Ответникът Директорът на ТП на Н. – Б., редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., с пълномощно по делото.

Вещото лице С. Т., редовно призована, явява се лично.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

Заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза е постъпило в регистратурата на съда на 01.03.2019 г., в срок за днешното съдебно заседание

АДВ. Д.: Не възразявам да се изслуша вещото лице, но преди да се изслуша същото ще му е полезно да се запознае с едно удостоверение, с което се е снабдила жалбоподателката, във връзка с оспорването на факта, че същата е получавала различна заплата от средната за този период.
Представям същото.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Не възразявам относно удостоверението.

Снема самоличността на вещото лице:
С. И. Т. – 60 г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, образование висше, специалност „Счетоводна отчетност”, без родствена връзка със страна и законен представител на страна по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам представеното заключение във вида, в което е представено. Нямам корекции и допълнения в него.
В отговор на предоставеното ми удостоверение, с което да се запозная в съдебното заседание, искам да кажа, че действително работната заплата на учителите е била различна. Изводът го правя от справките, които съм правила. Дори само в Професионалната гимназия по икономика, където отидох за да видя заплатите на учителите с един и същи стаж с различни предмети, заплатата е била много различна.
Считам, че за настоящото дело размерът на основната работна заплата е без значение. От значение са броя преподавателски часове, а не размерът на работната заплата. Предоставеното ми удостоверение не променя изводите, които съм направила в заключението си.
Представям като част от заключението извадка от ДВ бр. 95, който съм цитирала в заключението, но се снабдих с копие от него от Държавен архив по-късно.
На стр. 6 от заключението, констатациите от проверката в Държавен вестник – тези учебни планове и програми, които видях в Държавен архив, са за 1978 г.
Абсолютно всички планове, които видях в архивната единица, цитирана в заключението, са посочени в справка № 02 на стр. 7 от заключението. Това, което не съм цитирала е учебният план, който открих в ЮЗУ – това вече е учебен план за 1977 г. Това е нещо, което не съм написала и не съм го и приложила допълнително. От този учебен план е видно, че общият брой часове за 1 година са 1935, от които за лекции 1009 часа, за семинари - 571 часа и за упражнения 355 часа. Оттук направих едно елементарно изчисление. В експертизата цитирам, че нормативът на един преподавател в полувисше учебно заведение е 360 часа – на стр. 6 от заключението, в т.ч. Правилник за дейността на полувисшите институти. Всяко щатно преподавателско място е в размер на 360 часа, приравнени към упражнения. Наблягам на този израз „приравнени към упражнения”, или този учебен план, който е за 1977 г., от 1935 часа общо, позволява да се поддържа една преподавателска заетост от 10-11 човека, колкото е и бил съставът на Полувисшия институт. Аз исках за 1979 г., но не съм открила. Това са най-близките години, които съм открила.
На стр. 6 от заключението относно Правилник за дейността на полувисшите институти – цитирам този правилник в експертизата, въпреки, че правилникът влиза в сила 1990 г., тъй като този текст кореспондира с други текстове, които са в сила към 1979-1980 г. Те са в сила и за годините, които разглеждаме. Никой учител по никакъв предмет не е работил учител 16 часа седмично и аз съм го посочила. Най-малката преподавателска заетост за учител е 20 часа седмично. Аз съм елиминирала и часовете, които касаят детските учители и началните учители.
Не мога да отговоря на въпроса какво означават Образцови средни училища. Не съм имала такъв въпрос кои са тези училища. Предполагам, че са за някакви изкуства.
В Б. никога не е имало такъв тип училище – Образцово средно училище. Дори да приеме, че примерно в някакви училища в изкуството е имало такъв норматив, жалбоподателката не е могла да изпълнява този норматив, защото в Б. не е имало такъв тип училище.
На стр. 8 от заключението, изводите за справка № 3 съм ги направила въз основа на учебния план, който представих в днешното съдебно заседание. Само дето не съм изписала предметите, с които съм искала да кажа, че в училище не съществуват такива форми на преподаване. Семинарна форма в училище не съществува.
В общия брой часове – норма за жалбоподателката – на нея никакви нормативи не съм й изчислявала, а в справка № 4, на стр. 9 от заключението, лично съм посетила ЮЗУ и съм извадила часовете от разчетно-платежните ведомости за посочените и отработените часове, като между другото за тези данни се съдържа информация по делото, има служебни бележки издадени от ЮЗУ. Те също са посочени.
На стр. 12 от заключението, в извода по въпрос № 4 – тези 360 часа ги изваждам от Наредбата. Там пише, че само лекторският час се приравнява на упражнение и нищо друго не е посочено. До този извод стигам от текста в Наредбата, защото пише, че преподавателската норма е 360 часа, като един преподавателски (лекторски) час се равнява на 2 часа упражнения, а не са посочени бригади и изпитване на студенти. Не мога да отговоря на въпроса дали на един час изпитване на студенти, да се начислява допълнително възнаграждение. В този период е имало някакви тарифи, например ако е имало изпити на студент – примерно е 30 ст. на час, а ако изпитваш студент е примерно 50 ст. на студент. Имало е някаква тарифа, която аз не мога да цитирам. Това се вижда и от посоченото в справка № 4. Различните часове са заплащани по различна ставка. Това означава, че различен е бил и трудът, за който е изплащана тази сума.
Според мен не размерът на заплащането е важно, а размерът, броя на часовете.
Написала съм в експертизата и считам, че жалбоподателката е достигнала този норматив, но за преподаване на студенти, не на ученици и за преподавателска норма на преподавател в полувисше учебно заведение, а не на преподавател в училище.
Справка № 4 е най-важната според мен и видно е, че м. 11 и 12 тя е била хоноруван преподавател, не щатен, на граждански договор е била. Месец януари въобще няма възнаграждение. В справката на ЮЗУ пише кога е изплатено и за кой месец се отнася.
Дори да са изплатени тези месеци от 01.11.1979 г. до 28.02.1980 г. – жалбоподателката е работила като хоноруван преподавател, на граждански договор, а не на трудов договор.
На стр. 12, т. 2 от заключението – това е отговор по въпрос № 5. Това е в справка № 1, където възпроизвеждам описа на Н.. Описът на Н. е на стр. 52 от делото и е признат стажът за учителски. Не съм изчислявала като сбор дали отговаря на стажа за учителски с този от Благоевградска професионална гимназия. Но заявявам, че в изчисленията на осигурителния стаж, който аз съм направила в справка № 7, е включен.
По отговор на въпрос № 6 от експертизата – този стаж в ПМГ (Природо-математическата гимназия) по въпрос № 5 не е включен в изчисляване на осигурителния стаж и размера на пенсията с процесното разпореждане и решение. Според мен Н. са допуснали грешка, защото тогава жалбоподателката е още работила, не е била с прекратен трудов договор. Той е прекратен след датата на подаденото заявление. Според мен Н. е допуснал грешка и е следвало от компютърните данни да вземат стаж – не изобщо, а до датата на подаване на заявление за пенсия. Трябвало е да й нанесат служебно стажа в ПМГ до датата на подаване на заявлението.
При определяне размера на пенсията и осигурителния стаж, е взето предвид само датата, до датата на навършване на пенсионна възраст, не и стажът придобит след това. Този стаж считам, че е следвало служебно да бъде прибавен от Н. до датата на заявлението от жалбоподателката.

АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към експерта. Да се приеме заключението в частта, в която е посочено, че жалбоподателката е покрила норматива за заеманата от нея длъжност.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението на експерта.

Съдът намира, че следва да бъде прието заключението на вещото лице като пълно, обективно и в съответствие със специалните знания на експерта, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице С. Т..

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице С. Т. в размер на 450,00 лв., от които 200,00 лв. внесени в рамките на определения от съда депозит, остатъкът от 250,00 лв. вносими от жалбоподателката, в 3-дневен срок от днес, по сметка на Административен съд – Б..

АДВ. ДИМОВА: Водим допуснатите ни свидетели.

Снема самоличността на свидетелите:
М. С. Л. – 67 г., българин, български граждани, неосъждан, без родствена връзка със страна и законен представител на страна по делото.
Й. Т. Й. – 75 г., българин, български граждани, неосъждан, без родствена връзка със страна и законен представител на страна по делото.
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и обещаха да кажат истината по делото, след което свидетелят Йордан Йорданов беше изведен от залата.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Мирчо Люнгов:

СВИДЕТЕЛЯТ Л.: Житейски съдбата ни направи правоприемници с г-жа В.. През 1977 г. спечелих конкурса във ВПИ за асистент и тя тогава дойде на моето място в Полувисшия институт. Сега има нещо в справката й, която не е отчетено. Тези институти се създаваха по руски модел тогава. В смисъл, имаше общо Министерство на средното и висшето образование в Съветския съюз към системата на Съвета за висшето образование. Оттук идва противоречието. Иначе говоря за нормативно противоречие, тъй като в системата на образованието, званията са – учител, възпитател, преподавател. А в системата на висшето образование – асистент със степените, доцент, професор. Още един важен момент е, че в полувисшето образованието званието е преподавател, което е идентично с това, което съществува в системата на българското средно образование по практичните дисциплини – учителите се наричат преподаватели. Те са преподаватели, било то по практика, по реторните упражнения. В този смисъл противоречие между претенциите на г-жа В. – нейната работа да бъде отчитана като гледна точка на потребностите на средното образование, са съвсем обосновими, т.е. не става дума за някакво изключение от действащите правила.
Слушайки експерта, виждам, че тя приравнява висшето образование и средното образование методически. Това е нереално, тъй като в полувисшето образование се извършва обучение и практическа подготовка, даване на знание за елементарните професионални умения, които по-нататък следват в професионалната реализация, в случая в сферата на културата и часовете не са 360 часа като норматив, а са 630 часа. Това го твърдя, защото съм работил във всички сфери на средното българско образование, вкл. и извънурочните форми и в този смисъл един елементарен сравнителен анализ – в индивидуалните планове за висшето образование се дават 360 часа, и тъй като има загуба на работни дни, се попълват 420 бр. часовете, като аудиторна заетост. В системата на полувисшето образование са 630-650 часа (20 часа се слагат отгоре), а в системата на средното образование – говоря за училищата, нормативът е 720 часа, с колебание отново 20-30 часа, т.е. над тези часове нагоре вървят лекторските.
Аудиторната заетост в полувисшето образование е професионална и в този смисъл тя не е само теоретик – преподавател, тя е свързана с часове и за консултация по активно участие за живота на младите хора. В полувисшето образование – студентите (възрастови) са в същите граници, както учениците в средното училище – 17-18 годишни множеството от тях. Тоест, те все още не са даже с граждански права при постъпването във висшето образование. Според мен, като човек, който е работил във всички сфери на образованието – преподавателската и учителската професия, са едно и също нещо. Или ако има някакво различно тълкуване, както го направи експертът, става дума за неразбиране спецификата на работата в професионалните учебни заведения. Това мога да го твърдя, защото съм бил на обслужващото звено – Директор на Дом за деца и юноши. Така че всички сфери на средното образование съм обиколил.
Докато г-жа В. е работила – всъщност тя преподава по марсиско-ленинска философия и естетика, които по най-общ вид са от теоретико-методически характер при преподаването на някакви професионални умения, т.е. има теоретични дисциплини, които са теоретично методологически, и сега в средното училище се учи предметът „Философия” точно заради това. Не всичко е занаят. Сега се учи философия по същите правила.
Тук не е отчетено, че това учебно заведение е създадено по руския модел тогава. А там сферата е в сферата на средното и висшето образование, т.е. затова е възможно тълкуване по посока на полувисшето образование и тук. Макар, че по същество този тип институт даваше знание за професионалната реализация на младите хора. И по един или друг начин нашият тип преподаватели им бяхме нужни и имахме текущ контрол, който даваше възможност за освобождаване от семестриални изпити за времето, в което тече семестриалния учебен процес, т.е. няма абсолютно съвпадение на преподавателска работа във висшето учебно заведение и полувисшето учебно заведение. Полувисшето образование в нашия тип институти беше по-близо до номенклатурата на средното образование, макар, че имахме редовна сесия – зимна, лятна и поправителна. Една известна част от студентите с текущия контрол се освобождаваха от изпити, т.е. те са текущо изпитвани през учебната година. Семинарната работа имаше характер и на препитване, както и в средното училищно образование.
Беше много приятно, макар, че директно не беше вписано в индивидуалните планове да посещаваме техните изпълнения. Помня Младежкия дом с всички театрални постановки и всичко, което вършеха студентите и тогава Б. не беше глухо село. Сега сме големо село, но чалгата е тази, която събира младите хора.
Аз съм водил дискусионни клубове. Г-жа В. е мой правоприемник. Като асистент правих опити за науката. Тя е водила семинарни упражнения във ВПИ (Висшия педагогически институт). Така че има нещо друго, което трябва да се отчете, че ние, възрастово – и аз, и те – нещо което не се отчете от експерта, ние като млади преподаватели в полувисшия институт, не можеше без 3 години работа да заемеш мястото и те назначаваха на хонорар, с право на трудови правоотношения. Затова тя (експертът) отчиташе тук, че е имало само нормативна заетост, без да се говори за осигуровки по редовен трудов договор.
Срокът на обучение беше 5 семестъра. Както техникумите беше – винаги имаше 4 години и практика. Същият тип обучение беше и в Полувисшия институт. Ние, младите преподаватели, защото аз тогава бях, а и другите бяхме прикрепени към някоя от паралелките, те даже бяха паралелки – потоците бяха от 25-30 човека. Бяха паралелки по музика, хореография, театър, а после и културно-просветна работа, като отделна специалност. И всеки, който беше прикрепен към определена паралелка отиваше на студентските бригади с тази паралелка и това беше задължително.
По време на сесиите – от м. януари до м. февруари – началото, учебните седмици в полувисшето заведения бяха от 29-30 учебните седмици, но нормативната заетост беше такава, че беше поне с 30% по-голяма от тази във висшите учебни заведение. Нормативът предполагаше на 5 изпитани студента да се равнява на 1 учебен час семинарна работа.
Проблемът, че манталитетът на тези млади хора беше студентски, а ангажиментът ученически. Беше различно, имаше зубрачи, които изкарваха само шестици. На ученици със студентско самочувствие преподавахме, но говоря за порядките на учебния процес – там се попълваше индивидуален план и в него се правеше разбивка на заетостта, във вид на преподаване и изпитване, и се включват часове, след като се определят и консултационни часове, и те в Полувисшия институт бяха 10 часа месечно.
При формирането на индивидуалната преподавателска заетост се даваха 10 часа месечно за консултационна дейност, т.е. работа със студентите-ученици. В Полувисшия институт – това беше част от професионалната отговорност на преподавателя. Все пак това е естетика.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.

В залата влиза свидетелят Йордан Йорданов.

СВИДЕТЕЛЯТ Й. Й.: В института съм бил 14 години, от втората година до закриването на института. Бил съм асистент, преподавател и ст. преподавател. Бил съм Председател на Профкомитета почти 7-8 години. От това, което слушах от експерта, не се отчитат някои неща, които са специфични за Института за културно-просветни кадри. Той е на двойно подчинени – първо на Министерство на народната просвета, и второ е на подчинение на Комитета за изкуство и култура. Аз съм назначаван от Зам.-председателя на Комитета за култура и всички преподаватели в института се назначаваха от Комитета за изкуство и култура. И стандартите са различни – каквито са във ВУЗ-а, и може би и в другите полувисши институти се различават от тези, които са в този институт. Значи, в института учебният процес се води по класове. Това е все едно класа в гимназията. Значи имаме 3 класа в Института – клас хореография, клас музика и клас театър. В класа по музика, в класа по театър и в класа по хореография и по културно-просветна работа, по основният предмет в този институт аз чета една и съща лекция, но я чета три пъти. Като профпредседател ми хрумна да се чете лекцията в поток и ходих в МНП (Министерство на народната просвета). Предложих да го направим на поток – трите класа в едно, а аз три пъти си дера гърлото. И тогава от Комитета казаха: „Не се бъркайте в тези неща, тъй като тук си има специфика на преподаването. Колкото са по-малко, толкова повече контактът е близък и толкова повече ще възприемат." Във всеки клас имаше по около 35 човека, защото ние приемахме 105 студенти. Някога сме стигали до 115, никога не сме падали под 105 бр. Нормативът в Института коренно се различаваше от норматива от Висшия педагогически институт. Когато се откри ВПИ, имаше възможност да отида в него, обаче заплатата беше по-ниска и аз не отидох. Обаче след това, като видях норматива, и разбрах колко е нормативът на преподавател във ВУЗ-а, много се ядосах. Тъй като в института, нормативите бяха такива, че има три вида нормативи – ако само се преподава практика – нормативът е 630 часа, ако се преподават само семинарни упражнения – нормативът е 520 часа, ако преподаваш само лекции – нормативът е 420 часа. Така беше. Аз не съм бил директор, дори не съм бил ръководител катедра. Не съм се запознавал дори с учебния план на целия институт, но експертът, както казваше, те се отнасят за Института и то е взето предвид, но не се отчиташе, че това са класове, като преповтаряш за всеки клас лекцията. Този норматив, който е за този Институт, фактически в определени случаи, трябва да се умножи по три, защото лекцията за упражненията, за семинарните, не е така, но специално за лекциите – те са дадени толкова за Института, но преподавайки по отделно в класа, поне лекциите трябва да се умножат по три, тъй като при семинарните упражнения паралелката се дели на две, за практическите занятия – паралелката се дели на 3.
Имаше държавна практика, където също практически часове се отпускаха за всеки студент – норматив от 12 часа минимум. Но ако ти си ходил повече при него и си го контролирал – пише се и ти се зачитат, но поне с 3-4 часа можеш да направиш да станат 15 часа.
Другото, което е важно да се отбележи в тази връзка е, че г-жа В. дойде в Института. Тогава Л. Л., който беше ръководител катедра, доколкото си спомням, и си взе един творчески отпуск за защита на дисертация, и тогава взехме г-жа В. по никое време – в началото на учебната година 1979 г., мисля, че закъсня с един месец, от м. ноември и следващата година до края на учебната година – т.е. до 31.08.1981 г. Тя работеше в две катедри. В едната катедра четеше философия, тъй като тя като преподавател нямаше практически занятия, имаше само лекции и семинарни упражнения, а в катедрата по естетика, там четеше естетика и история, и теория на киното и телевизията. Тя работи добре.
Имаше и консултации г-жа В., които бяха с определен норматив, но те се спускаха, не знам в техните катедри, но при нас бяха до 10 часа на месец. Преподавателят за всеки курс, за всяка дисциплина, си имаше специализиран дневник. По културно-просветна работа си имаш дневник, в който се отразява присъствие или отсъствие. Той е едни своеобразен тефтер, където е списъкът на курса или на класа и се отразява за всеки час. Те бяха като ученици. Щом като не дойде 3-4 часа, ние ги наказвахме със съответни предупреждения и накрая ги изключвахме. За 15 отсъствия наш студент се изключваше от института. Горе-долу, както е правилника за учениците в гимназията, така беше. Много строго беше в това отношение.
Имаше Клуб по естетическо възпитание, който го водеше г-жа В.. Там се правиха мероприятия, изложби, срещи и разговори с интересни личности. Сега какъв норматив й е отпуснал ръководителя на катедрата и какви часове е имала, и какви пари е взела, не съм в течение, но г-жа В. всяко междучасие е била в преподавателската стая. Тя си почиваше като чукаше на бюрото ритмично.
А иначе ние водехме своеобразна практика – ние правихме съответни мероприятия – вечери, срещи-разговори, театрализирани представления и тъй като Институтът се състоеше от 220-230 студенти, горе-долу на всяка група, която направеше нещо, просто вечер, институтът, като цяло, беше някъде, както и преподавателите.
Часовете се редуцираха, защото преподавателят не води само практика, само семинар, само лекция и се получаваше горе-долу не по-малко от 500 часа дори на старши преподаватели за година.
Всеки си представяше годишно разпределение по дати, часове, теми. Всичко това беше както е в гимназията. Аз работих и в основно училище, бил съм само 3 години учител, през останалото време съм бил директор или зам.-директор на училища и то не само в Б., а и в други места в страната. Така че искам да кажа, че Институтът много приличаше като начин на работа в училищата, и това беше просто направено от Комитета за култура. Всичките им учебни заведения са специфични. Например, дъщеря ми беше в художествената гимназия в София, класовете бяха по 14 човека, а другата ми дъщеря беше в хореографското училище – бяха 7 момичета клас. Имаше 4 чина в паралелката. Ние 7 родители отиваме на родителска среща. Не трябва да се поглеждат нещата така, че Институтът за културно-просветни кадри да го сравняваме с неща, дори с другите полувисши институти, които бяха в страната – медицински, учителски и т.н. Те бяха 3 института – специфични, единият в Б., другият във Варна, другия в Хасково и последно остана нашият Институт. Другите ги закриха още през 1983 години, а нашият Институт събра всички студенти, които са останали от другите два. В другите институти, след като ги закриха, имаше приети войници, които са приети преди влизане в казармата и като излязат трябваше да завършат. Така че нашият институт беше закрит през 1988 година. Имаше двама преподаватели, един директор, един счетоводител и един касиер работиха до 1988 година в този Институт.
През 1979-1981 година г-жа В. беше назначена в Института като преподавател и преподаваше на студенти.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля. Нямаме други доказателствени искания.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Уважаема г-жо Председател, моля да отмените оспореното решение и потвърдено с разпореждането, като върнете делото за преразглеждането му на пенсионния орган и за ново произнасяне.
На първо място, в първия ни спорен период от 1979 до 1981 г., считам, че жалбоподателката е изпълнила всички изисквания на нормативната уредба, действаща към онзи момент, за да й се признае този учителски стаж. Съответно учебното заведение е създадено във връзка с действащия към онзи момент Закон за народната просвета. Доверителката ми е притежавала необходимото образование, била е преподавател. Занимавала се е с възпитанието и образованието на подрастващите.
Видно и от експертизата е, че същата е изпълнила пълната норма. Ние твърдим, че тя е изпълнила нормата за този период за учител в редовно и средно образование, тъй като видно и от свидетелските показания, същата е полагала много по-голям брой часове работа от нормативно определените 360 часа в посочените в експертизата. Тук само ще вметна, че тези 360 часа са посочени въз основа на правилник, който е приет, след като Институтът вече е закрит, т.е. не може да се каже с категоричност, че това е действащата норма към онзи период. Но дори и съдът да не възприеме нашета теза, че ние сме изпълнили пълния норматив за учители в началното и средно образование, жалбоподателката със сигурност е покрила този норматив от 360 часа.
На второ място, във втория ни спорен период, въпреки че в експертизата е посочено, че той е отчетен като учителски стаж, очевидно е некоректно изчислен в общото разпореждане, поради което следва да се отмени разпореждането и да се върне за ново преразглеждане.
И на трето място, за спорния ни период в ПМГ, както и вещото лице каза, считам, че административният орган неправилно не е отчел последващите месеци отработени от жалбоподателката като преподавател, за да се допълни учителския й стаж със съответните месеци, след завършване на пенсионната й възраст.
Подробни съображения ще изложа в писмени бележки, за което моля да ми предоставите срок и моля да присъдите в полза на жалбоподателката сторените по делото разноски, за които представям списък с разноските.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Уважаема г-жо Председател, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана. Моля да потвърдите решението на Д. на ТП на Н., като правилно и законосъобразно издадено.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки по делото.

Съдът определя 7 дни за представяне на писмени бележки от страните.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения едномесечен срок.

Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11.30 часа.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

СЕКРЕТАР: /п/ М. Янева-Кирова

Вярно с оригинала!
М.К.