и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „. Т. 2. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П. Я.“ № *, представлявано от управителя Р. Р. Д., подадена Ч. А. З. И., против Решение № 105/19.10.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1047/2021 г. по описа на Районен съд – Б., с което е изменено Наказателно постановление № 01-002080 от 21.06.2021 г. на Директора на Д. „. по труда” – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че процесното нарушение е недоказано, а в производството по установяването и санкционирането му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са и съображения за неправилна квалификация на деянието. Иска се отмяна на решението и отмяна изцяло на обжалваното НП.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощен адвокат. Претендират се и сторените в двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът по касационната жалба – Д. „. по труда” – Б., Ч. упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира се и присъждане на сторените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата, а обжалваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен счита, че следва да бъде оставен в сила.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е изменил НП № 01-002080 от 21.06.2021 г. на Директора на Д. „. по Т. – Б., с което на „. – Т. 2. Е. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева, като съдът е намалил размера на санкцията от 2000,00 лева на 1500,00 лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на касатора. По отношение размера на наложената имуществена санкция, съдът е намалил същата до предвидения в закона минимум като е изложил мотиви, че наказание в такъв размер е максимално справедлив и способстващ за постигане на целите му.
Решението е правилно.
Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд, а правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ вменява задължение на работодателя да предостави на работника преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната Д. на Националната агенция за приходите, а разпоредбата на ал. 2 на чл. 63 от КТ въвежда изрична забрана работодателят да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по ал. 1.
Тази забрана на свой ред е обезпечена със съответната административна санкция, предвидена в чл. 414, ал. 3 от КТ. От изложеното следва изводът, че работодателят следва да понесе имуществена отговорност по цитирания законов текст, когато по несъмнен начин се установи, че е допуснал до работа работник или служител, нарушавайки забраната по 63, ал. 2 от КТ.
В случая безспорно е установено, че към момента на проверката – 23.04.2021 г., на лицето С. С. Н., не са били предоставени екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП въпреки, че същата е престирала труд в експлоатирания от касационния жалбоподател обект – шивашки цех, находящ се в град С., ул. „П. Я.“ № *, на длъжност „Шивач“. Правилно контролните органи са възприели, че възникналото между Н. и „. – Т. 2. ЕООД правоотношение е трудово такова, доколкото видно от попълнената декларация, са налице определено работно място, длъжност, установено работно време и уговорено трудово възнаграждение, а работодател е именно „. – Т. 2. ЕООД. От друга страна, показанията на разпитаните по делото свидетели, подкрепени и от данните в попълнената декларация, свидетелстват за съществуващо трудово правоотношение, за което КТ изисква сключването на трудов договор, регистрацията му преди започване на работа, както и връчване на екземпляр от същия със съответните приложения на работника. Съответно за работодателя съществува забрана за допускане на работник, преди да му предостави съответните документи. Извършилите проверката длъжностни лица при Д. „. по Т. – Б. – св. С. и св. К. са единодушни и категорични в показанията си, че в стопанисвания от дружеството- касатор шивашки цех лицето Н. е полагало труд, като на същата не са били предоставени екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП.
Ето защо, наведените с касационната жалба доводи за неправилна квалификация на деянието не се споделят. Неоснователни са и изложените в касационната жалба доводи за процесуална незаконосъобразност на НП. Същото съдържа ясно и конкретно посочени дата и място на извършване на нарушението – 23.04.2021 г., в стопанисвания от дружеството обект – шивашки цех, находящ се в гр.С., ул. „П. Я.“ № * . Фактическото описание на нарушението и посочените обстоятелствата, при които е било извършено са изчерпателно изложени и са достатъчни за индивидуализация на нарушението.
Ето защо като е потвърдил процесното НП, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за настоящата съдебна инстанция следва да е в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105/19.10.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1047/2021 г. по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА „. Т. 2. Е. ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П. Я.“ № *, представлявано от управителя Р. Р. Д. да заплати на Д. „. по Т. - Б., сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!

ЕК