и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Т. Н. Т.
от гр.П. срещу заповед №44/14.11.2008г. на Главния архитект на О. П..
Жалбата е подадена на основанията по чл.146, т.2 и т.4 от АПК – липса на мотиви
и противоречие с материалния закон. Доводите за отмяна на заповедта са
доразвити в съдебно заседание чрез пълномощник.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
От заинтересованите страни М. К. е оспорила жалбата със съображения, че
строежът е незаконен.
От събраните писмени доказателства се установява, че оттегленото с оспорената
заповед удостоверение №79/20.10.2004г. е издадено за въвеждане в експлоатация
на строеж “Промяна предназначението от фризьорски салон в магазин за хранителни
стоки” в УПИ Х-314, кв.46 по плана на гр.П., с възложител жалбоподателката Т.
Т. /л.12/. За строежа е издадено разрешение за строеж №58/21.04.2004г. /л.15/,
оттеглено със заповед №19А/20.05.2004г. на Главния архитект /л.42/, последната
отменена в тази й чиста със заповед №ДК-10-8/26.02.2009г. на Началника на РДНСК-
Благоевград /л.43-44/. С влязло в сила на 14.05.2009г. решение по адм.д.
№280/2009г. на Административен съд – Благоевград заповед №ДК-10-8/26.02.2009г.
на Началника на РДНСК-Благоевград е потвърдена в частта, с която е оставено в
сила разрешение за строеж №58/21.04.2004г. за обект “Промяна на
предназначението от фризьорски салон в магазин за хранителни стоки” в УПИ Х-
314, кв.46 по плана на гр.П. /л.45-48 от делото/.
С оспорената заповед №44/14.11.2008г. издаденото удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обект “Промяна предназначението на фризьорски салон в магазин
за хранителни стоки” е оттеглено на основание чл.26, ал.1 от ЗАП.
Заповедта е съобщена на жалбоподателката на 12.12.2008г. /обратна разписка на л.
9/. Жалбата е подадена в Общинска администрация-П. на 22.12.2008г.
При тези факти за обстоятелствата по чл.159 и чл.168 вр. чл.146 от АПК съдът
прие следното:
Правото на оспорване е надлежно упражнено с подадената в срока по чл.149, ал.1
вр. чл.91, ал.2 от АПК /отм. чл.26, ал.1 от ЗАП, на който се е позовал органът/
жалба от адресата на оспорената заповед, подлежаща на съдебна преценка за
законосъобразност.
Разгледана по същество е и основателна.
Оспорената заповед е издадена на основание отменената разпоредба на чл.26, ал.1
от ЗАП, сега чл.91, ал.1 от АПК, предвиждаща възможност за оттегляне на
обжалван по административен ред административен акт от органа, който го е издал
/т.нар. “право на отзив”/. Правото на автора да оттегли издаден административен
акт е приложимо само за невлезли в сила административни актове, подлежащи на
оспорване по административен ред, и при подадена жалба за отмяната им от
контролен административен орган. За неподлежащите на обжалване по
административен ред актове по устройство на територията по чл.214 от ЗУТ /с
изключение на актовете по чл.216, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ - отказите за
съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, когато не са съставна част
на комплексния проект за инвестиционна инициатива, разрешенията за строеж
заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се
изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на
комплексния проект за инвестиционна инициатива/, за които преценката за
законосъобразност е от изключителната компетентност на съда - чл.213 от ЗУТ,
редът по чл.91, ал.1 от АПК вр. чл.219, ал.3 от ЗУТ за отмяната им от издалия
ги орган е неприложим. В случая се касае за удостоверение за въвеждане в
експлоатация – индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.2 вр. т.1
вр. чл.177, ал.3 от ЗУТ, който не подлежи на обжалване по реда на чл.216 от
ЗУТ пред Началника на РДНСК, а пряко пред съд - чл.213 от ЗУТ, поради което и
не подлежи на оттегляне по реда на чл.91, ал.1 от АПК вр. чл.219, ал.3 от ЗУТ,
на основание на който главният архитект да упражни "право на отзив" и да издаде
оспорената заповед №44//14.11.2008г. за оттегляне на удостоверение за въвеждане
в експлоатация на обект “Промяна на предназначението на фризьорски салон в
магазин за хранителни стоки” №79/20.10.2004г. Заповедта е издадена при
отсъствие на предпоставките по чл.91, ал.1 от АПК за упражняване правото на
органа да оттегли издаденото удостоверение, т.е. при липса на компетентност и
следва да бъде обявена за нищожна – чл.146, т.1 вр. чл.168, ал.2 от АПК.
Жалбоподателката не е сторила искане за разноски и съдът не разисква тяхната
дължимост.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед №44/14.11.2008г. на Главния архитект на О. П..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне с връчване на
преписи.

Административен съдия:/п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
Е.Ф.