и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Р. Ю. К. с адрес: с. Д., община Г., област Благоевград, ул. „..., срещу две заповеди: Заповед № РД-11-00-2188/26.10.2021 г. на И. Д. на А. по З. /АЗ/, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и Заповед № 159/29.10.2021 г. на И. Д. на А. по З., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и Заповед № РД-11-00-2188/26.10.2021 г., е прекратено служебното правоотношение на Р. К..
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорените заповеди, поради издаването им в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2 – т. 5 от АПК. Иска се да бъдат отменени оспорените заповеди и да бъде задължен ответника да извърши поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка на оспорващата, както и да й бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В съдебно заседание оспорващата, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като съображенията са подробно доразвити и в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Изпълнителният Д. на А. по З., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че заповедите са правилни и законосъобразни, издадени при спазването на съответната законова процедура. Съображенията са доразвити в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано за присъждане от оспорващата при съответния изход от спора.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че преди налагането на дисциплинарното наказание „Уволнение“, оспорващата е заемала длъжността „Старши експерт“ в Отдел „Посреднически услуги“ в Дирекция „Бюро по труда“ /ДБТ/ – гр. Г. Д. към А. по З.. Видно от Доклад рег. № 30-00-55105/21.09.20021 г. /на л. 20 – л. 28 от делото/, от четиричленен екип от служители на А. по З., са извършени тематични проверки на териториални поделения на А. по З., между които и Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Гоце Делчев – филиал Г., филиал Сатовча и филиал Хаджидимово.
Във връзка с констатираното при посочената проверка, с Предложение от Директора на Дирекция „Човешки ресурси и връзки с обществеността“ до И. Д. на АЗ /на л. 34 от делото/, е предложено да се образуват дисциплинарни производства срещу 11 служители в Дирекция „Бюро по труда“ – Гоце Делчев, както и срещу директора на дирекцията и началника на Отдел „Посреднически услуги“.
Със Заповед № РД-11-00-1807/23.09.2021 г. на И. Д. на АЗ /на л. 36 от делото/, е наредено да се образува дисциплинарно производство срещу оспорващата: на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл – за незаконосъобразно използване и обработване на лични данни и на основание чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – за неспазване принципи на поведение на служителите в държавната администрация – поради проявена липса на необходимия професионализъм.
Във връзка с образуваното дисциплинарно производство, до оспорващата е отправено Искане на писмени обяснения от И. Д. на АЗ /на л. 35 от делото/, което й е връчено на 24.09.2021 г. и същата е депозирала Писмени обяснения /на л. 37 от делото/, като е отговорила на поставените в искането въпроси. Посочила е следното: „…налагало се е, дори и да е в редки случаи, съм била принуждавана да не спазвам гореупоменатите мерки за защита на лични данни. Правела съм го от страх, че ако не си достигна плановите показатели, има риск да загубя работата си.“; „Ако съм създала неверни записи в НБД, съм го направила по принуда, поради високите и неизпълними планови показатели, които ми е поставяла директорът на ДБТ.“;
С Предложение рег. № 10-00-3813#1/07.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Човешки ресурси и връзки с обществеността“ до И. Д. на АЗ /на л. 38 – л. 39 от делото/ е предложено да продължат дисциплинарните производства по отношение на 8 служители, между които и оспорващата, като същите бъдат поканени писмено за изслушване пред дисциплинарно-наказващия орган.
Със Заповед № РД-11-00-1465/17.07.2019 г. на И. Д. на АЗ /на л. 181 от делото/, е назначен Дисциплинарен съвет с постоянен състав, както следва: Председател – М. А.; Заместник-председател – К. К.; Членове – С. В., Т. Е., Н. Ж. и Е. М. и резервни членове – Р. С. и М. П..
С последващи заповеди на И. Д. на АЗ /на л. 174 – л. 180 от делото/ са извършвани промени в състава на Дисциплинарния съвет, като със Заповед № РД-11-00-1673/26.08.2021 г. /на л. 174 от делото/, относима към процесния казус, е определен следния състав на Дисциплинарния съвет: Председател – К. К.; Заместник-председател – М. А.; Членове – С. В., Н. Ж., Е. М. и Е. И..
Със Заповед № РД-11-00-2033/07.10.2021 г. на Председателя на Дисциплинарния съвет /на л. 40 от делото/ е насрочено заседание на същия на 20.10.2021 г. в 11.00 часа във връзка с дисциплинарното производство срещу оспорващата и същата е поканена да се яви на посочената дата, за да бъде изслушана във връзка с подадените от нея писмени обяснения.
Видно от протокола от проведеното заседание /на л. 44 – л. 45 от делото/, оспорващата е заявила, че не се чувства виновна, тъй като е правила това, което са й разпореждали ръководителите в Бюрото по труда. Посочила е: „Знаех от самото начало, че е незаконно, но съм правила това, което са ми разпореждали ръководителите в ДБТ“.
С Решение № 25/20.10.2021 г. на Дисциплинарния съвет /на л. 47 – л. 49 от делото/ е предложено на Р. К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ - дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл.
На 20.10.2021 г. оспорващата е изслушана и от дисциплинарно-наказващия орган – Изпълнителният Д. на АЗ /протокол на л. 51 от делото/.
Със Заповед № РД-11-00-2188/26.10.2021 г. на И. Д. на АЗ /на л. 7 – л. 10 от делото/, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на Р. К. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Посочено е в заповедта, че оспорващата е извършила виновно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗДСл, както и неспазване на КПСДА - виновно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДСл, като в периода от месец август 2020 г. до месец август 2021 г., е извършила регистрация по чл. 18, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на З. /ЗНЗ/, на множество /три или повече/ безработни лица, която регистрация впоследствие – на същия ден, е прекратена на основание чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ, поради устройване на въпросните безработни на работа с посредничеството на Дирекция „Бюро по труда“ /ДБТ/ - Г. Д., с което К. е отчела реализирано трудово посредничество, което е фиктивно, поради това, че е извършено без знанието и съгласието на регистрираните безработни лица, които не са се явявали лично в ДБТ – Гоце Делчев да предоставят личните си данни за регистрация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ. В заповедта са посочени и съответните регистрации: рег. карта № 10025926 от 15.02.2021 г. – на М. М. Ш. /на л. 95 от делото/; рег. карта № 10025951 от 17.02.2021 г. – на Д. И.Ч. /на л. 105 от делото/; рег. карта № 10025443 от 07.12.2020 г. – на М. В. Х. /на л. 77 от делото/; рег. карта № 10025487 от 11.12.2020 г. – на Б. О. Ж. /на л. 86 от делото/ и рег. карта № 10027481 от 12.08.2021 г. – на Д. Х. В. /на л. 113 от делото/.
Със Заповед № 159/29.10.2021 г. на И. Д. на АЗ /на л. 14 от делото/, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и Заповед № РД-11-00-2188/26.10.2021 г., е прекратено служебното правоотношение на Р. К..
Оспорените заповеди са връчени на жалбоподателката на 29.10.2021 г., а жалбата срещу тях е подадена на 10.11.2021 г.
По делото са разпитани четирима свидетели, от чиито показания се установява следното:
Свидетелят Б. О.. Ж. е посочил, че живее в гр. Г. Д. и познава оспорващата от регистрирането му в трудовата борса. Това регистриране било на 20.12.2020 г. Регистрирал се при Р. К. и тя му намерила работа във фирма „...“. Ж. отишъл във фирмата и се срещнал с началника на фирмата за гр. Г. Д. – г-н П.. Казал му, че трябва да се отрегистрира и отишъл и се отрегистрирал в бюрото по труда. Подписал се на документите и при регистрацията, и при дерегистрацията. Сключил трудов договор с фирмата и работил там около 4 – 5 месеца.
От показанията на свидетеля Д. Х.В. се установява, че същият живее в с. Б. и познава Р. К. от Бюрото по труда в гр. Г. Д., където ходил да се регистрира като безработен в началото на месец август 2021 г. Подал документи, които и подписал. Оспорващата го насочила за работа към дърводелския цех в село Б.. Свидетелят се срещнал със собствениците на фирма „..“. След като се срещнал със собствениците, следобяд се върнал в Г. Д. в Бюрото по труда и ги уведомих, че си е намерил работа. Подписал съответните документи и пак бил обслужен от Р. К.. Започнал работа в тази фирма към 10-то число на месец август 2021 г. и работил около 3 месеца до месец октомври.
Свидетелят М. М. Ш. е посочил, че живее в с. Б., община Г. Д. и познава оспорващата от Бюрото по труда в гр. Г. Д.. Бил безработен и отишъл да търси работа там. Обслужила го Р. К.. Дала му няколко адреса, където да отиде да попита. Това било през месец януари – февруари 2021 г. Подал един документ и отишъл да говори с единия работодател, тъй като го познавал – г-н С.. Той му казал, че ще го вземе. Върнал се в Бюрото по труда, за да прекрати регистрацията си като безработен. Когато се върнал, подписал декларация. Започнал работа във „...“ или „..“ - шивашки цех в гр. Г. Д., през месец февруари, но не могъл да се договори със Синанов и работил там само 2-3 дена. Не сключили трудов договор, защото бил пробно, за да видят какво може.
От показанията на свидетелката М. Н. А. се установява, че същата е работила в Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Гоце Делчев от 01.04.2003 г. до 25.10.2021 г. Била освободена по нейна молба, по взаимно съгласие. През месец септември била извършена проверка в „Бюро по труда“ – гр. Гоце Делчев от А. по З., от проверяващи от А. – Т. Р. и В. К.. Проверяващите донесли един списък с имена на лица, които имали регистрация в Бюрото по труда и регистрациите на тези лица били прекратени, като започнали работа. Списъкът бил даден на А. и й възложили да направи проверка в една система „Реджикс“ за наличието на трудови договори на лицата по списъка. Не успяла да извърши проверката, докато били там проверяващите, защото списъкът бил от 238 лица. Когато приключила проверката, изпратила документите в А. по З. електронно. Впоследствие проверяващите събрали служителите и им казали, че са извършвали нарушения, като не им дали конкретни документи. На това събиране били всички от „Посреднически услуги“, като според свидетелката само Р. К. била в отпуск. Проверяващите казали, че служителите са извършвали фиктивни регистрации. Искали да дадат писмени обяснения и да обяснят защо са го правили и кой ги е карал да го правят. Казали на служителите да напишат истината, за да им помогнат на тях и те да помогнат на проверяващите. След извършване на проверката били получени писма, че са образувани дисциплинарни производства по отношение на всеки от служителите персонално. Трябвало да дадат писмени обяснения и да ги изпратят в срок от три работни дни в А. по З.. След известно време получили други писма, с които ги уведомявали, че трябва да отидат на дисциплинарна комисия и на среща с И. Д.. Всеки един влизал поотделно при И. Д.. Там на масата били поставени бели листове. Изпълнителният Д. казал на А., че следва ДАНС, прокуратура и че вариантите са или да бъде освободена дисциплинарно или да си подаде заявление за напускане. Тя още тогава подала заявление за напускане. Протоколите за срещата били предварително подготвени и бил поправян с химикал само часът. На тази среща с И. Д. били 7 човека. С изключение на Р. К. и друга колежка - М. Б., всички други си подали заявление за напускане. На заседанието на дисциплинарния съвет не им били предоставени никакви документи. Имало предходна проверка на 25.03.2021 г. и тогава не били констатирани никакви нарушения.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 и чл. 149 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – същата е подведомствена, родово и местно подсъдна на Административен съд – Благоевград, предвид разпоредбите на чл. 128, ал. 1, чл. 132 и чл. 133, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 124 от ЗДСл. Постъпила е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е подадена от служителя, чиито права са засегнати, което определя правния интерес от оспорването пред съда.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображения:
Оспорените заповеди са издадени от компетентен орган. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на А. по З. предвижда, че изпълнителният Д. на А. издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в А. и за реализиране на дисциплинарната им отговорност. В настоящият случай, оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, е издадена от И. Д. на АЗ в съответствие с компетентността му по чл. 92, ал. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на А..
Спазени са изискванията за писмена форма, мотивираност и реквизити, регламентирани в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Посочени са изискуемите индивидуализиращи данни за дисциплинарно наказващия орган и наказвания служител /чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл/. Ясно и точно са изложени фактите, елементи от състава на дисциплинарните нарушения, датата, мястото и обстоятелствата при извършването им, както и доказателствата, които ги потвърждават. Посочено е дисциплинарното наказание, което се налага и правното основание за това. Заповедта е датирана и подписана. Предвид изложеното, съдът счита, че оспореният акт /заповедта, с която е наложено уволнение/ е издаден в изискуемата от закона форма и доводите на оспорващата в обратна насока са изцяло неоснователни.
Спазени са и регламентираните в глава V, раздел ІІ от ЗДСл, административно-производствени правила. Съставът на дисциплинарния съвет е в съответствие с изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл – определени са общо шест редовни членове и двама резервни. Всички са държавни служители, като е спазено и изискването между тях да има най-малко един с юридическо образование. Дисциплинарното производство е проведено от надлежно назначени членове на съвета.
Дисциплинарния съвет е уведомил жалбоподателката за образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Изпълнил е задължението си по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл да изясни относимите факти и обстоятелства, като е събрал съответните доказателства и е изслушал обясненията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. В съответствие с правомощията си по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, е приел решение в което е обективирано становището му относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност и вида на съответното на извършените нарушения дисциплинарно наказание. В 7-дневния срок по чл. 96, ал. 4 от ЗДСл, дисциплинарният съвет е представил на дисциплинарно-наказващия орган взетото решение, ведно с дисциплинарната преписка.
Редът за налагане на дисциплинарни наказания е визиран в Раздел ІІ, глава Пета от ЗДСл. Съгласно чл. 93, ал. 1 от същия закон, дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5, дисциплинарно-наказващият орган взема становището на дисциплинарният съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната процедура за провеждане на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет е задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, каквото е наказанието на жалбоподателката. В това предварително производство се събират и изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост се изслушват обясненията на държавния служител и се обсъждат представени от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението, дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно-наказващия орган /чл. 96, ал. 4 от ЗДСл/. По настоящото дело са представени доказателства за провеждане на такова производство пред дисциплинарния съвет. Установено е, че оспорващата е изслушана от дисциплинарно-наказващия орган и е депозирала писмени обяснения до него, т.е. в случая, Изпълнителният Д. на А. по З., в качеството си на административно-наказващ орган, е изпълнил задължението си преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, съгласно императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. С оглед събраните доказателства, съдът намира, че са извършени задължителните за административния орган процедурни действия, които в своята съвкупност съставляват производството за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. че процедурата е изцяло спазена, като доводите на оспорващата в обратна насока са изцяло неоснователни.
Предвид така изложеното, съдът намира че при провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уредени в глава V, раздел ІІ от ЗДСл, поради което не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за незаконосъобразност на оспорения акт /заповедта, с която е наложено уволнение/.
Същият е издаден и при наличие на посочените в него основания, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказание се налага за виновно нарушение на служебните задължения. Съгласно нормата на чл. 89, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗДСл, държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания – в случая за неизпълнение на служебните задължения, а нарушенията на разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Следователно, както правилно е приел дисциплинарно-наказващият орган, налице са основанията по чл. 89, ал. 1 от ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание.
В конкретната хипотеза, издадените от оспорващата 5 бр. регистрационни карти на посочените по-горе пет лица, безспорно представлява неправомерно използване на лични данни и в същото време неизпълнение на служебните задължения от страна на Р. К., а именно: 1. Относно регистрацията на Мехмед Шериф – посоченото лице не е започнало работа на 15.02.2021 г.; 2. Относно регистрацията на Д. Ч. - посоченото лице не е започнало работа на 17.02.2021 г.; 3. Относно регистрацията на М. В. Х. – започнал е работа още на 03.12.2020 г., а картата за регистрация е от 07.12.2020 г.; 4. Относно регистрацията на Борислав Жерев – същият е започнал работа още на 08.12.2020 г., а картата за регистрация е от 11.12.2020 г. и 5. Относно регистрацията на Д. В. – започнал е работа на 10.08.2021 г, а картата за регистрация е от 12.08.2021 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че вменените на К. дисциплинарни нарушения са извършени от нея и извършените регистрации на „безработни“ лица са фиктивни, както и е налице фиктивното им устройване на работа, респ. налице е фиктивно трудово посредничество, като оспорващата по този начин не е спазила и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно – осъществявала е дейността си при неспазване на принципа за законност – изпълнение на служебните задължения в съответствие с Конституцията, правото на Европейския съюз, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, законите и подзаконовите нормативни актове на страната и вътрешните за администрацията актове, при зачитане и спазване на правата и на основните свободи на гражданите /чл. 2, т. 1 от КПСДА/.
Съдът счита още, че за определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства за установяване на всички обстоятелства по чл. 91, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗДСл. В съответствие с цитираната норма, те са обсъдени и взети предвид от ответния административен орган. Същият правилно е преценил, че дисциплинарното нарушение е извършено с множество действия, всяко от които допринася за изграждането на отрицателно мнение у гражданите за администрацията, в която изпълнява службата си служителят. Това завишава неговата тежест и сочи за наличие на склонност у лицето, което го е осъществило, да не се придържа към правилата, залегнали в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Тези изводи се подкрепят и от съдържанието на конкретните деяния, с които е реализиран състава на дисциплинарното нарушение. Те по естеството си са особено неуважителни и предизвикващи възмущение от възприелите ги, израз са на явно пренебрежение и демонстративно незачитане на авторитета на други държавни служби. Затова се несъвместими с качеството „държавен служител“ на лицето, което ги е осъществило.
Законосъобразно, като отегчаващи дисциплинарната отговорност обстоятелства, са отчетени обстоятелствата при извършване на нарушенията и цялостното служебно поведение на жалбоподателката. Осъществените от нея деяния са при ясно съзнаване на тяхното значение и свойствата им, както и на следващите се за държавната служба негативни последици.
При така установеното, дисциплинарно-наказващият орган правилно е преценил, че извършените от жалбоподателката нарушения са несъвместими с държавната служба, която е назначена да изпълнява и затова й е наложил най-тежкото предвидено в чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл дисциплинарно наказание – „уволнение“. То е единственото от предвидените в закона, посредством което могат да се постигнат целите на дисциплинарната отговорност за законосъобразно изпълнение на държавната служба, при зачитане правата и интересите на гражданите и държавата /чл. 4, ал. 1 от ЗДСл/.
С оглед наложеното дисциплинарно наказание, законосъобразно на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, ответникът е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на А. по З. следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание на чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които съдът определя в размер на 200.00 лева съобразно фактическата и правна сложност на спора и проведените по делото три заседания.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ю. К. с адрес: с. Д., община Г., област Благоевград, ул. „..., срещу: Заповед № РД-11-00-2188/26.10.2021 г. на И. Д. на А. по З., с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и Заповед № 159/29.10.2021 г. на И. Д. на А. по З., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и Заповед № РД-11-00-2188/26.10.2021 г., е прекратено служебното й правоотношение.

ОСЪЖДА Р. Ю. К. с адрес: с. Д., община Г., област Благоевград, ул. „Двадесет и осма“ № 1, да заплати на А. по З. - гр. С., Б. „Д.“ № 3, сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
М.К.