и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба на Д.К. Ш., с адрес : гр. Б., ул. “Д.“ № *, ...; тел.: *, срещу Мълчалив отказ на М. на В. Р. на Република България за отговор по нейна Молба от 09.04.2021г. за предоставяне на информация и документи, постъпила в М. на В. Р. на 19.04.2021г.

В депозирана по делото поправена жалба от Д.Ш., с оглед дадени указания от съда, е посочено, че със запитването си от 09.04.2021г., постъпило при ответника, на 16.04.2021г. /според оспорващата/, и на 19.04.2021г. /според ответника/, същата е поискала справка относно наличните в архивите на ведомството документи, касаещи свързани с нея действия и операции на военна организация за роботизация ТИСС, по-конкретно от лицето инж. Г.С. от с. О., в 4-месечен период след 10.ХІ.1989г.; и молба дали е била разработвана от К.Д.Я. през същия период от време. Оспорващата твърди, че и до настоящия момент не е получила отговор по тази молба. Редът, по който тя поискала въпросната информация и документи, бил този за извършване на административна услуга по смисъла на § 1 от ДР на Закона за администрацията /ЗА/ и срокът за извършване на тази услуга, бил 30 дни, съгласно чл. 5а, ал. 3 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 163, ал. 2 от АПК, е депозиран писмен отговор от Министерството на В. Р., чрез проц. представител – юрисконсулт С. П., с който се оспорва допустимостта и основателността на жалбата, като се развиват доводи, че не се е породило задължение за ответника да се произнесе по молбата на Ш., доколкото никоя правна норма не предвижда задължение за това, поради което и липсва формиран мълчалив отказ.

Съдът намира, че е налице прекратителното основание по чл. 159, т. 1 от АПК – актът не подлежи на оспорване.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде искания акт. Не всяко мълчание обаче на административния орган съставлява мълчалив отказ. Такъв ще е налице само когато органът, пред който е направено искането, има задължение по силата на закона да се произнесе по него. По принцип, всеки правен субект може да адресира заявление /искане, молба, жалба/ до който и да е административен орган, с каквото и да е искане, но както се посочи не съществува юридическо задължение за последния /адм. орган/ да се произнесе по всяко искане, с което е сезиран, освен ако конкретна правна норма на конкретен нормативен акт, не му вменява подобно задължение.

Твърдението на оспорващата в случая - че е поискала от М. на В. Р. въпросната информация и документи, което е административна услуга по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗА, не може да бъде споделено.

Съгласно § 1 от ДР на ЗА, по смисъла на този закон : 1. “Административно обслужване“ е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги; 2. “Административна услуга“ е : а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга; д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация; 3. /Нова- ДВ, бр.46/ 2007г.) “Вътрешна административна услуга“ е административна услуга, която един административен орган предоставя на друг при осъществяването на неговите правомощия; 4. /Предишна т. 3- ДВ, бр. 46/ 2007г./ “Обществени услуги“ са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги; 5. /Предишна т. 4- ДВ, бр. 46/ 2007г./ “Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. 4; 6. /Нова– ДВ, бр. 85/ 2017г./ “Административен контрол“ е дейност за проверка и оценка на действията на администрацията за съответствие с нормативните и вътрешноведомствените актове с цел ефективност, прозрачност в управлението и предотвратяване на корупцията; 7. /Нова– ДВ, бр. 85/ 2017г./ “Система за управление на качеството“ е съвкупност от целенасочени и координирани действия и процеси, чрез които се гарантира постигането на целите на администрацията, подобряването на ефективността и ефикасността на работата й, като се прилагат подходящи аналитични инструменти с оглед на спецификата на дейността й и потребностите на заинтересованите страни.

Поисканата от оспорващата Ш. информация от М. на В. Р. не попада в нито една от цитираните по- горе хипотези, тъй като не се отнася до издаване на ИАА, нито до извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо лице, нито пък се отнася до консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга, нито експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.

Не е налице основание за приложение в казуса и на разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, доколкото съобразно чл. 2 от същия, “обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“, т.е. няма как чрез поисканото, оспорващата да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице и основание за приложимост на разпоредбите на Закона за дипломатическата служба, с оглед предмета на същия закон- чл. 1, дефиницията за дипломатическа служба по чл. 2 и целта, функциите и принципите, формулирани в чл. 3 от посочения нормативен акт.

Ето защо, в случая, нито оспорващата, нито съда при служебната проверка на допустимостта на жалбата, констатира да е налице вменено с нормативен акт, задължение на който и да е орган от системата на М. на В. Р., да се произнесе с нарочен акт по сезиращата Молба от 09.04.2021г. за предоставяне на информация и документи, постъпила при ответника на 19.04.2021г. а след като това е така, не би могло да се формира и годен мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол. В този смисъл съдът намира, че липсва годен предмет на оспорване, поради което и жалбата на оспорващата, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати на посоченото от съда основание – чл. 159, т. 1 от АПК.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Министерството на В. Р., с оглед инкорпорираното искане в депозирания писмен отговор по жалбата, чрез проц. представител – юрисконсулт С. П., се следва присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния предвиден размер от 100. 00 лв.

Водим от горното, и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд - Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.К. Ш., с адрес : гр. Б., ул. “Д.“ № *, ... срещу Мълчалив отказ на М. на В. Р. на Република България за отговор по нейна Молба от 09.04.2021г. за предоставяне на информация и документи, постъпила в М. на В. Р. на 19.04.2021г.

ОСЪЖДА Д.К. Ш., с адрес : гр. Б., ул. “Д.“ №*, ... да заплати на М. на В. Р. на Република България, с адрес : гр. С., ул. “А.Ж.“ № *, сумата от 100. 00 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 959/ 2021г. по описа на Административен съд – Б..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7- дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчването на препис.

Административен съдия : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

КТ