и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.197, ал.2 от ДОПК е
образувано по жалба а В. П. Г. от с.Д., община С., срещу решение
181/29.05.2009г. на И. Д. на АДВ-С., с което е оставена без уважение жалбата му
срещу Постановление №4559/2007/000106/07.05.2009г. на публичния изпълнител при Регионална дирекция-С. на АДВ, ИРМ-Б.. по изп.д.№4559/2007г., за
налагане на обезпечителна мярка – запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, дължимо от Община С. за размера над 250 лв.
С жалбата си и в хода на производството оспорващият е поддържал искане за
обявяване на оспореното решение за нищожно със съображения, че противоречи на влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№648/2008г. на Административен съд– Благоевград, с което съдът е отменил предходно решение на И. Д. на АДВ, с което е потвърдено постановление на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки по същото изпълнително дело №4559/2007г., образувано по молба за събиране на вземане на РГърция №BG-EI-1/16.10.2007г. Конкретно, становището на органа за наличие на публично вземане на РГърция, подлежащо на принудително изпълнение по
реда на ДОПК, е противно на възприетото от съда в решението. Отделно, не е ясно кое е изпълнителното основание, което е пречка за организиране и осъществяване защитата на длъжника. Последният не е получил и покана за доброволно изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК, която е задължителна предпоставка за принудително изпълнение. Вместо да прекрати изпълнителното производство поради липсата на годен изпълнителен титул, публичният изпълнител и контролният орган са
продължили действията по изпълнение, като в нарушение на закона и противоречие със съдебното решение са издали последващите и оспорени актове за налагане на обезпечителни мерки. Не са уведомели длъжника за издадените запорно съобщение и
нареждане за изпълнение, съобразно изискванията на закона.
Ответникът е оспорил жалбата по основателност.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, от чиито анализ и
оценка съдът прие следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба за взаимна помощ №19638/EL-90/ на Република Гърция по Директива №76/308/ЕИО, с приложен Акт /НП/на Митница С. №519/2003г./24.01.20006г. и официален превод с допусната грешка в датата на акта, съгласно писмо от 17.11.2008г. на РГърция, Министерство на
икономиката и Финансите, Бюро за взаимопомощ за събиране на В. /на л.90/. С
Писмо №ВG-EL-1/17.10.2007г. Република България, Министерство на финансите, А.
за Д. В., е потвърдила пред РГърция получаването на молбата и, че е
регистрирана в АДВ с вх.№BG-EL-1/16.10.2007г. В хода на производството и след
изпратена покана за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК №4559-
000001/12.11.2007г., връчена на жалбоподателя на 14.11.2007г., публичният
изпълнител е наложил обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя с
Постановление №4559/2007/000050/27.03.2008г., потвърдено с Решение №141/21.
04.2008г. на И. Д. на АДВ, което е отменено със съдебно решение по адм.д.
№648/2008г. на Административен съд - Благоевград. С Постановление
№4559/2007/000050/27.03.2009г. наложените с отмененото Постановление
№4559/2007/000050/27.03.2008г. обезпечения са отменени.
С потвърденото с оспореното решение Постановление №4559/2007/000106/07.
05.2009г. публичният изпълнител при АДВ, ИРМ-Б.. е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателя, дължимо от Община С., в размера над 250 лв., като е изпратено запорно съобщение и нареждане по чл.230, ал.4 от ДОПК за внасяне на дължимите суми по запора от работодателя. Постановлението е
издадено по реда и основанията на чл.200 вр. чл.195, ал.1-3 от ДОПК и за
обзпечаване събирането на непогасени в срока за доброволно изпълнение публични В. по такси по акта на Митница С.. За да потвърди постановлението,
Изпълнителният Д. на АДВ е приел, че при подадената молба за събиране на
вземане по чл.269б, т.3 от ДОПК, в правомощията на публичния изпълнител е да
предприеме всички допустими способи за събиране на това вземане, съгласно чл.
269а, ал.3 от ДОПК, в т.ч. и да обезпечи вземането чрез мерките по гл.ХХІV
«Обезпечения», дял ІV на ДОПК.
При тези данни за фактите от предмета на доказване, подадената жалба е
допустима за разглеждане и неоснователна по същество. Постъпила е в срока за
оспорване на решението на контролния орган по чл.197, ал.2 от ДОПК, изчислен от съобщението на 08.06.2009г., и от длъжника по изпълнителното дело с нормативно
признато право на оспорване.
Изпълнителното производство е образувано по реда на Глава ХХVІІ”а” от ДОПК
“Процедура за взаимна помощ с държавите-членки на европейския съюз, при
събиране на публични В.”, въз основа на молба за събиране на вземане от РГърция
изх.№19638/ЕL-90 /вх.№BG-EL-1/17.10.2007г./ по чл.269з от ДОПК, както я е
квалифицирал и органа при образуване на изпълнителното дело с изпратеното
съобщение за доброволно изпълнение. Самата молба за взаимна помощ – молба за събиране на вземане, е придружена с документите по чл.7, пар.1 от Директива
№76/308/ЕИО – официално копие на акт №519/24.01.2006г. на Митница С. –
изпълнително основание, и със съдържанието по пар.3 – име и адрес на
заинтересованото лице /длъжника/, характера на вземането, размера на
главницата, дължимите лихви и разходи, удостоверяващо същевременно и, че не са налице условията по пар.2, а именно, че вземането и актът, позволяващ
изпълнение, не са оспорени в РГърция и не е приложена процедура за изплащане в
РГърция, въведени като отрицателни условия за принудително изпълнение и с
разпоредбата на ал.3 на чл.269з от ДОПК. Приложените от РГърция документи
удостоверяват подлежащо на изпълнение публично вземане по см. на чл.2 от
Директива 76/308/ЕИО, респ. чл.269а, ал.1 от ДОПК, за което е приложим редът за
обезпечаване и събиране по ДОПК, съгласно чл.269а, ал.3.
Съгласно чл.195, ал.1 вр. чл.269а, ал.3 от ДОПК, на обезпечение подлежат
установените и изискуеми публични В., т.е. това производство се предприема при
окончателно разрешаване на въпроса за публичното вземане към момента на
предприемане на действията по принудителното му събиране, с целите, визирани в ал.2 на чл.195 от ДОПК - обезпечението се извършва, когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на установеното публично задължение. Ето защо и при положение, че молбата на РГърция за събиране на вземане се отнася до
принудително изпълнение на вземане по чл. 269а, ал.1, за което има издадено в
РГърция изпълнително основание, което се смята за изпълнително основание и по смисъла на ДОПК – чл.269з, ал.2, и след като запитващият орган е удостоверил
официално изпълнението на условията по чл.7, пар.4 от Директива 76/308/ЕИО,
респ. чл.269з, ал.3, изр.1 от ДОПК, в производство по чл.195-197 от ДОПК не
могат да се разглеждат доводи срещу основанието на публичното задължение, до което фактически се свеждат възраженията на жалбоподателя, оспорвайки
установеното задължение по издадения Акт №519/24.01.2006г. на Митница С..
чрез позоваване на допуснатата грешка при изписване на датата в официалния
превод, за която е изяснено от гръцката страна, че е техническа. Материалите по
изпълнителното дело не оставят никакво съмнение относно изпълнителното
основание и установеното с него подлежащото на изпълнение по реда на ДОПК
публично вземане, обезпечено с мярката по чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК при наличие
на обезпечителна нужда поради размера му.
Постановление №4559/2007/000106/07.05.2009г., с което е наложен запорът върху
трудовото възнаграждение, и потвърждаващото го решение №181/29.05.2009г. на И.
Д. на АДВ, не противоречат на влязлото в сила съдебно решение по адм.д.
№648/2008г. на Административен съд – Благоевград, за да бъдат обявени за
нищожни на основание чл.177, ал.2 от АПК. Съдебното решение се отнася за друг
акт на публичния изпълнител, а не за оспорения в настоящия процес и
следователно обективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№648/2008г. не разпростират действието си към предмета на настоящия спор, а в същото време мотивите на съдебния акт не се ползват със
сила на присъдено нещо.
При налагане на мярката за обезпечаване на вземането по акт №519/24.01.2006г.
на Митница С., публичният изпълнител е спазил формата и производството, като
издаденото постановление е със съдържанието по чл.196, ал.1 от ДОПК и за целите по чл.195, ал.2 от ДОПК. Издадено е след покана за доброволно изпълнение№4559-000001/12.11.2007г. по чл.221, ал.1 от ДОПК, получена на 14.11.2007г., и след
изтичане на 7-дневния срок за доброволно плащане, в който вземането не е
погасено. Възражението за неизпълнение на условията по чл.182, ал.1 от ДОПК
като основание за отмяна на постановлението и потвърждаващото го решение, е
неоснователно. Задължението по чл. 182, ал.1 от ДОПК е на органа, установил
вземането, който преди да бъдат предприети действия за принудителното му
събиране, следва да покани длъжника в 7-дневен срок да плати задължението.
Поканата по чл.182, ал.1 от ДОПК не е действие по принудително изпълнение и от
неспазването на изискването не могат да се черпят доводи за незаконосъобразност на действията на публичния изпълнител в образуваното изпълнително производство
по см. на чл.146, т.3 от АПК. Отделно, изпълнението по гл.ХХVІІа от ДОПК
предпоставя невъзможността за удовлетворяване на вземането чрез способите за изпълнение на територията на държавата на запитващия орган – чл.269з, ал.3
ДОПК.
Възраженията, че последващите налагането на запора запорно съобщение и
нареждане не са съобщени на длъжника по изпълнението са неотносими към спора за
законосъобразност на постановлението.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата и чл.172, ал.2, пр.
последно от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на В. П. Г., с адрес с.Д., община С.,
срещу Решение №181/29.05.2009г. на И. Д. на Агенцията за Д. В., с което е
оставена без уважение жалбата му срещу Постановление №4559/2007/000106/07.
05.2009г. на публичния изпълнител при Регионална дирекция-С. на АДВ, ИРМ-
Б. по изп.д.№4559/2007г.
Решението е окончателно.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
М.К.