Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А. И. А. от с. Б. срещу Решение № 1040-01-131/06.04.2022 г. на Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на Н.) – Б., с което е потвърдено Разпореждане № 012-00-1284-5/22.02.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б..
Жалбата е мотивирана с доводи за противоречие на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане със закона – чл. 54б, ал. 4 КСО. Доводите са доразвити в писмено становище.
Жалбата с искане за отмяна на оспорените актове е поддържана и в съдебно заседание Ч. пълномощник.
Ответникът, Ч. пълномощник, е оспорил жалбата.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
При анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено:
На 01.12.2021 г. жалбоподателката е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО (вх. № 1541 на л. 38), придружено със заявление за удостоверяване на осигурителен период (02.11.2021 г. - 30.11.2021 г.) от друга държава членка на ЕС – Франция (л. 40). С разпореждане от 13.12.2021 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на Н. е спрял производството по отпускане на обезщетението с оглед необходимостта от събиране на доказателства за осигурителния стаж и осигурителен доход на жалбоподателката във Франция (л. 33). За потвърждаване на данните в представения от жалбоподателя документ U1 Ч. системата за „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ е изискано потвърждение на осигурителния период и доход. Получен е отговор U017 – Осигурително досие – трансграничен работник, с вписване в графата „Основание за прекратяване на заетостта“ – „Дата на изтичане на договора“ (л. 29).
С Разпореждане № 012-00-1284-2/05.01.2022 г. производството по чл. 54а КСО е възобновено, като с Разпореждане № 012-00-1284-3/10.01.2022 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица поради отсъствие на една от предпоставките по чл. 54а, ал. 1 КСО – осигуряване във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца (л. 27). Разпореждане № 012-00-1284-3/10.01.2022 г. е отменено с Разпореждане № 012-00-1284-4/21.02.2022 г. (л. 13), с оглед представени нови документи от жалбоподателката – U1 от 17.01.2022 г. (л. 22 и сл.).
След справка в информационната система на Н., при която е установено, че жалбоподателката е получавала обезщетение за безработица в периода от 14.02.2019 г. до 07.12.2019 г., на основание чл. 54б, ал. 4 КСО с Разпореждане № 012-00-1284-5/22.02.2022 г. обезщетението за безработица по заявлението на жалбоподателката от 01.12.2021 г. е отпуснато в минимален размер от 12 лв. дневно и за срок от 4 месеца, считано от 01.12.2021 г. (л. 18). Обезщетението за безработица в периода от 14.02.2019 г. до 07.12.2019 г. е отпуснато с Разпореждане № 012-00-188-3/15.05.2019 г. (л. 15).
Разпореждане № 012-00-1284-5/22.02.2022 г. е обжалвано пред Д. на ТП на Н. – Б. с възражение от 24.03.2022 г. (л. 14), което е отхвърлено с Решение № 1040-01-131/06.04.2022 г. (л. 10). Решението е съобщено на жалбоподателката на 15.04.2022 г. (известие на л. 12).
При установените факти съдът прие следното при преценката по чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 АПК (на 19.04.2022 г., товарителница на л. 9) и от заинтересован от оспорване на решението за потвърждаване на разпореждането по чл. 54б, ал. 4 КСО. Отсъстват други процесуални пречки по чл. 159 АПК за нейното разглеждане по същество.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните по закон органи – чл. 54ж КСО и чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната писмена форма и съдържание, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.
Основният спор относно приложението на чл. 54б, ал. 4 КСО, определящ и размера на обезщетението за безработица по подаденото от жалбоподателката на 01.12.2021 г. заявление, е разрешен правилно с обжалваното решение по чл. 117 КСО.
Страните не спорят по наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, признато с разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б. от 22.02.2022 г. Спорът е по определения с него дневен размер на обезщетението, в която връзка органът е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК.
С оглед безспорните данни, че жалбоподателката е упражнило право на обезщетение за безработица, като с Разпореждане № 012-00-188-3/15.05.2019 г. то е отпуснато за периода от 14.02.2019 г. до 07.12.2019 г., разпореждането от 22.02.2022 г. е издадено в съответствие със закона – чл. 54б, ал. 4 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а КСО преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. В случая предходното упражняване на правото на обезщетение за безработица е през 2019 г., като, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (Наредбата), 3-годишният период по чл. 54б, ал. 4 КСО се определя от датата на отпускане на предходното парично обезщетение за безработица – в случая от 14.02.2019 г. До изтичането на този срок е възникнало и правото на парично обезщетение по чл. 54а КСО във връзка с последната заетост на жалбоподателката във Франция – до 30.11.2021 г. В тази връзка и двете предпоставки по чл. 54б, ал. 4 КСО са изпълнени – жалбоподателката е упражнила право на парично обезщетение за безработица за минал период – от 14.02.2019 г. (чл. 10, ал. 2 от Наредбата), и към датата на повторното придобиване на право на парично обезщетение по чл. 54а, ал. 1 КСО – 30.11.2021 г., тригодишният срок по чл. 54б, ал. 4 КСО не е изтекъл. Заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 01.12.2021 г., като последната заетост на жалбоподателката е до 30.11.2021 г., докато тригодишният срок по чл. 54б, ал. 4 КСО, считан от 14.02.2019 г., изтича на 14.02.2022 г. (чл. 60 , ал. 1 ГПК). Следователно към датата на възникване на правото по чл. 54а, ал. 1 КСО тригодишният срок не е изтекъл, за да се приложи разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 КСО относно размера на паричното обезщетение за безработица. При условията на чл. 54б, ал. 4 КСО размерът на обезщетението е минималният дневен размер по чл. 11, т. 1, б. „а“ от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. за периода от 4 месеца до 31.03.2022 г. – 12 лв., в какъвто е определен с оспореното разпореждане от 22.02.2022 г., за чиято отмяна отсъстват основания по чл. 146, т. 4 АПК.
С оглед неоснователността на жалбата, поради отсъствието на основания по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяна на оспорените решение и потвърденото с него разпореждане, и с оглед правилото на чл. 143, ал. 3 АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. – чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 118 и чл. 119 КСО, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. А., с адрес с. Б., община Г. Д., срещу Решение № 1040-01-131/06.04.2022 г. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него Разпореждане № 012-00-1284-5/22.02.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б..
ОСЪЖДА А. И. А., с адрес с. Б., община Г. Д., да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б. сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
С.В.