и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1
ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на И. К. М. от с. Ц., община Б. против
Решение №5539/22.07.2010г., постановено по нахд №618/2010г по описа на Районен
съд-Б.. С обжалваното решение е потвърдено НП №21-0000236/28.04.2010г. на и.д.
Началник О. О. „. Д. Д. - Б., в частта с която на И. К. М. на основание чл.
95, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500
лв. за нарушение на чл. 15 § 1 от Регламент 3821/85г. на Съвета от 20.12.1985г.
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен превоз, вр.с чл. 78, ал.1,т.2 от ЗАвП. В останалата част, с която
на основание чл. 93, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 15 § 7, б.”б” от Регламент 3821/85г. на
Съвета от 20.12.1985г. вр.с чл. 78, ал.1,т.2 от ЗАвП НП е отменено, като
незаконосъобразно. Тази част от решението не е предмет на касационното
производство.
В касационната жалба общо се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът е допуснал нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила без да се конкретизират сочените нарушения. Иска се отмяна на решението на РС-Б. и отмяна на наказателното постановление в обжалваната част.
Ответникът по касационната жалба - О. О. „. Д. Д. – Б. не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Представителят на О. П. - Б. дава мотивирано заключение за неоснователост на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал.2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил т.1 от НП №21-
0000236/28.04.2010г. на и.д. Началник О. О. „. Д. Д. - Б., с която на И. К. М.
на основание чл. 95, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 15 § 1 от Регламент 3821/85г. на Съвета
от 20.12.1985г. относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен превоз, вр.с чл. 78, ал.1,т.2 от ЗАвП. За да
постанови решението си съдът е приел, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства е установено по
безспорен начин извършеното на 16.04.2010г. нарушение на Регламент 3821/85г. на Съвета. При проверката е установено, че жалбоподателя извършва превоз за
собствена сметка без да притежава карта за монтирания дигитален тахограф.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд въз
основа на събраните по надлежният ред доказателства. Въз основа на тях
правилно първоинстанционния съд е приел, че лицето е извършило вмененото му
нарушение по т.1 от НП. Не е спорно по делото, че към момента на проверката в
автобуса е монтиран дигитален апарат, но М. не е притежавал карта на водач и
поради това в деня на проверката на 16.04.2010г. преди управлението не е
неправил разпечатка, в която да впише името си и номера на СУМПС. Извършеното нарушение е доказано и правилно квалифицирано като нарушение на разпоредбата на
чл. 78, ал. 1, т.2 от ЗАвтП, съгласно която при извършване на
превози на пътници с автобуси, осъществяващи превози за собствена сметка,
превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент ЕИО № 3821/85 г. на
Съвета относно контролните уреди за регистрация на данните за движението при
автомобилен транспорт.
При цялостната проверка на АУАН и на издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в
съответствие с изискванията на чл.42 и чл.43 от ЗАНН. Същото важи и за
издаденото НП. Последното съответствува на чл.53 ал.1 и чл.57 от ЗАНН.
Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Наложеното наказание съответства на разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗАвтП.
Ето защо съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна,
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, което е квалифицирано правилно.
По изложените съображения,касационната жалба се явява неоснователна. Не са
налице касационни основания визирани в чл.348, ал.1 от НПК вр. с чл.63 от ЗАНН
за отмяна на обжалваното решение. Решението на районният съд се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от
ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5539/22.07.2010г., постановено по нахд №618/2010г по
описа на Районен съд-Б., в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление №21-0000236/28.04.2010г. на и.д. Началник О. О. „. Д. Д. - Б., в
частта с която на И. К. М. на основание чл. 95, ал.1 от ЗАвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 15 §
1 от Регламент 3821/85г. на Съвета от 20.12.1985г. относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен превоз, вр.с чл. 78, ал.
1,т.2 от ЗАвП.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
О.М.