и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.75, т. 5 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД) .
Образувано е по жалбата от И. Г. Т. от Б. против Заповед № 3319/27.10.2009 г.
на Д. на ОД на М. – Б., с която й е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБДС – забрана за напускане на Република
България до изплащане на установените към държавата парични задължения.
В жалбата по подробно изложени съображения се твърди незаконосъобразност на
оспорения акт, като постановен в нарушение на закона и
административнопроизводствените правила. Жалбоподателката счита, че с
постановената ПАМ е нарушена Директива 2004/38/ЕО и по-специално разпоредбата
на чл. 27, ал. 1 от нея въвеждаща забрана за страните – членки на Европейския
съюз за ограничаване правото на свободно движение на територията на държавите –
членки на съюза на други основания, освен единствено по съображения свързани с
обществения ред, обществената сигурност, общественото здраве, като позоваването
на такива съображения за икономически цели е забранено. Счита още, че
неизпълнение на облигационното й задължение към физическо лице не попада в
категорията на съображения за обществен ред. Не на последно място твърди, че с
оглед здравословното й състояние – бъбречна недостатъчност и необходимост от
трансплантация на орган с наложената ПАМ е лишена от надежда за живот. Моли
оспорения акт да бъде отменен.
Ответникът – Директорът на ОД на М. – Б., чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като счита, че същата е недопустима, подадена след изтичане на
14 дневния преклузивен срок за обжалване. Алтернативно поддържа искане за
нейното отхвърляне като неоснователна.
Представителят на О. П. – Б., конституирана като страна в настоящото
производство на основание чл.16, ал. 1, т. 3 от АПК, изразява мотивирано
становище за основателност на жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства.
Въз основа на събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало с
писмо с изх. № 6259/2005/000119/28.08.2009 г. на публичен изпълнител при АДВ,
РД – гр. София, който на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. “а” и “б” е сезирал
Д. на ОД на М. – Б. за налагане на ПАМ по реда на чл. 75, ал. 5 от ЗБЛД на
лицето И. Г. Т., срещу която е образувано изпълнително производство. В искането
е посочено, че лицето, по отношение на което се иска налагане на принудителна
административна мярка има непогасени публични задължения, в размер по-голям от
посочения в чл. 221, ал. 6 от ДОПК такъв, възникнали по силата на годни за
изпълнение актове, издадени от компетентни държавни органи. Въз основа на
установеното вземане от държавата по изпълнителния лист, издаден по влязлото в
сила решение по НАХД № 592/2003 г. по описа на РС – Б. са наложени
обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника с налагане на запор върху
МПС, парични влогове в режим на СИО и банкови сметки в депозити, вложени вещи в
трезор, суми, предоставени на доверително управление от Банка ДСК, Юробанк и
ЕФ ДЖИ България , видно от изисканата по реда на чл. 171 от АПК справка, приета
като писмено доказателство.
Въз основа на тези данни директорът на ОД - М. – Б. е издал Заповед №
3319/27.10.2009 г. за налагане на ПАМ на И. Т. по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБДС
за забрана на напускане на Република България до изплащане на установените
парични задължения към държавата. Съобщение изх. № 63263/30.10.2009 г. за
издадения акт с указание, че може да получи екземпляр от него срещу документ за
самоличност и след подадена молба е изпратено до жалбоподателката, неполучено
от нея, видно от представената по делото обратна разписка. Поради
неполучаването му съобщението е закачено на таблото за съобщения при органа и
свалено от него на 17.12.2009 г., която дата е посочена в протокола. Жалбата
против заповедта за налагане на ПАМ е подадена на 22.07.2010 г. в АС – Б..
Видно от представените по делото медицински документи оспорващата е призната
за лице със 100 % намалена трудоспособност без чужда помощ поради хронична
бъбречна недостатъчност, на хемодиализа 3 пъти седмично и която е провела
лечение в Испания. На същата е извършена трансплантация на бъбрек от трупен
донор в болница в Испания. Въпреки нарочно даденото указание по реда на чл.
171, ал. 4 от АПК жалбоподателката не представи доказателства, че е изпълнявала
установеното публично задължение към момента на издаване на заповедта –
27.10.2009 г., като такова изпълнение не е налице и към момента на устните
прения. Не се представиха доказателства и за обстоятелството, че проведеното
лечение, в т.ч. и извършената трансплантация не е могла да бъде извършена с
страната.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168,
във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
При липса на данни за надлежно връчване на заповедта, съдът намира, че жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на
оспорения административен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира за неоснователен довода на пълномощника на ответника, че същата е
просрочена. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от АПК административният акт се
съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица.
Същият подлежи на връчване срещу подпис, за да може адресатът да се запознае
със съдържанието му, в т.ч. и мотивите за неговото издаване, с цел да
организира адекватна защита. Връчването на съобщението за издадения акт, а при
невъзможност за връчване, поставянето му на таблото за съобщения не поставя в
течение срока за неговото обжалване, който започва да тече от момента на
връчване на самата заповед, а не от получаване на съобщението за нейното
издаване. Предвид невръчване на самата заповед, нито съобщаването й по реда чл.
61, ал. 3 от АПК съдът намира, че като подадена на 22.07.2010 г., същата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата на И. Т. е неоснователна поради следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при условията
на делегирана компетентност, видно от приложените заповеди № Iз- 1903 от
21.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Същият е издаден при спазване
на материалния закон, в съответствие на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от
АПК и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, като е съобразен и с целта, която преследва законът.
Съгласно разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС не се разрешава напускане на
страната, а паспортите и заместващите ги документи не се издават или издадените
се отнемат на лица, за които е поискана забрана по реда на 182, ал. 2, т. 2,
буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК). Право да поиска тази мярка е предоставено на
публичния изпълнител при наличие на изпълнително производство за събиране на
публични държавни вземания и когато същите са в размер над 5000,00 лв., за
които длъжникът не е представил надлежно обезпечение. С императивната
разпоредба на чл. 75, т. 5 от ЗБДС, административният орган е задължен, при
наличие на предпоставките посочени в закона, да наложи съответната
административна мярка, когато има заявено надлежно искане за това, без да
разглежда въпроса за наличие на задължение. В този случай административният
орган действа при условията на обвързана компетентност и за него съществува
единствената законова възможност да издаде исканата ПАМ, ако са налице
материалноправните предпоставки, посочени в правната норма.
В настоящия случай издаване на ПАМ е поискано от публичния изпълнител за
публични задължения на Т. в големи размери по установени с изпълнителен лист
такива, издаден въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Задължението е не към физическо лице, а към Митница Б.. Искането е подкрепено с
доказателства пред административния орган, които не се опровергаха и в хода на
производството, при нарочно изисканата от съда административна преписка и
допълнително събрани такива от публичния изпълнител. Предвид липсата на
доказателства, въпреки изрично даденото от съда указание, за изпълнение на
задължението и доколкото такива данни се съдържат в изявлението на
пълномощника, че оспорващата не е погасила задължението си, правилно
Директорът на ОД на М. е издал оспорения акт. Административният орган е
установил, че фактите, с които правната норма свързва определени правни
последици са осъществени. Изложените като мотиви за издаването на заповедта
фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за
налагане на ограничението за напускане на страната. Мотивирал е заповедта с
обстоятелства, които му дават основание за издаването й, с което е изпълнил
задължението си по чл. 78 от ЗБДС.
Съдът намира за неоснователно доводите в жалбата, поддържани и в писменото
становище на пълномощника на оспорващата за материална незаконосъобразност на
акта поради неспазване на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на
техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на
държавите-членки.
Действително съгласно чл. 27, ал. 1 от цитираната директива държавите -членки
могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и
на членове на техните семейства, независимо от националността им, от
съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или
общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за
икономически цели. Алинея втора на цитираната разпоредба предписва, че мерките
предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената
сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се
основават изключително на личното поведение на въпросното лице, като личното
поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и
достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на
обществото и не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и
които се опират на съображения за обща превенция.
С налагане на ПАМ при наличие на предпоставките по чл. 75, т. 5 ЗБЛД
българският законодател е установил ПАМ, която се налага от съображения,
свързани с обществения ред. Безспорно е, че плащането на изискуемите публични
задължения е задължение, което не търпи отклонение, тъй като е установено в
интерес на фиска с оглед функционирането на държавата, има пряко отражение
върху бюджетната политика и оттам директно засяга интересите на обществото и
извършването на дейностите от публичен интерес и порядък. Тази преценка е от
обективно естество, като законодателят е приел, че по отношение на всяко от
лицата, на което чл. 221, ал. 6, т. 1 ДОПК позволява налагането на ПАМ по
искане на публичния изпълнител е изпълнено изискването на чл. 27 от
директивата, поради което във всеки случай наложената мярка е пропорционална от
гледна точка на защита на обществения интерес. Следователно ограничаването на
правото на излизане на българските граждани в качеството им на граждани на
Европейския съюз в разглежданата хипотеза от националния закон е мярка,
установена в публичен интерес и отговаря на критерия за обществен ред по
смисъла на директивата, като съответства на изискванията на правото на
Европейския съюз.
Неоснователен е довода в жалбата за незаконосъобразност на акта, с оглед
здравословното състояние на оспорващата. От една страна жалбоподателката не
представи категорични доказателства относно настъпването на необратими
неблагоприятни последици от изпълнението на обжалваната заповед, тъй като
представените медицински документи не съдържат информация доказваща
необходимостта от неотложно лечение, което не би могло да се проведе на
територията на страната. А от друга страна обстоятелствата, свързани със
здравословното състояние на оспорващата и необходимостта от лечение в чужбина
нямат правно значение, доколкото не са включени в състава на приложимата
законова норма. Още повече, че въпреки издадената заповед за напускане на
страната, към момента на устните прения, И. Т. е извършила трансплантация на
бъбрек в чужбина. Съдебният контрол върху заповедта се свежда до проверка не за
нейната правилност, въпреки човешкото съчувствие за тежкото й здравословно
състояние, а за точното приложение на закона. След като при налагане на ПАМ
нормативните изисквания са били съобразени, обжалваният административен акт се
явява законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК основателна е
претенцията на пълномощника на ответника – юрисконсулт за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ОД на М. направените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно чл. 8 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във
вр. с ТР № 3/13.05.2010 на ОС на ВАС.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1, предл. последно и чл. 143, ал.
3 от АПК, Административен съд –Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. Т. от Б. против Заповед № 3319/27.10.2009 г. на Д.
на ОД на М. – Б.
ОСЪЖДА И. Г. Т. от Б., с ЕГН * да заплати по
сметка на ОД на М. – Б. направените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от
получаване на съобщението до страните пред Върховен Административен съд на
Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.