и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. З. З., с ЕГН *, с адрес : гр. П., ул. „...“, бл. ..., вх. ..., . ..., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17- 0339- 000185/ 21.05.2017г. на Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ С.

В жалбата се сочи, че издадената заповед страда от съществени пороци – издадена е от некомпетентен административен орган, не съдържа мотиви, постановена е в нарушение на материалния закон, П. допуснати в хода на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че както издателят на заповедта – Началник РУП – С., така и съставителя на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ не притежават компетентност да издават посочените актове, тъй като не са овластени с подобни функции. Твърди се, че издателят на акта не е отчел обстоятелството, че на 10.05.2017г., т. е. преди извършването на процесната проверка на 21.05.2017г., оспорващият е придобил правоспособност за категория “А“, поради което и било обективно невъзможно, да е бил неправоспособен, към датата на издаване на АУАН и ПАМ – 21.05.2017г. Твърди се още, че З. не е бил уведомен за започналото срещу него производство и по този начин били нарушени правата му. Оспорената заповед била издадена и в несъответствие с целите, преследвани от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, поради което и единствената и цел било упражняване на репресия спрямо оспорващия. Иска се заповедта за наложената принудителна административна мярка да бъде отменена.

Оспорващият, редовно призован, се явява в съдебно заседание и заявява, че поддържа изложените доводи в жалбата за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ С., редовно призован, не се явява, не се представлява, и не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения 14- дневен срок, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК. Процесната заповед е връчена на З., на 11.08.2017г., видно от отбелязването върху същата, а жалбата срещу нея е подадена в съда, на 16.08.2017г.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения :

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, след съставяне на АУАН серия Д бланков № 196603 от 21.05.2017г. /л. 48 от делото/. Същият е бил съставен от младши автоконтрольор М. Г. К. срещу оспорващия за това, че на 21.05.2017г. около 15. 55 ч. в гр. С., по ул. “...“, посока на движение към ПП1, Е79, управлява собствения си мотоциклет марка/ модел “Ямаха ХЖ 6“, с рег. № ..., без да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Въз основа на този АУАН, Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ С., издал атакуваната заповед – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17- 0339- 000185/ 21.05.2017г. /л. 11 от делото/, с която наложил принудителна административна мярка /ПАМ/ “Прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ..., за срок от 6 месеца“. В титулната част на заповедта е посочено, че същата се издава “по чл. 171, т. 2А от ЗДвП“, а в разпоредителната й част, е цитиран “чл. 171, т. 2А“ без да се сочи нормативния акт, към който принадлежи цитираната разпоредба.

Въз основа на установеното, съдът достига до следните правни изводи :

Принудителните административни мерки /ПАМ/ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно У. от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност П. издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Компетентният орган не може да ги налага произволно, т.е. те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материално-правни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.

Оспореният акт е издаден от Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ С.. Съгласно Заповед № 244з- 1103/ 10.05.2017г. на Директора на ОД на М. – Б. /л. 56 и 57 от делото/, на Началниците на РУ на М., са делегирани правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ, на основание чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. “а“ и т. 6 от ЗДвП /т.1.6 от заповедта/, като в т. 2 от заповедта е посочено, че в извънработно време, в празничните и почивни дни, заповедите на горепосочените основания, следва да се издават от назначените за оперативни дежурни в ОД на М. – Б. и РУ на М. П. ОД на М. – Б., на длъжност, не по- ниска от изпълнителска, както и полицейските инспектори, изпълняващи служебните си задължения по график. В конкретния случай заповедта е издадена на 21.05.2017г. – неделя /почивен ден/, т.е. Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ С., не е бил компетентен за издаването й, поради което същата е нищожна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, прекратяване се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за У. и/ или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или наркотични вещества или техни аналози, както и П. отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

В случая несъмнено е установено, че З. е бил спрян от контролните органи на М., РУ – С., П. управлението на описания по- горе мотоциклет, на посочената дата – 21.05.2017г. Вмененото му нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, е установено на същата дата – 21.05.2017г. в 15. 55 ч., когато е издаден и АУАН, а заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на същата дата – в почивен ден /неделя/.

Действително Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ С. е надлежно упълномощен с цитираната по- горе заповед на Директора на ОД на М. – Б. /в случаите по т. 1 – в работни дни и в работно време/, но в същата изрично е посочено /т. 2 от заповедта/, че в извънработно време, в празничните и почивни дни, заповедите по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. “а” и т. 6 от ЗДвП, /с каквото правно основание – чл. 171, т. 2а от ЗДвП е и процесната/, следва да се издават от назначените за оперативни дежурни в ОД на М. – Б. и РУ на М. П. ОД на М. – Б., на длъжност, не по- ниска от изпълнителска, както и полицейските инспектори, изпълняващи служебните си задължения по график.

Предвид изложеното, оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна като издадена П. липса на компетентност, без да бъдат изобщо обсъждани останалите наведени твърдения от оспорващия, доколкото констатираното от съда, дискредитира напълно оспорената заповед и води до единствения възможен извод за обявяване на констатираната нищожност.

Воден от изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17- 0339- 000185/ 21.05.2017г. на Началник РУП към ОД на М. - Б., РУ С.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му.

Административен съдия : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Г.Б.