и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от Р. Д. П. от Б. против
Разпореждане на полицейски орган от 05.08.2010 г., издадено от Р.
Х. на длъжност полицейски инспектор при 01 РУП на ОД на М. – Б..
В жалбата по подробно изложени съображения се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспореното Разпореждане като постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби и при допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на разпореждането с
произтичащите от това законни последици.
След преценка доводите в жалбата и като взе предвид данните по делото,
Административен съд – Б., в настоящия си състав, намира жалбата на Р. П. за
процесуално недопустима, поради което счита, че същата следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото да се прекрати по следните
съображения:
Жалбата е подадена срещу акт, който няма белезите на индивидуален
административен акт в хипотезата на чл. 21 от АПК.
Предмет на оспорване е Разпореждане на полицейски орган от 05.08.2010 г., с
което е разпоредено на Р. Д. П., в качеството й на управител на “Ъ.
ООД да спазва и да не нарушава Заповед № 550/02.05.2006 г. на директора на РДВР
– Б., с която се забранява използването на стопанисвания от нея клуб, считано
от 03.05.2006 г., като уведоми за това персонала на заведението. С обжалваното
разпореждане оспорващата е предупредена за предвиждащата се по реда на ЗМВР
административнонаказателна отговорност при неспазването му.
В разпореждането е посочено, че правното основание за издаването му е
разпоредбата на чл. 55 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции,
като разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Видно от съдържанието на обжалваното
разпореждане на полицейския орган обаче същото има белезите на такова, издадено
на основание чл. 56 ЗМВР, независимо, че е посочен текста на чл. 55 от ЗМВР.
Същото представлява предупреждение към лице, за което се предполага, че ще
извърши престъпление или нарушение на обществения ред, т.е. независимо от това,
че е именовано разпореждане, по същността си то представлява протокол за
предупреждение по чл. 56 от ЗМВР за неизпълнение на влязлата в сила заповед,
представляваща ПАМ – забрана ползването на стопанисвания от нея клуб. Протокола
по чл. 56 от ЗМР се издава в изпълнение на задължението на полицейския орган да
отправи предупреждение към физическото лице, за което има информация, че може
да извърши престъпление или нарушение и се подписва от полицейския орган,
предупреденото лице и свидетел. Обжалвания протокол не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което не
подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК. Същото има значение
единствено що се касае до евентуално, бъдещо административно,
административнонаказателно или наказателно производство, образувано по повод
деянието, за което е предупредено лицето.
По изложените съображения жалбата срещу атакуваното разпореждане следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Водим от
горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Б.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Д. П. от Б. против Разпореждане на
полицейски орган от 05.08.2010 г., издадено от Р.Х. на длъжност
полицейски инспектор при 01 РУП на ОД на М. – Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 732/2010г. по описа на Административен
съд – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок
от получаване на съобщението до страните.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.