и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и следващите от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „. – К. Е. с ЕИК ..., с УРН ..., със седалище и А. на управление : с.О., ул.“. В. № 38, общ.Г., оБ.Б., с управител П. И. С., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00603/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6706 от 19.10.2020 г., издадено от И. Д. на Д. Ф. „. /ДФЗ/ - Г.С., с който на „. – К. ЕООД са определени публични държавни вземания, както следва : по т.1. – 53 560.50 лв. – 15% от Договор № 01/311/00603 от 05.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. ; по т.2. – 17 853.50лв. – 5 % от преждепосочения договор; по т.3. – 53 560.50 лв. – като най-голямо по размер, представляващо и окончателно подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по настоящия акт.
В жалбата се твърди, че твърди, че оспореният АУПДВ е нищожен, незаконосъобразен и противоречи на целта на закона. Според оспорващата страна не е допуснато от нея нарушение на Наредба № 30/11.08.2018 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 г./Наредбата/ и че не е накърнено постигането на целите на мярката. Твърди се и че неправилно е определен размерът на определената за възстановяване сума на 53 560.60 лв., вместо 35 707.00 лева. Иска се прогласяването на акта за нищожен, алтернативно – да се отмени като незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закона и на целта му. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя и писмени бележки.
По делото са приети писмени доказателства. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като заключението на вещото лице е прието изцяло.
Административен съд – Б., след како обсъди събраните по делото доказателства поотделно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, намира за установено следното :
На 05.11.2014 г. между „. – К. ЕООД – с.О. (ползвател), и ДФЗ - Г.С. (Фондът), е бил сключен Договор № 01/311/00603 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 год./Договора/(стр.152-158).
Предмет на договора е предоставянето на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/311/00603 от 13.05.2013 г., като първоначалната одобрена безвъзмездна финансова помощ въз основа на предоставени документи е в размер на 373 870.00 лв., съгласно Таблицата за одобрени инвестиционни разходи (Приложение 1). Срокът за извършване на инвестициите от ползвателя е до 15.09.2015 год. С договора са определени правата и задълженията на страните по него и други условия.
Към договора има приложение (стр.159) и са били сключени 2 бр. анекси с приложения към тях (стр.160-168).
От Писмо за оторизация на плащането № 9320/19.12.2014 г. от ДФЗ се установява, че на бенефициента „. – К. ЕООД е определена сума за финансиране 186 935.00 лв., от които 80% по ЕЗФРСР - 149 548.00 лв.; и 20% национално съфинансиране – 37 387.00 лева, авансово плащане (стр.169).
„. – К. ЕООД е било уведомено за извършеното плащане в размер на 186 935.00 лв., видно от Уведомително писмо за одобрение № 398/311, с изх.№ 01-2600/337 от 19.01.2015 г. (стр.170).
Окончателното плащане по договора в размер на 170 135.00 лв. е оторизирано на 09.11.2015 г., за което „. – К. ЕООД е била уведомена, видно от Писмо за оторизация на плащането № 01/311/00603/3/01N01 от 09.11.2015 г.(стр.172, 173) и Уведомително писмо изх.№ 01-2600/1033 от 28.01.2016 г. от ДФЗ (стр.174).
ДФЗ – Г.С., чрез своите структури, е извършил проверка на място на ползвателя на безвъзмездната финансова помощ, като контролният лист от проверката, извършена периода 18.06.2019 г. – 21.06.2019 г. е бил подписан от Иван Узунов – пълномощник на „. – К. Е. без забележки и възражения (стр.175-195).
По повод проверката са били предприети действия по разследване от Окръжна прокуратура – Б., ГД „Национална полиция“ при МВР и ДФЗ, видно от писмените доказателства (стр.354-384).
На 23.10.2019 г. е бил съставен Доклад за нередност № 01/311/00603/3/01/04/01 от Дирекция „Финансова“ при ДФЗ с изх.№ 01-2600/6706 по отношение на въпросния договор с одобрения бизнес-план (стр.385-388). Посочени са нарушените разпоредби на българското и на европейското законодателство, финансовите данни за установената нередност и размера на сумата за възстановяване – 53 560.50 лв.
С Писмо изх.№ 01-2600/6706 от 04.11.2019 г. от И. Д. на ДФ „. – Г.С., „. – К. ЕООД е било уведомено, че на основание чл.26, ал.1 от АПК, във вр. с чл.34, ал.3 от АПК, срещу търговското дружество се открива производство по издаване на АУПДВ (стр.331-335;346-350). Фондът е уведомил, че е установено по отношение на бенефициента „. – К. ЕООД изпълнение на заложените в бизнес-плана приходи от субсидирана дейност, изчислени средно аритметично за всички пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) в размер на 30.71%, като резултатът от неизтеклата финансова 2019 г. не е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес-плана. Административният орган е посочил, че за посочените констатирани нередности ще бъде издаден АУПДВ в размер на 53 560.50 лв., представляващи 15% от получената безвъзмездна финансова помощ. Изпълнителният Д. на ДФЗ е дал възможност на търговеца-ползвател да представи в 14-дневен срок от получаване на писмото писмени възражения и доказателства. Към уведомителното писмо административният орган е приложил копие от контролен лист за извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 18.06.2019 г. – 21.06.2019 г.
Писмото е съобщено на „. – К. ЕООД на 11.11.2019 г., видно от известие за доставяне (стр.336,337).
На 20.11.2019 г. „. – К. ЕООД е входирало в ДЗФ Писмо-възражение срещу направените констатации в преждепосоченото уведомително писмо (стр.338-342). Към възражението дружеството е приложило своята Аналитична оборотна ведомост към 31.10.2019 г. (стр.343-345).
Изпълнителният Д. на Д. Ф. „. - Г.С., е издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/311/00603/3/01/04/01 с изх.№ 01-2600/6706/19.10.2020 г., с който на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, е определил на „. – К. ЕООД публични държавни вземания, както следва : по т.1. – 53 560.50 лв. – 15% от Договор № 01/311/00603 от 05.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. ; по т.2. – 17 853.50лв. – 5 % от преждепосочения договор; по т.3. – 53 560.50 лв. – като най-голямо по размер, представляващо и окончателно подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по настоящия акт (стр.10-22). В мотивите на акта административният орган е посочил, че установеното във висока степен неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес-план по проекта не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 г, определени в Наредбата. Приходите от дейността са били под 50%. При тези констатации в мотивите на обжалвания акт е посочено, че „. – К. ЕООД не е изпълнило задълженията си по сключения договор по т.4.12 и т.4.18 от договора. Неизпълнението на задълженията по договора е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Съгласно чл.3, ал.1 от „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г.“ (Правилата), органът е наложил на „. – К. ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 560.50 лв., като вземане най-голямо по размер, представляващо и окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
АУПДВ е бил съобщен на „. – К. ЕООД на 23.10.2020 г., видно от известие за доставяне (стр.390).
На 05.11.2020 г. „. – К. ЕООД е оспорило чрез административния орган акта пред БлАС (вж. известие за доставяне на стр.9).
По делото е назначена ССчЕ (стр.420-442), като заключението на вещото лице е прието изцяло от съда. Експертът е посочил, че обектът на инвестицията – къща за гости „Къщи край водата“ в с.О. е регистрирана в общ.Г. на 29.09.2015 г. и първата финансова година е 2016 г. Специалистът заявява, че за финансовата 2016 г. в одобрения бизнес-план са заложени приходи в размер на 236 000.00 лв., а реализираните приходи са 77 521.80 лв. – 32.84 % изпълнение на бизнес-плана за годината; за финансовата 2017 г. в одобрения бизнес-план са заложени приходи в размер на 236 000.00 лв., а реализираните приходи са 95 823.23 лв. – 40.60 % изпълнение на бизнес-плана за годината; за финансовата 2018 г. в одобрения бизнес-план са заложени приходи в размер на 236 000.00 лв., а реализираните приходи са 119 667.63 лв. – 50.71 % изпълнение на бизнес-плана за годината, или общо за трите години – 41.38 % (заложени приходи в размер на 708 000.00 лв., а реализирани приходи - 293 012.79 лева). Според вещото лице за периода 2016 г. – 2018 г. осигурените лица по трудови договори са 87, като осредненият процент на изпълнение на бизнес-плана за устойчива заетост е 60.42 %. Специалистът счита, че размерът на публичното държавно вземане следва да бъде 15 % от предоставената финансова помощ по визирания по-горе договор ( от 375 070.00 лв.) или 53 560.00 лв.
Вещото лице е на мнение, че стойността на планираните годишни приходи от дейността за всяка от годините (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), като се изключи стойността на очакваните приходи от микробус и АТВ е 204 000.00 лв. Според ВЛ стойността на реализираните приходи от дейността та търговското дружество за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е 293 012.79 лв. – осреднено 47.88 % от заложените в бизнес-плана. Това не променя размерът на наложената санкция в размер на 15 % (53 560.50 лв.), тъй като осредненият процент остава под 50 % и над 20 % от предвидените в бизнес-плана приходи и неизпълнението е с продължителност повече от 2 пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.).
Настоящият съдебен състав кредитира напълно показанията на вещото лице като обективно, компетентно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от материално, териториално и по степен компетентен орган – от И. Д. на ДФЗ – Г.С., в писмена форма, поради което е валиден. Съгласно чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК – ал.4 на чл.27 от ЗПЗП. Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са държавните и общински вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния Ф. на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския Ф. за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В разпоредбата на чл.166, ал.2 от ДОПК, се уточнява че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В настоящия случай, по силата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, се изпълняват от Д. Ф. „., представляван от И. Д.. В този смисъл е и чл.46, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., съгласно която в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният Д. на фонда, който е изпълнителен Д. и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, поради което правилно актът е издаден именно от И. Д. на ДФ „.. Ето защо неоснователно е оплакването на оспорващото дружество, че атакуваният АУПДВ е нищожен, тъй като ако е имало нарушение на договор от страна на „. – К. Е. то е следвало да се търси отговорност на дружеството по реда на общия исков ред по ГПК.
Процесният акт е в предвидената от закона писмена форма, мотивиран е и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК оспорващото юридическо лице е уведомено за откритото производство по издаване на административния акт, като му е осигурено правото на участие в административното производство. Административният орган е издал АУПДВ, след като е събрал и проверил всички необходими доказателства, относно правнорелевантните по спора факти и е разгледал възражението на ползвателя.
Неоснователни са и доводите на оспорващото дружество, че обжалваният АУПДВ е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 са уредени в Наредба № 30 от 11.08.2008 г, § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП.
Сключвайки договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311, оспорващото дружество се е задължило да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес-план – т. 4.12 от договора. Логическото и систематичното тълкуване на тази клауза, във връзка с § 1, т. 19 от ДР на Наредбата, води до извода, че бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект. Със сключването на договора ползвателят на помощта се е задължил не само да изгради туристическия обект, но и да спазва търговската програма за периода на бизнес-плана за постигане на целите, които се преследват с одобрения проект. В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че къщата за гости е изградена, но са реализирани само част от заложените в бизнес-плана финансови резултати.
По силата на сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 г. -2013 г. за изграждане на къща за настаняване на гости и закупуване на съоръжения за организиране на разходки сред природата, Фондът е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/311/00603 от 13.05.2013 г.
Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в него. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвеният към него от кандидата бизнес-план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10-годишен период, водещи до реализиране на цените по чл. 2 от договора (чл. 16, ал. 2 от Наредбата). В Допълнителните разпоредби към Наредбата, § 1, т. 6, понятието "икономическа жизнеспособност" е описано като генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
В настоящия случай, в приложения бизнес-план ползвателят на помощта е посочил, че с изграждането на къща за гости ще се насърчи растежа и ще се създадат нови работни места, както и ще се развие селският туризъм. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като за всяка една от първите три години са заложени приходи от нощувки и допълнителни туристически услуги в посочените в него размери.
Сключвайки договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311, оспорващото дружество се е задължило да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес-план – т. 4.12 от договора. Логическото и систематичното тълкуване на тази клауза, във връзка с § 1, т. 19 от ДР на Наредбата, води до извода, че бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект. Със сключването на договора ползвателят на помощта се е задължил не само да изгради туристическия обект, но и да спазва търговската програма за периода на бизнес-плана за постигане на целите, които се преследват с одобрения проект. В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че къщата за гости е изградена, но са реализирани само част от заложените в бизнес-плана финансови резултати.
По силата на сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 г. -2013 г. за изграждане на къща за настаняване на гости и закупуване на съоръжения за организиране на разходки сред природата, Фондът предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 01/311/00603 от 13.05.2013 г.
В настоящия случай, в приложения бизнес-план бенефициерът е посочил, че с изграждането на къща за гости ще се насърчи растежа и ще се създадат нови работни места, както и ще се развие селският туризъм. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като за всяка една от първите три години са заложени приходи от нощувки и допълнителни туристически услуги в посочените в него размери.
От приетите по делото доказателства (писмени и заключението на ВЛ по ССчЕ) безспорно се установява, че е налице бездействие от страна на търговеца, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес-плана за три поредни години на действие на договора.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема с оглед съответствието му с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т.е. оценката е не само на база критериите в приложението. Следва да се подчертае, че в представения към заявлението за подпомагане бизнес-план търговецът сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл.2 от Наредба № 30/2008 г. цели на предоставената финансова помощ и именно доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е дала основание за одобряване на проекта му за финансиране.
За да определи, като недължимо изплатена сумата от 53 560.50 лв., Изпълнителният Д. на ДФ “Земеделие” – РА, се е позовал на това, че „. – К. ЕООД за трите последователни финансови години : 2016 г. – 2018 г., е постигнало средно аритметично 30.71 % от заложените приходи в бизнес-плана по одобрения проект „Къща за гости“ в с.О., с което е нарушило т.9.1, б.“Г“ от договора с ДФЗ; т.4.4, б.“б“, т.4.8, т.4.12, т.4.18, т.8.1, т.9.1 от Договор № 01/311/00603 от 05.11.2014 г. ; чл.46, ал.1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразие към неземеделски дейности“ /Наредбата/.
В т.4.4, б.“б“ от Договора е предвидено, че Фондът има право да откаже изплащането на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от финансовата помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразие към неземеделски дейности“. В т.4.18 от договора е уговорено задължение ползвателят да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора.
В т.8.1 от договора е предвидено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и /или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание,неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъдат установени функционална несъвместимост, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразие към неземеделски дейности“.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредбата, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А в нормата на ал.2 на чл.46 от Наредбата е регламентирано, че в случаите по ал.1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение на по даден проект зависи от времето, през което траят последиците, или невъзможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
В случая от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по безспорен начин се установява, че дружеството-ползвател на помощта не е изпълнило свои договорни задължения, а именно – че за трите пълни финансови години : 2016 г., 2017 г. и 2018 г., средно аритметично заложените с бизнес-плана приходи са изпълнени само в размер на 30.71 % (според органа) и 41.38 % (според заключението на ВЛ), което е под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес-план. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част за три поредни години е индиция, че търговецът не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Чл.30 от Регламента визира принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия, като принципи на добро финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза, следят за спазване на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка. Ето защо може д се направи обоснован извод, че административният орган правилно в случая е установил нарушение по т.4.12 от договора, с което е осъществен фактическия състав на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения на ползвателя след изплащане на финансовата помощ.
Установено е и че в дружеството-ползвател на помощта за периода 2016 г. – 2018 г. осигурените лица по трудови договори са 87, като осредненият процент на изпълнение на бизнес-плана за устойчива заетост е 60.42 %. За несъздадените работни места според одобрения бизнес-план с времетраене 2 цели финансови години е следвало да се възстанови сума в размер на 5 % от предоставената помощ по договора, а именно – 17 853.50 лв.
С оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 от Правилата на възстановяване от „. – К. ЕООД следва да бъде определено публично държавно вземане в по-големия размер. При това положение административният орган правилно и законосъобразно е определил общият размер на публичното държавно вземане да е 15 % от получената субсидия, или 53 560.50 лв., поради което неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че този размер неправилно е бил определен.
При това фактическо установяване административният орган правилно се е позовал на чл.46, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г, според която в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. От изложеното безспорно се установява, че ползвателят е нарушил както договорните си, така също и нормативните задължения, поради което за административния орган възниква материалното право да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва. Касае се за неизпълнен договор не само във финансово изражение, но нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта, както е засегнало и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали жизнеспособността на проекта, поради което искането за връщане на изцяло заплатените суми е основателно и законосъобразно. Основанието по чл.46, ал.1 от Наредбата за връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях е самостоятелно,различно от посочените в ал.3 на същия текст основание,с ясно посочен конкретен фактически състав – нарушение на договорни и на нормативни задължения, поради което доводът на жалбоподателя, изложен в писмените му бележки, че за да е налице отговорността по ал.1 е необходимо наличието на някоя от хипотезата на ал.3, се явява необоснован.
От гореизложеното става ясно, че определената в оспорения АУПДВ сума от 53 560.50 лв. е получена неправомерно от „. – К. Е. поради което представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и актът съответства на целта на закона. Издавайки АУПДВ за посочената сума, органът е спазил и изискванията на чл.165 от ДОПК и чл.166 от ДОПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита оспореният АУПДВ за законосъобразен, тъй като не е налице някое от основанията по чл.146 от АПК, а жалбата на „. – К. ЕООД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и чл.143, ал.3 от АПК основателно е искането на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Тези разноски в общ размер на 2814.17 лв.(две хиляди осемстотин четиринадесет лева и седемнадесет стотинки), от които : 2564.17 лв. – изплатен адвокатски хонорар с ДДС, и 250.00 лв. – внесена сума за възнаграждението на вещото лице по приетата ССчЕ. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение предвид материалния интерес – 53 560.50 лв. Съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за преждепосочения материален интерес минимума е 2136.80 лв. Освен това следва да се вземе предвид и характера на делото, неговата фактическа и правна сложност, материалния интерес и броя на проведените открити съдебни заседания – две, а и никой не е длъжен да работи за минимално възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. – К. Е. с ЕИК ...., с УРН...., със седалище и А. на управление : с.О., ул.“. В. № 38, общ.Г., оБ.Б., с управител П. И. С., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00603/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6706 от 19.10.2020 г., издадено от И. Д. на Д. Ф. „. - Г.С..
ОСЪЖДА „. – К. Е. с ЕИК...., с УРН ...., със седалище и А. на управление : с.О., ул. „. В. № 38, общ.Г., оБ.Б., с управител П. И. С., да заплати на Д. Ф. “Земеделие” – Г.С., сумата от 2814.17 лв.(две хиляди осемстотин четиринадесет лева и седемнадесет стотинки) – направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – Г.С.,в 14-дневен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
М.К.