и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „. ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: Б., ул. ..., представлявано от управителя Л. К. Б., със съдебен адрес: Б., ул. „..., депозирана чрез адвокат Г..., срещу Решение № 904676/09.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1858/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност на нарушението и процесуална законосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че същите са формирани въз основа на непрецизен анализ на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи за допуснати в административно-наказателното производство и неотчетени от районния съд нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление, а при условията на алтернативност - съдебният акт да бъде отменен и делото върнато за разглеждане от друг състав на РС- Б..
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – Д. „. по труда” – Б., чрез процесуалния си представител, оспорва депозираната касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнaграждение.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, да бъде оставен в сила.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 01-001667 от 08.12.2020 г. на Директора на Д. „. по Т. ‒ Б., с което на „...” ЕООД за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Приел и че в случая липсва основание за приложение на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Решението е правилно.
В конкретния казус имуществената отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, не е сключил писмен трудов договор с лицето С. В. Я. за предоставяната от същата работна сила в експлоатирания от дружеството обект – шивашки цех, находящ се в Б., района на бивш ЗМК, . 2. Така възприетото нарушение е квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ.
От правна страна, за да е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, в административно-наказателното производство и в производството пред съда, следва безспорно да се установи и докаже наличието на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения „работодател и работник/служител“, които да могат да се квалифицират като трудови. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличието на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение са посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ, като основните от тях са: престиране на работна сила /трудови функции/ на дадено работно място в определено работно време.
В настоящия случай, правилно районният съд е приел за безспорно установено, че към датата на проверката – 21.09.2020 г., около 10.00 часа, лицето С.. Я...е предоставяло работна сила като „шивач“, без да има сключен писмен трудов договор с дружеството- жалбоподател. Правилни са изводите на съда и относно обстоятелството, че възникналото между последния и Я... правоотношение е трудово такова, доколкото, видно от попълнената от лицето декларация, са налице определено работно място, длъжност и установено работно време. На гърба на същата Х. е конкретизирала и възложената й работа и начина, по който я изпълнява, а именно: „на права машина прикачам марки“, като е удостоверила написаното с подписа си.
В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че работникът Я. е предоставяла работна сила в полза на дружеството-жалбоподател, доколкото е полагала труд на работна площадка, осигурена от дружеството, в определено от същия работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол и с негови средства и материали.
След като трудовото правоотношение е съществувало и същото не е уредено като такова посредством сключването на писмен трудов договор, то не е спазено изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ и е осъществен обективния състав на посочената като нарушена норма, от което следва, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно квалифицирано, като съответна е приложената санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лева, за всяко отделно нарушение.
От друга страна, както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелствата, при които е извършено.
Ето защо, изводите на районният съд за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, са правилни.
Настоящият състав на касационната инстанция намира за неоснователни наведените с касационната жалба оплаквания по отношение обсъждането на доказателствата. Съдът е направил цялостен анализ на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност и е стигнал до обосновани изводи за тяхната достоверност и относимост към правния спор, като е изложил и подробни съображения за тяхното кредитиране, съответно за некредитиране, след надлежна преценка за тяхната относимост и последователност, и след съпоставяне с останалите доказателства по делото.
По изложените съображения и при отсъствие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, последното като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба за настоящата инстанция е основателно и такива, съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да му бъдат присъдени за касационното производство. Дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 904676/09.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1858/2020 г. по описа на Районен съд – Б..

ОСЪЖДА „. ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „..., представлявано от управителя Л. К. Б., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по Т. - гр. София, бул. „.... сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева ЧЛЕНОВЕ : /п/ Саша Алексова

/О.М/ /п/ Румяна Митева-Насева

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Румяна Митева – Насева :

Не споделям изводите на мнозинството от настоящия касационен състав за правилност на първоинстанционното решение и за процесуална законосъобразност на наказателното постановление.
Изводите на мнозинството от състава относно правилното приложение на материалния закон с ангажиране на имуществена отговорност на дружеството - касационния жалбоподател за неизпълнение на задължение по чл. 62, ал.1 от КТ са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ „трудовият договор се сключва в писмена форма“. Тази правна норма не съдържа законово задължение (действие или бездействие), чието неизпълнение да осъществява състав на административно нарушение, а въвежда като условие за действителност сключването на трудовия договор в писмена форма. Следователно същата не кореспондира със словесното описание на нарушението, доколкото установеното наемане на работа на С. Я. във връзка с дейността на дружеството – касационен жалбоподател, без предварително сключен в писмена форма трудов договор, безспорно сочи, че е извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. Именно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ установява задължение за работодателя да сключи трудов договор с работника/служителя преди постъпването му на работа, следователно процесното нарушение неправилно е квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, вместо по чл. 61, ал. 1 от КТ. Именно тази е нормата, която е следвало да бъде посочена в НП, за да бъде изпълнено императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Това несъответствие между фактическото описание и правно дължимото поведение опорочава санкционния акт, поради което същият следва да бъде отменен. Като е потвърдил наказателното постановление първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и наказателното постановление.
Неправилното възприемане от мнозинството, че извършеното от дружеството – касационен жалбоподател неизпълнение на задължение по чл. 62, ал.1 от КТ осъществява състав на административно нарушение, води до неправилност и на крайния извод при постановяване на настоящото решение, а именно, че законосъобразно е била ангажирана имуществената отговорност на „Магдени “ Е. Б..

СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!

М.К.