Производството е по реда на чл. 166, ал. 2-4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
С молба 07.07.2022 г. по делото, оспорващият Л. К., действащ чрез адв. Д.А., е сезирал съда с искане да бъде спряно предварителното изпълнение на ЗПАМ № 159/12.05.2022 г., издадена от полицейски служител П. 02 РУ на ОДМВР - Б., с която е наложено "Прекратяване на регистрация на МПС" с рег. № * **** ** за срок от 6 месеца, считано от 12.05.2022 г.
Искането на К. е мотивирано с доводите, че продължаващото изпълнение на административния акт би причинило на него и семейството му значителна трудно поправима вреда и би ограничило правата им. Трудно поправимата вреда е мотивирана с ползването на таксиметрови услуги във вр. с превоза на дъщерята на К. от с. Е. до Детска градина „Мак“ в гр. Б., който превоз е на цена от 5-5,50 лева в посока на ден. Сочи се, че евентуалните разходи ще възлязат на около 1100 лева, за която сума се сочи, че „няма да бъде възвърната на семейството“. Като аргумент за непропорционалност на изпълнението на акт се сочи фактът, че същото съвпада с летния сезон, което възпрепятства планирана семейна почивка в гр. Каварна.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда П. условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед, като същевременно не е налице изрична забрана за съдебен контрол спрямо допуснатото предварително изпълнение. В тази връзка и като приема, че искането е подадено от надлежна страна - лице, адресат на изпълнявания административен акт, съдът намира искането за процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай спрямо К. е приложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрация на МПС“ с рег. № * **** **. Предварителното изпълнение на оспорената заповед, издадена по реда и основанието на чл. 172 вр. чл. 171, т. 2а ЗДвП, е допуснато по силата на специалния закон – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. П. липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, в съдебната практика се приема, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение, насочено към опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата по см. на чл. 1, ал. 2 от ЗДвП чрез обезпечаване безопасността на движението по пътищата.
В случая такива последици не са налице. На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че нито увеличените разходи за транспорт чрез ползване на таксиметрови услуги, нито евентуално провалено ваканционно пътуване на К. и семейството му, могат да бъдат въобще аргумент за основателност на иска, тъй като не са „нови обстоятелства“ по см. на чл. 166, ал. 2 от АПК. Прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство като ПАМ води до невъзможност за законосъобразно ползване на същото по пътищата, отворени за обществено ползване по арг. от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Невъзможното обичайно ползване на МПС обективно и непосредствено води до промяна в ежедневието на ползвателя, но същевременно именно невъзможността за ползване на МПС осигурява безопасността на движението по пътищата. Допускайки предварително изпълнение на мярката, законът приема, че личните промени за адресатите, свързани с ползването на превозното средство, са несъпоставими с преследвания обществен интерес. От тук и изводът, че обективно не могат да бъдат „нови обстоятелства“ такива, които са свързани с ограничения или утежнения в патримониума на молителя, породени от ползването на превозното средство.
На В. място, съдът намира, че в конкретния случай, сочените в искането вреди като допълнителни разходи за транспорт нито са значителни, нито са трудно поправими. Дори да се допусне за вярно, че бюджетът на семейството на К. ще бъде ангажиран с разходи от около 1100 лева за таксиметрови услуги по повод „ежедневно“ придвижване от с. Е. до посещаваната детска градина от дъщерята на К. в Б., то тези разходи не могат да се приемат като нови по основание и причина. Това е така, тъй като посещаването на детска градина не е следствие от ПАМ, а придвижването с превозното средство, обект на процесната ПАМ, също е свързано с разходи, които не могат да бъдат избегнати (гориво, режийни и амортизационни). В този смисъл, като се отчетат неизбежните разходи за обичайно ползване на семейния автомобил се стига до намаляване като стойност реалното утежнение за семейния бюджета, поради ползване на заместващи таксиметрови услуги. В този смисъл, съдът приема, че вредите под формата на разходи за цитираните услуги, не могат да бъдат приети за значителни. Вредите не могат да бъдат приети и за трудно поправими, доколкото са имуществени такива и тяхната репарация е допустима от страна на Държавата по реда на ЗОДОВ. Нещо повече и на самостоятелно основание, съдът намира за недоказано твърдението към искането, че семейството на К. „обитава“ имот в с. Е.. Видно от данните по делото, постоянният адрес на К. е в гр. Б. като липсват каквито и да било данни, че същият живее в с. Е.. Недоказано е и самото ползване на услугите за „ежедневен превоз“, доколкото представеният фискален бон доказва заплащане на услуга, но не свидетелства нито за нейната ежедневност, нито за нейния пространствен обхват, нито за нейния ползвател.
По отношение довода за възпрепятстване на планирано семейно пътуване в гр. Каварна в срока за изпълнение на мярката, същият следва да бъда отхвърлен както поради недоказаност на самото планиране, така и поради недоказаност на причинна връзка между обективната невъзможност за осъществяване на пътуването и изпълнението на мярката. Общественият транспорт, наемането или заемането на транспортно средство са обичайни алтернативи спрямо ползването на собствено такова, поради което посочената връзка се нуждае от изрично доказване.
П. така изложеното, съдът намира, че искането по чл. 166, ал. 4 АПК следва да се отхвърли, поради което на основание чл. 166, ал. 3 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. В. К. за спиране предварителното изпълнение на ЗПАМ № 159/12.05.2022 г., издадена от полицейски служител П. 02 РУ на ОДМВР - Б..

Определението е окончателно по арг. от чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Административен съдия: /п/ Георги Иванов

Вярно с оригинала!
ЕК