и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Д.- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „. Т. Е. с ..., със седалище и адрес на управление : гр. Б., пл. ..., представлявано от Р. К. против Ревизионен акт /РА/ № Р-*6871-091-001/ 21.05.2018г. издаден от Ф. Сл. Йон. - Началник сектор, възложил ревизията и Т. Н.В. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1718/ 05.11.2018г. на Д. на Д. “ОДОП“ - С. при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 190. 51 лв., и съответни лихви за забава в размер на 4 228. 49 лв., за данъчни периоди- м.12. 2015г., м.03.2016г. и от м.06.2016г. до м.02.2017г. вкл. по фактури : № 553/ 30.12. 2015г.; № 560/ 29.03.2016г.; № 563/ 30.03.2016г.; № 566/ 31.03.2016г.; № 584/ 30.06. 2016г.; № 587/ 20.07. 2016г.; № 589/ 21.07.2016г.; № 591/ 22.07.2016г.; № 593/ 25.07. 2016г.; № 596/ 26.07.2016г.; № 599/ 28.07.2016г.; № 600/ 29.07.2016г.; № 620/ 29.08. 2016г.; № 632/ 17.09.2016г.; № 643/ 20.09.2016г.; № 43728/ 28.09.2016г.; № 658/ 28.09.2016г.; № 652/ 26.09.2016г.; № 663/ 27.10. 2016г.; № 671/ 31.10.2016г.; № 681/ 07.11.2016г.; № 687/ 10.11.2016г.; № 701/ 18.11.2016г.; № 683/ 08.11.2016г.; № 685/ 09.11.2016г.; № 697/ 16.11.2016г.; № 753/ 27.12.2016г.; № 690/ 11.11.2016г.; № 692/ 14.11.2016г.; № 695/ 15.11.2016г.; № 699/ 17.11.2016г.; № 713/ 25.11. 2016г.; № 733/ 09.12.2016г.; № 722/ 02.12.2016г.; № 723/ 05.12.2016г.; № 725/ 06.12.2016г.; № 728/ 07.12.2016г.; № 746/ 20.12.2016г.; № 730/ 08.12.2016г. и № 745/ 19.12.2016г., за доставки от ..., с ЕИК ... .

В жалбата се твърди, че в горепосочената част, ревизионният акт е незаконосъобразен, необоснован и немотивиран. Твърди се, че изводите на данъчните органи за липса на реални доставки по посочените 40 бр. фактури, са произволни и не почиват на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Иска се от съда отмяна на ревизионния акт, в посочената част.

В съдебно заседание, оспорващото дружество, чрез проц. си представители – адв. Петрова и адв. Борисов, поддържат жалбата. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Подробни доводи се доразвиват и в представени по делото писмени бележки.

Ответникът - Директорът на Д. ”ОДОП” - С. при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител - юриск. Попова, в съдебно заседание, и в депозирани писмени бележки, оспорва жалбата, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, като съдът потвърди РА, в оспорената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното :

Производството е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*6871-020-001/ 11.10.2017г., изменена с последващи такива- ЗИЗВР № Р-*6871-020-002/ 23.01.2018г. и ЗИЗВР № Р-*6871-020-003/ 22.02.2018г., издадени от Началник сектор “Ревизии“ в Д. “Контрол“ при ТД на НАП – С., връчени по електронен път. Възложено е извършването на ревизия на ... за определяне на задълженията по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за отделните данъчни периоди от 01.12.2015г. до 31.08.2017г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-*6871-092-001/ 10.04.2018г., връчен по електронен път на 11.04.2018г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, „. Т. ...не е подало възражение против РД.

Ревизията приключва с оспорения РА № Р-*6871-091-001/ 21.05.2018г., издаден от Ф. Сл. Йон. - Началник сектор, възложил ревизията и Т. Н. В. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Актът е връчен на 21.05.2018г. на оспорващото дружество по електронен път.

Като резултат от проведеното ревизионно производство, с ревизионния акт са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 28 190. 51 лв.- главница и 4 228. 49 лв.- лихви за забава, за част от проверявания период, а именно- за данъчни периоди м.12.2015 г., м.03.2016г. и от м.06.2016г. до м.02.2017г. вкл. Допълнително установените задължения, предмет на настоящия спор, произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Видно от мотивите на разпоредителната част на РД и РА, органите по приходите са приели, че поради липса на реално извършени доставки, на оспорващия не следва да се признае право на ползване на данъчен кредит в размер на 28 190. 51 лв. по процесните 40 бр. фактури, издадени от ..., с предмет доставка на авточасти.

Установено е в хода на ревизията, че оспорващото дружество е регистрирано по ЗДДС на 06.01.2012г., че същото прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, както и че същото извършва международен превоз на товари за което са издадени Лиценз № 18328006/ 17.03.2014г. и Лиценз № 8328/ 27.12.2016г., с валидност- 09.01.2027г.

От ревизираното дружество са представени са представени на проверяващия екип документи с вх. № 24-00-2162#2/ 01.12.2017г., вх. № 24-00-2162#8/ 26.01.2018г., вх. № 24-00-2162#9/ 31.01.2018г. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други данъчнозадължени лица, като на изпратените искания за извършване на насрещни проверки няма получени протоколи. Извършена е насрещна проверка на ..., за което е съставен ПИНП № П-*3826-141-001/ 30.11.2017г., както и на предходни на ревизираното дружество доставчици, извършена е насрещна проверка на...за което е съставен ПИНП № П-*7862-141-001/ 16.03. 2018г. Извършена е насрещна проверка и на “Профикрафт“ Е. за което е съставен ПИНП № П-*7855-141-001/ 16.03.2018г. Предприети са и други процесуални действия, като са изпратени искания за извършване на действия от други контролни органи- МВР, Д. “Миграция“, на което е получен отговор с вх. № 24-00-2162#3/ 22.12.2017г., Д. “Български документи за самоличност“ относно влизането и излизането от страната на лицата Р. К.- управител на „. Т. и П. Т.- управител на контрагента- ..., издател на 40- те бр. фактури с непризнато право на данъчен кредит.

Представени са от страна на оспорващото дружество Оборотна ведомост за 2016г., Справка за продадените на ... стоки и произхода им, процесните 40 бр. фактури и доказателства за заплащането на посочените в тях суми в брой по всяка от доставките. Управителят на фирмата- контрагент ...П. Т. писмено е потвърдил извършването на процесните доставки към оспорващата фирма, посочил е, че дейността на управляваното от него дружество е търговия с резервни части за товарни и лекотоварни автомобили и селскостопанска техника и се осъществява лично от него, в нает магазин, находящ се в гр. Б., ... . Същият е посочил, че дейността на представляваното от него дружество не изисква наемането на лица по трудови договори.

Приложени са от проверяващия екип материали от друго ревизионно производство, извършено спрямо ..., видно от които спрямо продадените на „.... авточасти, във връзка с произхода им се сочи, че след 26.09.2016г. негови предходни доставчици са : ..., ..., ...., ..., ..., ... и ..., но не са представени издадени от посочените дружества, фактури.

В хода на процесното ревизионно производство, на ...Д и на ... са извършени насрещни проверки, като двете дружества не са представили и не са установени като налични при тях издадени фактури за продажбата на съответните авточасти. В Системата на НАП тези фактури са отразени от посочените доставчици в дневниците за продажби за съответните периоди. Тези дружества са упълномощили едно и също лице за контакти с НАП, което лице- М. Д. е и счетоводител на оспорващото дружество.

От приобщения ПИНП № П-*5496-141-0018/ 30.11.2017г. на дружеството- доставчик ..., във връзка с извършваната ревизия на неговия контрагент- ..., с ЕИК ..., за периода 30.12.2015г.- 27.12.2016г., е установено, че ... е издало фактури за продажба на резервни автомобилни части на ..., на стойност 142 551. 10 лв. и е начислило ДДС в размер на 28 510. 22 лв. Управителят на ... – П.Т. е посочил, че на ... са продадени стари стоки, залежали от години, преброени през 2014г. от служители на НАП, при проверка на обекта, за което е съставен ПИП № 0170052/ 01.04.2014г., и са на стойност- 66 800. 00 лв. с крайно салдо по сметка 304 към 31.12.2014г. съобразно синтетична оборотна ведомост. Същите били съхранявани в стопанисваните под наем от ... магазин и складово помещение, находящи се в гр. Б., У. ... . Те били описани и в Инвентаризационен опис на наличната стока към 31.12.2013г., по артикули на наличностите, същите възлизали на обща стойност 68 177. 12 лв. При анализ на издадените фактури за продадените резервни авточасти от ... на ..., за периода 01.01.2016г.- 26.09.2016г. е установено, че те са на стойност в размер на 54 950. 10 лв., а за периода 27.09.2016г.- 31.12.2016г. стойността им е- 84 335. 00 лв., или обща стойност- 139 285. 10 лв. Съгласно оборотната ведомост на ... за 2016г., наличността на авточасти към 01.01.2016г. на стоки по дебита на сметка 304 “Стоки“ е в размер на 64 651. 59 лв., а същевременно с това са декларирани едновременно продажби на посочените резервни авточасти, и на „....на стойност 52 882. 90 лв., и на..., на стойност 139 285. 10 лв., или общо продажби на стойност- 192 168. 00 лв. Поради това, ревизиращият екип е достигнал до извода, че дружеството- доставчик ... не е разполагало с необходимите наличности на стоки във фактурираните на двете дружества количества, а освен това преброените през 2014г. стоки от НАП, са преобладаващо резервни части за селскостопанска техника, а не такива от вида на фактурираните на ... .

Установява се и, че издадените на оспорващото дружество фактури, са отразени в дневниците за продажби на ... за съответните данъчни периоди с изключение на фактура № 43728/ 28.09.2016г. с данъчна основа 95. 99 лв. и начислен ДДС в размер на 19. 20 лв. ... не е декларирало в НАП сключени трудови договори за проверяваните периоди.

В процесните 40 фактури, издадени от ... като “предал“ стоките /резервни авточасти/ е посочен лично законния представител на дружеството - П. Т., който е удостоверил това с подписа си, а като получател на стоките е посочен лично законния представител на оспорващото в настоящото производство дружество- Р. К.. При извършеното от органите на НАП засичане на датата на издаване на всяка от процесните фактури, с датите на влизане и излизане от страната на законния представител на ...- Р. К., съобразно получените справки от Д. “Миграция“ при МВР е установено, че това лице е пребивавало на територията на страната само на дати- 26.07.2016г., 20.09.2016г., 27.10.2016г. и 20.12.2016г., на които дати са издадени само 4, от процесните 40 фактури.

Декларирано е от законния представител на ревизираното дружество, че през ревизирания период „. Т. Е. осъществява доставки на услуги, свързани с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз /ЕС/ и извън него, основно на територията на Кралство Нидерландия. При извършената проверка в ПП на Агенция “Митници“ е установено, че за целия ревизирания период, само на 9 дати- 03.02.2016г., 04.02.2016г., 31.08.2016г., 28.10.2016г., 02.11.2016г., 01.04.2017г., 27.05.2017г., 01.06.2017г. и 14.08.2017г., МПС- та, собственост на „. Т. Е. са напускали територията на страната /влизане и/ или излизане от Република България/.

Ревизиращите са констатирали също, че освен процесните фактури няма никакви други документи, конкретизиращи предмета на доставките като резервни части от точно определен вид, марка и модел, предназначени за ремонт на превозни средства от определена марка и модел. Посочили са, че не са налице и доказателства за предаване на фактурираните стоки и лицата, между които това е извършено – не са съставени приемо- предавателни протоколи, разписки и пр. Няма документи и за транспортиране и съхранение на авточастите от ревизираното лице, още повече, че същите не са заприходявани по материалните сметки на дружеството. Установено е, че всички закупени авточасти са осчетоводени по сметка 601- “Разходи за материали“. В счетоводството на оспорващата фирма няма данни за извършена последваща продажба на закупените авточасти /същите не са и отчитани като стоки/, а съгласно представените оборотни ведомости към 31.12. на съответните данъчни периоди, авточастите не са и налични при дружеството.

Установено е освен това, че за последващото използване на фактурираните авточасти не са представени и няма данни изобщо да са съставяни каквито и да било документи за транспортиране, заявки за ремонт, предаване на частите на конкретни лица за извършване на ремонта, протоколи за ремонт и/ или други подобни. Вместо това, от управителя на дружеството е представена писмена декларация, според която закупените части били използвани за ремонт на влекачите, собственост на дружеството, при дейността им на територията на Нидерландия.

Органите по приходите не са кредитирали представените писмени обяснения от управителя на дружеството, като са посочили, че съдържат изцяло изгодни за ревизираното лице твърдения, но неподкрепени с каквито и да било писмени документи. По отношение на твърдяните ремонти са приели, че липсват документи, удостоверяващи тези факти, като например актове за констатиране на повреди, аварии, ПТП. Не са ангажирани също искания за отпускане от склада на необходимите за ремонт авточасти, нито са представени отчети или други документи, които да удостоверяват датите на напускане на авточастите от склада, съответно дати на извършване на ремонтите за всяко от притежаваните от дружеството 7 товарни МПС- та.

При така установената фактическа обстановка, ревизиращите са приели, че по процесните 40 бр. фактури, с издател /доставчик/- ... не е доказано наличието на реални доставки с предмет авточасти. Поради това, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от същия закон, на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 190. 51 лв. за данъчни периоди- м.12.2015г., м.03.2016г. и от м.06.2016г. до м.02.2017г.

РА е оспорен, в частта с която е отказано на ревизираното дружество, право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 190. 51 лв.- главница и съответни лихви за забава, за данъчни периоди- м.12.2015г., м.03.2016г. и от м.06.2016г. до м.02.2017г. по процесните 40 бр. фактури, по реда на чл. 152 ДОПК, с Жалба вх. № 10055/ 31.05.2018г. по описа на ТД на НАП – С., О. Б., т. е в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. С Решение № 1718/ 05.11.2018г., Директорът на Д. “ОДОП” е потвърдил обжалвания пред него РА, в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди- м.12.2015г., м.03.2016г. и от м.06.2016г. до м.02.2017г., за главница и съответни лихви за забава. Това решение е връчено на оспорващото дружество по електронен път на 07.11.2018г. Жалбата срещу ревизионния акт, в частта, потвърдена с решението на Д. на Д. “ОДОП“, е депозирана чрез административния орган, по пощата с клеймо от 20.11.2018г.

В рамките на съдебното производство, по искане на оспорващия, съдът допусна изслушването на съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Д., от заключението на която се установи, че от процесните 40 фактури, 39 бр. са осчетоводени в Дневника за продажби по декларирани СД по ЗДДС от страна на доставчика ..., като не е отразена само фактура № 43728/ 28.09.2016г. Налице били данни за разплащане в брой на процесните фактури от купувача в полза на продавача, като същите били осчетоводени като платени и в счетоводството на .... В счетоводството на оспорващото дружество обаче, същите тези фактури не били осчетоводени като получени стоки и/ или оказани услуги, съответно заприходени като стоки и/ или материали в счетоводна сметка 302 “Материали“ или 304 “Стоки“. Същите били осчетоводени като текущ разход за дружеството, заведени в счетоводна сметка 601 “Разходи за материали“. Експертът е установил, че „. Т. Е. е допуснал техническа грешка при самото осчетоводяване на фактурите, като в СД по ЗДДС, в Дневника за покупки за м.01 и 02.2017г., счетоводството е вписало дати на издаване на фактурите, различни от действителните, а така също и от извършеното плащане. В случай като процесния, следвало да се осчетоводи правилно фактурата с датата на издаване и извършеното плащане в 2016г., а начисления ДДС по тях трябвало да даде отражение в месеците на тяхното деклариране, т. е. м. 01 и 02.2017г. При извършеното счетоводно приключване на 2016г. по ЗКПО, същото също не било отразено в годината на извършване на разходите, поради което вещото лице прави извода, че е нарушен принципа на документална обоснованост на извършените стопански операции, тъй като същите противоречат на издадения документ, придружен с фискален бон, различни от датата на завеждане в програмния продукт, макар това само по себе си, да не причинява вреди на фиска. За отразяване на извършеното плащане към доставчика, в счетоводството на „. Т. Е. били взети аналитично по всяка една от фактурите, следните счетоводни записвания – дебит сметка 401 Доставчик- общата сума по фактура към ... и Кредит сметка 501 Каса в лева – общото задължение по фактура. Общият размер на реализираните приходи от оспорващото дружество по периоди, е както следва : м.12. 2015г.- 273 875. 03 лв.; м.05.- м.12.2016г.- 1 098 663. 84 лв. Основните източници на приходи на оспорващото дружество били от осъществени превози на товари, платими от спедициите ..., ... и ... Експертът е установил, че основната дейност на дружеството е по КИД 49.41 – “Товарен автомобилен транспорт“.

От допълнителното заключение на вещото лице Д. Д. по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури не кореспондират със счетоводните записвания за извършени ремонти, включително и в увеличение на стойността на дълготрайните материални активи /ДМА/, собственост на дружеството в счетоводна сметка 205 – транспортни средства, така и по счетоводна сметка 602 – разходи за услуги /ремонт/. Същите били осчетоводени по сметка 601 – разходи за материали, т. е. имало осчетоводен директен разход за дейността, без да е увеличен полезният срок на годност на активите на дружеството. Експертът не е открил данни за съхранение на закупените резервни авточасти от ... в собствени или наети помещения. С оглед приложения метод на директно изписване и разход за дружеството на материалите в деня на закупуването им, не било наложително ползването на специално помещение за съхранението им.

От изслушаното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза И. С. М. се установява, че за ревизирания период 01.12. 2015г.- 31.08.2017г., дружеството ... е осъществявало основната си икономическа дейност с три товарни автомобила- влекачи : Влекач- марка “Даф“ с рег. №..., с водачи Зл.К. и Ал.Ст.; Влекач- марка “Даф“ с рег. № ., с водачи Т.П. и Д.М.. и Влекач- марка “Рено Магнум“ с рег. № ... с водач М. М. Съгласно представените документи – Складови разписки за предаване/ приемане на материални ценности – 18 бр., с достатъчна точност можело да се предположи, че технически е било възможно 60 % от контингента авточасти, описани в процесните фактури, да са били вложени при ремонт на МПС, извършван от самите водачи, в случай, ча за ревизирания период, оспорващото дружество е разполагало действително съд седемте посочени товарни автомобила. Към заключението на вещото лице е приложена справка от Сектор “ПП“ при ОД на МВР – Б. относно притежаваните МПС от ...

От разпита на вещото лице И. С. М., в съдебно заседание, се установява, че подмяната на определени авточасти изисквала тежък, сложен ремонт, който следвало да бъде извършен от лице със съответните познания, напр. шофьор, който е работил в Агрегатно отделение на специализиран автосервиз. За разлика от леките автомобили, при които това било доста по- лесно, при тежките автомобили, било почти невъзможно всяка подмяна на авточасти да стане на пътя. Леки ремонти – напр. сваляне на помпа, на хидравличен маркуч или подмяна на крушките на фаровете, по принцип можела да се извърши и на пътя, но за да стане това, шофьорът трябвало да има тези авточасти. По- често, практиката била евентуално ако може, съответната необходима част да се достави. На 8 стр. от заключението си, експертът уточнява, че е посочил съответната стойност на авточастите без ДДС. От общата сума за закупените части по процесните фактури- 140 952. 54 лв. без ДДС, 40 % стрували частите, които вещото лице възприема, че изискват тежък /сложен/ ремонт, а 60 % били тези, които шофьорите, ако разполагат със съответни умения, можели да ги сменят и сами. Процесните 40 фактури касаели 7 влекача, като експертът възприема само три от тях, за собственост на „. Т. ... . При определяне на тази стойност 40 % и 60 %, експертът приспаднал четирите автомобила, които, според него, не били собственост на дружеството. Авточастите, които били получени по складовите разписки, излизали за трите автомобила- 48 071. 50 лв., но реално по справките, били получени 30 части за 34 606. 11 лв., т. е. налице била разлика от 13 464. 99 лв. по- малко. Именно върху 34 606. 11 лв. били изчислени и посочените проценти- 40 % - 13 931 лв., а 60 % - 20 674. 55 лв. Вещото лице И. М. допуска, че 60 % от шофьорите по принцип, можели да се справят с ремонти на място /по време на път/, а данни в преписката относно това, кой от процесните шофьори, какви умения имал, нямало по делото. Тези проценти се приемали на база професионалния опит за управление на автомобил. Били направени сверки за това в няколко сервиза за тежкотоварни автомобили в гр. Б., като с отговорните лица и монтьорите било коментирано какво шофьорите могат да направят сами, и какво не. На стр. 7 от заключението той отразил, че има несъответствие между складовите разписки и фактурите в цените, и оттам направил извод, че най- вероятно закупените авточасти са вложени при ремонта. На стр. 8 посочил, че 60 % от частите, са вложени. В таблица 2 посочената сума от 48 071. 50 лв. били частите, които той е намерил като отразени в съответните складови разписки, но фактически, били получени авточасти за 34 606 лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената до съда жалба срещу РА, в частта му, потвърдена с Решение № 1718/ 05.11.2018г. на Д. на Д. “ОДОП” е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от правен субект с надлежна активна процесуална легитимация, относно установените му задължения за главница и лихви за забава по ЗДДС за посочените данъчни периоди, срещу подлежащ на оспорване акт, при упражнено в срок право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и 113 от ДОПК /писмени доказателства- л. 18- 52 от делото/. Изготвен е в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити.

Мотивиран е подробно, като неразделна част от него е и ревизионният доклад, където са подробно изложени фактическите констатации и съображения на екипа.

При така изложената фактическа обстановка, съдът формира и своите правни изводи. На основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът разглежда спора по същество и когато приеме, че актът е незаконосъобразен на основанието, на което е издаден, следва да разгледа спора по същество, като прецени наличието на материалноправните предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. Производството по обжалване на РА не е контролно- отменително, а е процес по същество, поради което съдът следва да реши, с оглед на събраните по делото доказателства, дали се дължи данък и в какъв размер. С оглед правомощието на съда по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, същият следва да провери за всеки от доставчиците /в случая само един – .../, дали са спазени изискванията на закона относно начисляване на данъка и реалността на доставката. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси – напр. Решение № 4843/ 03.04.2012г. пост. по адм. дело № 5289/ 2011г. и Решение № 15605/ 25.11.2011г. пост. по адм. дело № 4030/ 2011г. и двете по описа на ВАС, І- во отд.

По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно прието в правната теория и практика е, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Съгласно действащата през процесния период нормативна уредба за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставките следва да са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, както и да не са намерили проявление ограниченията на това право, визирани в чл. 70 от ЗДДС. Съгласно чл. 68 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Чл. 69, ал. 1 от ЗДДС съдържа изискването стоките или услугите, предмет на доставката, да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, за да има право лицето да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя, при условие, че същият притежава данъчен документ, издаден по реда на ЗДДС и съдържащ изискуемите реквизити. Съобразно постановките, дадени в Решение № 3909/ 29.03.2017г. пост. по адм. д. № 5285/ 2016г. по описа на ВАС, І- во отд.- “Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ“/. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. С оглед фактическата установеност при ревизията, следва да бъде отбелязано, че отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя- в този смисъл Решение № 8039/ 30.06.2016г. пост. по адм. д. № 9717/ 2015г. по описа на ВАС, І- во отд. и др. / и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени - чрез писмени доказателства с несъмнена достоверност.

Безспорно е, че изводът за липса на реална доставка е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на контрол, т. е. винаги следва да бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този смисъл, при обжалването на ревизионния акт, не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, но и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реални доставки е логически и правно издържан.

Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни : доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на европейските общности /СЕО/. В т, 53 от мотивите на Решение от 19.09.2000г.. постановено по дело С-454/98, СЕО подчертава, че правото на данъчен кредит се упражнява само във връзка с дължимия ДДС, т. е. този който съответства на осъществена облагаема доставка. Пак там е подчертано, че правото на данъчен кредит не се разпростира върху данък, който е станал дължим, само защото е посочен във фактурата. Съгласно Решение на СЕО от 29.04.2004г. по дело С-152/02, правото на приспадане следва да бъде упражнено щом са изпълнени двете изисквания : стоките да са били доставени или услугите - извършени, и Д. задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Двете предпоставки за признаване право на кредит са кумулативни и липсата на която и да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право.

Нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС определя като доставка на стока прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Датата на прехвърляне на собствеността или датата на извършване на услугата представляват Д. събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли данък и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9. ал. 1 от ЗДДС.

В Решение от 06.12.2012г. по дело С-285/ 2011 на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ е дадено задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 167 и сл. от Директива 112/ 2006г. относно общата система на ДДС, свързано с въпроса за преценката на това дали извода на приходната администрация за нереалност на доставката е пряко свързан с отказа на данъчен кредит по ДДС. В него е посочено, че от постоянната съдебна практика на СЕС се установява, че правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС- в тази насока и Решение от 21.06.2012г. по дело Mahagаben и Dаvid, C-80/ 11 и C-142/ 11/.

Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Всъщност ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи от цената- дела : C-354/ 03, C-355/ 03 и C-484/ 03. Освен това от текста на член 168, б. “а“ от Директива 2006/ 112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересованият да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице- т. 26 от Решение от 06.09.2012г. по дело Tуth, C-324/ 11. Посочено е също така, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112. В тази насока и диспозитива на решението по същото дело сочи, че членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Това решение на СЕС, както и Решение от 21.06.2012г. по дело C-80/ 11 и C-142/ 11 следва да се съобразят с някои други основополагащи принципи на правото на приспадане на данъчен кредит. В Определение от 03.07.2013г. по дело С-572/ 11 Мениджърски бизнес решения, чл. 168, б. “а“ и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания е посочено, че същите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура ДДС, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Всъщност от задължителните за съда и приходната администрация решения на СЕС по преюдициални запитвания и събраните в рамките на настоящото производство писмени доказателства, следва да се приеме, че не се доказва по категоричен начин, че именно доставчика на ...– ... е осъществил спорните доставки на стоки - автомобилни части през данъчни периоди- м.12.2015г., м.03. 2016г. и от м.06.2016г. до м.02.2017г., така както са описани в процесните 40 бр. фактури.

Според съда за целите на ЗДДС Д. събитие е не правоотношението /сделката/ или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата /чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 2. ал. 1 от ЗДДС/. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласието на страните за възникване на облигацията и поемането на задължението, а изпълнението като резултат. Без да е прехвърлено правото на собственост и извършена услугата Д. събитие не съществува /естествено в основната хипотеза на облагаема доставка по чл. 2, т. 1- 4 от ЗДДС/. Установяването на пораждащият задължението за доставката юридически факт е индиция за реалността на имущественото разместване при изпълнението.

За да ползва данъчен кредит, оспорващият следва да докаже материалноправните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК по отношение на задълженото лице, което се явява заинтересувано да докаже благоприятни за него факти. Доколкото правото на данъчен кредит е субективно притезателно право с насрещен субект приходната администрация /Държавата/, то съгласно правилото на чл. 154 от ГПК, приложимо въз основа на § 2 от ДР на ДОПК във вр. чл. 144 от АПК, доказателствената тежест за установяването му, е на оспорващото дружество, и на същото тя беше надлежно разяснена с разпореждането за насрочване на делото. При условията на пълно и главно доказване, ... не успя да стори подобно доказване. Даже напротив - приходната администрация с наличните по административната преписка писмени доказателства, поведението на доставчика на оспорващия, успя да проведе насрещно доказване за установяване на фактите, свързани с липсата на реално изпълнение на доставките по процесните фактури.

По отношение на процесния доставчик на стоки /авточасти/ - ..., съдът намира изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставките по процесните фактури за правилни и законосъобразни. В конкретния случай, предмет на доставка по фактурите, издадени от ... са стоки /резервни части/. От приобщените по делото доказателства е видно, че прекия доставчик обосновава произхода на процесиите резервни части както със залежала от 2014г. стока /продавана освен на ревизираното дружество и на други клиенти/, така и с покупки на стоки от същия вид след 26.09.2016г. от предходните доставчици – ..., ..., ..., ..., ..., ..., и ... . Изрично ревизиращият екип, е изискал от ..., документи за произход на процесиите стоки, като такива не са представени. В тази връзка, съдът намира, че законосъобразно органите по приходите са приели за недоказан произхода на резервните части, за които не са представени нито фактури за доставката им от изброените по- горе предходни доставчици, в конто същите да са индивидуализирани по вид и мярка, каталожен номер, модел, марка, година на производство и т. н., нито каквито и да е други индивидуализиращи ги документи – приемо- предавателни протоколи, складови разписки и др. Такива документи не са представени и от проверените предходни доставчици – ...и ... въпреки че са им връчени ИПДПОЗЛ, а и правилно е констатирано от органите на НАП, че всички дружества по веригата от доставки се обслужват счетоводно от едно и също лице, което едновременно с това, е и счетоводител на ...

Отделно от това, законосъобразно е преценено от органите по приходите, при извършения сравнителен анализ на продадените от ... стоки на „. Т. и на третото лице – ..., че през същите данъчни периоди, ... не е обективно разполагало с наличностите стоки, чиито продажби е документирало едновременно на двете дружества. Продадените резервни авточасти на ... от ..., за периода 01.01.2016г.- 26.09.2016г. са на стойност- 54 950. 10 лв., а за периода 27.09.2016г.- 31.12.2016г. стойността им е- 84 335. 00 лв., или обща стойност- 139 285. 10 лв. Съгласно оборотната ведомост на ... за 2016г., пък наличността на авточасти към 01.01.2016г. на стоки по дебита на сметка 304 “Стоки“ е в размер на 64 651. 59 лв., а същевременно с това са декларирани едновременно продажби на посочените резервни авточасти, и на „.... на стойност 52 882. 90 лв., и на..., на стойност 139 285. 10 лв., или общо продажби на стойност- 192 168. 00 лв. Поради това правилно, ревизиращият екип е достигнал до извода, че дружеството- доставчик ..., не е разполагало с необходимите наличности на стоки във фактурираните на двете дружества количества, а относно довода, че част от авточастите са преброени през 2014г. от НАП, правилно е възприето, че преобладаващо преброените от органите на НАП резервни части са за селскостопанска техника, а не са от вида като на фактурираните на „. Т. ООД.

За доставки с посочения предмет правнорелевантни за доказването на изпълнението им са доказателства за наличност на стоката в патримоннума на доставчика, прехвърлянето на собствеността в патримоннума на получателя ревизираното лице, както и доказателства за съпътстващи изпълнението факти като фактическото предаване, мястото на изпълнение на доставката и свързаните с това доказателства за наличие на търговски обект и транспортирането на стоките. В тази връзка от страна на оспорващото дружество и доставчика му не се ангажираха по делото Приемо- предавателни протоколи за предаване на стоките, Справки за стоковия поток или други подобни документи, можещи да установят движението и потока на съответните авточасти, които са им изискани от приходните органи по реда на ДОПК, а същите не се представиха и пред съда, въпреки надлежно разяснената доказателствена тежест в процеса.

От заключението на изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че ревизираното лице не е заприходило стоките по процесиите 40 бр. фактури по материални сметки 302 - Материали или 304 - Стоки, а фактурите са отчетени като текущ разход по сметка 601 - Разходи за материали, като според експерта, изписването на стоките директно като текущ разход означава, че те се влагат непосредствено след получаването им в дейността на предприятието и не се държат като търговски наличности, т. е. означава че същите е следвало да са вложени в дейността на „. Т. Е. непосредствено при получаването им. Това обаче противоречи не само на събраните в хода и на ревизионното, и на настоящото съдебното производство доказателства, но дори на тезата на самия оспорващ, който чрез законния си представител твърди, че същите авточасти не са влагани веднага в собствените му товарни автомобили, а са се натрупвали в резерв, за да послужат за в бъдеще /при необходимост/, при възникнала аварийна ситуация на пътя, при осъществяване на дейността на дружеството, и то основно на територията на Кралство Нидерландия, където основно се твърди да са били извършвани свързаните с притежавания предмет на дейност и лиценз, превози на товари. По делото липсват каквито и да е доказателства /дори твърдения/ на кои от седемте, собствени на дружеството към онзи момент товарни автомобила /влекача/, кога и какви резервни части са вложени, по чие искане е станало това, как същите авточасти са били транспортирани от Република България до Кралство Нидерландия, още повече че се установи от извършената проверка в Агенция “Митници“, че за целия ревизирания период, само на 9 дати- 03.02.2016г., 04.02. 2016г., 31.08.2016г., 28.10.2016г., 02.11.2016г., 01.04.2017г., 27.05.2017г., 01.06.2017г. и 14.08.2017г., МПС- та, собственост на „. Т. Е. изобщо са напускали територията на страната, което изключва достоверността на поддържаната теза както за “честата смяна на авточасти“ така и за евентуалното транспортиране на авточасти от България до Холандия. Още повече недостоверно звучи тази версия, доколкото за горепосочените 9 дати /9 курса/, обективно не са могли да се вложат авточасти в обемите, посочените в процесните фактури.

За пълнота на гореизложеното, следва да се посочи и, че съобразно изслушаното заключение на вещото лице И. М. по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза, на база предоставените данни от сектор “Пътна полиция“ /КАТ/ при ОД на МВР – Б., вещото лице е установило, че през процесиите ревизирани данъчни периоди, оспорващото дружество е имало само три собствени МПС- товарни автомобили с рег. №...; рег. № ...и рег. № ... . За останалите 4 товарни автомобила /влекача/ по делото експертът е категоричен, че липсват доказателства, същите както да са били собственост на дружеството, а така също да са били ползвани от „. Т. Е. и на някакво друго правно основание – наем, лизинг, заем за послужване, респ. да са наети инцидентно, за процесните периоди. Във връзка с хипотетичното допускане на вещото лице за проценти резервни авточасти, които могат да се сменят на място /на пътя/ от съответните шофьори с дълъг професионален опит, следва да се отбележи, от една страна, че според И. М., технически е невъзможно 60 % от авточастите, описани в процесните 40 бр. фактури, да са били вложени при ремонт само на 3 бр. МПС, а същото допускане се отнася само в случай, че се касае за 7 автомобила, каквито дружество е нямало, а от друга страна, следва да се посочи и, че хипотезата на експерта касае само шофьори управлявали съответните МПС, с дълъг професионален опит, натрупан вкл. и за част от авточастите в Агрегатно отделение на съответните сервизи, за които обстоятелства по делото няма никакви данни- нито за продължителността на професионалния стаж на съответните шофьори, нито за натрупан опит в подобни отделения.

Следователно от събраните изцяло еднопосочни по делото доказателства, изобщо не може да се изведе извод, че ... е получило именно описаните като вид, брой и като цена, резервни авточасти от сочения във фактурите като доставчик – ..., нито че последният е разполагал с тях към посочените дати. Тук следва да се има предвид и фактът, че като получател във всички фактури е посочен лично законният представител на оспорващото дружество – Р. К.. Съгласно получената справка от МВР, Д. “Български документи за самоличност“, това лице е пребивавало на територията на Република България само на 4 дати - на 26.07.2016г., на 20.09.2016г., на 27.10.2016г. и на 20.12.2016г., на които дати са издадени само 4 от процесиите 40 фактури. От друга страна, не е за пренебрегване и фактът, че управителят на дружеството – контрагент ... – П. Т., е бил извън пределите на Република България в периода 23.09.2016г.- 19.10.2016г., в който са съставени и подписани от негово име фактури № 652/ 26.09.2016г. и № 658/ 28.09.2016г., още повече и при дадените от него обяснения в хода на ревизионното производство, че той единствен е предавал процесните стоки, че той лично е подписвал фактурите, а и липсата в това дружество на допълнително наети хора.

Само по себе си обстоятелството, че са налице данни за разплащане в брой по процесните фактури между получателя и неговия доставчик, не е основание да се приеме, че е налице реалност на доставките, тъй като същото следва съгласно и цитираната практика на ВАС, и на СЕС, да се разглежда в съвкупност с останалите доказателства, събрани в хода и на ревизионното, а и на съдебното производство, които както бе посочено, не обуславят подобни изводи. Тук приложение следва да намери и възприетата постановка в съдебната практика, че случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, по които ревизираното лице е получател, е практика, която не може да се осъществи без знанието на получателя по фактурите- напр. мотивите на решението на СЕС по дело С-18/13/. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това разбиране е отново застъпено и в Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което “Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“. При липса на облагаема доставка, добросъвестността на получателя категорично е поставена под съмнение- аргументи в този смисъл са налице в Решение на СЕС от 13.02.2014г. В същата насока е и разбирането на СЕО, изразено в т. 62 от решението по дело С-454/98, според което общностното право не изключва възможността държавите- членки да считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи неправомерно ДДС като опит за данъчна измама- в този смисъл и Решения № 3984/ 08.04.2015г. пост. по адм. д. № 5321/ 2014г. по описа на ВАС, VІІІ- мо отд., Решение от 07.12.2010г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49 – “съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото данъчнозадължено лице, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент“/. Ето защо, предвид всичко посочено, настоящият състав намира, че твърдението на оспорващото дружество за реалност на процесните доставки на авточасти по фактурите, предмет на делото, е не само недоказано, но напротив категорично опровергано от проведеното насрещно доказване от страна на НАП, поради което и подадената жалба срещу РА, в оспорената му част, ще следва да бъде отхвърлена.

Съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, разноски се следват на ответника– съобразно отхвърлената част от оспорването. При това положение, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, съобразно отхвърлената част от оспорването, на НАП се следват разноски в размер на 1 502. 57 лв. за юрисконсултско възнаграждение /чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вкл. актуалния размер на същите съобразно Решение № 5419/ 08.05.2020 на ВАС- обн. ДВ, бр. 45/ 2020г., в сила от 15.05.2020г./.

Воден от гореизложеното, и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от „. Т. Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр. Б., ..., представлявано от Р. К. против Ревизионен акт № Р-*6871-091-001/ 21.05.2018г. издаден от Ф. Сл. Йон. - Началник сектор, възложил ревизията и Т. В. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1718/ 05.11.2018г. на Д. на Д. “ОДОП“ - С. при ЦУ на НАП, в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 190. 51 лв., и съответни лихви за забава в размер на 4 228. 49 лв., за данъчни периоди- м.12.2015г., м.03.2016г. и от м.06.2016г. до м.02.2017г. вкл. по фактури : № 553/ 30.12. 2015г.; № 560/ 29.03.2016г.; № 563/ 30.03.2016г.; № 566/ 31.03.2016г.; № 584/ 30.06. 2016г.; № 587/ 20.07.2016г.; № 589/ 21.07.2016г.; № 591/ 22.07.2016г.; № 593/ 25.07. 2016г.; № 596/ 26.07.2016г.; № 599/ 28.07.2016г.; № 600/ 29.07.2016г.; № 620/ 29.08. 2016г.; № 632/ 17.09.2016г.; № 643/ 20.09.2016г.; № 43728/ 28.09.2016г.; № 658/ 28.09.2016г.; № 652/ 26.09.2016г.; № 663/ 27.10.2016г.; № 671/ 31.10.2016г.; № 681/ 07.11.2016г.; № 687/ 10.11.2016г.; № 701/ 18.11.2016г.; № 683/ 08.11.2016г.; № 685/ 09.11.2016г.; № 697/ 16.11.2016г.; № 753/ 27.12. 2016г.; № 690/ 11.11.2016г.; № 692/ 14.11.2016г.; № 695/ 15.11. 2016г.; № 699/ 17.11.2016г.; № 713/ 25.11.2016г.; № 733/ 09.12.2016г.; № 722/ 02.12.2016г.; № 723/ 05.12.2016г.; № 725/ 06.12.2016г.; № 728/ 07.12.2016г.; № 746/ 20.12.2016г.; № 730/ 08.12.2016г. и № 745/ 19.12.2016г., за доставки от ..., с ЕИК ... .

ОСЪЖДА „. Т. Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр. Б.,..., представлявано от Р. К., да заплати на Национална агенция за приходите, с адрес : гр. С., ..., представлявана от Изпълнителния директор, сумата от 1 502. 57 лв. /хиляда петстотин и два лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от връчване на преписи на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Г.Б.