За оспорващото дружество „. Б. за А. Л. , представлявано от И. Д. О. С. М. – редовно призовано, законен представител не се явява. Представлява се от адв. С. с пълномощно по делото.
Ответникът Директорът на Р. З. К. Г. Б. – редовно призован, се представлява от началник Сектор „Административно-правно обслужване” в РЗОК-БлагоевгрА. юриск. Д., с пълномощно от днес.

Явява се вещото лице Д. Ф. И. Ф..

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът намира, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания преди разпита на вещото лице. Моля да бъде изслушан експерта.

Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице:
Сне самоличността на експерта: Д. Ф. И. Ф. – българин, български гражданин, 55-годишен, неосъждан, без родство със страна и законен представител на страна по делото; образование висше; специалност: Хирургия.

Съдът предупреди вещото лице за отговорността, която носи по чл. 291 от НК за невярно заключение и експертът обеща да даде обективно и безпристрастно становище.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ф.: Поддържам изцяло изготвената и депозирана експертиза. Нямам какво да добавя, освен да внеса разяснения в отговор на въпросите на страните по отношение на четирите процесни истории на заболяванията (ИЗ).
По отношение на въпроса дали в НРД 2015 год. има клинична пътека (КП): „Изваждане на чуждо тяло”, във връзка с лечението на пациенти по клинична пътека (КП) № 184.1 , заявявам, че извърших справка по НРД 2015 г. Тъй като и в предходната ми дългогодишна практика се е налагало вадене на чужди тела, както и в конкретния случай за двете ИЗ – едната от които е ухапване, а другата – чуждо тяло. В НРД 2015 не съществува изрично създадена КП, която да регламентира подобно наранявания и състояния, при които животът на пострадалия е заплашен от инфекция, така че да бъде хоспитализиран в лечебно заведение и да се извади чуждото тяло, което се явява агент, причиняващ травмата, която потенциално, в следващите часове се разгръща като възпалителен процес.
От момента на попадане на чуждото тяло, особено когато става дума за метални частици с кинетична енергия и, когато не се касаят открити части на тялото, каквито са крайниците, лице и шия, през всички останали части на тяло се допуска над 80-90 %, че е налице облекло, и съответното чуждо тяло с висока кинетична енергия (най-често метални частици), попадайки в тялото, откъсват част от тъканта на облеклото и част от тази тъкан в повечето от случаите се намира в раневия канал вътре в раната. Това е механизмът на нараняване вследствие на чужди тела.
Конкретно на въпроса: в НРД 2015 няма такава пътека, с която да се обезпечи обработка на наранявания, превенция на възпалителни усложнения след това, предизвикани вследствие на чужди тела. Има други КП, с друг текст, които касаят проникване на чужди тела в телесни кухини: черепна кухина, гръдна кухина, коремна кухина. Когато е налице проникване вътре, в съответните кухини, има регламентирани други текстове, други пътеки, които обезпечават пациентите с подобни наранявания да се лекуват. Но когато агентът (чуждо тяло) остане в съответната стена на телесната кухина – в случая гръдна кухина или коремна стена или меки тъкани заедно с костта на черепна кухина, няма такава пътека, която да обезпечи изваждането на чуждото тяло. При такива наранявания в раневите канали агентът прониква на 1-3 см, ако има кос ход, а не директен, перпендикулярно на стената, и способността еластичност на кожата създава предпоставки веднага да се затвори входното отвърстие на раневия канал. Единственият начин за първична хирургична обработка, за да може да се извади агентът, това е да се направи локална анестезия с помощта на асистираща сестра, а когато случаят е по-сложен, с асистент-хирург да се разсекат меките тъкани, да се проникне и да се проследи раневия канал като се стигне до дъното на раневия канал, където се намира чуждото тяло, за да бъде отстранено същото.
Чрез това отклонение се опитвам да отговоря на въпроса защо случаят е по тази КП, която касае не животозастрашаващи инфекции, а оперативни интервенции при инфекции на меки тъкани, както и на костни тъкани. Със самия момент на проникване инфекцията вече е внесена. Не е нужно, КП като редакция от само себе си се подразбира, че трябва едва ли не първо да възникне възпалението, т.е. – да възникнат усложненията, и едва след това да се интервенира. За добрата медицинска практика това е грешен подход.
По отношение на въпроса: Що е флегмон? Флегмонът е вид и тип възпалително изменение на меките тъкани, различно от това, когато е обособена гнойна колекция, различно от това, когато е обособена инфектирана материя с елиминации – спонтанно изтичащи детритни маси. Флегмонът по-скоро се различава като местно локално възпаление, характеризиращо се с оток на меките тъкани, подуване, зачервяване, а когато, както в конкретния случай, се касае за проникващо нараняване, самият раневи канал вече има оточни тъкани по ръбовете на раната и ръбовете на самия раневи канал, по стените на раневия канал. Това е флегмонът. Той много бързо се развива като динамика: с минути и с часове. Ако агентът, който е причинил възпалителния процес тип флегмон, е с висока вирулентност, за няколко часа може от предходен флегмон, както казах – с оток, със зачервяване, да се превърне в някой от типовете възпаление: гнойно възпаление, гнойно-некротично възпаление и т. н. Разновидност на флегмона е и целулита.
Дори когато флегмонът се образува без външен агент, а заразяването е от някои вътрешни патогенни частици (микроби), поведението отново е изпреварваща хирургична инцизия на меки тъкани с оглед да се овладее напрежението на отока чрез срязване меките тъкани и изтичане на възпалителните ексудати.

ЮРИСК. Д.: По отношение на двамата пациенти, които са приети за лечение по КП 184.1 и, съответно, отчетени за заплащане пред Здравната К.: въз основа на какво е установено, че при тях е наличен флегмон, след като и двамата пациенти са постъпили в Б. няколко часа след настъпване на злополуката: след ухапване от куче при едната пациентка, която е имала разкъсно-контузни рани, кървящи на предмишница и ръка; и, при другия пациент, няколко часа след осъществяването на прободна рана и с образното изследване в болницата е установено наличие на чуждо тяло?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ф.: В случая, който касае ухапване от куче, самото ухапване с данни за разкъсване на кожа, подкожие и меки мускулни и други, евентуално фациални, пластинки и частици, в хирургичната наука се приема, че дори само един час да е минал при ухапване, особено от куче или от човек, или от каквото и да е друго животно, започва гнойно некротично възпаление, минаващо през фазата на флегмона. Единственото правилно решение и единственият радикален подход, това е хоспитализация, както в случая. Не говорим за одраскване по кожата на ръката, а говорим за ухапване. Един амбулаторен лекар, намиращ се в хирургичен кабинет, няма способи да изследва колко дълбоки са раневите канали, оставени от кучешките зъби. Имплантирането на инфекцията чрез зъбите, чрез слюнката, в човешката среда няма по-мръсен агент от слюнката, която е бъкаща от микроби. Слюнката има повече патогенни микроби, по-вирулентни и по-опасни, отколкото фекалните маси. Затова, когато се касае за ухапване, единственото решение е хоспитализацията с бързо, изпреварващо интервениране на тъканите дейност, за да бъде спасен пациентът. Защото през кожната рана не може да се види, докато не се разсече, дали зъбът на кучето не е засегнал някое от подлежащите сухожилия (особено както е в ръката) на мускулите. Докосването на слюнка до обвивката на сухожилието е с изключително тежки последици в следващите часове. Така че, в този случай, фазата на флегмона се приема по подразбиране. Когато имаме ухапване от куче, ние хирурзите, освен че изписваме на латински диагнозата „ухапване от куче”, посочваме областта на ухапването и веднага пишем флегмон на същата зона.
Редакцията на КП често пъти е направена така, че не може, дори с последващите вътре разбивки, текст, който дава яснота за обема и дейността, не може да обхване на 100 % съответните патологични състояния. Не случайно, преди повече от 10 години /2001 -2002 год./ когато се въведоха първите КП, няколко години след това се говореше, че те ще бъдат сменени с т. нар. диагностично свързани групи. Тоест, КП не може да обхване 100 % от случаите, които се срещат в ежедневието, както е и в конкретния случай с чуждото тяло. Но ако имаше диагностично свързана група, която представлява по-висш етап на обезпечаването от здравна помощ на пострадалите, това щеше да бъде и редовно изпълнено и, съответно, редовно регламентирано и заплатено, без да има някакви основания за спор. Самата редакция на КП предразполага проверяващите органи да акцентират преди всичко на състоянието, което се предполага, че ще се разгърне. Проверяващите органи приемат, че състоянието трябва да се е разгърнало, за да е налице хоспитализация. Но няма КП, по която да стане изваждането на чуждото тяло. Обикновено между 3-6 часа започват усложненията. Трябва ли да се чака да минат тези часове, за да се интервенира. При един вече доказан, с всичките му усложнения възпалителен процес, борбата става неефективна и трудна.
В случая с ухапването от куче прави впечатление, от пролежания брой дни на пациентката, че дори стационарните лекари-хирурзи, въпреки обработката в първите часове, не смеят да изпишат пациента на следващия или на по следващия ден. Макар че, в НРД 2015 год. за подобен род случаи позволяваше един ден престой. В случая престоят е 3 или 4 дни. Тоест, дори при обработен случай, лекарят не може да прогнозира какво ще се развие с макроорганизма, в случая – тъканите на пострадалия пациент, поради което е задържан за наблюдение за по-дълго време.

ЮРИСК. Д.: Въз основа на какво при тези двама пациенти се установява наличие на флегмон, какъвто е изрично посочено в КП, че трябва да е наличен, за да бъдат хоспитализирани точно по тази КП?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ф.: Ухапването от куче е достатъчно основание да се приеме, че това е флегмон, защото няма ухапване, което да не протече с флегмон. Щом е осъществено ухапване, възпалението започва в следващите минути. Раната е достатъчно основание, което показва наличието на възпалителен процес, особено кучешката рана. Характеристиката на раната подсказва дали тя е огнестрелна, дали е порезна, дали е от удар с твърд, тъп предмет, или е от ухапване. Щом раната е от ухапване, флегмонът е категоричен в следващите минути и часове. Трябва да се интервенира, за да се предпази пациента. Последиците, ако не се интервенирт пациентът и не се бърза, са страшни.

ЮРИСК. Д.: По отношение на пациентите, хоспитализирани по КП № 183 и във връзка с въпроса: Въз основа на какво считате, че при двете пациентки е наличен субилеус, т.е. чревна непроходимост, която наистина е индикация за хоспитализация по КП № 183, след като едната пациентка е с диарични изхождания и ускорена чревна перисталтика, което е установено при първия преглед в болницата и съответно е установено в медицинската документация – от приема до изписването и, съответно, с отразяване на тези данни в епикризата; а при другата пациентка има оживена чревна перисталтика, което също е надлежно отразено в медицинската документация, съхранявана в „. Б. за А. Л. ; което не кореспондира за даденото обстоятелствено обяснение-определение на диагнозата „Субилеус”.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ф.: На диагнозата „Субилеус” и „Илеус” най-дълго и най-обемно, материално в медицинската литература, практика и специалност е отделено най-много място. Един от най-трудните въпроси за разграничаване е има ли илеусно състояние, или няма. В обстоятелствената част на експертизата съм се опитал на направя едно кратко запознаване, като състоянието за настъпване на такава клинична картина: „субилеус”; не е и не трябва да се приема само прекъсване на чревния пасаж.
Мога да илюстрирам това със следния пример: в коремната кухина, ако в даден миг настъпи руптура на една изключително малка яйчникова киста, настъпва състояние на „субилеус”. Течността (с или без кръв, а само стерилна бистра, чиста, бистра течност) е един фактор, с който перисталтиката моментално се нарушава и се смущава. Тя става вяла. В по-големи изливни субстанции, като един начеващ остър коли цистит или други субстанции, руптура на някоя киста с изливане на по-голямо количество течности, тя става до липсваща.
В конкретния случай с пациентката, за която от скенера достатъчно добре личи и са описани около 4-5 големи сенки, които най-вероятно са рецидив – както се сочи „рецидив от злокачествен процес”; наличието на тези сенки, на тези формации пред пикочния мехур, вляво от него, зад него, свързани с коремната стена, е абсолютно доказателство, че там има смущения на чревния пасаж. Това от своя страна води до чувството на гадене, което, от своя страна, води до чувството на болки, подуване и рентгенографски установени хидроаерични сенки.
В другия случай, при който има установена и по-бурна перисталтика, трябва да се знае, че „субилеус” и „илеус” не винаги кореспондират непременно 100 % само със спиране на чревния пасаж. Определени части от коремната кухина и определени чревни бримки са в състояние на вяла, отпусната, до паретична и до липсваща перисталтика, а в друга част от чревните бримки може да има и бурна перисталтика, т. нар. „опит да пробие” стеснението, препятствието, усукването. Тоест, над мястото на патологичния агент – съседните две-три чревни бримки, е налице бурна перисталтика. Опитът за по-силна перисталтика, която наричаме пробутваща и се чува, води до силните коремни болки. Защото коремната ципа в коремната кухина за случаите на субилеусно състояние, самият перитонеум е изпълнен с такива болкови рецептори, които действат и на натиск, и на разпъване, на химична промяна на веществата. Тези болкови рецептори дават информация за болките в корема.
Често пъти, дори при остър апендицит имаме бурна дефикация, а в зоната, където е апендикса, съседните бримки са в изключително вяла, до липсваща, перисталтика и един от симптомите на рентгенолозите, който допълва цялата клинична картина на острия апендицит, е т. нар. „стражева бримка”. Тоест, около органа, който е започнал да се възпалява, съседните бримки образуват „като стража” неработещо ефективно черво и чревна стена. Там се задържат газове, задържат се течности, оформят се хидроаеричните сенки и на рентгена това се вижда и се описва като „стражева бримка”. Това не се среща при всички пациенти, но при повече от половината този симптом се среща и, когато диагнозата е трудна при острия апендицит, тя се търси.
Острият апендицит може да имитира всички коремни заболявания. Затова, както е зададен въпросът, наличието на бурна перисталтика не отхвърля клиничната диагноза „илеус” или „субилеус”. Понятието „Субилеус” е лишено от стопроцентова материализация в медицинските симптоми. Такова понятие - „субилеус”, съществува само в практиката, където иска да каже, че всички симптоми, обуславящи огромния синдромов комплекс, са в много по-лека, начална степен на проява и затова казвам, че хоспитализацията е безусловно необходима, защото няма хирург, който, веднъж осъществил контакт с пациент и заподозрял „субилеус”, да не го проследи поне шест часа. Не може да пусне този пациент вкъщи и след това този пациент да разгърне пълна, тежка, драматична клинична картина на „илеус”, а пациентът вече да е спокоен, че е бил на лекар и е върнат вкъщи. Затова при диагноза „субилеус” хирурзите, които уважават себе си и които доста са чели, хоспитализират, а не връщат пациентите. Хоспитализират, както и в конкретните случаи: в единия имаме доказани метастази с други хидроаерични сенки и хиподенсни формации в коремната кухина, стенодопирни с коремната стена; а в другия случай имаме разпънат жлъчен мехур, който е уголемен (доказано е ехографски) и има и консултация с уролог, който дава информация от прегледа си, че става въпрос за един обострен, хроничен, пиелонефрит. Когато бъбреците страдат, макар че не са вътре в коремната кухина, те са зад задната ципа на корема, но са допирни към перитонеума, заболявания на уретери, на бъбреци, на някои от кръвоносните съдове, при които са зад коремната ципа, водят също до коремни оплаквания с клинична картина, идентична на „субилеус”.
При хоспитализацията на същата пациентка е открита стойност на кръвната захар 7,1. Тоест, при тази жена се заподозрява и един латентен (скрит) диабет. Затова и при дехоспитализацията е препоръчана консултация с ендокринолог. Един скрит диабет също може да даде клинична картина на субилеусна симптоматика.
Симтомокомплексът за това състояние - „субилеус” и особено за „илеус”, е много сложен. По-лесно е когато имаме пълно изразена, демонстративна клинична картина за тежките „илеус”-и, които са механични. В случая сме се абстрахирали от т. нар. „механични пречки”, „механични препятствия” за настъпването на „илеус”. Ние говорим аз динамичен „илеус”, в частност – състояние, при което имаме гадене, болка, наличието от рентгеновата диагностика на хидроаерични сенки, които подсказват, че в определен участък от цялата коремна кухина, определени чревни бримки не работят както трябва, почват да се раздуват, задържат газови колекции, задържат токсични течни субстанции и това налага да се разбере какво е – или ще премине, или ще отиде в един тежът „илеус”.
Самото поведение, както и в конкретните случаи е направено като терапия в „. Б. за А. Л. , това е поставянето веднага на назогастрална сонда, която обира и извлича навън всички стомашни сокове, жлъчни сокове и панкреасни сокове, за да може да олекне на червата и по този начин да се подпомогне тяхната възвръщаемост за нормална функция. Правят се спазмолитични вещества, спира се достъпът на храна, храненето минава парентерално, т.е., само чрез вливания, нищо през устата.
За хирурзите е гордост когато хоспитализиран пациент със подозряна клинична диагноза „илеус” или със субилеусно състояние да може след ден или два да бъде изписан и да му няма нищо. В противен случай, ако не е изписан, значи нещата се задълбават и се върви категорично към операция. Всяка оперативна интервенция, макар и да бъде рутинна, представлява известен риск за здравето на пациента. Не случайно тази пътека е създадена като консервативно поведение и консервативно лечение при остри хирургични заболявания. Илеусът, както се опитах да изкоментирам, е едно от тези остри, хирургични заболявания.

ЮРИСК. Д.: Какво доказва наличието на „субилеус” при двете пациентки, за да бъдат приети за лечение по тази клинична пътека? При тези две пациентки въз основа на какво считате, въз основа на кои доказателства, които са в медицинската документация, че е наличен този „субилеус”? Кои са индикациите?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ф.: Както вече казах, и от анамнезата със съобщаването за болки в коремната област, гаденето, подуването на корема, са симптоми, които влизат в рубриката на „субилеус”. След това при своя обективен преглед лекаря долавя това, което е чул и търси да го материализира като симптоми. Предполага се, че е направен пълният комплекс от прегледа: и е слушал със слушалките и е перкутирал и е установил тимпанизма, със слушалките е чул перисталтиката и, най-голямото доказателство в случая, не случайно това е един от основните, водещи критерии за това дали има, или няма „субилеус”, това са наличието на хидроаерични сенки. Това, което „вижда” рентгенът материализира диагнозата „субилеус” и „илеус”. И в двата случая имаме хидроаерични сенки, които са описани от рентгенолога, не са описани от хирурга.
Единият случай, при който перисталтиката е малко по-бурна, е неясен, защото коментираме, че е „субилеус”. Не трябва да илеусната диагноза да се отъждествява на 100 % и да кореспондира на 100 % със спиране на пасажа. Не случайно толкова подробно разясних, че в един участък може да има бурна перисталтика, да са налице диарични изхождания и пак да има „илеус”.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към експерта.

АДВ. С.: Да се приеме експертизата.

ЮРИСК. Д.: Оспорвам така представената съдебно-медицинска експертиза. Считам, че същата не кореспондира със състоянието на пациентите за хоспитализацията им по съответните КП. Посочените диагнози като основание за хоспитализация не са доказани както от анамнестичните данни на пациентите, така и от извършените изследвания в „. Б. за А. Л. .

Съдът намира, че следва да бъде прието заключението от изготвената от Д. Ф. И. Ф. съдебно-медицинска експертиза, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА съдебно-медицинска експертиза, изготвена от Д. Ф. И. Ф..

За нейното изготвяне присъжда на експерта възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, от които 200 (двеста) лева депозит.

ЗАДЪЛЖАВА оспорващото дружество да внесе разликата от 200 (двеста) лева, в тридневен срок от днес по сметка на Административен съд-Б..

Съдът освободи вещото лице, което напуска залата.

ЮРИСК. Д.: Във връзка със задължението ни от предходното съдебно заседание заявявам, че административнонаказателна преписка по Заповед № РД 09-1247/09.10.2015 год. не е образувана. Единственото, което е изготвено като документи по повод на разпоредената проверка на РЗОК-БлагоевгрА. са констативен протокол и за неоснователно взети суми.

АДВ. С.: Няма да сочим други доказателства и нямаме доказателствени искания.

ЮРИСК. Д.: Няма да представяме нови доказателства. Моля да бъде даден ход на делото по същество.

Предвид липсата на доказателствени искания, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. С.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите съдебно решение, с което да отмените като частично неоснователна и незаконосъобразна обжалваната Покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-1045/01.12.2015 год. на Д. на РЗОК-Б..
Моля да ми бъде дадена възможност в определен от съда срок да представя писмени бележки, в които ще развия тезата си по съществото на спора.

ЮРИСК. Д.: Уважаема госпожо Председател, от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи и доказа, че при процесните пациенти по КП № 7 не са налични медицинските критерии за дехоспитализация, които са абсолютно задължителни.
Факт е, че е извършено неврологичното изследване ЕМГ, както сочи и вещото лице в експертизата си, но то е било необходимо в хода на лечение по отношение на поставянето на диагнозата и определяне на адекватен план за лечение на същите пациенти. Пациентите по КП № 7 се дехоспитализират при наличие на задължителни медицински критерии, които са изрично посочени в диагностично-лечебния алгоритъм на тази КП, а именно: стациониране или намаляване на изявената неврологична (възбудна и отпадна) симптоматика, която задължително е доказана чрез неврологично изследване, каквото обаче в медицинската документация не е описано, че е извършено и това е безспорно установено и доказано.
Безспорно е и, че при пациентите по КП № 183 и № 184.1 не са налични индикациите за хоспитализация. И при двете пациентки по КП № 183 се установи и доказа, че няма прекъсване на чревния пасаж и е налична ускорена и оживена чревна перисталтика, които обстоятелства са надлежно отразени в медицинската документация. Тоест, няма данни за наличие на субилеус. Включително и вещото лице, в отговорите с в днешното съдебно заседание използваше изцяло понятието: „предполага се”.
При пациентите по КП № 184.1 в медицинската документация няма данни за каквото и да било възпаление. И двамата са приети в Б. в деня, в който е настъпила злополуката. Практически няма как в такова кратко време да се появи повърхностно и пространствено прогресиращо възпаление в рехавите съединителнотъканни структури с болезнено зачервяване, без ясно отграничаване и да е налице дифузно пропиване на меките тъкани с гноен с гноен ексудат, т.е. наличие на гнойна колекция, каквото представлява флегмона и както го обясни вещото лице.
Пациентите по тези две КП - № 183 и № 184.1, категорично са се нуждаели от лечение, но не по визираните КП.
Съгласно чл. 228 от НРД 2015 за медицинските дейности, при отчетена и заплатена КП, когато не е изпълнен алгоритъмът ѝ, липсват индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени критериите за дехоспитализациия, каквито са конкретните случаи, Директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми.
Съгласно чл. 10 от Приложение № 2б към чл. 2 на ПМС № 57/16.03.2015 год. НЗОК изплаща на изпълнител на болнична медицинска помощ за всеки отделен случай по КП, когато са спазени индикациите за хоспитализациия, изпълнен е диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и са налице критериите за дехоспитализация на съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП.
Предвид изложеното, моля да постановите Вашия съдебен акт, с който да отхвърлите предявената от Д. О. М., в качеството му на Изпълнителен Д. на „. Б. за А. Л. , жалба срещу писмена Покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-1045/01.12.2015 год. на Д. на РЗОК-Б. в обжалваната част като неоснователна и недоказана и да оставите процесната покана в сила като законосъобразна и правилна.

Съдът предоставя на адв. С. седемдневен срок за представяне на писмени бележки.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.

Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

СЕКРЕТАР: /п/ Емилия Кирова

Вярно с оригинала!
ЕК