и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 219, ал. 1 вр. чл. 216, ал. 6 на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е образувано по жалба на Б. Г. С. от Б. срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-13/30.01.2015 г. на Н. на Р. Ю. Р..
Заповедта е оспорена на основание чл. 146, т. 4 АПК – противоречие с разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Доводите за незаконосъобразност на заповедта са доразвити в съдебно заседание и в писмено становище със съображения за особения статут на изградения в УПИ ХХІ обект – кладенец, като съоръжение по смисъла на ЗУТ и с особен режим на регламентация по Закона за водите.
Ответникът и главният А. на О. Б., чрез пълномощниците си, са оспорили жалбата.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-техническа експертиза, чието основно и допълнително заключение са приобщени към доказателствения материал по делото.
При анализа и оценката на доказателствата се установява следното:
Административното производство е образувано по реда на § 127 ПЗР на ЗУТ въз основа на заявление на жалбоподателя С. вх. № З-07-123/18.10.2013 г. /л. 35/ за узаконяване на бунар, изграден в собствен УПИ ХХІ, имот пл. № 2778, кв. 14 по плана на Б., имот с идентификатор 04279.616.4 по КК на Б.. С приложена към заявлението нотариално заверена декларация жалбоподателят е декларирал, че бунарът е изграден през 1986 г. На 07.11.2013 г. главният А. на О. Б. е постановил отказ да издаде акт за узаконяване на строеж „бунар“ № 149/07.11.2013 г., „поради отсъствие на основания съгласно хипотезите на § 127, ал. 2 от ЗУТ“ /л. 36/. Отказ № 149/07.11.2013 г. е отменен със Заповед № ДК-10-ЮЗР-33/19.03.2014 г. на Н. на Р. Ю. Р. /л.40-41/, влязла в сила на 07.05.2014 г. /вж. писмо изх. № Бл-1269-01-237/16.06.2014 г. на л. 27-28/.
На 31.07.2014 г. главният А. на О. Б. е издал повторен отказ по заявление вх. № З-07-123/18.10.2013 г. на жалбоподателя – оспорения отказ № 88/31.07.2014 г. /л. 25/, мотивирайки се, че строеж „бунар“ не е допустим по действащия ЗУТ – изграден на намалени отстояния от страничната регулационна линия с имот идентификатор 04279.616.5 по КК на Б. и в нарушение на предвижданията на действащия ПУП, както е недопустим и по действалите към момента на изграждането му отменени ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. – чл. 121, ал. 1. Отказ № 88/31.07.2014 г. е оспорен с жалба на С. вх. № Ж-02-293/18.08.2014 г. /л. 23/, изпратена до Административен съд – Б., който с определение по адм.д. № 589/2014 г., влязло в сила на 25.09.2014 г., я е изпратил за разглеждане на Н. на Р. Ю. Р. по реда на чл. 216 ЗУТ /л. 22/. С оспорената пред настоящия съд и издадена в производство по чл. 216 ЗУТ Заповед № ДК-10-ЮЗР-13/30.01.2015 г. /л. 7/, началникът на Р. Ю. Р. е отхвърлил жалбата на С. вх. № Ж-02-293/18.08.2014 г. срещу Отказ на Г. А. на О. Б. № 88/31.07.2014 г. За да потвърди отказа за узаконяване, началникът на Р. Ю. Р. е споделил изводите на Г. А., че бунара в УПИ ХХІ представлява строеж и е изграден при намалени отстояния от страничната регулационна линия с УПИ ХХ-2788, в нарушение на изискванията на чл. 47, ал. 2 ЗУТ и чл. 121, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми на териториално и селищно устройство от 1977 г. /отм. ДВ, бр. 48/1995 г./.
Заповед № ДК-10-ЮЗР-13/30.01.2015 г. на Н. на Р. Ю. Р. е съобщена на жалбоподателя с писмо изх. № Бл-1269-00-438/23.02.2015 г. /л. 15/, връчено на 25.02.2015 г. /обратна разписка на л. 17/. Жалбата срещу нея е подадена чрез органа на 10.03.2015 г.
Вещото лице С. по комплексната съдебно-техническа експертиза е изяснило по поставените задачи, че на място в имот с идентификатор 04279.616.4 по КК на Б. е изграден кладенец /бунар/, състоящ се от две части – подземна тръбна част с дълбочина до свободно водно ниво 6 м, от която подземна част 5 м и надземна част 1,0 м. Видимата част е изпълнена чрез сглобяване на 6 броя стоманобетонови елементи, с диаметър Ф 1 200 мм, всеки с дължина 1 м и дебелина на стената на тръбата 12 см. Надземната част представлява навес от дървена конструкция, с размери в план 1,50м /2,0 м и височина 1,95 м, състоящ се от две дървени колонки, върху които е монтиран двускатен дървен покрив с размери 1,50 м/1,95 м, обшит с дъски и покрит с керемиди. Кладенецът е предназначен за реализиране на водовземане от подземни води.
Вещото лице С. е пояснила, че на височина 45 см. над кота горен ръб на кладенеца е монтирано ръчно устройство – чекрък, представляващо цилиндричен дървен барабан над кладенеца, по който е намотана метална верига, към която няма закачен съд за водовземане. Няма изградена водопроводна тръбна инсталация от, към и върху обекта, не е изградена и канализационна тръбна инсталация за обекта. Няма изградена и водопроводна инсталация във и върху обекта, представляваща помпено добиване на вода.
Чрез допълнителното заключение на вещото лице М. е изяснено, че предназначението на УПИ ХХІ по действащия към 2015 г. ПУП е средноетажно жилищно застрояване и няма данни за предвидено допълващо застрояване по плана от 1975 г. и по действащия 2015 г. ПУП.
При устния доклад в съдебно заседание на 02.07.2015 г. експертът М. е пояснила, че между подземната и надземна част на кладенеца няма конструктивна връзка и са две самостоятелни части.
При тези факти от значение за преценката по чл. 159 и чл. 146 АПК съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е постъпила в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 вр. чл. 216, ал. 6 ЗУТ за упражняване правото на оспорване, при правен интерес за оспорващия, доколкото потвърждаването на отказа за узаконяване в производство по § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, образувано по негова инициатива има неблагоприятни последици за правата му.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С разпоредбата на § 127, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /Обн., ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ е създадена законодателна възможност за узаконяване на строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗУТ, незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Производството по узаконяване започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в 1-годишен срок от влизане в сила на закона. В случая заявлението за узаконяване е подадено от жалбоподателя С. на 18.10.2013 г., т.е. в рамките на 1-годишния срок, и е било допустимо за разглеждане, в която връзка главният А. и контролният орган правилно са приложило производството и материалноправни разпоредби на § 127, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ.
Сезираният с искането по § 127, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ главен А. на О. Б. е компетентен да се произнесе, съгласно § 127, ал. 3 вр. чл. 148, ал. 2 ЗУТ и компетентен да се произнесе по законосъобразността на отказа за узаконяване е Н. на Р. Ю. Р., съгласно § 127, ал. 7 ПЗР на ЗИДЗУТ, с оглед което оспорената заповед и потвърдения с нея отказ са валидни актове. Същевременно са издадени при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните предпоставки по § 127, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ.
Изграденият на място и заявен за узаконяване обект, представляващ кладенец от две части – надземна и подземна, представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване при действието на чл. 46, ал. 1 ЗУТ, за които са приложими изискванията по чл. 47, ал. 2 ЗУТ за разполагане на не по-малко от 3 м от границите на имота. В случая не е спорно, че кладенецът в УПИ ХХІ-2778 отстои на 0,50 м от страничната регулационна линия с УПИ ХХ-2788. В същото време подобно изискване не се съдържа в действалите по време на изграждането му правила и нормативи за териториално и селищно устройство. Към 1986 г. – година на изграждане на кладенеца, която не е спорна между страните, отмененият ППЗТСУ не причислява кладенците /бунари/ към второстепенните постройки по чл. 119, ал. 1. Съгласно чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ второстепенни постройки са тези с обслужващо домакинско предназначение, изброени изчерпателно – летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки. С изменението и допълнението на ППЗТСУ, ДВ, бр. 6/1998 г., кладенците са изрично регламентирани в ал. 7 на чл. 119, но правилата и нормите за изграждането и разполагането на второстепенни постройки по чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ /отм./, предвидени в Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. /отм./, не са били относими за кладенците към 1986 г. Към годината на изграждане на кладенеца /бунар/ в УПИ ХХІ-2778, режимът по Наредба № 5/1977 г. не е бил приложим.
При действието на ППЗТСУ /отм./ изисквания за отстояния от регулационните линии към съседните имоти е съществувало за разполагането на чешми и попивни септични ями по чл. 119, ал. 7 /допълнен с кладенците, ДВ, бр. 6/1998 г./ – най-малко 3 метра от уличната регулационна линия и 4 метра от регулационните линии към съседите, но до изменението на чл. 119, ал. 7 ППЗТСУ, ДВ, бр. 48/1985 г. Към 1986 г. – годината на изграждане на кладенеца в УПИ ХХІ-2778, изискването за отстояния от страничната регулационна линия е отпаднало за обектите по чл. 119, ал. 7 ППЗТСУ /отм./ и не е въведено и за кладенците с допълването им сред обектите по ал. 7, чл. 119 ППТЗСУ /отм./, ДВ, бр. 6/1998 г. Подобно изискване не въвежда и Наредба № 5 за правила и норми на териториалното и селищно устройство /отм./ към годината на изграждане на кладенеца в УПИ ХХІ – 1986 г.
Изискванията по чл. 121, ал. 1 на Наредба № 5 за правила и норми на териториалното и селищно устройство /отм./ - за отстояние най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна регулационна линия към съседите, са относими за второстепенните постройки по чл. 118, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. /отм./, аналогично чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ – летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки, но не и за разполагането на кладенци, които към 1986 г. не са второстепенни постройки по чл. 119 ППЗТСУ /отм./. Респективно за изграждането на кладенеца към 1986 г. не е приложимо и ограничението по чл. 119, ал. 2 ППЗТСУ /отм./ за допустимостта на второстепенни постройки по ал. 1 само в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки градове и в селата.
По изложените съображения, позоваването на чл. 121, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. /отм./ за формиране на извода за недопустимост на изградения в УПИ ХХІ-2778 кладенец по действалите правила и нормативи към годината на неговото изграждане – 1986 г., е неправилно. Началникът на Р. Ю. Р., както и главният А. на О. Б. в произнасянето си по подаденото заявление по § 127, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ са предявили изисквания за узаконяване, които ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5/1977 г. /отм./ не са поставили за изграждането на кладенеца към декларираната година на изграждане 1986 г. Затова и изводите за недопустимостта му, с оглед разпоредбите на чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ и на чл. 121, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. /отм./, са неправилни и оспорената заповед и потвърдения с нея отказ по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, мотивирани с приложението й, следва да бъдат отменени на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. След отмяната им преписката следва да бъде върната на органа по § 127, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗУТ за ново произнасяне по заявлението на С. вх. № З-07-123/18.10.2013 г.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК и чл. 215, ал. 7 ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-ЮЗР-13/30.01.2015 г. на Н. на Р. Ю. Р. и оставения в сила с нея Отказ за узаконяване № 88/31.07.2014 г. на Г. А. на О. Б..
ВРЪЩА административната преписка на Г. А. на О. Б. за ново произнасяне по заявление вх. № З-07-123/18.10.2013 г. на Б. Г. С. от Б., съобразно указанията в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ЕК