Производството по делото е образувано по жалба на Е. А. Г. и Г. К. Г. и двамата
от гр. Б. ул. “Г. С. Р.” №5 против Заповед № ДК -02- БД-35/15.05.2010 г.
на Н. С. Б. П. Р. – Ю. Р. и е с правно основание чл. 215 от ЗУТ.
Сочи се в жалбата, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна П. издаване на
процесната заповед не са изследвани обстоятелствата посочени в § 16 от ЗУТ и
не е искано становище на гл. архитект на Община Б., че обектът е търпим.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ търпимите строежи4 по § 16
ал. 1 от ЗУТ подлежат на административен контрол от кметовете на общините а не
от Р.. Тъй като за процесния обект остъклена тераса е налице удостоверение за
търпимост издадено от община Б. издадено на основание § 16 ,ал.1 от ЗУТ се
твърди че издадената заповед за премахване е издадена от некомпетентен орган.
Дори да се приеме обратното разпоредбата на § 16 от ЗУТ е категорична, че
обектите за които има издадено удостоверение за търпимост не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Неправилно е прието от административния орган
че строителството на процесния обект тераса е извършено през 2008 г. от Е. Г.
без изискващите се строителни книжа. Твърди се, че ограждането на терасата е
извършено през 1985 г. от предишния собственик. Е. Г. е закупил апартамента
през 2007 г., а през 2008 г само е подменил винкеловото остъкляване с
алуминиево такова. За тези обстоятелства има представена декларация от съседи,
която административния орган не е взел предвид. Твърди се още, че за да се
извърши остъкляване не е необходимо наличието на строителни книжа съгласно
разпоредбата на чл. 151 ,ал.1 от ЗУТ. Иска се съдът да отмени Заповед № ДК -02-
БД-35/15.05.2010 г. на Н. С. Б. П. Р. – Ю. Р..
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата. Представени са писмени бележки.
Ответникът по жалбата , редовно призован, не се явява представител.
Заинтересованата страна Т. П., редовно призована, явява се лично. Изразява
становище, че действително когато Е. Г. е закупил жилището е имало остъклена
тераса, но с обикновен винкел. След това жалбоподателят само е подменил
остъкляването с алуминиева дограма и тя няма нищо против това.
По делото са представени писмени доказателства.
Съдът въз основа на представените доказателства намира за установено следното:
П. проверка извършена от служители на Р. Б. (сега С. Б. П. Р. – Ю. Р.) са
съставени два констативни актове №№ БЛ-423-І/08.10.2009 г. и БЛ-423-ІІ/08.
10.2009 г. с предложение за започване на административно производство по реда
на чл. 225 ал. 1 от ЗУТ. С тези констативни актове е установено, че на второто
ниво на съществуващата жилищна сграда с идентификатор 004279.604.303.1 по КК на
гр. Б. е извършено ограждане на съществуваща тераса на североизточната фасада.
От северозападната част терасата е оградена със зид от бетонови тухли изпълнен
от съществуващия парапет на терасата до ниво плоча – под на трети жилищен етаж,
по цялата ширина 1,50 м. от североизточната част на терасата са изпълнени два
броя зидове от парапета на терасата до ниво плоча под на трети жилищен етаж със
широчини съответно 0,07 м и 0,80 м като между тях е монтирана алуминиева
дограма. Такава дограма е монтирана и от югоизточната част на терасата.
Строителството е изпълнено през пролетта на 2008 г от Е. Г. без изискващите се
строителни книжа: одобрени проекти и разрешения за строеж в нарушение на чл.
148, ал.1 от ЗУТ. Тези констативни актове са съставени в отсъствие на
нарушителя. Последните са съобщени на жалбоподателя с известие за доставяне №
ИД РS 2700 002Z4QL и останалите заинтересовани страни са уведомени за
започналото производство видно от представените известия. П. съставянето на
Констативен акт №№ БЛ-423-І/ и БЛ-423-ІІ/08.09.2008 г. е допусната явна
фактическа грешка П. изписване местоположението на строежа, която е отстранена
с констативен протокол от 15.02.2010 г., като е изяснено точното положение на
обекта, а именно ул. Г. С. Раковски № 5 кв. 95, УПИ ХVІІ, на второ ниво на
сграда заснета с идентификатор 04279.604.303.1. Този констативен протокол
отново е връчен на заинтересованите лица, видно от представените известия за
доставяне. Видно от Констативен протокол от 05.05.2010 г. не са постъпили
възражения срещу констативния протокол. На 24.11.2009 г. е постъпила молба от
Е. Г., с която последния потвърждава констатациите направени в Констативните
актове и моли да му бъде позволено сам да премахне незаконния строеж. До
момента на издаване на процесната заповед това не е направено. Видно от
представения нотариален акт № 125 том VІІ, дело № 1892/2007 г. на съдията по
вписванията П. РС Б., жалбоподателите са собственици на ¼ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 04279.604.303 с площ от 406 кв. м и на
самостоятелен обект от сграда представляващ жилище-апартамент с идентификатор
04279.604.303.1.2. Към делото е представено и удостоверение за търпимост №
449/26.05.2010 г. както и декларация заверена от Александър Балабански помощник
нотариус П. Искра Кутева. Съгласно представените констативни актове на
Началника на С. на Р. Ю. Р. е препоръчано да започне производство по чл. 225,
ал. 1 и последния анализирайки фактите в констативните актове е издал
процесната заповед.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи. Ал.
2 на същия член определя, че незаконни строежи са тези, които се извършват без
разрешение за строеж.
От приетата от съда фактическа обстановка се установи, че служители П. Р. сега
С. Б. П. Р. Ю. Р. е установила с констативни актове, че строежа – ограждане на
съществуваща тераса е извършен без разрешение за строеж и в този смисъл се
касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 , т. 2 от ЗУТ. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
Основното възражение на жалбоподателите е, че органът не е изследвал
обстоятелството дали строежа е търпим. Действително, видно от обжалваната
заповед в нея не се съдържат обстоятелства, от които съдът да направи извода,
че органът е изследвал търпимостта на строежа, а такива данни в
административното производство са налице. Констативните актове са издадени на
08.10.2009 год. Към момента на тяхното издаване е налице декларацията подписана
от Т. Г., Л. У., И. С. М. И. и К. П.
заверена нотариално, в която те по категоричен начин удостоверяват, че
жилищната сграда е построена през 1970 год. и че терасата е остъклена през 1985
год. В кориците на делото е представено и писмо № от 13.10.2008 год., с което
Началника на Р. е наредил на кмета на община Б. да представят данни за времето
на ограждане на съществуващата тераса от втори етаж на 3МЖ в УПИ ХVІІ, кв. 95
по плана на V ти микрорайон гр. Б.. Към това писмо е приложена и по горе
цитираната нотариално заверена декларация. На това писмо отговор от страна на
кмета на общината няма, или не е приложено към административната преписка. От
представената нот. заверена декларация и становището на заинтересованата страна
изразено в с. з., че действително е имало остъклена тераса с винкел и след това
е остъклена с алуминиева дограма се установява, че строителството ограждане е
извършено през 1985 год., което обстоятелство административният орган не е
обсъждал в оспорената заповед. Той е приел констатациите на служителите, че
строителството е извършено през 2008 год. без да сочи обстоятелства защо приема
тази дата. След издаването на заповедта е издадено от гл. архитект на общината
удостоверение за търпимост № 449/26.05.2010 год. Освен обстоятелството, че
строежът е построен преди 1987 год., следва да се изследва и обстоятелството
дали това строителство е било допустимо по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на
извършването му или съгласно този закон са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Тези обстоятелства не са изследвани от
административния орган въпреки наличие на такива доказателства.
Ето защо съдът счита, че заповедта следва да бъде отменена, а делото върнато на
административния орган да се произнесе с нов акт съобразявайки, се с новите и
необсъдени доказателства приложени към делото.
Искането за присъждане на разноски е основателно. Административния акт е
отменен и съгласно чл. 143 , ал. 1 АПК органа дължи направените от страната
разноски. В случая те са 160 лв. и за толкова следва да бъде осъден С. Б. към
Р. Ю. Р. Б..

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя заповед № ДК -02- БД-35/15.05.2010 г. на Н. С. Б. П. Р. – Ю. Р..
Връща преписката на Н. С. Б. П. Р. – Ю. Р. Б. , за произнасяне съобразно
мотивите на решението.
Осъжда С. Б. П. Р. – Ю. Р. Б. да заплати на Е. А. Г. и Г. К. Г. и двамата от
гр. Б., ул. “Г. С. Р.” № 5 сумата от 160 лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред
ВАС на РБ София.

Административен съдия:\п\ Серафимка Мадолева
Вярно с оригинала !
РС.