и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните В. на Р. и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по жалба на В. К. Д., с адрес: гр.С., Ж.“С. т.“, Б. В.А, .4, А.10 срещу Разпореждане № 4505-40-1102/02.07.2018 год. на Д. на Ф. „. В. на Р. и служителите“ (Ф“ГВРС“).
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че при определяне размера на гарантираното вземане, не са отчетени част от начислени и неизплатени трудови възнаграждения, представляващи удържани от работодателя суми от работната заплата по наложени запори, които суми не са били изплащани на кредиторите на оспорващия. Иска се административният акт да бъде отменен. В съдебно заседание и приложени писмени бележки, жалбата се поддържа.
Административният орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От приложените К. административната преписка писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява следното:
На 30.04.2018 год. Д. е подал заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане, заведено с В.№ 4502-21-2109 от същата дата (стр.30), като е заявено изплащане на гарантирано вземане за удържани и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения от работодателя „Т.“ ЕАД. К. заявлението е приложена справка за задълженията на „Т.“ ЕАД К. работещия персонал К. 28.11.2016 год. (стр.32-35), в която по отношение на оспорващия е отразено начислено, но неизплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 2235.73 лева. Изготвена е и справка по образец, персонално за Д., в която са отразени начислени, неизплатени парични обезщетения за неизползван отпуск в размер на 1734.14 лева – стр.29.
Не е спорно по делото, че В. К. Д. е бил в трудовоправни взаимоотношения с „Т.О“ ЕАД (в несъстоятелност) за периода от 01.11.2011 год. до 31.08.2016 год. (вкл.).
При справка в Търговския регистър (https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/ActiveCondition.raсе) се установява, че производството по несъстоятелност за „Т.“ ЕАД с ЕИК. е открито на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) с Решение № 3544/29.06.2017 год. на Благоевградски окръжен съд, постановено по ф.д. № 142 по описа на съда за 2016 год. Решението е публикувано на 07.07.2017 год.
С оспореното Разпореждане № 4505-40-1102/02.07.2018 год. на Д. на Ф“ГВРС“ на оспорващия е отпуснато гарантирано вземане по 224, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) в размер на 1680.00 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза е видно, че последното начислено трудово възнаграждение на оспорващия е по ведомост за месец август 2016 год. По ведомост за месец септември 2016 год. е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: за 2015 год. – 16 дни (от общо 20 работни дни са използвани 4 работни дни) и до 31.08.2016 год. – 13 работни дни. Общо 29 работни дни с начислено обезщетение за 2 484.14 лева. При проверка на извършените плащания за работна заплата, експерта у установил, че не е налице дължима (неизплатена) работна заплата за периода от 36 календарни месеца, предхождащи месеца на вписване в Търговския регистър на Решението за ОПН – от м. 07.2014 год. до м. 06.2017 год. По отношение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск: начисленото обезщетение е в размер на 2 484.14 лева, от които са били изплатени 750.00 лева и неизплатеният остатък е в размер на 1 734.14 лева. По трудовото възнаграждение на Д. са правени удръжки по наложени запори (подробно посочени по месеци в справка № 5 на заключението), като удържаните суми след м.11.2014 год. не са превеждани на кредиторите. Правилно е определен размера на отпуснатото гарантирано вземане за неизползван отпуск, съгласно чл.22, ал.3 от ЗГВРСНР четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната К. датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение на оспорващия е прекратено на 31.08.2016 год., К. която дата минималната работна заплата е в размер на 420.00 лева, т.е. гарантираното вземане е в размер на 1680.00 лева, така както е определен с оспореното разпореждане.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗГВРСНР в писмена форма, поради което е валиден. При издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР гарантирани В. на Р. и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори. Правото на такова вземане и предпоставките следва от чл. 4 ЗГВРСНР. Редът за упражняване е уреден в чл. 25 и следващите от ЗГВРСНР и предвижда подаване на заявление-декларация по образец в поделение на Н.. Изплащането се на гарантираното вземане се извършва с разпореждане на Д. на фонда със съдържание за изплащане или отказ при проверка на наличието на предпоставките в ЗГВРСНР.
В случая е заявено отпускане на гарантирано вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и за обезщетения за неизползван отпуск. Видно от съдържанието на оспореното Разпореждане № 4505-40-1102/02.07.2018 год. на Д. на Ф“ГВРС“, административния орган е отпуснал гарантирано вземане за обезщетението за неизползван отпуск, като по отношение на претендираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения липсва произнасяне. Съдът намира, че в този случай не е налице мълчалив отказ по отношение на тази част от заявлението-декларация. Административният орган се е произнесъл по заявление-декларация В.№ 4502-21-2109/30.04.2018 год. за отпускане на гарантирано вземане. Но той не се е произнесъл по цялото искане, което несъмнено включва и паричното обезщетение за начислени, удържани и неизплатени трудови възнаграждения в посочен от оспорващия размер на 5900 лева. Липсват каквито и да са мотиви, обосноваващи отказ на вземането в тази му част. Сумата е отразена в посочената молба. При това положение Разпореждане № 4505-40-1102/02.07.2018 год. на Д. на Ф“ГВРС“ е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на нормите на чл. 22 и чл. 23 от Закона за гарантираните В. на Р. и служителите при несъстоятелност на работодателя. Съгласно тези текстове гарантираните В. на Р. и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия закон обхващат неизплатените месечни трудови възнаграждения и паричните обезщетения. Следователно процесното разпореждане подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК. Тук е мястото да се посочи, че чл.10, ал.5 от Наредбата за реда и начина за информиране на Р. и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните В. при несъстоятелност на работодателя, задължава Д. на Ф“ГВРС“ при всички случаи да мотивира разпореждането, с което се отказва изплащането на гарантирано вземане.
Следва да се отбележи, че в производството по административни дела съдът няма право да прогласява признаването на дадено вземане и/или да установява основанието и размера му, нито да разпорежда неговото изплащане. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане на Д. на фонда, а не въз основа на съдебен акт.
Изложеното показва, че оспореното решение е валидно, но постановено допуснати съществени процесуални пропуски, поради което и ще следва да се отмени, делото да се върне на административния орган за ново произнасяне.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4505-40-1102/02.07.2018 год. на Д. на Ф. „. В. на Р. и служителите“.
ВРЪЩА делото, като преписка на Д. на Ф. „. В. на Р. и служителите“ за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на решението.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
О.М.