Производството по делото е образувано по касационна жалба на Е.
П. – ст.юриск. при Дирекция “И. по Т. – Б., в качеството й на
процесуален представител, против решение № 1989/27.07.2010 г. постановено по
НАХД № 131/2010 г. по описа на РС – С. и е с правно основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН.
Сочи се в жалбата, че съгласно представените и приети като писмени
доказателства в първоинстанционното дело Л. З. е извършвал трудова
дейност в нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ във фирма “Р. Е. – С.. Липсата на
трудов договор, сключен в писмена форма и подписан от двете страни и
регирстиран в ТД на НАП е причината за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Лицето Златков е
работил по трудово правоотношение като охранител към дружеството от 01.11.2008
г. до 01.08.2009 г. Именно на този обект Златков е изпълнявал своите служебни
задължения, т.е. на същото работно място, където е заварен вечерта на
24.11.2009 г. Иска се съдът да отмени решението на РС – С. и потвърди НП №
20-2000482/15.01.2010 г.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се явява лично управителя с адвокат
Н. И., които оспорват жалбата.
Представителя на О. П. – Б. изразява становище, че касационната жалба е
неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По делото не са представени нови доказателства по смисъла на чл. 219, ал.1 от
АПК.
Съдът въз основа на представените доказателства в първата инстанция и
наведените доводи в касационната жалба намира за установено следното:
С обжалваното решение РС – С. е отменил НП № 20-2482/15.01.2009 г. на Изп.
директор на Изпълнителна агенция “Г. И. по Т. – С., с което на “Р. Е., П. от Г.
А., на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ.
За да постанови този резултат съдът е приел, че на 24.11.2009 г. представители
на Дирекция “И. по Т. – Ямбол извършили проверка във фирма “Е.” Е.,
представлявана от В. С., която стопанисва цех за мраморни
конструкции, намиращ се в района на с. Ново Делчево. В една от стаите намерили
свидетеля Л. З. и при проведен разговор с него същите установили, че
той охранява и работи във фирмата, без да каже коя. На следващият ден бил
проведен разговор със собственика на цеха В. С., който им обяснил, че
преди е ползвал услугите на фирма “Р. Е., но сега охранява обекта си сам, тъй
като вече в цеха няма производство, а свидетелят З. е собственик на
земята, върху която е изграден цеха и често пребивава там, с оглед да я
наглежда. От представените доказателства Районният съд е установил, че
договорът за охрана между “Р. Е. и “Е.” Е. е прекратен на 31.10.2008 г. и
тези данни са потвърдени от РПУ – С.. З. е направил възражения, че към
24.11.2009 г., когато е извършена проверката договорът му е бил прекратен още
през 2008 г. и това се потвърждава и от представената по делото справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.4 от КТ, от която е видно, че към
дата 05.08.2009 г.на Л. К. З. е заверено уведомлението за
прекратяване на договора. На основание на тези доказателства Районният съд е
отменил НП.
Съдът намира така подадената жалба за допустима, разгледана по същество за
неоснователна. Видно от издаденото НП в него е записано само, че на посочената
дата и час работодателят “Р. Е. – С. е наел на работа като охранител лицето
Л.К. З., без да сглючи с него трудов договор в писмена форма.
Тези обстоятелства органът ги е квалифицирал като нарушение на разпоредбата на
чл. 62, ал.1 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ. С оглед събраните доказателства в
първата инстанция, съдът намира, че решението на РС – С. е правилно и
законосъобразно. Проверяващите не са предприели мерки по установяване на факта,
че договорът за охрана на обекта е прекратен и такива данни се съдържат в РУ на
МВР – С.. Не е събрал доказателства относно обстоятелството, че договорът на
Л. З. също е прекратен преди датата на проверката. Така проверяващите
не са събрали категорични доказателства, че действително лицето Л. З.
работи на посочения обект и то като охранител, а не като човек, който охранява
земята, върху която е построен цеха, която е негова собственост. Проверяващата
Д. по предположения е направила извод, че З. работи там като
охранител, видно от нейните показания в първата инстанция. Настоящият състав,
счита, че проверяващите е следвало да съберат още доказателства относно това,
дали З. рабти там без трудов договор, тъй като видно от представените
доказателства, това не се доказва по един безспорен начин. Не може на основание
предположения да се приема, че е извършено административно нарушение и да се
налага административно наказание. Ето защо съдът намира с оглед на тези
пропуски на административния орган относно установяването на нарушението и при
издаването на НП Районен съд – С. правилно е отменил същото. Решението е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила решение № 1989/27.07.2010 г., постановено по НАХД № 131/2010 г.
по описа на РС – С..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:\п\ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ:Илонка Рашкова
Марияна Мицева
Вярно с оригинала !
РС.