и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от П. И. Е. и Е. К. Е. от Б. против Заповед №
923/18.07.2014 г. на К. на О. Б., с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е
разпоредено на жалбоподателите да премахнат доброволно и за своя сметка
поставения в собствения им имот преместваем обект, представляващ „Дървен
павилион (Беседка)“, с диаметър 3,00 м и височина 2,80 м, разположен в поземлен
имот с идентификатор 04279.603.127 по кадастралната карта на гр. Б.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспорения административен акт,
като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. Оспорващите считат, че обекта няма характеристиките на преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, поради което за
него е неприложима разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Доколкото беседката е
поставена върху бетонова основа, то тя не може да се отдели от земята без да
бъде разрушена. По изложените в жалбата съображения, поддържани в хода на
разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат се иска отмяна на
заповедта и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна и претендира заплащане на направените в производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В хода на производството са допуснати и приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебнотехническа експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал.
Административен съд – Благоевград като обсъди заявените в жалбата доводи, становището на ответника и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателите са собственици на ПИ 04279.603.127 по влязлата в сила КККР на Б., представляващ УПИ V – 7585, кв. 26 по плана на V –
ти микрорайон, кв. „Баларбаши“, по влезлия в сила ЗРП, одобрен със Заповед №
265/22.05.1997 г. на К. на О. Б.. Не е спорно, че в собствения си имот са
изградили жилищна сграда, след надлежно издадени строителни книжа.
При извършена на 14.05.2014 г. проверка от длъжностни лица при Общинска
администрация – Б. в поземлен имот 04279.603.127 по КККР на гр. Б. е установен
преместваем обект за обслужваща дейност „Дървен павилион (Беседка)“, поставен от жалбоподателите, без необходимите за целта строителни книжа и документи – без скица с указан начин на поставяне и без разрешение за поставяне, изграден от дървени колони, подпори и греди и покривна конструкция от ребра, върху които е накована дъсчена обшивка. Прието е, че обекта е изграден в периода след 08.10.2009 г. и с поставянето му е нарушен състава на чл. 56, ал. 2 ЗУТ и чл. 10, чл. 12 и чл. 21 от Наредбата за преместваеми обекти, рекламни,
информационни и декоративно монументални елементи (Наредбата). С оглед
фактическите установявания е съставен Констативен акт № 38/14.05.2014 г. с
предложение за премахване на обекта по реда на чл. 57а от ЗУТ. Проверката е
извършена в отсъствието на жалбоподателите, като констативния акт им е връчен по пощата с обратна разписка, получена от Е. Е. на 16.06.2014 г. В
законовоустановения 7 дневен срок възражения по фактическите констатации не са постъпили.
Въз основа на констативния протокол е издадена оспорената заповед, с която
кметът на О. Б. е наредил премахване на обекта на основание чл. 57а, ал. 3 от
ЗУТ. Мотивирал се е с констатациите, приети в констативния акт. По делото няма
данни за надлежно връчване на заповедта, като същата е обявена по реда на § 4
ДР ЗУТ на 22.08.2014 г. и е публикувана на интернет страницата на общината на
същата дата. Недоволни от издадения административен акт адресатите на акта са го обжалвали чрез административния орган до съда с жалба Вх. № Ж-
02-329/05.09.2014 г.
От изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, неоспорена от страните и приобщена към доказателствения материал, се установи че по начина на закрепване на обекта към земята, същият не представлява преместваем обект по чл. 56 и чл. 57а ЗУТ, а има характеристиките на строеж, VІ категория и като парков елемент попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Експертът е категоричен, че дървената конструкция може да бъде демонтирана, но доколкото фундаментите под поповете, планките и бетоновата настилка са част от обекта и представляват трайна основа, обекта като цяло не може да се отдели, без да се промени вида му.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата - безспорно заповедта засяга пряко права на
жалбоподателите, възлагайки им задължение за премахване на поставения в
поземлен имот 04279.603.127 обект – „Дървен павилион (Беседка)“, като правото
на защита е упражнено своевременно с подадената жалба, доколкото липсват данни за връчването й. Затова и при отсъствие на процесуални пречки по чл. 159 от АПК жалбата е допустима за разглеждане по възникналия спор относно
законосъобразността на заповедта.
Разгледана по същество е основателна.
С оспорената заповед кметът на О. Б. е упражнил правомощията си по чл. 57а, ал.
2 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти, поради което е валиден
административен акт. Съгласно посоченото основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ кметът на общината има компетентност да премахва преместваеми обекти, поради което
издаването на заповед със съдържание като оспорената е в рамките на
материалната му компетентност.
Заповедта е издадена въз основа на констативен акт за състоянието на обекта,
съставен от служители в отдел “ТСУ” при О. Б., притежаващи контролни функции по чл. 223, ал. 1 от ЗУТ и по реда на чл. 223, ал. 2 вр. чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ,
като с проверката, извършена в отсъствие на жалбоподателите, не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото констативния акт им е надлежно връчен и оспорващите са имали възможност да упражнят правото си на защита в административното производство по фактическите констатации отразени в него, което не са упражнили.
Нареждането е писмено изразено и мотивирано по общото изискване на чл. 59, ал.
2 от АПК с посочване на конкретните фактически основания, съответстващи на
приложените правни разпоредби. Констатираният на място от служители на общината обект обаче не е преместваем такъв по см. на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ вр. с
Наредбата и като такъв не подлежи на премахване по заповед на К. по реда на чл.
57а от с.з., поради което заповедта е материално незаконосъобразна.
Преместваем е цял обект, който именно в неговата цялост може да бъде преместен или демонтиран. В конкретния казус размерите на обекта макар и да не надхвърлят допустимите такива за преместваем обект, с оглед начина му на изграждане не могат да обусловят определянето му като преместваем. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да съди от неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена, както и от
неговото предназначение. Преместваеми са увеселителни обекти и такива за
търговски и други обслужващи дейности. Следователно по определение - § 5, т. 80
ДР ЗУТ, преместваемите обекти са леки съоръжения, предназначени за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси и др. елементи на градското обзавеждане, които могат да бъдат преместени и "поставени", запазвайки физическата си цялост.
В случая предназначението на обекта не е такова. По отношение на процесния
обект преместването му със запазване на физическата му цялост не е възможно,
тъй като част от него е монолитно изпълнена, а останалата част макар и да има
дървена конструкция, заедно с бетоновата площадка представлява един общ обект.
Строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята. В случая в терена има положена
бетонова настилка, което изменя субстанцията на земята и го характеризира като
строеж, а не като преместваем обект. Налице е безспорно установеното
обстоятелство за трайно прикрепяне към терена, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Отделно от това беседката е градински елемент и на основание чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ за нейното изграждане е необходимо да бъде издадено разрешение за строеж, което я определя като строеж. В самата обжалвана заповед липсват изобщо фактически основания защо изграденото е преместваем обект, както и на кое от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, подлежи на премахване. Обстоятелството, че липсват строителни книжа и документи не е сред тях.
По изложените съображения жалбата на П. Е. и Е. Е. срещу заповедта по чл. 57а
от ЗУТ на К. на О. Б. е основателна поради наличието на основания по чл. 146,
т. 4 АПК. С оглед изхода на делото основателна е претенцията на оспорващите за
присъждане на направените в производството разноски. О. Б. следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателите сумата 570,00 лв., от които 20,00 лв.
държавна такса, 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 250,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице, за заплащането на които по делото са представени надлежни доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно и чл. 143, ал. 1
от АПК Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 923/18.07.2014 г. на К. на О. Б.
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на П. И. Е. и Е. К. Е. сумата 570,00 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова


Вярно с оригинала!
Г.Б.