и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 7009/24.11.2009 г., постановено по нахд № 897/2009 г.,
Районен съд - Б., е потвърдил Наказателно постановление № 21-0000328/22.05.2009
г. на Директора на Регионална дирекция "А. А. /РД АА/ - Б., с което за
нарушение на чл.15, пар.7, б."а" от Регламент № 3821/85 г. на Съвета на ЕИО,
във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, на
В. С. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 /
хиляда / лева.
В законния срок против решението на районния съд е постъпила касационна
жалба от В. С.Г., в която се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, постановен при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът - Регионална дирекция "А. А. /РД АА/ - Б., не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на
Благоевградския районен съд.
Настоящият състав на БлАС, след като обсъди събраните доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от
надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения :
С процесното решение БлРС е потвърдил горепосоченото НП, с което на
В.С.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. за
нарушение на чл.15, §7, б."а" от Регламент №3821/85 г. на Съвета във вр. с чл.
78, ал.1, т.2 от ЗАвП.
За да постанови този съдебен акт, районният съд е приел, въз основа на
събраните доказателства по делото, че обжалваното пред него наказателно
постановление е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Районният съд е приел още и че е безспорно установена самоличността на
нарушителя, извършеното от него административно нарушение, описано в НП,
формата на вината, преценил е всички обстоятелства и е достигнал до обоснован
извод за справедливостта на наложеното административно наказание на дееца,
което е в предвидения от закона размер.
Изводите на БлРС са правилни и законосъобразни , поради което се
споделят и от касационната инстанция.
БлАС не констатира допуснати съществени нарушения от първоинстанционния съд
нито на материалния закон, нито на процесуалните разпоредби. Безспорно
установено е в производството пред районния съд, че В. С.Г. на 01.05.2009 г.,
около 10,30 часа, на главен път Е-79, преди Б., в посока К. при КПП с.Б.
п., е управлявал автобус "Н. 116", с рег.№ ( собственост на
"Н.т. - С. Г." ), с който е извършвал международен случаен превоз на
пътници - 46 бр., , като е бил без тахографски листове за периода от 03.04.2009
г. до 05,05 часа на 01.05.2009 г. / като видно от пътен формуляр № 0000283 с
пътен лист № 9, водачът е извършил превоз на пътници на 18.04.2009 г. до
20.04.2009 г. по маршрут гр.С. /BG/ - Тасос /GR/, с което е нарушил виновно чл.
15, пар.7, б."а" от посочения по-горе регламент във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от
ЗАвП.
Неоснователно е оплакването на касатора, че в АУАН е било записано,
че е бил нарушен чл.15, пар.7а от цитирания вече регламент във вр. с чл.78, ал.
1, т.2 от ЗАвП, като такъв параграф в регламента не съществува. Настоящата
инстанция намира, че в случая се касае за допусната техническа грешка, тъй като
такъв текст е съществувал в редакцията на регламента през 2006 г., а в
настоящата редакция същият текст на правната норма е възпроизведен под друга
номерация - чл.15.7. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на
нарушителя, тъй като същият е бил наясно какво противоправно деяние е извършил,
поради което следва да намери приложение чл.53, ал.2 от ЗАНН - че НП се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на дееца и неговата вина,
както е в конкретния казус.
Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, че
разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП е дефинитивна и сама по себе си не
визира състав на административно нарушение. На първо място, тази правна норма
не е дефинитивна, тъй като не съдържа в себе си легално определение. На второ
място, тази разпоредба е препращаща към конкретен регламент на европейското
право, и по-точно - в частта му, отнасяща се до контролните уреди за
регистриране на данните за движение при автомобилен транспорт, и в този смисъл
съдържа в себе си забрана за неспазването на изискванията относно тези уреди.
Настоящият съдебен състав намира, че наложената санкция съответствува
изцяло на извършеното административно нарушение с оглед на поведението на
нарушителя Г., както е посочил и БлРС в атакуваното съдебно решение.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че
първоинстанционното решение е валидно, допустимо, съответствува на материалния
закон и не са налице касационни основания за негова отмяна, поради което следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, пр.1 от АПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, касационният състав на БлАС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7009/24.11.2009 г., постановено по нахд №
897/2009 г., на Районен съд - Б..
Решението е окончателно.

Председател : /п/ Мария Тодорова

Членове : /п/ Иван Шекерлийски
/п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
Г.Б.