и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.98, ал.2, изр.1 от АПК е
образувано по жалба на К. на О. Я. Н. К. за отмяна на заповед №ОА-
155/11.03.2010г. на О. У. на О. с административен център Б., с която е отменен
изричен отказ на К. за получаване на искане от „. Е. със задължение да го
приеме за разглеждане.
Жалбата за отмяна на заповедта е подадена на основанията по чл.146, т.1, т.2 и
т.3 от АПК – некомпетентност на О. У. да се произнесе по жалбата на „. Е. по
реда на чл.97, ал.1 от АПК, липса на мотиви и неспазване на 14-дневния срок по
чл.97, ал.1 от АПК за произнасяне.
Жалбата е поддържана и в съдебно заседание, в което оспорващият се е позовал и на нищожност на заповедта поради некомпетентност на О. У. с оглед предмета на искането – за издаване на разрешение за строеж по чл.148, ал.2 от ЗУТ.
Ответникът е изразил писмено становището си, с което е оспорил жалбата по
основателност. Защитена е мотивираната в заповедта теза, че отказът на К. на О.
Я. да приеме искането на „. Е. е административен акт по см. на чл.21, ал.4 от
АПК.
Заинтересованата страна „. Е. е оспорила жалбата. Подробни съображения са
развити в писмена защита. Поддържано е, че отказът на К. да приеме искането за
издаване на разрешение за строеж е административен акт по см. на чл.21, ал.4 от
АПК и областният У. е компетентен да се произнесе по неговата
законосъобразност.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че
оспорената заповед №ОА-155/11.03.2010г. е издадена в производство по чл. 81-98
от АПК, образувано по жалба на заинтересованата страна „. Е. вх.№30-
00-23/16.02.2010г. срещу отказ на К. на О. Я. да приеме искане изх.№27/26.
01.2010г. за издаване на разрешение за строеж. Искането е отправено по пощата и
на 21.01.2010г. известието за доставяне е върнато то Български пощи с
отбелязване, че е отказано от получателя.
С оспорената заповед областният У. е отменил изричен отказ на К. да приеме
отправеното искане за издаване на разрешение за строеж, квалифициран като
административен акт по чл.21, ал.4 от АПК.
При тези факти, жалбата е допустима – постъпила в срока за оспорване на
заповедта по чл.149, ал.1 от АПК /изчислен от съобщаването й на 12.03.2010г. –
обратна разписка на л.8/, и от страна в производството по чл.81-98 от АПК, с
правен интерес при възложеното задължение.
Разгледана по същество е и основателна.
С издадената заповед областният У. е упражнил правомощията си по чл.93, ал.4 от АПК на контролен орган спрямо актовете на кметовете на общини след сезиране с
жалба от заинтересован гражданин или организация. Бил е сезиран с жалба от „.
Е., подадена по пощата на 11.02.2010г. /плик на л.16/ - в общия 14-дневен срок
по чл.84, ал.1 от АПК за оспорване, считан от връщане на известието за
доставяне на искането за издаване на разрешение за строеж на 29.01.2010г., но
при липса на предмет. Контролното административно производство по чл.81-98 от АПК има за предмет само индивидуални и общи административни актове, а в случая отказът на К. да приеме искане за издаване на административен акт – разрешение за строеж, не е индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК.
Съгласно чл.24 от АПК, производството по издаване на индивидуален
административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане
на гражданин или организация, като приемането на писменото искане се
потвърждава от длъжностното лице с писмено отбелязване – чл.29, ал.3 от АПК.
Отказът на органа да приеме отправеното до него писмено искане за издаване на
административен акт представлява бездействие по изпълнение на задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт по см. на чл.257, ал.1 от АПК.
Административни актове в см. на чл.21, ал.4 от АПК са само отказите на
административни органи да извършат или да се въздържат от определено действие, опосредени с волеизявление. Бездействията на администрацията по см. на чл.257,
ал.1 от АПК не са административни актове и поради това са изключени от обхвата
на оспорването по административен ред – арг. от чл.81 от АПК. Подлежат на
оспорване направо пред съд – чл.257 вр. чл.145 и сл. от АПК, поради което с
издадената заповед областният У. се е произнесъл извън правомощията си по чл.
93, ал.4 от АПК. Преди произнасянето по жалбата на „. Е. е бил длъжен да
провери нейната допустимост - наличие на всички процесуални предпоставки и
отсъствие на процесуални пречки, като в съответствие с чл.88, ал.1, т.1 и ал.2
от АПК е следвало да я препрати за разглеждане от съда. Като не е изпълнил
задълженията си в производството по чл.81 - чл.98 от АПК, областният У. се е
произнесъл по неподведомствена жалба с административен акт по същество, към
който, с оглед самостоятелното правно значение и последици на административен акт – чл.98, ал.2, изр.2 и чл.145, ал.2, т.2 от АПК, законът предявява същите
изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК, и поради неспазването на
изискването за компетентност в случая – чл.93, ал.4 вр. чл.81 от АПК, заповедта
следва да бъде обявена за нищожна, като преписката бъде върната за изпълнение на процедурата по чл.88, ал.2 вр. чл.1, т.1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.1 и чл.173, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед №ОА-155/11.03.2010г. на О. У. на О. с
административен център Б..
ВРЪЩА административната преписка на О. У. на О. с административен център Б. за произнасяне съобразно задължителните указания в мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
М.К.