и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М. Р. Ч. от Б. против Решение № ПИ-467/25.11.2019 г. на Д. на ТД на Н. – С., с което жалбата й против Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с Изх. № С190001-022-0100566/04.11.2019 г., издадено от публичния изпълнител при ТД на Н. С., офис Б. е отхвърлена като неоснователна.
Жалбата е мотивирана по съображения за неправилност на постановения акт, тъй като с обжалваното пред Д. на ТД на Н. – С. ПНОМ е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – работодател „...“ от физическото лице М. Ч., която в това си качество няма изискуми публични задължения. Твърди, че е през 2012 г. е продала „....“ на ..., поради което наложената мярка неправилно е адресирано към нея. Счита, че акта е немотивиран, тъй като съдържа бланкетни твърдения, че ще се затрудни събирането на публичното вземане, без конкретна преценка на обективните обстоятелства. Иска се оспореното решение да бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него постановление. В представеното по делото становище се иска, в случай че жалбата й бъде уважена, съдът да разпореди връщане на удържаните от ТД на Н. суми от трудовото й възнаграждение.
Ответникът Директор на ТД на Н. С., чрез представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. По делото са допуснати и приети писмени доказателства. От техния анализ съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, че срещу жалбоподателката в качеството й на „....“ е образувано изп. д. № */2015 г. по описа на ТД Н. – С. за сумата 4 428,04 лв., в т. ч. главница 3 684,93 лв. и лихва 743,11 л., представляващи задължения по данъчни декларации по ЗО, ЗДДФЛ и УПФ за периода от 2012 г. По делото няма данни на длъжника по изпълнителното дело да е връчено съобщение за доброволно изпълнение Изх. № 000927/2015/000001/ 04.02.2015 г. На 14.12.2017 г. публичният изпълнител е издал ПНОМ № С170001-022-0084666, присъединено към изпълнителното дело. Изпратени са запорни съобщения до ... . За обезпечаване на публичните вземания по изпълнителното дело публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) Изх. № С190001-022-0100566/04.11.2019 г., с което на основание чл. 200 вр. чл. 202, ал. 2 и чл. 195, ал. 1 – 3 ДОПК е наложил М. Р. Ч., в качеството й на „....“ запор върху вземане от трето задължено лице – работодател ... в размер на 10 459,68 лв., на когото е изпратено запорно съобщение за посочената сума по дължимите възнаграждения, възникнали от трудово или служебно правоотношение с лицето.
ПНОМ е връчено на жалбоподателката с известие за доставяне на 08.11.2019 г. и е обжалвано пред Д. на ТД на Н. С. по реда на чл. 197, ал. 1 ДОПК, който с Решение № ПИ-467/25.11.2019 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения за отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила и при съответствие с материалния закон. В мотивите си издателят на решението е приел, че въпреки прехвърлянето на предприятието на 09.10.2012 г., физическото лице М. Ч. е задължен субект по възникналите публични задължения и доколкото не са платени доброволно, то подлежат на принудително изпълнение, респ. подлежат и на обезпечение по аргумент на чл. 195, ал. 1 от ДОПК. Посочил е, че публичният изпълнител е пристъпил към обезпечаване на ликвидно и изискуемо публично вземане, като обезпечителната мярка е наложена, тъй като е преценено, че без налагането им ще бъде невъзможно и ще се затрудни тяхното събиране.
Решението е връчено по електронен път на 27.11.2019 г. и е обжалвано пред съда с жалба Вх. № 2465/02.12.2019 г. по описа на БлАС.
При тези данни, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При служебната проверка на обжалвания акт, дължима от съда на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че обжалваното постановление и потвърждаващото го решение на Д. на ТД на Н. – С. са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия по чл. 195 и чл. 197, ал. 1 ДОПК. Издадени са в съответната форма с конкретно посочени съображения, поради което изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК са спазени.
Страните не спорят по фактите. Безспорно е, че задълженията на жалбоподателката са публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, тъй като произтичат от задължения по данъчни декларации по ЗО, ЗДДФЛ и УПФ за периода от 2012 г., в качеството й на едноличен търговец, довело до образуване на изпълнително дело от публичния изпълнител. Прехвърлянето на предприятието не освобождава физическото лице – търговец от заплащане на възникналите при упражняване на дейността му публични задължения, поради което поддържаните в жалбата възражения са неоснователни. Това е така, тъй като съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, като отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. Съгласно ал. 3 на чл. 15 ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Предвид така предвидената от закона солидарна отговорност и доколкото с регистрирането на не възниква друга правосубектност на физическото лице – търговец, то жалбоподателката е задължен субект.
Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. ал. 1 – 3 ДОПК в настоящото производство предмет на съдебен контрол са както постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, така и потвърждаващото го решение на Д. на ТД на Н. – С.. Следователно, преценката следва да обхване и двата административни акта на основанията по чл. 146 АПК.
Процесното решение е издадено от орган, който разполага с материална компетентност, съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК - директорът на Териториалната дирекция на Н. - гр. С., постановено в указания в разпоредбата срок, поради което е валидно.
Обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на Н. – С., офис Б., съгласно правомощията, определени в чл. 195, ал. 3 ДОПК, в предвидената в чл. 196 ДОПК писмена форма и посочените в същата норма задължителни реквизити.
Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
В случая е налице установено публично вземане.
Изготвено е съобщение за доброволно изпълнение от 04.02.2015 г., като в оспореното решение изрично е посочено, че няма данни същото да е връчено на длъжника.
Съгласно чл. 221, ал. 1 ДОПК, когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Законът не предвижда за образуването на изпълнителното производство издаването на нарочен акт от предвидените в чл. 226 ДОПК, но задължава публичния изпълнител при започване на производството да изпрати на длъжника съобщение за доброволно изпълнение, и то преди да пристъпи към самото изпълнение. Следователно, законът предвижда, че действията по принудително изпълнение започват със съобщение за доброволно изпълнение. Доколкото по делото безспорно е установено, че съобщението за доброволно изпълнение, издадено на основание чл. 221 ДОПК от 04.02.2015 г., за изпращането и връчването на което на длъжника не са представени доказателства по делото, а е и налице изрична констатация от Д. на ТД на Н., че същото не е връчено, то не може да се приеме, че процедурата е спазена. С оглед невръчването на поканата за доброволно изпълнение и при липса на данни, че въобще е била изпратена на длъжника, то не е налице основната предпоставка по чл. 221, ал. 1 ДОПК за започване на производството – в предоставения на длъжника 7 дневен срок за доброволно изпълнение, задължението да не е заплатено. Безспорно е по делото, че са налице подлежащи на обезпечение публични вземания в посочения размер, доколкото същият не е оспорен, но предвид невръчената покана не са налице основания да се приеме, че без обезпечение ще се затрудни събирането на вземанията (чл. 195, ал. 1 и 2 от ДОПК), обуславящо материална незаконосъобразност на акта. Бланкетното преписване на закона не могат да заместят конкретната преценка, дължима от административния орган.
Отделно от изложеното, при издаване на обжалваното ПНОМ са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото не е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 3, т. 1 ДОПК. Съгласно посочената разпоредба обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане, а такова искане не се съдържа в административната преписка.
По изложените съображения съдът намира, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено при липса на предпоставките, които законът изисква и горестоящият административен орган – Директорът на ТД на Н. – С., е следвало след като ги констатира, да го отмени, което в конкретния случай не е съобразено. Поради незаконосъобразност на решението на Д. на ТД на Н., с което издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки е потвърдено, то на отмяна подлежат и двата акта. Затова като незаконосъобразно, процесното решение, с което постановлението е потвърдено, подлежи на отмяна, както и подлежи на отмяна самото постановление.
Претенцията на жалбоподателката за възстановяване на суми е недопустима за разглеждане от една страна с оглед обстоятелството, че е заявена в писменото становище, и от друга – може да бъде осъществена по друг процесуален ред, а не в производството по чл. 197, ал. 2 ДОПК.
С оглед изхода на делото разноски по делото не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 3 и ал. 3 ДОПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ПИ-467/25.11.2019 г. на Д. на ТД на Н. – С.
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх. № С190001-022-0100566/04.11.2019 г., издадено от публичния изпълнител при ТД на Н. С., офис Б.
Решението е окончателно.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.