и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по касационна жалба на „. Е. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П.” № *, П. от управителя Л. К. Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № *, . 1, офис *, депозирана чрез проц. представител – адв. Г., против Решение № 904674/09.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1864/2020 г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 01-001781 от 08.12.2020 г. на Директора на Д. „. по Т. – Б., и е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че вследствие на неправилен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение, поради което същите се оспорват. Сочи се още, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които районният съд не е отчел, поради което изводите му за законосъобразност на наказателното постановление се оспорват. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление, а при условията на алтернативност - съдебният акт да бъде отменен и делото върнато за разглеждане от друг състав на РС- Б..

В съдебно заседание представител на касационния жалбоподател не се явява.

Ответникът – Д. „. по труда” – Б., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление № 01-001781 от 08.12.2020 г. на Директора на Д. „. по Т. – Б., с което на „. Е. за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева.

За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Що се касае до наложеното на касационния жалбоподател наказание, съдът е стигнал до извода, че същото съответства на закона както по вид, така и по размер, като в случая липсва основание за приложение на привилегирования състав на чл.415в, ал. 1 от КТ.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд, а изводите на съда за доказаност на нарушението, както и за процесуална законосъобразност на НП кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, поради което изцяло се споделят от настоящият касационен състав.

Имуществената отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е сключил писмен трудов договор с лицето Н. Д. И. за предоставяната от същата работна сила в експлоатирания от дружеството обект – шивашки цех, находящ се в гр. Б. (района на бивш ЗМК, . 2), преди постъпването на работа на 21.09.2020 г. Така установеното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ. От правна страна, за да е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, в административнонаказателното производство и в производството пред съда следва безспорно да се установи и докаже наличието на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения „работодател и работник/служител“, които да могат да се квалифицират като трудови. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличието на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение са посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ, като основните от тях са: престиране на работна сила /трудови функции/ на дадено работно място в определено работно време.

В настоящия случай, правилно районният съд е приел за безспорно установено, че лицето Н.Д.И. към датата на проверката – 21.09.2020г., около 10.15 часа, е предоставяло работна сила, на длъжност „шивач“, без да има сключен писмен трудов договор с касационния жалбоподател. Правилни са изводите на съда и относно обстоятелството, че възникналото между последния и И. правоотношение е трудово такова, което не е уредено посредством сключването на писмен трудов договор. За липсата на такъв свидетелства и попълнената от И. декларация, в която е посочила работно място, длъжност, установено работно време и почивки, трудово възнаграждение, а за работодател е посочила именно „. ОД. В декларацията е налице изрично отбелязване, че И. не е сключила трудов договор с работодателя. Трудовото правоотношение между „. ОД и Н. И. е обявено с Постановление изх. № 20069323/28.09.2020 г., за което няма данни да е обжалвано. Следователно, изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ не е спазено, респективно е осъществен обективния състав на посочената като нарушена норма. При правилно квалифициране на нарушението, съответна е и приложената санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева, за всяко отделно нарушение.

От друга страна, както наказателното постановление, така и АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение.

Неоснователен е доводът на касатора за неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението. Видно от наказателното постановление, административнонаказващият орган е посочил ясно, че жалбоподателят не е сключил трудов договор с Н. Д. И., за предоставяната от нея работна сила на 21.09.2020 г., т.е. датата на извършване на нарушението е посочена, поради което възражението на касатора е неоснователно. Ето защо, изводите на районният съд за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са правилни. Съдът е направил цялостен анализ на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност и е стигнал до обосновани изводи за тяхната достоверност и относимост към правния спор.

Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

С оглед изхода на делото основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като с оглед фактическата и правната сложност на делото и обема на оказаната защита същото следва да бъде определено в размер на 90 лв. на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 904674/09.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1864/2020 г. по описа на Районен съд – Б..

ОСЪЖДА „. Е. с ЕИК 204090851, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “П.“ № *, П. от управителя Л. К. Б., да заплати на Д. „. по Т. – Б., сумата от 90 (деветдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ подпис Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков
/п/ Димитър Узунов
Вярно с оригинала!
СВ