и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е по реда чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Д. К. Д. от Б., ул.”. Х. № *, срещу Решение №
29/18.08.2010 год. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт (ТП на Н.) - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 491/13.07.2010
год. на Началник отдел “КПК” при ТП на Н. - Б..
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизвадствените правила и необосновано. Иска се
административният акт да бъде отменен като се присъдят и направените разноски по делото.
Ответникът - Директорът на ТП на Н. - Б., чрез процесуалния си
представител юрк.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и
пледира да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на
страните, намира за установено следното:
От приложените към административната преписка писмени доказателства,
безспорно е установено, че на 13.05.2009 г. Д. К. Д. е подала молба –
декларация до Д. на РУСО - Б., за изплащане на обезщетение за отглеждане на
малко дете на основание чл.53 от КСО (стр.16-17).
Със Заповед № 233/16.04.2010 г. Директорът на ТП на Н. - Б., е
разпоредил да се извърши проверка в БЗ "Дневни детски ясли и детска кухня" - Б.
(стр.30).
Резултатите от проверката са били обективирани в Констативен
протокол вх.№ 87/01.06.2010 г. (стр.26-29). От този констативен протокол се
установява, че Д. И. М. е приета в Дневни детски ясли № 2 в Б.
на 10.09.2009 г. и до 01.06.2010 г. посещава това детско заведение (виж.
справка на стр.26-29). Няма данни по делото, а и не се твърди от оспорващата
страна, че детето й е било отписано от детското заведение, което е посещавало.
Със Заповед № 546/05.07.2010 год. на Д. на РУСО - Б., е наредено да
бъде извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на оспорващата Д. К.Д. за периода 10.09.2009 г. - 23.03.2010 г. (стр.21)
След приключване на ревизията на Д.К.Д. е съставен Ревизионен акт за
начет с пореден № 491/23.07.2010 г., съгласно който на същата е било
неправомерно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1679,70 лв., от които 1534,55 лева - главница, и 145,15 лв. - лихва, за
периода от 01.09.2009 г. до 23.03.2010 г..
За събиране на сумата по ревизионния акт за начет, с който са
констатирани неправилно извършени разходи на ДОО, е постановено Разпореждане № 491/13.07.2010 год. от Началник Отдел "КПК" при РУСО - Б., с което е разпоредено Д. Д. да внесе сумата от 1679,70 лв. (стр.19). Същото е било
връчено на Д. на 16.07.2010 г., видно от известие за доставяне (стр.20).
Против този акт на Началника на Отдел "КПК" при РУСО - Б., Д.Д. е
подала жалба вх.№ К-4918/26.07.2010 г. до Д. на ТП на Н. - Б. (стр.13,14), като
е приложила Удостоверение изх.№ 120/21.07.2010 г., издадено от Д. на БЗ "дневни
детски ясли и детска кухня" - Б. (стр.15).
Разпореждането е било потвърдено от Д. на ТП на Н. - Б., с негово
Решение № 29/18.08..2010 год., като е възприето че горното задължение произтича от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2 години за периода 10.09.2009 г. - 23.03.2010 г., в който период Д. И. М. - детето на Д.К.Д., е посещавало Дневна детска ясла/ДДЯ/ № 2 в Б. (стр.7-10).
Това решение е било съобщено на Д.Д. на 24.08.2010 г., видно от
известие за доставяне от същата дата (стр.12).
Недоволна от преждепосочения административен акт, Д. К. Д. го е
оспорила с жалба вх.№ К-5979/07.09.2010 г. чрез административния орган пред
БлАС.
При така установеното от фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна
страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146.
Оспорваният акт е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл.117, ал.
1 от КСО, в предвидената от закона писмена форма и същият съдържа изискуемите се от чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Съдът намира, че при издаването на процесното решение не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването на оспорващата страна, че в конкретния случай не са събрани никакви доказателства, тъй като ако жалбоподателят се беше запознал с доказателствата, съдържащи се преписката по издаването на атакувания административен акт, то тогава не би направил такова твърдение. В настоящия казус административният орган е спазил императивното изискване на чл.35 от АПК - изяснил е всички релевантни факти и обстоятелства по случая, преди да издаде оспорения административен акт. В същия акт са изложени подробни мотиви, поради което неоснователно се явава твърдението на оспорващата страна, че същият е необоснован.
Съгласно чл.53, ал.1 от КСО, след изтичането на срока на обезщетението за
бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. По-нататък, ал.4 на чл.53 от КСО предвижда, паричното обезщетение да не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Допълнителният платен отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст е уреден в чл.164, ал.1 и 3 от Кодекса на труда (КТ). Редът и условията за ползването му са регламентирани в чл. 46 от Наредбата за работното време и отпуските (НРПВО). Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление на правоимащото лице. Когато заявлението се подава от майката, към него са прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”. Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 от КТ отпускът по чл. 164 от КТ се
прекратява когато детето бъде настанено в детско заведение. В случая става
въпрос за детско заведение, в което детето може да бъде или да не бъде на пълна държавна издръжка. Детски заведения, които не са на пълна държавна издръжка са и детските ясли и градини, за които се заплащат такси за издръжката на децата.
Детските заведения на пълна държавна издръжка са “специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка” по смисъла на § 1, т. 4 от Закона за семейните помощи за деца. Такива са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Задължение на ползващия отпуска за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ е да уведоми работодателя, разрешил ползването, в случай че детето е настанено в детско заведение. Когато работодателят бъде уведомен за това обстоятелство, той е длъжен да прекрати ползването на отпуска на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от НРПВО. Задължението за уведомяване възниква по силата на закона. Ето защо неоснователен е и доводът на жалбоподателката, че детето й не е било настанявано и не е посещавало такова детско заведение, тъй като от неоспорените писмени доказателства - горепосоченият констативен протокол, който е официален свидетелствуващ документ, имащ обвързваща съда материална доказателствена сила, и справките от детското завадение (стр.31-38), и удостоверението (стр.15), се установява по безспорен начин посещаването на детето на жалбоподателката на ДДЯ № 2 в Б. за визирания по-горе период.
По време на ползване на отпуска за отглеждане на дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение, т.е. такова, което може да бъде или да не бъде на пълна държавна издръжка. Съгласно чл.5 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 3 и приложение № 4 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения. Такава молба – декларация е подала и жалбоподателката Д.. разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредбата задължава осигурените лица в срок от три работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения да представят на осигурителите декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея.
В случая безспорно се установи, че детето Д. И. М. -
дъщеря на Д. К. Д., родено на 23.03.2008 г., е прието в Дневна детска ясла № 2
в Б. (преди навършване на двегодишна възраст), като за периода 10.09.2009 г. -
23.03.2010 г., майката Д.Д. е получавала парично обезщетение за отглеждане на
дете. Жалбоподателката Д. не е изпълнила задължението си да декларира
промяната на обстоятелствата (настаняването на детето в детско заведение) пред осигурителя си в тридневния срок. При това положение правилно и в съответствие с изискванията на материалния закон административния орган е приел, че за процесния период на оспорващата неправомерно е изплащано парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на двегодишна възраст, тъй като за същия период детето е било настанено в детско заведение.
Атакуваният административен акт съответствува и на целта на закона, а
именно - неправомерно получавано парично обезщетение за отглеждане на малко
дете на основание чл.53 от КСО да бъде възстановено на ДОО.
По изложените съображения настоящият състав на БлАС намира жалбата на
Д. против процесния административен акт за неоснователна, тъй като не е налице нито едно от отменителните основания, посочени в чл.146 от АПК, и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл. последно
от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. Д. от Б., ул.”. Х. № *, срещу Решение №
29/18.08.2010 год. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт (ТП на Н.) - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 491/13.07.2010
год. на Началник Отдел “КПК” при ТП на Н. - Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ - гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК